№ 16013
гр. София, 03.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110150477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е жалба от ответниците ************ и ***********, с която е
направено искане за изменение на постановеното по гр.д. № 50477/2022 г. по описа на
Софийски районен съд Решение № *********** в частта му за разноските, като бъде
отменено в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сторените в
заповедното и исковото производство разноски. Излагат съображения, че предвид
направеното от тях признание на предявените искове, разноските следва да се възложат
върху ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който изразява становище за неоснователност на молбата.
Молбата е подадена от процесуално легитимирани страни и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството е образувано по искова молба на ************ по реда на чл.
422 ГПК след постъпили от длъжниците ************ и *********** възражения
срещу издадената по ч.гр.д. № *********** по описа на СРС, 157 с-в Заповед №
***********
След насрочване на делото и изготвяне на заключенията по изготвените
експертизи ответниците са подали молба от 06.02.2023 г., с която са заявили, че
признават предявените искове.
В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовават ответниците в
искането си по чл. 248 от ГПК, е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая, обаче не е приложимо това изключение. Законът изисква
кумулативното наличие и на двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за
завеждане на иска, от една страна, и от друга страна – да е признал иска. В случая не е
налице първата от двете предпоставки, доколкото към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът-заявител е имал изискуемо
вземане срещу ответниците от една страна и от друга – ответниците, в качеството им
на длъжници в заповедното производство са възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение, с което са предизвикали последващото
1
процесуално поведение на заявителя – да предяви иск за установяване на вземането
под страх, че заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена. В този смисъл съдът
намира, че ответниците са дали повод за завеждане, както на заповедното
производство, така и на развилото се исково такова за установяване на вземането по
заповедта за изпълнение, като в този случай последващото изявление за признание на
иска е без значение. Последното би могло да доведе до по-малък размер на разноските
с оглед липсата на необходимост от изслушване на експертизи, какъвто не е
настоящият случай предвид направеното оспорване на предявените искове с отговора
на исковата молба и изявление за признание на исковете едва след изготвяне на
заключенията.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците ************ и
*********** за изменение на постановеното по гр.д. № 50477/2022 г. по описа на
Софийски районен съд Решение № *********** в частта му за разноските, като бъде
отменено в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2