РЕШЕНИЕ
№775
гр. Пловдив, 24.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на тридесети септември, две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1119 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалбата на Ц.И.Ц.
с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-126 от 08.04.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Ц. против
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-146 от 02.03.2022 г. на Ръководителя
на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, съдържащо отказ от отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.К. и в представено
писмено становище, моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.
Твърди се, че макар и в обжалваното решение да е прието, че жалбоподателят е
взел пряко участие в поддръжката и ремонта на авиационна техника от военната
авиация, то неправилно административният орган е приел, че не е налице
хипотезата по т.53б от ПКТП и не е категоризирал този труд на жалбоподателя
като такъв от втора категория. Сочи се, че е нарушен чл.7, чл.8, чл.9, чл.36 и
49 от АПК, както и чл.69б от КСО и т.53б от ПКТП. Отделно е посочено, че длъжностното
лице по чл.98, ал.1 от КСО не е указало на жалбоподателя възможността му за
реализиране право на пенсия по чл.68а от КСО. В писменото становище по същество
вече се твърди и че са налице установени части от фактическия състав на други
предложения от ПКТП /отм./, а именно т.6л, т.65а и т.66б от ПКТП / отм./. В
тази връзка се сочи, че за процесните периоди на полаган труд от жалбоподателя
на длъжност авиомеханик следва трудът да се категоризира като първа, или втора
категория, но, в никакъв случай като трета категория, както го е категоризирал
административният орган. Претендира се присъждане на деловодни разноски и
възнаграждение за адвокат.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.,
оспорва жалбата, като в съдебно заседание, както и с подробно писмено
становище, моли за отхвърляне на същата като неоснователна и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Възразява се против размера на претендираното
адвокатско възнаграждение. В становището се излагат съображения относно липса
на основания за категоризиране труда на Ц. по т.53Б от ПКТП /отм./, положен на
длъжността авиомеханик в поделение № 26930 за периода от 01.12.1979 г. до
25.09.1996 г. и в поделение № 42990 от 27.09.1996 г. до 29.08.1997 г. в
системата на МНО. Възразява се да бъдат кредитирани събраните гласни
доказателства и приетата по делото техническа експертиза.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава
постановен отказ за отпускане на пенсия по негово заявление и поради това с правен
интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок, както
и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за основателна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление от 12.10.2020 г.,
към което приложил копие от трудови книжки, жалбоподателят Ц. направил искане
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл.69б от КСО. Към датата на подаване на
заявлението Ц. имал навършена възраст 62 години 02 месеца и 7 дни. С
Разпореждане № ********** по Протокол № 2140-15-129/19.02.2021 г. на
Ръководител на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, въз основа на
събраните по административната преписка документи, на жалбоподателя било
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,
ал.2 от КСО и по чл.68, ал.1-2 от КСО. Посочено било, че на основание чл.69б,
ал.2 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2020 г. мъжете
придобиват, ако са работили 15 години при условията на втора категория, имат
навършена възраст 58г. и шест месеца, не са придобили право на пенсия по чл.168
от КСО или когато са променили осигуряването си по чл.4в от КСО и имат сбор от
продължителност на осигурителен стаж към трета категория и възраст 100. По
отношение на признатия осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от
01.12.1979 г. до 25.09.1996 г., положен
на длъжността авиомеханик в под. № 26390
и за периода от 27.09.1996 г. до 29.08.1997 г. в под. 42990 в системата на МНО,
удостоверен в трудовата книжка, било посочено, че се зачита за положен по условията
на трета категория. В тази връзка било посочено, че няма основание за зачитане
на труда по т.53б от ПКТП /отм./, тъй като тази разпоредба се прилага за персонала,
пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства от
селскостопанската, гражданската и специализираната авиация. Поради това и не
било изпълнено условието по чл.69б от КСО за наличие на 15 години осигурителен
стаж от втора категория. Отделно било отчетено, че не са налице условията и по
чл.68 от КСО тъй като Ц. няма навършена изискуемата възраст от 64 г. и три
месеца.
Жалбоподателят Ц. подал ново
заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-15-5138 от 23.11.2021 г., с което
поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст отново по чл.69б от КСО, като към заявлението приложил и отделно заявление, в което посочил, че
според практиката на ВАС трудът му като авиомеханик във военни поделения за
експлоатация и ремонт на самолети следва да се признае за втора категория,
понеже военната авиация е специализирана по отношение на гражданската и
селскостопанската авиация. Към датата на това заявление жалбоподателят имал
навършена възраст от 63 години, три месеца и 18 дни. С разпореждане № **********
по Протокол № 2140-15-146 от 02.03.2022 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ
Пловдив отново на основание чл.69б, ал.2 от КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО било
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите за това
били отново същите, а именно, че по отношение на признатия осигурителен стаж
като авиомеханик във военни поделения не се прилага т.53б от ПКТП /отм./, тъй
като военната авиация не попада в обхвата на посочената разпоредба. По чл.68 от КСО отказът бил отново с основание липса на навършена изискуема възраст от
страна на жалбоподателя Ц..
Недоволен от това разпореждане
жалбоподателят го обжалвал по административен ред пред Директора на ТП на НОИ
Пловдив, който се произнесъл с оспореното сега Решение № 2153/15-126 от
08.04.2022 г., като междувременно жалбоподателят депозирал и ново заявление за
отпускане на пенсия от 14.03.2021 г. с основание по чл.68а от КСО. В оспореното
Решение от 08.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив същият оставил без
уважение жалбата на Ц. против разпореждането за отказ от 02.03.2022 г., като
приел, че жалбоподателят в двата периода от периода от 01.12.1979 г. до 25.09.1996г. и от 27.09.1996 г. до
29.08.1997 г. е полагал труд на длъжността авиомеханик като цивилен служител
във военни поделения. Същевременно посочил, че не са налице основанията за
зачитане на този труд от втора категория по т.53б от ПКТП /отм./, доколкото
посочената норма се прилага за гражданската, селскостопанската и
специализираната авиация. Като неоснователна била приета и претенцията на
жалбоподателя в жалбата му, че не е бил уведомен за правото на пенсия по чл.68а
от КСО, тъй като със заявлението си жалбоподателят е направил изявление за
преценка основанията по чл.69б от КСО, а преценката по чл.68а от КСО се прави
по изрично искане на лицето, каквото жалбоподателят не бил направил.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда
обаче е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, довело
до необоснованост на акта, независимо от изложените в него мотиви и разгледано
по същество, съдът счита, че решението е постановено в несъответствие с
материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички
доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и събраните
такива в хода на съдебното дирене. Съдът в тази връзка кредитира като цяло свидетелските
показания на разпитаните по делото двама свидетели, от които се установяват
конкретни данни за периода и точното място на полагане на труда от страна на
жалбоподателя и конкретно на длъжността му „авиомеханик“ касателно двата
последователни периода от време, както и спецификите на ежедневно извършваната
работа на тази длъжност и съответните специфични условия на работната среда,
включително и източниците на различни вредни въздействия. Действително,
съгласно чл.104, ал.10 от КСО категорията на труд не може да се доказва със
свидетелски показания. С такива обаче, могат да се доказват мястото, естеството
на изпълняваната работа, условията на полагане на труда и всякакви други
обстоятелства, от които вече би могъл да се направи правен извод относно
категорията на полагания труд /в подобен смисъл е трайната практика на ВАС по
въпроса, обективирана напр. в Решение № 7822/2007 г. по адм. дело № 1368/2007
г., Решение № 15517/2014 г. по адм. дело № 8391/2014 г., Решение № 12526/2015
г. по адм. дело № 4754/2015 г. и др./. В тази насока и съдът не приема като
основателно възражението на ответника относно недопустимост на свидетелски
показания в конкретния случай, още повече, че в събраните писмени доказателства,
съответно в част от документите по чл.40, ал.1 от НПОС, като напр. трудовата
книжка, не е налице вписване на категорията на труда по удостоверения
осигурителен стаж. Освен това, както е посочено и в цитираното Решение №
12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. на ВАС, специфичните условия, при
които лицето е извършвало трудова дейност и които характеризират осигурителния
му стаж като такъв от съответна категория, не са част от съдържанието на
документите, доказващи осигурителния стаж и затова е допустимо те да се
установят със свидетелски показания.
Кредитира се и
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/,
която е изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит, след
извършена задълбочена проверка на
относимата документация и поради това и според съда заключението на
същата е компетентно и незаинтересовано. Последното дава отговори на конкретни
въпроси относно спецификите и вредностите при извършване на трудовата дейност
на процесната длъжност „авиомеханик“, заемана от жалбоподателя и свързана с
конкретно място на полагането на труда, както и конкретните дейности, включени
в съдържанието на длъжността, задълженията и отговорностите на същата, които
обстоятелства също са пряко относими към извършване оценка относно категорията
на полагания труд.
В конкретния случай, със заявлението си от 23.11.2021 г.,
както впрочем и с предходното такова, жалбоподателят е поискал отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО, без да конкретизира
конкретната разпоредба на тази правна норма. Прави впечатление, че както
ръководителят на ПО в ТП на НОИ Пловдив, така и Директорът на ТП на НОИ Пловдив
са разгледали и обсъдили, освен хипотезите по чл.68 от КСО, единствено
хипотезата по чл.69б, ал.2 от КСО, но не и тази по чл.69б, ал.1 от КСО. Следва
да се има предвид, че действително, както е посочено в разпореждането за отказ
от 02.03.2022 г., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,
ал.2 от КСО за 2021 г. мъжете придобиват, ако са работили 15 години при
условията на втора категория, имат навършена възраст от 58г. и 8 месеца, не са
придобили право на пенсия по чл.168 от КСО или когато са променили
осигуряването си по чл.4в от КСО и имат сбор от продължителност на осигурителен
стаж към трета категория и възраст 100. Съгласно нормата на чл.69б, ал.1 от КСО
пък, през 2021 г. мъжете придобиват право на пенсия при най-малко 10 години осигурителен стаж положен
при условията на първа категория труд и навършена възраст 53 години и 08 месеца, при условие, че
сборът от осигурителният стаж и навършената възраст е не по-малък от 100 и не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО, или са променили осигуряването си по чл.4в от КСО. Следва да се има
предвид, че основанията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и по чл.69б, ал.1 от КСО, и по чл.69б, ал.2 от КСО са дадени
кумулативно и поради това при липсата на което и да било от посочените условия,
на заявителят не следва да се отпуска пенсия.
В конкретния случай
изобщо няма спор между страните относно общия придобит осигурителен стаж от
страна на жалбоподателя Ц., който е установен с представените и приети писмени
доказателства. В тази насока и категорично е установено от всички писмени
доказателства, а това се потвърждава и от събраните свидетелски показания и
заключението на СТЕ, че жалбоподателят е полагал труд конкретно на длъжността „авиомеханик“
в два последователни периода от 01.12.1979 г. до 29.08.1997 г., като мястото на
полагане на труда е била ВАРР – 1 /войскова авиоремонтна работилница/, която
първоначално е била на подчинение на военно поделение от състава на ВВС с №
26930 – гр. Пловдив, а от 1996 г. на подчинение на под. № 42990 – с. Граф
Игнатиево също от състава на ВВС, като мястото на полагане на труда е било на
територията на военно поделение от състава на ВВС с № 28000 в с.Граф Игнатиево.
Правилно, с оглед на посочения период, за който се следва категоризиране на
труда, с оглед преценка правото на пенсия от пенсионните органи е отчетено, че
се прилага ПКТП /отм./, който е приложим по отношение на периодите на полаган
труд до 31.12.1999 г.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се
установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са
внесени или дължими осигурителни вноски - с данните по чл.5, ал.4 от КСО или с
осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Следва в тази
насока да се има предвид и че Министерският съвет определя кой труд към коя категория
се причислява съобразно с характера и особените условия на труд, като в тази
връзка категорията на положения труд до 31.12.1999 г. се преценява съобразно с
разпоредбите на ПКТП, а след това поред Наредбата за категоризиране на труда
при пенсиониране /НКТП/. Конкретната преценка, обаче, за наличието или липсата
на основание трудът да бъде зачетен за една или друга категория, в
административното производство се прави от длъжностните лица при НОИ въз основа на относимите правни норми и
при съобразяване на представените от съответното лице оригинални документи за
осигурителен /трудов/ стаж, като осигурителят прави само предложение за
категорията на труда, което не е обвързващо за административния орган /в този
см. са Решение № 7390/18 г. по адм. дело № 7941/17 г., Решение № 4567/2020 г.
по адм. дело 1961/19 г. на ВАС и др./. Посоченото произтича и от разпоредбата
на т.70 от ПКТП /отм./, съобразно с който осигурителите следва при издаването
на документи /трудова книжка или
удостоверения за трудов стаж/, които се издават въз основа на първична отчетна
документация, доказваща работа при определени условия и на определени обекти,
или работни места, да посочват съответната точка и буква от
Правилника, по която предлагат да се
зачете трудът. Ето защо и административният орган не следва задължително
да се съобрази с направеното предложение за категоризиране на труда от
осигурителите, доколкото преценката за това е предоставена в правомощията на
съответните длъжностни лица в ТП на НОИ, които следва да извършат и задължително
проверка, освен дали въпросният стаж е действителен, за което в случая не е
формиран спор между страните, така също и дали са налице доказателства трудът
да е положен на точно определена длъжност, какъв е характерът, спецификата и
особените условия на полагане на труда и в тази връзка дали направеното
предложение от осигурителя относно категоризирането на труда е съответно на
приложимите нормативни актове, респективно ако няма направено предложение – към
коя категория труд следва да се причисли установеният такъв.
В случая, въз основа на събраните доказателства настоящата
съдебна инстанция намира, че изводите на Директора на ТП на НОИ Пловдив,
потвърждаващи тези на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ, са несъобразени с действителните факти и
приложимата нормативна уредба, като административните органи не са положили
необходимите усилия за проверка на всички обстоятелства, относими към
категоризиране на труда, както и тези от значение за това дали и коя от
хипотезите на чл.69 от КСО е изпълнена по отношение на жалбоподателя – заявител.
С оглед преценката правото на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, каквато единствено
е била направена в хода на административното производство, от значение е било
действително проверката за установяване наличен осигурителен стаж от втора
категория. В тази насока по отношение на оценката на условията по т.53б от ПКТП
/ отм./, която жалбоподателят сочи да не е била правилна, като се позовава и на
съдебна практика на ВАС, съдът намира за нужно да посочи следното: Категорично, както от
писмените доказателства, така и от гласните такива, а това е потвърдено изцяло
и от заключението на техническата експертиза и впрочем, по него не се и спори
между страните, осигурителят, при който е положен осигурителният стаж е военно
поделение от системата на МО в състава на Военно-въздушните сили на страната –
войскова авиоремонтна работилница, в която се е извършвало обслужване /регламентен преглед/, малък и текущ ремонт
на авиационна военна техника на въоръжение във ВВС на Република България. В
посочената т.53б от ПКТП /отм./ изрично
е отразено, че се отнася до труда на инженерно - технически състав по ремонт на
въздухоплавателни средства, но от гражданската,
селскостопанската и специализираната авиация. Действително, в
заключението на приетата по делото СТЕ е посочено в отговор на поставения от
жалбоподателя въпрос, че военната авиация е специализирана и профилирана по
отношение на гражданската и съответно селскостопанската авиация, доколкото има
специално назначение и задача, а именно да осигурява въздушния суверенитет на
държавата, в която връзка и тя е профилирана по отношение на поставените към
нея задачи като изтребителна, разузнавателна и изтребително-бомбардировъчна. В
заключението е направена и принципната обща разлика между задачите и
назначенията на военната, гражданската и селскостопанската авиация, съответно и
изрично е посочено, че предприятията не правят паралелен ремонт на бойната и на
гражданската авиационна техника, именно предвид особените разлики при вида и
експлоатацията на използваната авиационна техника. В тази насока, независимо,
че съдът кредитира заключението на техническата експертиза, включително и в
тази ѝ част, то не намира, че посочената от вещото специализация на военната
спрямо другите два вида авиация, следва да се тълкува именно по смисъла, вложен
в нормата на т.53б от ПКТП /отм./, като се приеме, че военната авиация е т.нар.
от посочената разпоредба „специализирана авиация“, доколкото това не е така.
Впрочем, вещото лице не е и посочило подобно нещо, а единствено е отразило в
заключението си, че военната авиация е различна от другите два вида и
действително е специализирана, но спрямо тях, в смисъл на профилирана такава, с
конкретни коренно различни цели и задачи. Какво се включва в понятието
специализирана авиация, посочено в цитираната разпоредба обаче, може да се
прецени на базата на действалата към момента на действие на ПКТП, а и
действащата понастоящем нормативна база, която в тази насока не е претърпяла
съществено изменение и в която се съдържа конкретика относно съдържанието на
посоченото понятие. Специализирана
авиация по смисъла на т.53б от ПКТП /отм./ е вид гражданска авиация,
осъществяваща полети на авиацията с общо предназначение, съгласно Закона за
гражданското въздухоплаване, която обаче, има по-специфично назначение от тази
по превоз на пътници и товари. В тази насока съдът взема предвид съдържанието
например на Наредба № 24/2000 г. за издаване на свидетелства на авиационните
оператори, извършващи специализирани авиационни работи /понастоящем отменена с
последвалата я обаче Наредба № 37/2016 г. за авиационните оператори, издадена
на основание ЗГВ/, в която изрично са посочени специализираните авиационни работи и те включват например борба с
пожари, авиохимически работи /разпръскване на вещества от въздуха/, полети за
скокове с парашути, полети, свързани с контрол върху диви животни, геофизични
изследвания и картиране от въздуха и пр. специализирани авиационни дейности,
съставляващи предмет на работа на специализираната авиация. В тази връзка е и
сега действащата нормативна база, стъпила върху ЗГВ, който е въвел и няколко
европейски регламента, включително и Регламент /ЕС/ № 965/2012 на Комисията
касателно регулацията на различни въздушни операции, даващ определение за
„специализирана операция“ /осъществявана съответно от специализирана авиация/,
като всяка операция, различна от търговски въздушен транспорт, при която въздухоплавателното
средство се ползва за специализирани дейности, като строителство, фотография,
картографиране, наблюдение и патрулиране и пр. и изрично от регламентацията са изключени военни, митнически или полицейски
дейности, за които се използва т.нар. „държавно въздухоплавателно средство“ по смисъла на §3,
т.9 от Закона за гражданското въздухоплаване. Сиреч, от изложеното според съда
следва да се направи и категоричен извод, че военната авиация, като такава,
ползваща въздухоплавателни средства за военни цели /държавни въздухоплавателни
средства по смисъла на ЗГВ/ е вид авиация, различна от тази, ползвана за
специализирани операции, пак по смисъла на посочения закон, или т.нар.
специализирана авиация. В тази насока категорично аргумент за това, че
разпоредбата на т.53б от ПКТП /отм./ е неприложима по отношение на инженерно-технически състав по ремонт на
въздухоплавателни средства във военната авиация е и последното предложение на
разпоредбата, указващо, че конкретните професии се
определят по списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и
Министерството на транспорта, като не е посочено Министерство на отбрана, в рамките
на което е управлението на военната авиация, както например по отношение на
други дейности, свързани с военна промишленост, същото е изрично посочено,
например в т.6л, или т.39 от ПКТП /отм./. Ето защо и съдът намира, че в случая не
е била действително изобщо приложима нормата на т.53б от ПКТП /отм./ по
отношение на категоризиране дейността на жалбоподателя като авиомеханик във
ВАРР-1 в с.Граф Игнатиево, доколкото това е специален военен обект за
обслужване, както и за извършване на малък и текущ ремонт на военно-авиационна
техника, а дейности, свързани с военната авиация, не са изрично включени в
посочената разпоредба от Правилника. В тази насока и предвид изложените по-горе
съображения за мястото и вида на военната авиация като отделен клон на
авиацията, различен от т.нар. специализирана авиация /последната като част от
гражданското въздухоплаване - авиация с общо предназначение/, съдът не
възприема като основателни доводите на жалбоподателя за приложимост на т.53б от
ПКТП / отм./ по отношение на описания му осигурителен стаж като авиомеханик,
независимо от наличната иначе в тази насока съдебна практика, обективирана
напр. в Решение № 10925/21 г. по адм. дело № 6003/2021 г., или Решение №
4591/2020 г. по адм. дело №14408/2019 г. и двете на ВАС, която настоящата
съдебна инстанция не споделя по отношение на такъв извод, предвид изложените
по-горе подробни съображения за вида и характера на военната авиация, като
такава несъставляваща специализирана по смисъла на т.53б от ПКТП /отм./. В тази
връзка и съдът намира, че и изводът на пенсионните органи за неприложимост в
конкретната хипотеза на нормата на т.53б от ПКТП / отм./ е бил съответен на
закона.
Същевременно обаче,
както се каза, изобщо не е била направена оценка от страна на административните
органи досежно категоризиране на труда на жалбоподателя като такъв от първа
категория с оглед на нормата на чл.69б, ал.1 от КСО, която също дава възможност
за по-ранно пенсиониране при минимум 10 години стаж по условията на първа
категория. В тази връзка и не стават въобще ясни причините, поради които и
ръководителят на ПО в ТП на НОИ, и Директорът на ТП на НОИ Пловдив, не са
проверили изобщо наличието на основания за прилагане на чл.69б, ал.1 от КСО, така,
както са направили проверка и са обсъдили приложимостта на разпоредбите на
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и на чл.69б, ал.2 от КСО, като се има предвид, че
жалбоподателят не е посочил изрично само ал.2 на чл.69б от КСО по заявлението
си, а общо нормата на чл.69б от КСО. Видно е, че задължената да се произнесе по
заявлението му администрация впрочем, изобщо не е положила усилия за
установяване на обстоятелствата, които са от значение за извършване на анализ
относно приложимостта на някоя друга от хипотезите, описани в ПКТП, освен тази
на т.53б от ПКТП /отм./. Според съда, в конкретния случай, налице са
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които дават основание
за извод за неправилното процедиране на пенсионните органи, предвид
установяващите се категорично условия за категоризиране на труда на
жалбоподателя на длъжността авиомеханик от категория, различна от трета.
Действително, с
оглед характера на трудовата дейност, изяснен по настоящото дело от свидетелските
показания и изводите на СТЕ, не е основателно искането на жалбоподателя за
съотнасяне на труда му към този, посочен в т.6л от ПКТП /отм./. Съгласно тази
разпоредба от първа категория е трудът на работници и инженерно-технически
работници до началник на цех включително, заети в производството на
пиротехнически средства, димки, димни смеси, димни гранати, взривни вещества,
барути и при производството, ремонта и унищожаването на бойни припаси и техни
елементи. Инспектор (контрольор) по качеството, представител на заявителя, с
постоянно работно място в посочените цехове. Монтьор и ел. монтьор -
регулировчици, изпитател, организатор по производството и контрольор по
качеството на радиолокационната апаратура от системата на Министерството на
народната отбрана. В
случая, от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да
е участвал в осъществяването на ремонт на самото въоръжение на военните
самолети, съответно боеприпаси, нито да е имал в обхвата на длъжността му
дейности, свързани с монтаж, изпитване и пр. на радиолокационна апаратура,
независимо, че е работил като цивилен служител в системата на МО. От
заключението на СТЕ в тази насока, както и показанията на свидетелите, се установява
еднопосочно, че жалбоподателят като авиомеханик е бил част от
авиационно-техническия състав на войсковата авиоремонтна работилница в група
авиооборудване /АО/ и като такъв е участвал в изпълнението на регламентните
прегледи, извършвани след определения за конкретния тип военен самолет нальот,
като регламентните работи са включвали разглобяване на самолета, разстиковка на
планер и двигател, демонтаж на всички блокове, стойки, агрегати, прибори и
въоръжение за извършване на проверка на състоянието на електродвигателите,
извършване ремонтни дейности по смяна на неизправни или с изтекъл ресурс
агрегати, блокове, елементи от системи, двигатели и т.н., без пълното им
разглобяване и без ремонт на елементи, схеми, платки от блокове, което се
извършвало единствено в авиоремонтния завод в гр.Пловдив. Установява се, че при
работата си авиомеханикът в група АО е извършвал дейности по монтаж и демонтаж
по специалността /в случая конкретно и основно по електрооборудване/, работа по
дефектация на агрегати, блокове, прибори и системи от обзавеждането, почистване
и измиване на възли, възстановяване на блокове и пр., ремонт на електро,
височинно, кислородно и приборно оборудване, извършване на проверки на
специални установки, съответно на регулировки и юстировки, а след извършването
на ремонтните работи е вземал и участие в мероприятията по подготовка на
летателния апарат за полети, включително и при изпълнение на горещи проби на специализирана форсажна
стоянка. В тази връзка и с оглед на спецификите на мястото на работа и на
конкретните дейности, включени в обема на тези за длъжността авиомеханик,
според съда не е основателно и твърдението на жалбоподателя, че трудът му
следва да се категоризира като този на работниците, визирани в т.65а от ПКТП
/отм./, доколкото, с оглед съдържанието на тази норма, независимо от факта, че
касае работещи, заети с изпитания на реактивни самолети на земята, каквито
безспорно, съгласно изводите и на СТЕ, са били част от обслужваните във ВАРР-1
летателни апарати, то въпросната разпоредба е видно, че е относима конкретно
към работещите в авиоремонтния завод в
гр. Пловдив, където се е извършвал основен /капитално-възстановителен/ ремонт
на летателната техника. В случая, както с каза, мястото на работа на
жалбоподателя е било в специализирана авиоремонтна работилница, където се и
извършвало обслужване /регламентни прегледи/, малък текущ ремонт с последващи
изпитания на техниката.
Същевременно обаче,
съдът намира, че в случая с оглед на описаните конкретни характеристики на
длъжността, която е била заета от жалбоподателя, изцяло приложима е разпоредбата на т. 66б от ПКТП /отм./. Посочената разпоредба касае трудът на работници по измиване на
авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване
на авиационна техника, монтьори по ремонт на
радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на
авиационна техника, монтьор по облитане на
авиационна техника. Видно
е, че цитираната норма обхваща всякакъв вид авиационна техника, поради което и
според съда е относима изцяло и към труда на работниците по ремонт и изпитване
на военна авиационна техника. Съгласно чл.16, ал.2, т.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж от 1
януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните
условия на т.66а - 66к по отменения с чл.1 от Постановление № 75 на
Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране,
се счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б,
66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория. Касателно установения
период на осигурителен стаж на жалбоподателя Ц. за двата периода от 01.12.1979 г.
до 30.08.1997 г. на длъжността авиомеханик, според съда е
изцяло приложима посочената разпоредба на т.66б от ПКТП / отм/. Както от
свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, така също и
от заключението на СТЕ в тази връзка, се установява, че жалбоподателят е
извършвал дейности по монтаж и демонтаж по електро, височинно, приборно и
кислородно оборудване на самолета, както и почистване и измиване на агрегати,
блокове и възли със специални течности, почистване на намотките на
електродвигателите, смяна на четките им, проверка на състоянието на кабелни
снопове, вериги, омическо съпротивление, заземяване на блокове и агрегати,
извършване на калайдисване на връзки, както и участие при изпитването на
системите, оборудването, приборите и агрегатите на самолета на форсажната
стоянка, при което се извършват регулировки, юстировки и проби на прехвърлящи
напрежения, токове от управление на системите и двигателя и контрол на
подаването на високото напрежение. Установява се, както от показанията на
свидетелите, така и от заключението на СТЕ, че за периодите, в които е полагал
труд като авиомеханик жалбоподателят Ц., въпросните дейности от обема на
длъжността авиомеханик са били осъществявани при постоянна заетост на ВАРР-1,
като технологичният процес, включващ дейностите по специфичното регламентно
обслужване на авиационната техника, не е бил прекъсван, предвид извършваните
регламентни прегледи на множество видове самолети от почти всички военни летища
в България по график. Както свидетелите, така и СТЕ сочат и на наличието на
осъществяване на съответните дейности по преглед и малък ремонт на авиационната
техника при съответни вредни въздействия на работната среда - производствен шум, вибрации, химични агенти -
изпарения на смазки и горива, въздействия на електромагнитни полета, работа на
открито. В тази насока и се установява категорично, че жалбоподателят, като
част от инженерно-техническите работници е участвал пряко и непосредствено при
изпълнението на дейности, които са от кръга на описаните по т.66б от ПКТП
/отм./, а именно осъществявал е мотажно - демонтажни работи по авиационна
техника, включително и почистване /измиване/ на авиационни детайли със
съответните масла и течности, като в тази връзка и дейността му се причислява
към тази на работници по измиване на
авиационни детайли, монтьори по ремонт и
изпитване на авиационна техника, описана в т.66б от ПКТП / отм./. С оглед и на описаните по СТЕ
вредности на труда, изводът, който следва да се направи въз основа на събраните
доказателства е, че е налице установено при жалбоподателя за процесния период
пряко изпълнение на трудови функции, свързани със същата вредност, като тази,
на която са подложени работниците и монтьорите, посочени в т.66б от ПКТП
/отм./, независимо от това, че същият не е бил назначен на длъжност „монтьор“,
а на длъжността механик /авиомеханик/. Това, че длъжността “авиомеханик“, като
такава от инженерно-технически персонал на предприятие / по т.67, ал.2 от
ПКТП/, не е изрично посочена в т.66б от ПКТП /отм./ не влияе върху извода относно
конкретиката на извършваната работа от жалбоподателя. В тази връзка следва да
се има предвид, че т.66б от ПКТП /отм./ не се отнася до наименованието на
конкретната длъжност, а както е имал възможност да посочи изрично и ВАС в
своето Решение № 494/2023 г. по адм. дело № 6920/2022 г., представлява „синтезирано определяне (определение) на
трудовата функция, която се осъществява при ремонт на авиационна техника“. Тук следва да се
посочи и че дори и при изменение на наименованията на извършваната
работа, ако не се промени характера ѝ, работникът и служителят запазва
категорията си /т.67 от ПКТП/. Ето защо и независимо от наименованието на
длъжността по аргумент от т.67, ал.2, вр. с ал.1 от ПКТП /отм./ следва трудът
на жалбоподателя във ВАРР -1 в с. Граф Игнатиево за периода от 01.12.1979 г. и
до 30.08.1997 г., за който е бил приложим отменения правилник, на посочената
инженерно - техническа длъжност, да се причисли към труда на работниците, включително
и монтьорите по ремонт на авиационна техника, защото е извършван на същото
място и при същата вредност на труда. С
оглед на всичко гореизложено и съдът намира, че неправилно Директорът на ТП на
НОИ - Пловдив е отказал категоризирането на труда на жалбоподателя за посочения
период / повече от 15г./ на длъжността „авиомеханик“, като такъв от категория,
различна от трета, предвид това, че във вр. с чл.16, ал.2, т.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, трудът следва да е от първа категория, доколкото
включва трудова дейност, осъществявана
по специфичните условия на т.66б от ПКТП /отм./, предвидени за видове работници
и монтьори на авиационна техника.
С оглед на изложеното и като не е
изследвал задълбочено въпросите, които имат отношение към правилното и
законосъобразно решаване на случая, което е могъл да стори в рамките на
административното производство, административният орган е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила и основни принципи, довело до
неправилно приложение и материалния закон. Касае се за нарушаване на
принципа на истинност, прогласен в чл.7 АПК,
според който административните актове се основават на действителните факти от
значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение
за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата,
предвидени в АПК. Нарушен е и принципът на служебното начало,
според който административният орган събира всички необходими доказателства и
когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално
съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса -
предмет на производството/чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК/.
Това от своя страна е довело до нарушаване и на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК,
които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да
издаде индивидуалния административен акт,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Вместо това органът е бездействал, не е назначил необходима експертиза, която
му е била нужна именно предвид това, че в компетентността на административния
орган е преценката за категоризирането на труда. В тази насока и доколкото
преценката е на пенсионния орган, то същата винаги следва да е обоснована. В
случая, като не е изследвал въпроси от съществено значение за направата на
крайните му изводи, както издателят на разпореждането за отказ от отпускане на
пенсия, така и решаващият административен орган - ответник по настоящото дело,
са приложили неправилно закона.
Предвид всичко изложено
и съдът намира, че следва да отмени оспореното решение и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, съгласно изложеното в мотивите на
настоящото решение по приложението на закона. Иначе, неоснователно е
възражението за неоказана възможност по чл.68а от КСО, доколкото няма такова
задължение за административния орган, още повече, че жалбоподателят
междувременно е депозирал и заявление, по което, макар в решението да е било
неправилно посочено, че не е било подадено такова, а то е било налично към
датата на произнасяне на Директора на ТП на НОИ, следва компетентното
длъжностно лице да се произнесе.
При този изход на спора
и се следват разноски на жалбоподателя по производството, както и
възнаграждение за един адвокат, съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Установи се разноски
да са направени за възнаграждение на вещото лице от 300 лева, а така също и за
адвокатско възнаграждение от 650 лева. Предвид направеното възражение от
ответника за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение,
съдът намира, че същото при съобразяване на разпоредбите на чл.8, ал.2, т.2,
вр. с чл.7, ал.9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция към момента на осъществяване на
процесуалното представителство, следва да се уважи, като се присъди намален
размер на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред първата
инстанция, а именно от 450 лева.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-126 от 08.04.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Ц.И. Ц. против Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-146 от 02.03.2022 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ Пловдив, съдържащо отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО.
ИЗПРАЩА
преписката
на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при
ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-5138 от 23.11.2021
г., по
описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Ц.И.Ц. с ЕГН **********, при
спазване на дадените с настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив
да заплати на Ц.И.Ц. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лв. /триста лева/, направени
деловодни разноски, както и сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
съставляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за осъщественото
процесуално представителство по делото пред настоящия съд.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: