О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
12.03.2014 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети
март през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
след
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3166 по описа на ВОС за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от В.Г.П., ЕГН ********** и С.В.Г., ЕГН **********,
представлявани от адвокат Н.Т. иск срещу М.Г.В., ЕГН **********, чрез
настойника й М.К.О. и П.К.О., ЕГН ********** за прогласяване нищожността на
договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 48,
том 2, нот. дело № 223/2011 год. на нотариус Ваня
Георгиева. В исковата молба се твърди, че след влизане в сила
съдебни актове по гр.дело № 10893/2009 година на ВРС - VII състав ответницата,
представлявана от своя настойник е осъдена да заплати на първия парична сума в
размер на 300 лева, по гр.дело № 3989/2010 година на ВРС - XX състав парични
суми в общ размер на 825 лева, а по гр.дело № 10705/2009 година - парична сума
в размер на 600 лева, за което представят три броя изпълнители листи, издадени
по съответните приключили граждански дела. Твърди се, че тъй като не е последвало
доброволно плащане, двамата ищци са образували изпълнителни дела за събиране на
дължимите им вземания - изп.дело № 2591/2011 година
на ЧСИ Станимира Данова и изп.дело № 219/2012 година
на ЧСИ Румяна Тодорова. Представят копие от молби вх.№
16311/07.12.2011 година и № 1488/09.03.2012 година. Предвид изложеното
обосновава правния си интерес от образуване на настоящото производство от
качеството си на кредитори на първата ответница
тъй като е налице установено по размер и основание, потвърдено от влязъл в сила
съдебен акт парично вземане. Твърди се поставянето на първата ответница под
запрещение с решение
по гр.дело № 3803/1982 година на Окръжен съд Варна, а за нейн настойник
е определен сина й М.К.О.. Излагат се твърдения за вземане на решение от
настойническия съвет за разпореждане с имуществото на първата ответница след
образуване на съдебните производства срещу нея. Посочва се, че през 2010 година
от нейно име е извършена замяна притежаваните от В. ***» срещу идеални части от
имот на ул.Отец Паисий № 6, а преди това са продадени на нейния син и настойник
поделени по-рано земеделски земи в с.Любен Каравелово, община Аксаково. Твърди
с разпореждането и с притежаван от нея недвижим имот - апартамент на ул.Отец
Паисий № 6 в гр.Варна, като преди това, привидно с цел да бъде обезпечена
същата жилищно в нейна полза и било учредено пожизнено безвъзмездно право на ползуване на недвижим имот. Посочва се, че почти веднага
след това М.Г., чрез настойника си М.О., действуващ с
разрешение на Районен съд Варна, дадено по гр.дело № 8949/2011 година
по описа на ВРС - XXXIV състав е дарила на другия си
син П.О. свой недвижим имот - ПИ с идентификатор 10135.1502.3.3.17 - апартамент № 87, находящ
се на шестия етаж на сградата на ул.Отец Паисий № 6 вх.Г в гр.Варна. Сделката е
извършена с нот.акт № 48 том 2 нот.дело №
223/15.06.2011 година на нотариус Ваня Георгиева, който акт е надлежно вписан в Служба по
вписвания Варна.
Твърди се, че В. не притежава никакви имущества, с които да
може да отговаря пред кредиторите си. Първоначално като такива са считали, че е
било налице възмездно разпореждане, при което имали намерение да предявят иск
по чл.135 ал.2 ЗЗД, но с оглед обстоятелствата считат, че така извършената
сделка е нищожна и не поражда правни последици, поради което това имущество
продължава да е собственост на дарителката. Твърди се нищожност на сделката по
смисъла на чл.26 ЗЗД, поради противоречие със закона тъй като същата
противоречи на изричната забрана на чл.130, ал.4 от Семейния кодекс поради
особеното лично качество на дарителката - на поставена под пълно запращение, за която намират приложение разпоредбите на
чл.5, ал.1, вр.чл.3, ал.2 от Закона за лицата и
семейството, при което дарение, извършено от лице, поставено под запрещение е
нищожно. Обосновават правния си интерес от прогласяване на нищожността на
договора за дарение, защото след нейното установяване имуществото ще могат да
насочат принудителното изпълнение на вземанията си срещу това им. Молят съда да
приеме, че договор за дарение на недвижим имот, находящ
се в гр.Варна и представляващ ПИ с идентификатор 10135.1502.3.3.17 - апартамент № 87 на шестия етаж на сградата на
ул.Отец Паисий № 6 вх.Г, състоящ се от стая, кухня, баня-тоалет, дрешник и
входно антре, с площ от 42,41 кв.метра, ведно с прилежащото му избено помещение
№ 87 с площ от 2,42 кв.метра, както и съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху прилежащата част от терена на
комплекса, сключен на 15.06.2011 год. и обективиран в
нот.акт № 48, том 2, нот.дело
№ 223/2011 година на Нотариус Ваня Георгиева, вписан като акт № 116 том 36 дело
№ 7681/2011 година в Служба по вписвания Варна е нищожен поради противоречието
му със закона – чл.130, ал.4 от СК, вр.чл.5, ал.1 и
чл.3, ал.2 от ЗЛС. Прилагат писмени доказателства. Правят искания по
доказателствата.
Депозиран
е отговор вх. № 6410/28.02.2014 год. от П.О. чрез процесуалния му представител
адвокат Д.Б., в който се твърди недопустимост на предявения иск поради липса на
правен интерес на ищците. Сочи се, че дори и да бъде прогласена нищожността на
сделката процесния имот ще остане в патримониума на ответницата съобразно разпоредбата на
чл.165, ал.4, вр.чл.130, ал.3 от СК, както и че
съгласно чл.444, т.7 от ГПК не може да бъде насочено изпълнението срещу същия.
Твърди се, че върху доходите от пения на ответницата има наложен запор. Посочва
се, че иска е и неоснователен тъй като с договора за дарение страните са
прикрили договор за покупко-продажба, видно от приложения обратен документ.
С
отговор вх. № 6409/28.02.2014 год. ответницата, действаща чрез настойника се
твърди липса на правен интерес, както и че към датата на сделката ответницата
не е дължала разноски на ищците, доколкото решенията са влезли в законна сила
на 31.01.2012 год. и на 14.10.2011 год. Твърди се относителна симулативност на сделката като същата прикрива договор за
покупко-продажба.
На основание
чл.146, ал.1, т.1 и т.2 ГПК от изложените в исковата молба обстоятелства, от
които произтичат претендираните права и заявения петитум съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.130,
ал.4, вр.чл.165, ал.4 от СК.
По
възражението на ответната страна за недопустимост на иска:
Предявения
иск е установителен и като такъв, за да бъде допустим
следва да бъдат налице определени предпоставки.
Ищците
са обосновали правния си интерес с качеството си на кредитори на първата
ответница, както и от разпоредбата на чл.165 от СК, по отношение на която
намира приложение чл.130, ал.4 от СК, а именно - връщане на имота в патримониума на ответницата М.В., към който ще насочат
принудително изпълнение. Ответниците твърдят липсата
на правен интерес от предявяване на иска.
За
наличието на правен интерес от предявяване на иска, който е абсолютна процесуална предпоставка, съдът
следи служебно.
Съдът
намира иска за допустим като предявен при наличие на правен интерес, доколкото
предявявайки иска ищците бранят свое право. Същите на този етап от
производството имат качеството на кредитори на ответницата. Иска може да се
предяви и от лице, което не е страна по сделката /каквото са ищците/, но тя
трябва „да смущава тяхното правно положение“ /решение № 1104/2008 г., V г.о. на ВКС/, като
интереса може да бъде не само пряк, а и евентуален /решение № 35/2009 г., II
т.о. на ВКС/.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК - по иска с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.130, ал.4, вр.чл.165, ал.4
от СК
- нищожни са
договорите, които противоречат на
закона като при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат
съответно чл.130, ал.3 и ал.4, изречение
първо, а именно, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на
чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни, като в тази връзка подлежат на установяване следните факти: сключен
договор за дарение между ответниците по делото,
качеството на кредитори на ищците на първата ответница, както към предявяване
на исковата молба така и в хода на процеса /условие за допустимост на иска/,
поставяне на ответницата под запрещение към датата на сключване на процесната сделка, противоречие със закона на въведеното от
ищците основание.
Тежестта за установяване на посочените обстоятелства е за ищците,
съобразно принципа за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, установен в чл.154, ал.1 от ГПК.
С отговора
ответната страна е заявила правоизключващото възражение, че
дарението е недействително,
тъй като прикрива покупко-продажба и това е действителният придобивен способ т.е. ответната страна следва чрез пълно и главно доказване да установи заявеното
възражение по чл.17, ал.1, във вр. чл.26
от ЗЗД, както и да установят всички право - изключващи и право -
погасяващи факти и твърдения, от които черпят благоприятни за себе си
последици.
УКАЗВА на ответната страна, че в
случай, че твърдят относителна симулация на процесния
договор за дарение като прикриващ договор за покупко-продажба, доколкото са
представили обратен документ от 15.06.2011 год. и разписка от 13.08.2010 год.,
както и решение от 23.11.1982 год. по гр.д. № 3803/1982 год. по описа на ВОС за
поставяне на М.Г.В. под пълно запрещение, то в тяхна тежест е да установят, че
сумата в размер на 35 000 евро платена на 13.08.2010 год. е внесена в банка от настойника, на основание чл.165, ал.3 от СК /Настойникът е
длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в
банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той
дължи законната лихва/.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК – съдът приема, че няма факти
и обстоятелства, които да се признават от страните.
На основание чл.146, ал.4 ГПК, съдът по доказателствените
искания на страните:
ДОПУСКА до събиране приложените към исковата молба
писмени доказателства като относими към предмета на
спора.
УКАЗВА на ищцовата страна,
че следва до приемане на представените с исковата молба и уточняващата към нея
от 29.10.2013 год. писмени доказателства /копие от НА № 48, том 2, рег. №
6309, дело № 223/2011 год. – л.19 и л.20 по делото, схема № 11745/12.05.2011
год. на СГКК – Варна – л.21/ в случай, че желае да се ползва от тях да ги
завери за вярност.
ОТЛАГА произнасянето по прилагане на представените с
отговора на ответниците писмени доказателства в
първото по делото открито съдебно заседание след изразяване на становище от ищцовата страна.
Във връзка с искането на ищеца да бъде указано на
ответната страна, че носи доказателствената тежест да
установи, че е платил своевременно дълга си съобразно издадените изпълнителни
листи:
Съдът указва, че в тежест на ищцовата
страна е да докаже качеството си на кредитор на първата ответница, доколкото от
това извежда правния си интерес от предявяване на иска. Доколкото към настоящия
момент ищците твърдят, а ответниците не оспорват качеството
им на кредитори на първата ответница и доколкото интереса от търсената с иска защита е
процесуална предпоставка за допустимостта му, то този интерес следва да бъде
налице не само при предявяване на иска,
но и в течение на целия исков процес /решение
№ 55/10.08.2010 год. по т.д.
№ 464/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/, като отпадането му ще
доведе до неговата недопустимост.
По искането на ищците да
бъде задължена ответната страна да представи решение по гр.д. № 3803/1982 год. по описа на ВОС., доколкото същото
е представено от ответната страна съдът не следва да се произнася по него, а по
приемането му ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание след
изразяване на становище от ищците.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна да представи в срок до първото по делото открито съдебно
заседание – решение за определяне на настойнически съвет на органа по
настойничество към датата на сключване на договора за дарение.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка по изп. дело № 2591/2011
год. на ЧСИ Станимира Данова, както и по изп. дело № 219/2012 год. на ЧСИ Румяна Тодорова за страните по
образуваните изпълнителните дела, размера на цялото вземане, както и каква част
от вземането е платено от длъжника.
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА гр.д. № 8949/2011
год. по описа на ВРС, XXXIV състав.
Производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде
дадена възможност, в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по доклада на иска, като на ищците се връчат преписи от
писмените отговори на ответниците.
С оглед на горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
На основание
чл.146, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – предявения иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.130,
ал.4, вр.чл.165, ал.4 от СК.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК - подлежат на установяване: сключен договор за
дарение между ответниците по делото, качеството на
кредитори на ищците на първата ответница, както към предявяване на исковата
молба така и в хода на процеса /условие за допустимост на иска/, поставяне на
ответницата под запрещение към датата на сключване на процесната
сделка, противоречие със закона на въведеното от ищците основание.
Тежестта за установяване на посочените обстоятелства е за ищците,
съобразно принципа за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, установен в чл.154, ал.1 от ГПК.
По правоизключващото възражение на ответната страна, че дарението прикрива покупко-продажба и това е действителният придобивен способ, ответната страна следва чрез
пълно и главно доказване да установи заявеното
възражение по чл.17, ал.1, във вр. чл.26
от ЗЗД, както и да установят всички право - изключващи и право -
погасяващи факти и твърдения, от които черпят благоприятни за себе си
последици.
УКАЗВА на ответната страна, че в
случай, че твърдят относителна симулация на процесния
договор за дарение като прикриващ договор за покупко-продажба, доколкото са
представили обратен документ от 15.06.2011 год. и разписка от 13.08.2010 год.,
както и решение от 23.11.1982 год. по гр.д. № 3803/1982 год. по описа на ВОС за
поставяне на М.Г.В. под пълно запрещение, то в тяхна тежест е да установят, че
сумата в размер на 35 000 евро платена на 13.08.2010 год. е внесена в
банка от настойника, на основание чл.165, ал.3 от СК /Настойникът е
длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в
банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той
дължи законната лихва/.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК – съдът приема, че няма факти
и обстоятелства, които да се признават от страните.
На основание чл.146, ал.4 ГПК, съдът по доказателствените
искания на страните:
ДОПУСКА до събиране приложените към исковата молба
писмени доказателства като относими към предмета на
спора.
УКАЗВА на ищцовата страна,
че следва до приемане на представените с исковата молба и уточняващата към нея
от 29.10.2013 год. писмени доказателства /копие от НА № 48, том 2, рег. №
6309, дело № 223/2011 год. – л.19 и л.20 по делото, схема № 11745/12.05.2011
год. на СГКК – Варна – л.21/ в случай, че желае да се ползва от тях да ги
завери за вярност.
ОТЛАГА произнасянето по прилагане на представените с
отговора на ответниците писмени доказателства в
първото по делото открито съдебно заседание след изразяване на становище от ищцовата страна.
УКАЗВА, че в тежест на ищцовата страна е да докаже
качеството си на кредитор на първата ответница, доколкото от това извежда
правния си интерес от предявяване на иска. Доколкото към настоящия момент ищците
твърдят, а ответниците не оспорват качеството им на
кредитори на първата ответница и доколкото интереса от търсената с иска защита е
процесуална предпоставка за допустимостта му, то този интерес следва да бъде
налице не само при предявяване на иска,
но и в течение на целия исков процес /решение
№ 55/10.08.2010 год. по т.д.
№ 464/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/, като отпадането му ще
доведе до неговата недопустимост.
По приемане на решение по гр.д. № 3803/1982 год. по описа
на ВОС, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание след
изразяване на становище от ищците.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна да представи в срок до първото по делото открито съдебно
заседание – решение за определяне на настойнически съвет на органа по
настойничество към датата на сключване на договора за дарение.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка по изп. дело № 2591/2011
год. на ЧСИ Станимира Данова, както и по изп. дело № 219/2012 год. на ЧСИ Румяна Тодорова за страните по
образуваните изпълнителните дела, размера на цялото вземане, както и каква част
от вземането е платено от длъжника.
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА гр.д. № 8949/2011
год. по описа на ВРС, XXXIV състав.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 09.05.2014
от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На същите да се
връчи препис от настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, както
и преписи от отговорите да се връчат на ищцовата
страна.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на
иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140,
ал.3 ГПК, че съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на възникналия
спор - медиация или друг способ за доброволно уреждане.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: