Решение по дело №1454/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260234
Дата: 19 април 2022 г.
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20213110101454
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         /….04.2022г.; гр. В.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - В., 10-и състав, на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                 Районен съдия:  П. Т.

 

               при секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от съдията Т. гражданско дело № 1454 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е образувано по предявена искова молба от „С. С. К. и Е. Х.“ АД, ЕИК ***, срещу Е.В.С., гражданин на Р. ф., с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 473,68 лв., за която е издадена фактура номер 57670 от 02.02.2018г. за сумата от 2149,12 лв. без ДДС или 2578,94 лв. с ДДС, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за управление на общите части на жилищна сграда, попадаща в жилищен комплекс от „затворен тип“ по смисъла на чл. 2 ЗУЕС в гр. В., к.к. „С. С. К. и Е.“, изградена в ПИ с номер ***и дължимо възнаграждение за предоставяне на общата инфраструктура на комплекса, на основание сключен между страните Договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ и за предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „С. С. К. и Е.“.

               Твърди се в исковата молба следното: Ответникът притежава недвижим имот в жилищна сграда „Е. 3“, попадаща в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 ЗУЕС в гр. В., к.к. „С. С. К. и Е.“, изградена в ПИ с номер ***, представляващ ап. 32, с номер ***. Ищецът има качество на инвеститор за изграждане на жилищната сграда от затворен тип. Към настоящия момент сградата е въведена в експлоатация. Ответникът е подписал Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата. С подписване на договора ответникът се е задължил да заплаща на ищеца сума в размер на 8,00 евро с ДДС на 1 кв.м. разгърната застроена площ, както и 1,8 евро с ДДС на 1 кв.м. застроена площ. Въпреки настъпилия падеж на 30.01.2018г. ответникът не е заплатил дължимите суми. В изпълнение на задълженията си ищецът извършва дейност по поддръжка и управление на общите части на сградата. Осигурен е пропускателен режим на територията на комплекса, извършват се дейности по охрана на обществения ред, налице е озеленяване в курортния комплекс, извършени са разходи по асфалтиране на алеите, извършва се пест - контрол върху вредители, дезинфекцира се, изградена е отводнителна система. Във връзка със задълженията на ответника по сключения договор е издадена фактура от 02.02.2018г. за сумата от 2149,12 лв. без ДДС или 2578,94 лв. с ДДС. Ответникът е заплатил сумата от 2105,26 лв. Незаплатената сума е в размер на 473,68 лв.

               В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и заплащането на сумата от 2105,26 лв. от ответника. Сочи се, че ищецът не е изпълнил договорните си задължения, както и че не е доказал размера на търсената сума. Излага се, че с плащането на сумата от 2105,26 лв. цялото задължение е било погасено, тъй като задължението на ответника било за по – малка сума, с оглед собствеността на само ¼ ид.ч. от имота.

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                Видно от НА за покупко-продажба на право на собственост върху недвижим имот с номер *, том *, рег. номер ****, дело *** от ****г., „С. С. К. и Е. Х.“ АД е продало на Е.В.С. ¼ ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелен обект, построен в жилищна сграда „Е. 2“, представляваща сграда номер 2, която е изградена в гр. В., община В., к.к. „С. С. К. и Е.“, ул. 68-ма, номер 1, в жилищен комплекс от „затворен тип“, като обектът представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, а именно апартамент номер 32, находящ се на първи жилищен етаж във вход „*“, с площ от 118,24 кв.м., ведно с прилежащия му склад с номер 34. Останалите ¾ ид.ч. от правото на собственост по отношение на апартамент с номер 32 са били закупени от лицата С. Н. П., Д. И. С.и И. И. С..

                Установява се от Договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ и за предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „С. С. К. и Е.“, сключен на 28.06.2012г. в гр. В., че ищецът и ответницата, като съсобственик на имот в жилищния комплекс с идентификатор ***, а именно апартамент номер 32, находящ се на първи жилищен етаж във вход „В“, с площ от 118,24 кв.м., са се споразумели за следното: собственикът възлага, а мениджърът приема да извършва дейности по административно управление и техническо поддържане на жилищната сграда, в която попада имотът на ответника. Задълженията на мениджъра (ищец) включват: осигуряване на пропускателен режим на територията на курортния комплекс; извършване на рекламна дейност на територията на курортния комплекс и реклама на самия комплекс, поддържане на парковете, зелените площи и вътрешните алеи в курортния комплекс. Установява се, че цената по договора се определя за един кв. метър разгърната площ за срок от една година. Сумата е в размер на 8 евро с ДДС за предоставяне услуги по управление и поддържане общите части на сградата, като годишната сума за процесния имот възлиза на 1076,64 евро. Сумата от 1,80 евро с ДДС е дължимата за предоставяне ползването на общата инфраструктура на курортния комплекс, която за процесния имот възлиза на 242,19 евро с ДДС. Възнаграждението е дължимо до 30 януари за всяка календарна година, за която се дължи.  

                Видно от фактура с номер 57670/02.02.2018г., издадена от ищеца, ответникът дължи сумата от общо 2578,94 лв., представляваща сбор от дължимите суми за 2018г., за ап. 32 по договор от 28.06.2012г. – такса УПОЧ на ж.к.“Е.“, бл. 2 и предоставяне обща инфраструктура по договор на ж.к. „Е.“ 2.

                Установява се от фактура от 01.02.2014г., че дължимата сума от ответника за 2014г. - такса УПОЧ на ж.к.“Е.“, бл. 2 и предоставяне обща инфраструктура по договор на ж.к. „Е.“ 2 е в размер на 2578,94 лв. и същата е била заплатена на 19.08.2014г., видно от РКО. Сумата и плащането й се установява и от приложените доказателства за 2015г., 2016г. и 2017г.

                Видно от приходен касов ордер от л. 47 от делото на 03.07.2018г. ответницата е заплатила сумата от 2105,26 лв., представляваща такса УПОЧ на ж.к.“Е.“, бл. 2, за 2018г. Неплатеният отстатък, видно от издадената фактура, е в размер на 473,68 лв.

                От л. 56 до л. 285 по делото са приложени множество документи, писмени доказателства, които в своята съвкупност установяват извършените дейности от ищеца по административно управление и техническо поддържане на жилищната сграда, в която попада имотът на ответника.

                В открито съдебно заседание на страната на ищеца е разпитан св. Виктория Миролескова, която заяви следното: „Представлявах дружеството „А П. И.“, което имаше собственост в комплекс „Е.“. Комплексът е затворен тип. Има зелени площи, басейни, детска площадка и контролиран достъп. Комплексът се озеленява и се пръска за вредители. Много добре е поддържан. Поддръжката се осъществяваше от „С. С. К. и Е. Х.“ АД. Имаше сключен договор с всеки собственик на имот в сградата и съответно заплащахме такса поддръжка. Това включваше охрана, видеонаблюдение, ток на общите части на асансьорите, поддръжка на басейна, озеленяване и почистване на стълбищата. Общата инфраструктура също се поддържа от инвеститора. Това включва поддръжка на тротоарите, на асфалта, запълване на дупки, озеленяване, поставяне на пейки и засаждане на дръвчета.“

                В открито съдебно заседание е разпитан и св. Росен Христов Бонев, който заяви следното: „Комплексът представлява обособен жилищен комплекс с оградено пространство, с вътрешно изградена инфраструктура, с озеленяване, с басейн, със самостоятелно обособено помещение за осъществяване на контрол вход – изход от съответните пазачи портиери. Поддръжката на комплекса през 2018г. е извършвана от „С. С. К. и Е. Х.“ АД, в качеството му на мениджър. Извършваха се дейности по поддръжка на басейн, поддръжка на асансьори, алейно осветление и парково пространство. Аз самия съм служител на дружеството и съм бил в трудови правоотношения през процесния период.“

                От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между страните е сключен Договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ и за предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „С. С. К. и Е.“. По силата на този договор „С. С. К. и Е. Х.“ АД и С. Н. П., Е.В.С., Д. И. С.и И. И. С., се договорили физическите лица, като съсобственици на имот – апартамент с номер 32, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, изградена в гр. В., к.к. „С. С. К. и Е.“, в жилищен комплекс от „затворен тип“, да заплащат на юридическото лице сумите от: 8,00 евро с ДДС за 1 кв. м. разгърната площ, за предоставените услуги по управление и поддържане общите части на сградата, в която се намира имотът на ответника, както и сумата 1,80 евро с ДДС за 1 кв.м. от разгърнатата площ за предоставяне ползването на общата инфраструктура на курортния комплекс. Посочено е още, че възнаграждението се дължи от собственика за всяка година с падеж до 30 януари на текущата година.

                Установи се по делото, че ищецът „С. С. К. и Е. Х.“ АД е продало на Е.В.С. само ¼ ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелен обект, построен в жилищна сграда „Е.“ 2, представляваща сграда номер 2, която е изградена в гр. В., община В., к.к. „С. С. К. и Е.“, ул. 68-ма номер 1, в жилищен комплекс от „затворен тип“, като обектът представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, а именно апартамент номер 32, находящ се на първи жилищен етаж във вход „В“, с площ от 118,24 кв.м., ведно с прилежащия му склад с номер 34. Останалите ¾ ид.ч. от правото на собственост по отношение на апартамент с номер 32 са били закупени от лицата С. Н. П., Д. И. С.и И. И. С..

                В чл. 121 ЗЗД е уредено, че солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В представени по делото Договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ и за предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „С. С. К. и Е.“ не е уговорена солидарност на задълженията между съсобствениците на процесния имот.

                Безспорно по делото се установи, че настоящият ответника, собственик само на ¼ ид.ч. от процесния имот, е заплатил на ищеца сумата от общо 2105,26 лв., представляваща такса УПОЧ на ж.к.“Е.“, бл. 2, за 2018г. Неплатеният остатък, видно от издадената фактура, е в размер на 473,68 лв. Следователно цялата дължима сума за 2018г. е била в размер на 2578,94 лв. Т.е. всеки един от четиримата съсобственици на имота дължи разделно сумата от 644,74 лв. Със заплащане на сумата от 2105,26 лв. ответницата е погасила изцяло своето задължение към ищеца.

                Само на това основание предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За пълнота следва да се допълни, че съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът достига до извод, че ищецът е изпълнил задълженията си по силата на сключения Договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ и за предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „С. С. К. и Е.“. Въпреки това искът следва да бъде оставен без уважение, поради изложеното по – горе.

                По разноските:

                Предвид изхода на спора в полза на ищеца не се дължат разноски. Ответникът не е доказал направени разноски в производството.

 

                Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. С. К. и Е. Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск срещу Е.В.С., гражданин на Р. ф., родена на ***г., с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 476,68, за която е издадена фактура с номер 57670 от 02.02.2018г. за обща сума от 2578,94 лв. с ДДС, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за 2018г. за управление на общите части на жилищна сграда, попадаща в жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ по смисъла на чл. 2 ЗУЕС в гр. В., к.к. „С. С. К. и Е.“, изградена в ПИ с номер ***, и дължимо възнаграждение за предоставяне на общата инфраструктура на комплекса, на основание сключен между страните Договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ и за предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „С. С. К. и Е.“ от 28.06.2012г.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок пред Окръжен съд – В., който започва да тече за страните от датата на получаването му.

      

 

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................