Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4000 14.11.2011
година град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
ІІ брачен състав
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
октомври две хиляди и единадесета година, в следния състав:
Председател: ДИЛЯНА СЛАВОВА
Секретар: Тодорка
Радева
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5623
по описа за 2011 година, намери за установено следното:
Производството е образувано по иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК, предявен от Х.С.К. с ЕГН: ********** против
А. С.П..
В исковата молба се твърди, че страните
са бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с Решение постановено по
гр.д. № ******, с който съдебен акт родителските права спрямо детето на
страните С. Х. К. били предоставени на майката.
Твърди се, че след постановяване на решението детето живеело заедно с
ответницата и последната не възпрепятствала личните контакти с дъщеря му, но се
твърди че към настоящия момент са възникнали нови обстоятелства, обуславящи
преразглеждане на въпроса досежно упражняването на родителските права.
Конкретно се твърди, че на 02.12.2010г. дъщеря им - С. К. му се обадила разстроена да я вземе от
дома на майката, като ищеца намерил детето пред жилището, на тротоара с две
раници багаж, тъй като ответницата я изгонила. Твърди, че майката не давала
ключ за жилището на детето, под предтекст, че не й вярва и често се налагало С.
да стои на улицата. Твърди, че ответницата не полага необходимите грижи за дъщеря
им и последната не се чувства спокойна и обичана в нейния дом, в резултат на
което расте в неблагоприятна семейна
обстановка. Ищеца твърди, че в негово присъствие детето се чувства по –
спокойно и сигурно, С. е привързана към баба си и дядо си по бащина линия. Въз
основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съда с искане да постанови
Решение, с което да измени мерките относно упражняване на родителските права,
постановени с Решението по гр.д. № *****, като предостави упражняването на
същите на него, да определи режим на лични отношения между майката и детето,
посочен в исковата молба и осъди ответницата да заплаща за дъщеря си месечна
издръжка в размер на 150 лева. Претендира присъждане на направените разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, а в същата са
обективирани и доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от
ответната страна А. П. е постъпил писмен отговор, в който се излагат
съображения за неоснователност на предявеният иск. Ответницата счита, че не е
налице изменение на обстоятелствата, при които съдът е решил въпросите относно
упражняването на родителските права спрямо дъщерята на страните – С., поради
което моли съда да отхвърли предявения иск. Не оспорва, че действително не е
предоставила на детето ключ от жилището, но твърди, че единствените й
съображения са за предотвратяване опасността от кражби, тъй като дъщеря им на
два пъти губила ключовете си. Твърди, че по време на престоя на С. при бащата,
ищеца не полагал необходимите грижи и не осъществявал родителски контрол спрямо
нея, разрешавал й да посещава учебни занятия облечена неподходящо и с грим,
като детето намалило и успеха си в училище. Въз основа на гореизложените
твърдения моли съда да отхвърли предявеният иск, като неоснователен.
В хода на настоящото производство
ответната страна, чрез процесуалния си представител – адв. П. изразява
становище, че е съгласна родителските права да се упражняват от ищеца, предвид волята
на детето и предоставя на съда да определи подходящ режим на лични отношения
между нейната доверителка и детето. В тази връзка оспорва единствено размера на
претендираната от ищеца издръжка и изразява готовност да заплаща издръжка в
размер на 50 лева месечно.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете С. Х. К. –
родена на ***г. /видно от приложеното на л. 7 от делото Удостоверение за
раждане/.
От приложеното на л. 8 от делото Решение № ***.,
постановено по гр.д. № **** се установява, че страните са бивши съпрузи и с цитирания
съдебен акт сключения помежду им граждански брак е прекратен по взаимно
съгласие и е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение, с което
упражняването на родителските права спрямо малолетното им дете С. К. е
предоставено на майката – А. К., определен е режим на лични отношения с бащата
и същият е осъден да заплаща за дъщеря си, чрез нейната майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 50 лева, считано от 28.12.2006г., до
настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката. С последващо Решение от 21.01.2009г.,
постановено по гр.д.
№ **** /приложено на л. 4 от делото/ е
увеличен размера на издръжката дължима от бащата за детето от 50 лева на 80
лева месечно, считано от 03.10.2008г.
От събраните по делото гласни доказателства,
посредством показанията на св. К. П. и св. С. П. – родители на ответната страна
/протокол от с.з., проведено на 20.09.2011г./ се установява, че С. живее при баща си от пролетта на 2011г.
Причината да се премести при него според свидетелите била, че между майката и
детето имало конфликти, същата налагала на С. ограничения – не й разрешавала да
гледа телевизия, нямала ключ от жилището и други. Св. П. разказва и за случай,
през месец декември 2010г., когато С. стояла на студа два часа пред жилището на
майка си, която не я пускала вътре. От показанията и на двамата свидетели се
установява, че С. се чувства по – добре при баща си, по - спокойна е, повишила
успеха си в училище и за нея имало осигурени добри условия. Според св. П., когато С. живеела в дома на майка си,
прекарвала по – голяма част от времето при бащата и когато била болна винаги
той се грижел за нея, и закупувал необходимите лекарства.
Съдът кредитира показанията на св. К.
П. и С. П., ценени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същите са
обективни, взаимно си кореспондират и намират опора в доказателствената
съвкупност по делото и в частност – подкрепят се от изготвения социален доклад
и установените при изслушването на детето обстоятелства.
От изготвения от ДСП – П. социален
доклад се установява, че С. е на 13 навършени години, с видимо нормално
физическо и психическо развитие. През учебната 2011/2012г. момичето ще бъде
ученичка в ****”, в профилирана паралелка – ****. С. споделя със социалния
работник, че живее постоянно при баща си от
началото на лятната ваканция. Разбира се с родителите на баща си и
поддържа контакт и с баба си и дядо си
по майчина линия, които й помагат със закупуването на дрехи, учебни помагала,
водят я на почивка и й дават джобни
пари, когато им гостува. С. споделя, че не желае да живее с майка си, тъй като
в нейния дом се чувства като в пансион – не може да гледа телевизия, да ползва
компютър, храни се и си ляга в определени часове и т.н. Относно контактите с майката, момичето
споделя, че откакто живее с баща си се е виждала с нея 2 – 3 пъти. Потвърждава, че с бащата има много добра
комуникация, споделя му всичко, докато с майка си не се чувства комфортно,
защото последната винаги я упреква.
Относно жилищните условия при
бащата, в социалния доклад е отразено, че жилището, в което живеят С., баща й и
неговите родители се състои от хол, две спални, кухня, баня и тоалетна.
Жилището е обзаведено с необходимите мебели и домакински уреди.
Въз основа на проведените разговори
и извършените наблюдения ДСП – П. изразява становище, че към момента базовите
потребности на С. от подслон, храна, облекло, медицинско обслужване,
образование и контакти с връстници са подходящо посрещнати от бащата. С.
поддържа контакти с разширеното семейство по бащина и майчина линия. В интерес
на детето е да продължи да осъществява потребното за него общуване с родителите
си.
При съблюдаване разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от
Закона за закрила на детето, съдът непосредствено изслуша С.Х. К. в присъствието
на с. р., при което тя сподели, че от тази година учи в **** и от началото на
лятото живее при баща си. Момичето
сподели, че не се разбира с майка си и
вторият й мъж – Б. Твърди, че майката
й налага много ограничения – не й
разрешава да гледа телевизия, да взема душ, когато прецени, налага й се да
живее само в кухнята, тъй като детската стая се ползва от по – малката й
сестра. Установява, че с баща си се
разбира, поддържа много добри отношения и с баба си и дядо си, както по
бащина, така и по майчина линия, които й помагат, купуват й дрехи и заплатили
курсовете по български и математика, които посещавала при подготовката за
кандидатстване в гимназия. Детето изразява желание да живее при баща си, тъй
като с него се чувства по – добре.
При така установените релевантни за спора факти и
обстоятелства съдът стигна до извод, че предявеният иск с правна квалификация
чл. 59, ал. 9 от СК е основателен.
Налице е трайно, съществено изменение на
обстоятелствата по смисъла на цитираната правна норма, при които е решен
въпросът за упражняването на родителските права спрямо детето на страните – С.
Х. К.
На първо място от постановяване на съдебното Решение,
с което е разрешен въпросът относно упражняването на родителските права спрямо
детето на страните – 27.02.2007г. е изминал продължителен период от време, през
който са настъпили редица промени в положението на С., които обуславят преразглеждане
на въпроса относно ефективността на взетите по – рано мерки в светлината на
интереса на детето.
Между страните не се спори, че от лятото на 2011г.
детето живее в дома на бащата, а от събраните в хода на настоящото производство
писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява, че бащата
полага адекватни и в пълен обем грижи за С., подпомаган от своите родители.
Понастоящем базовите потребности на момичето се посрещат от ищеца. Установи се
също от събраните гласни доказателства, че в дома на майката детето не се
чувства комфортно, докато с бащата има изградена топла и емоционална връзка на
доверие и взаимност. Така установеното е достатъчно да обуслови извода на съда,
че в интерес на С. е занапред родителските права спрямо нея следва да се
упражняват от бащата. Това разрешение напълно съответства и на установеното
понастоящем фактическо положение, съобразено е с интереса и желанието на самото
дете и не на последно място и със становището на страните – изразено в съдебно
заседание проведено на 26.10.2011г.
В интерес на С. е да контактува и с двамата си
родители, да се възстанови и поддържа връзката с майката, която с оглед
възрастта на момичето е от съществено значение за правилното й изграждане като
личност, поради което следва да се определи следният режим на лични отношения
на майката с детето: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за
времето от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване, както и в
продължение на един месец през лятото, който да не съвпада с определеното от
бащата време за почивка с момичето.
Предвид обстоятелството, че с настоящото решение,
упражняването на родителските права се предоставя на бащата, то следва да се
прекрати издръжката, дължима от него по силата на съдебно Решение № ***., по
гр.д. № ***., изменена с Решение от 21.01.2009г., постановено по гр.д. № ***.
Предвид промяната в упражняването на родителските права и с оглед защита
интересите на детето следва да се определи и издръжка, която ответницата да
заплаща. За посрещане нуждите на С. /на 13 навършени години/ са необходими
средства в размер на поне 160 лв. месечно. Ответницата признава иска за
издръжка в размер на 50 лева, но с оглед нуждите на детето и обстоятелството,
че минималният размер на издръжката, определен съобразно разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК възлиза на 67,50 лева, съдът намира, че ответната страна следва да
заплаща за дъщеря си месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от подаване
на исковата молба в съда – 25.03.2011г. до настъпване на основания за изменение
или прекратяване на издръжката. Този размер съдът намира за съобразен с нуждите
на детето и възможностите на задълженото за издръжка лице. При преценка
конкретния размер на дължимата издръжка съдът отчете обстоятелството, че
понастоящем С. получава от единия си родител издръжка в размер на 80 лева. В
интерес на детето е според съда да се осигурят условия на живот, в това число и
издръжка, каквито е имала и преди изменението на мерките относно родителските
права или не би било в интерес на С. с решението, с което се предоставя
упражняването на родителските права на другия родител да се влошава нейното
положение, до което би се стигнало при определяне на минимален размер на
издръжката. Доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че
ответната страна към настоящия момент не реализира доход от трудово
правоотношение и има задължения за издръжка и към друг низходящ, то предявеният
иск за издръжка за разликата над уважения размер от 80 лева до пълния
претендиран размер от 150 лева месечно следва да се отхвърли. Останалата,
необходима за издръжката на С. сума, както и непосредствените грижи за
отглеждането й следва да се поемат от бащата, който декларира доход в размер на
около 1000 лева месечно /видно от социалния доклад/ и е в състояние да посрещне
нарасналите нужди на детето от дрехи, храна, учебни помагала и други ежедневни
разходи.
За настоящото производство съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 80 лева, от които 30 лева са внесени от ищеца при
образуването му, а останалата сума в размер на 50 лева следва да се възложи в
тежест на ответната страна, с оглед изхода от спора. Ответната страна дължи и
заплащането на държавна такса върху уважения размер на издръжката, а именно –
115,20 лева.
Предвид уважаване на исковата претенция и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.П.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, направените от последния разноски
по делото, които се констатираха от съда в размер на 180 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и първоначална държавна такса.
Водим от горните мотиви, Съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
постановените с Решение № *****, мерки относно родителските права спрямо
детето С. Х. К. с ЕГН: **********, като предоставя упражняването на същите на
бащата Х.С.К. с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката А.С.П. с ЕГН: **********
и детето С.Х. К. с ЕГН: **********, както следва: всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца за времето от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
приспиване, както и в продължение на един месец през лятото, който да не
съвпада с определеното от бащата време за почивка с детето.
ПРЕКРАТЯВА издръжката,
която бащата Х.С.К. с ЕГН: ********** е осъден да заплаща на малолетното дете С.
Х. К. с ЕГН: ********** по силата на Решение № ******, увеличена с Решение от
21.01.2009г., постановено по гр.д. № *****
ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН: ********** *** да заплаща на
малолетното дете С. Х. К. с ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен
представител - Х.С.К. с ЕГН: ********** издръжка в размер на 80 лева /осемдесет
лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 25.03.2011г. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащан, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за разликата над уважения размер до
претендирания размер от 150 лева месечно.
ОСЪЖДА
А.С.П. с ЕГН: ********** *** да заплати
по сметка на ВСС сумата от 165,20 лв. /сто
шестдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса за
настоящото производство.
ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН: ********** *** да заплати на Х.С.К. с ЕГН: ********** ***
сумата от 180 лева /сто и осемдесет лева/, представляваща направени от
последния разноски за настоящото производство – заплатена първоначална държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : п/ Д.Славова
Вярно
с оригинала.
ТР