РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Варна, 19.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от М. К. Терзийска Търговско дело №
20243100900305 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на С. Д. И., гр. В., чрез процесуален
представител против ЗАД „Армеец“, гр. София, с която заявени осъдителни
искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за заплащане на следните суми:
1. 120 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с
лихва в размер на 16740.40 лева за периода от уведомяване на застрахователя
22.05.2023 г. до датата на сезиране на съда 04.06.2024 г. и законната лихва
върху главницата от завеждане на иска – 05.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението; 2. 10 098.92 лева - обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи разходи за лечение и възстановяване, ведно с лихва в
размер на 1408.83 лева за периода от уведомяване на застрахователя
22.05.2023 г. до датата на сезиране на съда 04.06.2024 г. и законната лихва
върху главницата от завеждане на иска – 05.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението като вредите са в резултат на ПТП, настъпило на
30.04.2023 г. в гр. В., по вина на М. Д. Г., за което деяние същата е осъдена по
влязло в сила споразумение, одобрено по АНД № 20243110200789 на ВРС, при
твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на
МПС, м. „Нисан Лииф“ с ДК№ ****** и ответното дружество по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Ищецът С. И. твърди, че на 30.04.2023 г. в гр. В. около 9.30 часа е
управлявал велосипед с приятел посока центъра на града и при достигане на
кръстовището на бул. „Сливница“, ул. „Пирин“ и ул. „Дрин“ е преустановил
движение при червен забранителен сигнал на светофарната уредба за посоката
на неговото движение. При зелен сигнал на светофара е потеглил, движейки се
пред приятеля си по велосипедната алея, маркирана с жълта прекъсната
линия, пресичайки платното за движение на ул. „Пирин“. При навлизане във
второто платно отдясно е блъснат от МПС „Нисан лийф“ с ДК№ ******,
1
управляван от М. Г., който автомобил е ударил предното колело на велосипеда
с предната си лява част. В резултат на удара ищецът твърди да е полетял във
въздуха и паднал на платното за движение на лявата си страна. Установено
при преглед в болничното заведение е, че ищецът е получил фрактура на
първи поясен прешлен, извършена е операция на увредения прешлен на
03.05.2023 г. и изписан от клиниката на 09.05.2023 г. Сочи, че за деянието
извършителят е признат за виновен по споразумение между него и прокурора,
одобрено от съда по АНД № 789/2024 г. по описа на ВРС, като е наложено
административно наказание глоба.
Твърди, че е сезирал застрахователя на деликвента, ответникът ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, с извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, но такова е отказано, за
което свидетелства представената писмена кореспонденция между страните.
Според изложеното, претърпените увреждания са наложили оперативна
интервенция и болничен престой. В период от два месеца и половина след
ПТП състоянието му не е позволявало друго, освен постелен режим и често
безуспешни опити за сън. Силните болки в областта на таза са налагали
постоянен прием на обезболяващи лекарства. Освен физическите болки е
изпитвал и дискомфорт от необходимостта майка му и сестра му да го
обгрижват постоянно за елементарни хигиенни нужди. Твърди, че в средата на
м. юли 2023 г. е започнал да се изправя от леглото и с помощта на близките да
прави опити да ходи. Около половин месец е провеждал рехабилитационни
процедури и още толкова време се е раздвижвал. Освен това се е наложило и
прекъсване на работа за период от около половин година. Настоява, че преди
инцидента е бил жизнен, здрав, подвижен и физически активен, които навици
след произшествието са преустановени като са настъпили и промени в
психическото състояние с появяване на повишена тревожност, учестено
сърцебиене, изпотяване и т.н.
Заявява, че от ПТП са настъпили и имуществени вреди, свързани с
разходи за лечение и рехабилитация.
Поради това и предявява претенция за обезщетяване на претърпените
неимуществени и имуществени вреди в приетите за разглеждане от съда
размери със съответните акцесорни искове.
Правна квалификация на иска: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 429 ал.3 вр.
ал.2 т.2 от КЗ.
В отговора застрахователят оспорва изключителната вина на деликвента
и отправя изявление за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, който в значителна степен е завишил риска от увреждането,
нарушавайки нормативно установените правила, разписани в ЗДвП,
пресичайки внезапно на пътното платно. В допълнителна молба посочва като
нарушени разпоредби на ЗДвП тези по чл. 6 т.1 и чл. 113 ал.1 и 3, както и по
чл. 64 т.4 от ППЗДвП. Оспорва интензитета на търпените болки и страдания и
времевия период. Счита, че вън от горното, с оглед оформената практика на
съдилищата по сходни казуси, заявеният размер на неимуществени вреди е
необосновано завишен. Оспорва дължимостта на сумите, претендирани като
имуществени вреди поради недоказаност. Спори и по акцесорните претенции
с аргумента, че са неоснователни, поради неоснователност и на главно
заявените искове.
В съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощен процесуален
2
представител, поддържа предявените искове. В подробна писмена защита
взема отношение по всяко от наведените от ответника възражения,
включително тези по съпричиняване на вредоносния резултат като моли съда
да ги счете за неоснователни предвид целия събран по делото доказателствен
материал.
Ответникът, също чрез упълномощен процесуален представител, в
писмени становища поддържа твърденията си, изложени в отговора на
исковата молба.
И двете страни претендират присъждането на деловодни разноски.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1. По безспорните факти:
Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид
приключилото производство срещу виновния водач, съдът на основание чл.
300 ГПК зачита влязлото в сила на 26.02.2024 г. споразумение, одобрено по
АНД № 20243110200789 г. по описа на ВРС, което е задължително за
гражданския съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да
се пререшават.
Затова и съдът приема, че на 30.04.2023 г. в гр. В., на кръстовището на
бул. „Сливница“ с ул. „Пирин“, в зоната на пешеходната и велопътека в
началото на ул. „Пирин“ посока МБАЛ „Св. Анна“ е настъпило ПТП с
участник ищецът С. И., управлявал велосипед, който при пресичане на
пътното платно посока центъра на града е блъснат от преминаващия на
забранителна червена светлина на светофарната уредба, в нарушение на чл. 6
от ЗДвП и чл. 31 ал.7 от Правилника по приложението на закона, автомобил,
управляван от М. Г. в посока от ул. „Дрин“ през кръстовището с бул.
„Сливница“ към ул. „Пирин“. От ПТП е причинена на велосипедиста средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен,
обусловил трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък
от 5-6 месеца.
Не се спори и относно фактите по застрахователното правоотношение, а
именно, че към датата на ПТП между собственика на л.а. „Нисан лийф, ДК№
****** и ответното дружество е съществувал валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Не са противоположни позициите на страните и по факта на
уведомяване на застрахователя по реда на чл. 498 ал.1 вр. чл. 380 от КЗ както
и че пострадалият не е получил извънсъдебно плащане по заявената пред ЗАД
„Армеец“ АД претенция.
Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят
наличието на твърдените неимуществени вреди и техния интензитет,
справедливият размер на обезщетението за понасянето им, наличието или
отсъствието на съпричиняване, респ. неговата степен, претърпяването на
имуществени вреди във връзка с произшествието, техния размер,
дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й
момент.
3
2. По наличието на вреди от процесното ПТП, техния интензитет
и справедливия размер на обезщетението.
За доказване на претърпените болки и страдания е допуснато
провеждане на СМЕ, заключението по което съдът кредитира като
компетентно, пълно и безпристрастно дадено. Въз основа на същото, съдът
приема за установено, че полученото травматично увреждане – счупване на
първи поясен прешлен е в резултат на падане, удар на седалището в
подлежащата настилка с последващо внезапно, формирано сгъване на
гръбначния стълб напред, което съответства на твърденията по исковата
молба. Според експертът увреждането е обусловило трайно затруднение в
движението на снагата за период не по-малък от 5-6 месеца, а проведеното
лечение е било правилно и съобразено с правилата за добра медицинска
практика. Вещото лице също така сочи, че след получаване на такива
увреждания са налице болка и силно ограничено движение на снагата като се
налага използване на обезболяващи до момента на извършване на оперативно
лечение. При прегледа на 04.09.2024 г. експертът е установил, че по задната
повърхност на гръдния кош и пояса личи вертикално разположен белег от
проведеното оперативно лечение. Също така подчертава, че е необходимо
провеждане на контролен преглед при специалист неврохирург, който да
прецени възможността за екстракция на остесинтезиращия материал /крос
конектори, планки/, който към момента на изслушване на СМЕ в съдебно
заседание не е отстранен. Експертизата сочи, че премахването на този
материал би поставило отново ищеца в невъзможност да упражнява труд за
период поне от около месец, доколкото професията му е свързана с носене на
тежки, неудобни товари, натоварващи именно и главно гръбначния стълб.
За доказването на интензитета на претърпените неимуществени вреди
ищецът е ангажирал гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката М.С.
– негова майка, чиито показания съдът кредитира като пълни, последователни
и вътрешно непротиворечиви, и цени същите при условията на чл. 172 ГПК.
Същата заявява, че непосредствено след инцидента е пристигнала от гр.
О. където живее, в гр. В., посетила е пострадалия в болничното заведение,
установила е, че лежи обездвижен и със силни болки. Сочи, че в първите дни
тя е изпитвала трудности сама да го обгрижва, физиологични нужди са били
извършвани в леглото, а поради това, че не познава добре града, управителят
на дружеството, в което синът й работи както и негови колеги са я превозвали
от квартирата на пострадалия до болничното заведение и обратно. Заявява, че
около десетина дни е бил болничният престой поради необходимостта от
оперативна интервенция, а в първите три дни след операцията не е могъл да се
изправи от леглото, което свидетелката отдава и на психологична бариера.
Постепенно и с помощта на проходилка е започнал бавно да се придвижда, а
след изписване от болницата свидетелката е била още около 10 дни до него
поради необходимост от обгрижване за най-елементарни хигиенни и
физиологични нужди. По-специално сочи, че е имал нужда от помощ при
сядане, лягане, къпане, за смяна на превръзката, която е била поставена, при
обличане и събличане и други. С нейна помощ е излизал навън, защото е
трябвало да се движи. След приключване на нейния отпуск и поради все още
изпитваните от сина двигателни затруднения, сестрата на ищеца, оставяйки на
лечение в чужбина онкоболен приятел, се е прибрала, за да поеме грижите за
брат си. Според разказа на свидетелката, около три месеца е било необходимо
4
да го гледат, докато започне сам напълно да се обслужва. Заявява и, че към
настоящия момент е трудноподвижен, боли го и като се изправи е малко
прегърбен. Сочи, че няколко седмици по-рано /спрямо датата на изслушване
на показанията/ отново е получил болки в кръста.
Вън от това, според майката, ПТП е променило в значителна степен
характера на сина й, който от жизнен, активно работещ, сам справящ се мъж,
практикуващ риболов с приятели, се е превърнал с раздразнителен, социално
резервиран и с повишено чувство за страх. В конкретика сочи /цитат/ :“… за
най-малкото се дразни, надвиква…“ и по-натам в показанията: „… каза, че ако
остане инвалид си слага край на живота…“, „…преди ходеше с колелото за
риба…,шофира само до работа, … до Омуртаг не си е идвал оттогава. Страх
го е… сънува кошмари, не е спокоен…“ /край на цитата/.
Според другият разпитан свидетел В.В., в чието предприятие работи
ищецът, последният е на длъжност монтажник и е със стаж над 18 години.
Предвид предмета на дружеството – изработка на опънати тавани, работата е
свързана с физическо натоварване, необходимост от ползване на скелета,
стълби и вишки. Казва, че след инцидента ищецът е прекъснал работа за
период от шест месеца, а след завръщането му колегите са установили коренна
промяна в характера и психиката. Свидетелят В., в потвърждение казаното от
другия свидетел сочи, че ищецът е станал раздразнителен, сприхав, избухлив,
говори със страх за необходимостта от премахване на крос конекторите
/планки/ и дали оперативното лечение ще бъде успешно, не ползва велосипед.
Изложеното в показанията досежно емоционалните промени, се
подкрепя и намира своето научно изражение в заключението по допуснатата
по делото СПЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и
компетентно дадено. От същото се установява, че след настъпването на
произшествието, в психологичното и емоционалното състояние на ищеца е
настъпила промяна, изразяваща се в изпитване на високи нива на стрес и
тревожност, включително свързани със страх от евентуална невъзможност за
пълно възстановяване, периодични смущения на съня, нервност, страх при
пресичане. При разпита си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че към
момента на освидетелстването част от описаните негативни състояния са
преживени, а друга са с понижен интензитет, поради което ищецът е в
относително добро общо психологично състояние и може да се заключи, че е
психически здрав. Все пак сочи за все още намалена социална активност,
изразяваща се в избягване срещи с приятели и участие в социални събития и
страх от справяне в бъдеще с работата с оглед спецификата и физическото
натоварване. Вещото лице заключава, че към момента на прегледа не
констатира необходимост от медикаментозна терапия за преодоляване на
отрицателни психични състояния, доколкото общото състояние може да се
подобри чрез подходяща психотерапия и здравословен начин на живот.
С оглед приетото на база свидетелските показания и заключението по
СПЕ не може да бъде споделено възражението на ответната страна за
отсъствие на емоционална и битова промяна в живота на пострадалия.
Предвид горното, по размера на обезщетението, съдът намира
следното: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага
принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно
чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от
тях за пострадалото лице. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени
5
от увреденото лице болки и страдания в резултат на виновно поведение на
деликвента, които вреди подлежат на заплащане от застрахователя по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” при предявен пряк иск.
Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по
правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в
резултат на нанесените при едно застрахователно събитие /в случая/ телесни
повреди и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както
във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства
за увреденото лице. Целостта на човешкия организъм предопределя при
травма да се изпитва както физически, така и емоционален дискомфорт, като в
хипотеза на множество травми пак болките и страданията са за организма като
едно цяло. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията,
момент. След определяне размера на обезщетението следва да се даде отговор
на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалия при ПТП
/т.е. съпричиняването/.
Като се има предвид, че пострадалият е в активна възраст – 39 годишен
към момента, промяната в начина на му на живот в социален и битов аспект,
характера на травматичните увреждания, които бяха описани по-горе,
неочакваният начин, по който те са настъпили, сравнително продължителния
период на пълно възстановяване – 6 месеца, съпроводен и с прием на
обезболяващи, предстояща оперативна интервенция, която ще бъде свързана с
поне още месец неработоспособност, характера на упражняваните трудови
функции, свързани по необходимост с натоварване на гръбначния стълб в
областта на травмата, породената несигурност при управление на велосипед, а
и шофиране, преживения стрес, особено силен в периода след инцидента,
страхът и несигурността за пълното физическо възстановяване, от друга
страна преодоляните към момента в по-голямата си част негативни психични
преживявания, може да се отчете, че претърпените болки и страдания са с
интензитет, обичаен за травми от подобен вид.
От друга страна трябва да се има предвид заключението на психолога, че
освидетелстваният е в добро общо състояние към момента и би могъл да
положи усилия за преодоляване на отрицателни психични състояния чрез
проява на воля, търсене на психотерапевтична помощ и здравословен начин на
живот. Не трябва да се игнорира и казаното от експерта, изготвил СМЕ, който
заявява, че прогнозите за възстановяване на ищеца след екстракцията на
остесинтезиращия материал са положителни, тъй като се касае за мъж в млада
възраст и именно отстраняването на металните пластини ще предотврати
усложнения.
Като се имат предвид и лимитите на застрахователна отговорност, съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението се явява този от 60 000 лева,
до който и заявената претенция за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди следва да бъде уважена. За заявената горница до
120 000 лева се явява несъответна на интензитета на претърпените болки и
страдания.
3. По въпроса за съпричиняването
Ответникът навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неспазване разпоредбите
на чл. 6 т.1 от ЗДвП, чл. 113 ал.1 и ал.3 от ЗДвП вр. чл. 64 т.4 от ППЗДвП както
6
и чл. 6 т.1 от същия закон. Съдът счита, че касателно разпоредбите на чл. 113
от закона, ответникът визира тези по ал.1 т.1 и 3.
Според чл. 6 т.1 от закона, участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл. 113 ал.1, при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 3. да спазват
светлинните сигнали и сигналите на регулировчика.
На база събраните в настоящото производство доказателства и
заключението по САвтЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, съдът счита, че съпричиняване не се доказва. На първо място – защото
ПТП е по вина на автомобилист, пресякъл кръстовището на забранителен за
него сигнал на светофарната уредба „червен“, на следващо – защото
пострадалият пресича кръстовището на разрешена за пешеходци и
велосипедисти светлина на светофарната уредба „зелена“. Освен това
кръстовището се пресича по велопътека като съдът съобразява данните от
огледния протокол по приобщеното към доказателствения материал АНД,
съставен непосредствено след инцидента и отразяващ актуалните данни за
пътната маркировка, включително наличието на велопътека М9 – напречна
маркировка по чл. 64 т.4 от ППЗДвП, при което отсъстват предпоставки да се
направи извод, че велосипедистът с поведението си е допринесъл за
вредоносния резултат. Освен това от заключението по САТЕ е видно, че
велосипедистът се е движел бавно (9-10 км/ч), доколкото е навлязъл в
кръстовището след велоалея и след като е престоял на червен за него
светофар, изчакващ зелена светлина, а след това и спиране на острова, който
разделя двете пътни ленти за движение по ул. „Пирин“. Както в съдебно
заседание посочи водачът на МПС, разпитана като свидетел, същата е
пресякла кръстовището с автомобила на червен светофар. Заявява, че не е
имала ограничение на видимостта в рамките на кръстовището, а заключението
по експертизата сочи, че водачът е имал възможността да предотврати ПТП
/отговор на въпрос 7 от САТЕ/.
Не на последно място, съгласно дефиницията по §1 т.13 от ДР на
Наредба № 2/2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка,
велосипедна пътека е част от платното за движение, очертана с пътна
маркировка, сигнализирана с пътни знаци и предназначена за преминаване на
велосипедисти, която е продължение на велосипедната алея върху платното за
движение.
Следователно и движейки се по велосипедна алея и след това на
кръстовището по велосипедна пътека, която е в зоната на пешеходната пътека
и където е станал удара с автомобила, същият не е нарушил правила за
движение по ЗДвП и е управлявал велосипеда в съответствие с разпоредбата
на чл. 15 ал.4 от закона, която гласи, че когато има път, платно за движение,
пътна лента или алея, предназначени за движение на определени пътни
превозни средства, водачите на тези превозни средства са длъжни да се
движат по тях.
7
4. По иска за имуществени вреди
Според заключението по СМЕ, представените от ищеца писмени
доказателства, в частност фактурите и касовите бележки, за извършени
медицински разноски, приети като доказателства по делото и подробно
описани в ИМ и протоколът от ОСЗ, се отнасят изцяло за необходими разходи,
сторени във връзка с лечението на ищеца и болничния му престой, вследствие
полученото травматично увреждане. В този смисъл предявеният иск за
заплащане на имуществени вреди в размер на 10 098,92 лв. се явява доказан по
основание и размер.
5. По претенцията за лихва
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Това са тези лихви, които текат от момента на
по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ; от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице; или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ
за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.
496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1. изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал.
1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава; и 2. с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на
основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.
Доколкото в настоящия случай за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е прието обстоятелството, че застрахователят ответник е получил
отправената до него от ищеца извънсъдебна покана за обезщетяване на
претърпените неимуществени и имуществени вреди в претендирания размер
на 22.05.2023 г., то това е и датата от която следва да бъде присъдена лихвата
за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, до момента на
окончателното плащане.
За периода от 22.05.2023 г. до 04.06.2024 г. върху главницата от 60 000
лева размерът на лихвата е 8370.20 лева като за горницата до 16740.40 лева
искът ще се отхвърли, а върху сумата от 10098.92 лева лихвата за същия
период се равнява на 1408.83 лева, която е в рамките на заявената и ще се
присъди. Следва се и законна лихва върху главниците от 05.06.2024 г. до
окончателното им изплащане.
6. По разноските
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
Общ материален интерес по претенциите – 148248.15 лева. Уважена част
– 79877.95 лева, отхвърлена – 68370.20 лева.
На ищеца, поради това че е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски се следва възнаграждение за процесуална защита. Доколкото такава
е осъществена по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, на база
материален интерес в уважената по иска част и на осн. чл. 7 ал.2 т.4 от
8
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, присъжда
такова в размер на 7040.24 лева на процесуалния представител.
Ответникът е сторил разходи по експертизи в размер на 600 лева, от
които се присъждат 276.71 лева. За осъществено процесуално
представителство по настоящото производство без явяване в съдебно
заседание и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.25
ал.1 от НЗПП, което е и съответно на поисканото от застрахователя в
последното становище вх. № 24722/04.10.2024 г. Спрямо отхвърлената част от
иска, следват се 46.12 лева.
Ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда също
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 3195.12 лева и сума
за разноски, платени от бюджета на съда – 700 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София да
заплати на С. Д. И., ЕГН **********, гр. В., на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ и чл.
429 ал.3 вр. ал.2 т.2 от КЗ следните суми:
1. 60 000 (шестдесет хиляди) лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно с лихва в размер на 8370.20 (осем хиляди
триста и седемдесет и 0.20) лева за периода от уведомяване на
застрахователя 22.05.2023 г. до датата на сезиране на съда 04.06.2024 г. и
законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 05.06.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2. 10 098.92 (десет хиляди деветдесет и осем и 0.92) лева - обезщетение
за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение и възстановяване по
представени счетоводни документи както следва: 1/ Талон за медицинско
изделие от 02.05.2023 г. и фактура с № **********/03.05.2023 г. издадена от
МБАЛ „Св. Анна“ АД на стойност 9690.00 лева, 2/ Фактура с № **********
от 09.05.2023 г., издадена от „Софармаси 23“ ЕООД на стойност 22.73 лева, 3/
фактура с № **********/09.05.2023г., издадена от „Биск 2012“ ЕООД на
стойност 37.88 лева, 4/ фактура с № **********/22.06.2023 г., издадена от
„Софармаси 23“ ЕООД на стойност 25.92 лева, 5/ фактура с №
**********/22.06.2023 г., издадена от „Медилинк 2001“ ЕООД на стойност
77.00 лева, 6/ фактура с № **********/06.07.2023 г. издадена от „Софармаси
23“ ЕООД на стойност 28.38 лева, 7/ фактура с № **********/12.07.2023 г.,
издадена от „Софармаси 23“ ЕООД на стойност 6.19 лева, 8/ фактура с №
**********/15.07.2023 г., издадена от „Софармаси 23“ ЕООД на стойност
11.79 лева, 9/ фактура с № **********/18.07.2023 г., издадена от „Рехаб
Варна“ ООД на стойност 55 лева, 10/ фактура с № **********/25.07.2023 г.,
издадена от „Софармаси 23“ ЕООД на стойност 12.29 лева, 11/ фактура с №
**********/11.10.2023 г., издадена от „Софармаси 23“ ЕООД на стойност
13.66 лева; 12/ 12 бр. фискални бонове от 09.05.2023 г. на стойност 52.290
лева; от 15.06.2023 г. на стойност 10.00 лева; от 22.06.2023 г. на стойност 2.90
лева; от 29.06.2023 г. на стойност 2.29 лева; от 06.07.2023 г. на стойност 2.90
лева; от 06.07.2023 г. на стойност 10 лева; от 10.08.2023 г. на стойност 2.90
лева; от 10.08.2023 г. на стойност 10 лева; от 01.09.2023г. на стойност 9.09
9
лева; от 07.09.2023 г. на стойност 2.90 лева; от 12.10.2023 г. на стойност 2.90
лева и от 18.10.2023 г. на стойност 10 лева, ведно с лихва върху общата сума
10 098.92 лева, в размер на 1408.83 (хиляда четиристотин и осем и 0.83)
лева за периода от уведомяване на застрахователя 22.05.2023 г. до датата на
сезиране на съда 04.06.2024 г. и законната лихва върху главницата от
завеждане на иска – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, като вредите са в резултат на ПТП, настъпило на 30.04.2023 г. в
гр. В. по вина на М. Д. Г., за което деяние същата е осъдена по влязло в сила
споразумение, одобрено по АНД № 20243110200789 на ВРС, при доказано
валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС, м.
„Нисан Лииф“ с ДК№ ****** и ответното дружество по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция за обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над присъдените 60 000 лева до претендираните 120 000
лева и в частта за лихвата върху главницата за периода от 22.05.2023 г. до
04.06.2024 г., за горницата над присъдените 8370.20 лева до претендираните
16740.40 лева, като недоказани по размер.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София да
заплати в полза на адвокат А. К., АК В., ЛАН ******, гр. В. сумата от 7040.24
(седем хиляди и четиридесет и 0.24) лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
ОСЪЖДА С. Д. И., ЕГН **********, гр. В. да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София сума в размер на 322.83 (триста
двадесет и два и 0.83) лева разноски за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
окръжен съд, сумата от 3195.12 (три хиляди сто деветдесет и пет и 0.12)
лева държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата
от 700 (седемстотин) лева, депозити за СПЕ и СМЕ, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10