Р Е
Ш Е Н И Е
номер 11
12.02.2020
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и осми януари 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 599 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 10а ЗПК.
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Д.А.Г.,
с която се предявяват искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл. 10а ЗПК. Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит №
********* от 04.12.2016 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е отпуснало на
ответника Д.А.Г. потребителски кредит в размер на 800 лв., който бил изцяло
усвоен, срещу задължението за връщането му на 60 равни седмични вноски всяка в
размер от 15.96 лв., или общо дължима за връщане сума в размер на 957,80 лв.,
включваща главница от 800 лв. и договорна лихва в размер на общо 157,80 лв.
Твърди, че падежът на първата вноска е 13.12.2016 г., а срокът на договора е
изтекъл с изтичане на падежа на последната вноска, а именно на 30.01.2018 г. и
не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че при сключване на договора
ответницата се задължила да заплати сумата от 40 лв. за такса оценка на
кредитно досие, дължима при сключване на договора, но страните се договорили тя
да бъде разсрочена в седмичните вноски като се добави по 0,67 лв. към всяка.
Твърди, че в чл. 25 и чл. 26 от договора била договорена допълнителна услуга, а
именно доставка на заемната сума в брой по местоживеене на кредитополучателя и
седмично събиране на вноските по местоживеене, наречена „Кредит у дома“, която
била в размер на 682,37 лв., от които 204,71 лв. за предоставяне на заема по
местоживеене и разсрочена в размер на 3,41 лв. в седмичните погасителни вноски,
и 477,66 лв. за събиране на седмичните вноски по местоживеене и разсрочена в
размер на 7,96 лв. в седмичните погасителни вноски. Твърди, че общата сума по
кредита била в размер на 1680,17 лв., включваща главница от 800 лв., договорна
възнаградителна лихва 157,80 лв., такса оценка на кредитно досие в размер на 40
лв. и такса „Кредит у дома“ в размер на 682,37 лв., при седмична вноска от
28,01 лв. Твърди, че за забава в плащането на седмичните вноски било начислено
обезщетение за забава в размер на 131,07 лв. за периода от 07.02.2017 г. до
02.06.2019 г. Твърди, че ответникът е погасявал суми по договора за кредит и за
допълнителни услуги в размер на 247 лв., с което били погасени частично
задълженията по договора. Твърди, че ответницата дължи по договора сумите
главница от 702,83 лв., договорна възнаградителна лихва 166,33 лв., такса
оценка на кредитно досие в размер на 33,97 лв. и такса „Кредит у дома“ в размер
на 174,02 лв. за предоставяне на заема по местоживеене и в размер на 406,02 лв.
за събиране на седмичните вноски по местоживеене, обезщетение за забава в
размер на 131,07 лв. за периода от 07.02.2017 г. до 02.06.2019 г. Твърди, че с
договор за цесия от 01.07.2017 г. вземането на „Провидент Файненшъл България“
ООД към ответника Д.А.Г. по договора за кредит и договора за допълнителни
услуги било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди, че на
01.06.2018 г. било сключено Приложение № 1 към договор за цесия от 01.11.2017
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с което било прехвърлено в полза на ищеца вземането по договора
за кредит, за което на ответника били изпратени няколко уведомления за
извършената цесия, което обаче не било получено от ответника. Твърди, че
представя към исковата молба уведомленията за цесия за връчване на ответника и
съобщаване на цесията. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 382/2019 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил
открит на известните адреси и поради това предявява иска на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това иска да се установи вземането му от ответника по
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника Д.А.Г..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта и предмета на производството:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № 382 по описа за
По
легитимацията на ищеца:
Въпросът
за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно
кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде
изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един
от тях.
Ищецът
извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил
вземането по договора за потребителски кредит от „Провидент Файненшъл България”
ООД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение № 1 към
него. Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по
процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи
осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на
валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че
кредиторът може да прехвърли вземането си.
Съгласно
чл. 22 от процесния договор кредит „Провидент Файненшъл България” ООД има право
да прехвърля, изцяло или частично, правата си по този договор за кредит. От
така постигната изрична уговорка между страните следва, че са спазени
специалните закони изисквания на чл. 26 ЗПК, а именно че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
По
делото е приет като писмено доказателство договор за цесия и заместване в дълг
от 01.07.2017 г. /л.52-55/, с който „Провидент Файненшъл България“ ООД е
прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземането си към ответницата Д.Г. по
процесния договор за кредит от 04.12.2016 г. /виж потвърждението на л.56/, за
което са издадени пълномощни на цесионера да уведоми длъжника от името на
кредитодателя /л.57-58/.
По
делото е приет като писмено доказателство рамков договор за цесия от 16.11.2010
г. /л.11-14/, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, и допълнително споразумение от 01.11.2017 г. договора за цесия
/л.16-18/, видно от които „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всички свои станали ликвидни и изискуеми
в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
съгласно приложение № 1 /л.19-21/, където под № 2255 фигурира ответницата Д.А.Г.
с процесния договор за кредит от 04.12.2016 г. с данни: главница 800 лв., общо
дължима сума 1680,60 лв., остатък към 01.06.2018 г. – 1489,34 лв., в това число
лихви за просрочие – 56,17 лв. Цедентът е преупълномощил цесионера да уведоми
от името на кредитодателя всички длъжници /пълномощно л.22/. С уведомителни
писма /л.23, 24/ ищецът е направил опит да уведоми ответницата за извършените
цесии, но видно от обратната разписка /л.25/ получателят се е преместил на друг
адрес. Направен е втори опит за връчване на двете уведомителни писма /л.26-28/,
но отново не е открита ответницата на адреса.
За
да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника, а и спрямо
третите лица, същото следва да му бъде съобщено надлежно – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника
надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния
кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не
означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да
се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е
съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представените от ищеца уведомителни писма
към исковата молба, изходящи от него, в качеството му на цесионер, както и в
качеството му на пълномощник на цедента е годно да уведоми длъжника за
извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не
е представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Представени
са доказателства за изпращането му, но писмото се е връщало с отбелязване на
пощенския плик „адресатът се е преместил на друг адрес”. От значение за
уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на
данни за сключените договори за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на
страна в заемното правоотношение.
Въпреки
това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като
приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия.
Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по т.д.
№ 2352 по описа за
Посочените
уведомления са връчени заедно с исковата молба и приложенията ѝ на
ответника, поради което така извършеното
връчване следва да се приеме, че представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г.
на ВКС по
т.д. № 193/2018г., І т.о./.
Поради
гореизложеното, ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор
по договора за заем по силата на договора за цесия, за който длъжникът е
надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване материалноправните
предпоставки за уважаването на всеки един от предявените установителни искове.
По
основателността на исковете:
По
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже: 1. че между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Д.А.Г. е сключен договор за
потребителски кредит № ********* от 04.12.2016 г., с който е отпусната на
ответника сумата в размер на 800 лв., който бил изцяло усвоен; 2. Общия размер
на заема с договорната лихва; 3. Валидно сключени клаузи за допълнителни услуги
за такса „Оценка на кредитно досие“ и такса „Кредит у дома“, с дължими
възнаграждения за тях; 4. Настъпване на падежите на отделните месечни вноски по
договора за заем; 5. Уведомяване на ответника за извършена цесия. По отношение
на иска за обезщетение за забава следва да докаже наличието на главен дълг и
уговорения ден за изпълнение на паричното задължение или покана до ответника за
изпълнение на задължението.
По
иска с правна квалификация чл. 9, ал. 1 ЗПК досежно главницата:
За
да се уважи иска следва да са налице следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване
на заемната сума от заемодателя на заемателя;
3. настъпила изискуемост на вземането за връщане на заемната сума от
заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемателя.
По
делото е представен като писмено доказателство договор за потребителски кредит
от 04.12.2016 г. /л.5-6/, от който е видно, че между „Провидент Файненшъл България“
ООД и Д.А.Г. е сключен договор за кредит в размер на 800 лв., начислена е такса
за оценка на досие в размер на 40 лв., както и общ размер на фиксирана лихва
/договорна възнаградителна лихва/ в размер на 157,80 лв., представляваща 31,82%
годишно, при ГПР в размер на 48%. В договора е уговорено предоставяне на услуга
от кредитодателя, означена като „Кредит у дома“, чийто размер е 682,37 лв. В
графа общо дължима сума по кредита е посочено, че общият размер е 1680,17 лв.,
разсрочена на 60 седмични вноски в размер на 28,01 лв. и последна вноска от
27,58 лв., при падеж на първа вноска 13.12.2016 г.
Представен
е по делото и формуляр за кандидатстване за кредит /л.7/, от който е видно, че
ответницата е поискала отпускане на кредит в размер на 850 лв., разсрочен на 60
седмични вноски. Подписан е от ответницата и писмен стандартен европейски
формуляр /л.8-10/, от който е видно, че са посочени сумата на кредита, срока за
погасяване, условия за усвояване на кредита, размер на седмичните вноски, обща
сума за плащане по кредита, лихвен процент по кредита, ГПР, ГЛП, задължителни
разходи и друга информация.
С
оглед на така установеното е видно, че ответницата е получила заем под формата
на потребителски кредит сумата от 800 лв. от „Провидент Файненшъл България“
ООД, който е бил разсрочен на 60 седмични вноски, считано от 13.12.2016 г., с
оглед на което последната вноска е била с падеж 30.01.2018 г. От тук следва
извод, че всички вноски по договора за кредит са падежирали към датата на
образуване на делото.
Настоящият
съдебен състав приема, че процесният договор от 04.12.2016 г. по свята правна
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9
от Закона за потребителския кредит. Заемът е предоставен от небанкова финансова
институция по чл. 3 ЗКИ, която може да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на
своята професионална дейност, т.е. има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите
на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора за кредит следва да е
посочен лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия
случай в договора за кредит е уговорена фиксирана лихва в размер на 157,80 лв.,
представляваща 31,82 % годишно. По този начин са изпълнени законовите
изисквания, доколкото за потребителя е ясно какъв е размерът на договорната
лихва, която ще заплати в рамките на целия договор.
На
следващо място, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК регламентира, че в
договора за потребителски кредит следва да е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Видно от съдържанието на самия
договор ГПР е посочен като процентна величина – 48 %, като в тази величина се
включва както ГЛП, така и такси по договора. В достатъчна степен в договора се
съдържа изискуемата от закона информация, като за потребителя се е създала
яснота, каквато е целта и на закона. Посочен е и общия размер на дължимата сума
– 1680,17 лв., както и кои компоненти се включват в него.
Разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК изисква като част от договорното съдържание на
договора за потребителски кредит, наличието на условия за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. От
съдържанието на договора са ясни условията за издължаване на кредита, а именно
посочени са броя на вноските (60 седмични вноски), общият размер на
задълженията, както и размерът на всяка погасителна вноски. Макар да не е
налице погасителен план, съдът намира, че в случая такъв не е необходим като
задължителен реквизит от съдържанието на договора. От текста на законовата
норма на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК става ясно, че погасителен план, който да
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските, се
изисква когато неизплатените суми са дължими при различни лихвени проценти.
Настоящият случай не е такъв – договореният лихвен процент по кредита е
фиксиран, като дори е фиксирана като сума дължимата сума, а именно – 157,80 лв.
Поради това, съдът приема, че са спазени посочените законови изисквания и
процесният договор за кредит е действителен по аргумент от противното на
разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Поради
това съдът намира, че договорът за кредит е валиден и е обвързал страните по
негово с цялото си договорно съдържание. За да претендира връщане на предоставената
в заем сума, заемодателят следва да е изпълнил основаното си задължение, а
именно – да е предоставил заемната сума на ответника. Съгласно договора
кредитополучателят е избрал услуга „Кредит у дома”, а именно – домашна доставка
на заетата сума в брой по неговото местоживеене и седмично домашно събиране на
вноските по кредита. В изпълнение на поетото от кредитора задължение по
уговорената допълнителна услуга, заемната сума е предоставена на
заемополучателя, което обстоятелство е удостоверено в чл. 27 от договора.
Затова съдът приема, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде
заемната сума на заемополучателя. Последната подлежи на връщане от него на 60
седмични погасителни вноски, първата с падеж 13.12.2016 г., а последната – 31.01.2018
г., поради което е настъпил и падежът на задължението на ответника. Затова
последният следва да върне заетата сума. Претендираният от ищеца размер възлиза
на 702,83 лв. Поради това искът следва да се уважи.
Като
законна последица от уважаване на иска за главницата в размер на 702,83 лв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 03.06.2019 г., до окончателното й изплащане.
По
иска с правна квалификация чл. 9, ал. 1 ЗПК досежно договорната възнаградителна
лихва:
За
уважаване на иска следва да се установят следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва;
3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва;
4. липса на плащане от страна на заемодателя.
По
делото се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и „Провидент Файненшъл България” ООД по договор за потребителски
кредит от 04.12.2016 г. Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен
процент от 31,82 %, като размерът на възнаградителната лихва възлиза на 157,80
лв. Доколкото, както се посочи по-горе, е настъпил падежът на всички
погасителни вноски, които включват както главница, така и договорна лихва, то
искът за признаване за установена дължимостта на това акцесорно вземане, следва
да се уважи. Неговият размер се установява на сумата от 116,33 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 07.02.2017 г. до 30.01.2018 г., за
която сума предявеният иск е основателен.
По
иска за признаване за установена дължимостта на такса за оценка на досие:
От
текста на договора /виж б. Б/ следва, че страните са постигнали съгласие по
отношение на дължимостта на такса за оценка на досие, която възлиза на сумата
от 40 лв., като същата следва да се заплаща като част от всяка дължима седмична
вноска. Таксата е включена в процента на годишния разход по кредита. Съдът
намира, че претенцията за заплащане на сумата от 33,97 лв. е неоснователна,
поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Уговорената такса за оценка
на досие е начислена за извършване на една от съществените функции на
кредитодателя (небанкова финансова институция) по оценка и преценка на
възможността на кредитополучателя за изплаща предоставената му в заем сума.
Следва
да се отбележи, че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с
предоставянето на кредит. Разглеждането на документи за кредитоспособността на
потребителя по необходимост е свързана с усвояването на дълга. С оглед
гореизложеното и тази договорна клауза за заплащането на сумата за оценка на
досие се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК поради заобикаляне на
установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение №
574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора. Поради това
съдът намира, че таксата е уговорена в противоречие със законовата норма,
поради което съдът приема, че е недължима.
По
иска за признаване за установена дължимостта на такса „Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на длъжника и за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя:
Видно
от уговорките в договора, кредитополучателят се е съгласил да ползва услуга
„Кредит у дома”. Съгласно чл. 25 от договора услугата „Кредит у дома” е
допълнителна и по желание и се предоставя срещу такса. Ответникът е изразил
изричното си желание да ползва посочената услуга, като е декларирал изрично
това с подписа си – така страница първа от договора. При тази услуга кредитът
се предоставя на клиента в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски
се събират седмично също по местоживеене на клиента, като 30 % от таксата е за
предоставяне на кредита в дома на заемателя, а останалите 70 % е за събиране на
вноските по местоживеене на длъжника. Съдът намира, че претендираните суми от 174,02
лв. и 406,02 лв. са недължими.
Ищецът
не доказа по делото уговорените действия да са реално осъществени, доколкото се
и твърди длъжникът да е извършил плащане на само малка част от погасителните
вноски в размер на общо 247 лв.
В
подписания договор за кредит е посочен ГПР в размер на 48%, като в същия са
включени само разходите относно таксата за оценка на досие и фиксираната
възнаградителна лихва, като не е била включена таксата за услугата кредит у
дома, за която в договора е уговорен размер от 682,37 лева. Съгласно член 19 от
ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Същевременно обаче чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява
на кредитора да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
таксата за услугата кредит у дома представлява такса за управление на кредита,
защото е дейност, свързана с обслужване на задължението и събирането на
вземането. Съгласно цитираната разпоредба кредиторът не може да иска
заплащането на тези такси от длъжника. С оглед гореизложеното и
тази договорна клауза за заплащането на такси „Кредит у дома“ се явява нищожна
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК поради заобикаляне на установено законово
изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Дори и да се приеме, че това е такса за
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, което е позволено по
смисъла на същия текст от закона, този разход следва да се включи в ГПР, а не е
бил включен, като в договора е посочен по-нисък от действителния размер ГПР, а
по този начин се заобикалят изискванията на ЗПК, поради което клаузата за
заплащане на такса за услугата кредит у дома
противоречи императивна правна разпоредба и е нищожна на основание чл.
22, ал. 1 ЗПК.
Безспорна
беше съдебната практика и вече законодателят го предвиди в чл. 7, ал. 3 ГПК, че
съдът следи служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор
за потребителски кредит, чието изпълнение се претендира, като би могъл да се
произнесе и без да има възражение на
ответника, направено в срока за отговор на исковата молба. Този подход се
наложи трайно в съдебната практика, същата е и практиката в решенията на СЕС по въпросите свързани с
неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит. Ето защо клаузата,
с която е предвидено заплащане на такси за услуги кредит у дома е недължима,
поради липса на основание.
Поради
това предявеният иск подлежи на отхвърляне досежно таксите „Кредит у дома“.
По
иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно
чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на 131,07 лв. за периода от 07.02.2017 г. до 03.06.2019
г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда. Съдът намира, че доколкото не е налице изпълнение на задължението на
ответника за заплащане на главницата, то последният е в забава и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение. Изчислено от съда съгласно чл. 162 ГПК с
калкулатор за лихва и съобразно падежите на вноските /включващи само
компонентите главница и договорна лихва/ общия размер на дължимата мораторна
лихва е в размер на 154,17 лв., а доколкото се претендира сума от 131,07 лв.,
искът ще се уважи в цялост.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски имат и двете страните. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Доказа се да са сторени разноски в размер на 31,28 лв. за ДТ в заповедното
производство и в размер на 268,72 лв. за ДТ в исковото производство. Претендира
се на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. НЗПП да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът намира, че при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото и заповедното производство
възлизат на 400 лева, от които следва да се присъди в полза на ищеца сумата от 242,99
лв., съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът не доказа да е сторил
разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***6,
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вписано в търговския регистър с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК сумата от 702,83 лв. /седемстотин и два лева и 83 ст./ - главница по
договор за потребителски кредит от 04.12.2016 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Д.А.Г., ведно със законната лихва върху главницата от
03.06.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 116,33 лв. /сто и
шестнадесет лева и 33 ст./ - договорна възнаградителна лихва за периода от 07.02.2017
г. до 30.01.2018 г.; и сумата от 131,07 лв. /сто тридесет и един лева и 07 ст./
- обезщетение за забава върху падежиралите погасителни вноски за периода от
07.02.2017 г. до 02.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК № 231/05.06.2019 г. по ч.гр.д.
№ 382 по описа за
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, срещу
Д.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***6, установителни искове по чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10а ЗПК за
признаване за установено наличието на вземане спрямо ответника за сумата от 33,97
лв. – такса оценка на досие, сумата от 174,02 лв. – такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и
сумата от 406,02 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.
410 ГПК № 231/05.06.2019 г. по ч.гр.д. № 382 по описа за
ОСЪЖДА Д.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***6, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 242,99 лв. /двеста четиридесет и два лева и 99 ст./, представляваща
разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: