МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 105, постановена
на 04.07.2019г.
по НОХД №1349/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу Т.А.А. за това, че
- на 18.01.2019г. в гр. Стара Загора е
извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – З.В.Т., на
17г., като употребил сила и заплашване - престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 НК;
- на 18.01.2019г. в гр. Стара Загора
се заканил с убийство на другито – З.В.Т. и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Т.А.А..
Според представителя на обвинението от признанията на подсъдимия и от събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че от обективна и
субективна страна А. е извършил вменените му престъпления така, както същите са
описани в обвинителния акт. Прокурорът предлага за престъплението по чл. 150,
ал. 1, пр. 1 НК да му бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от
пет години, което след като бъде намалено с 1/3 да стане три години и четири
месеца, а за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК да му бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде
намалено с 1/3 и да стане две години. Предлага, при групиране на наказанията на
основание чл. 23, ал. 1 НК да бъде определено и наложено едно общо наказание на
подсъдимия А., а именно най-тежкото: лишаване от свобода за срок от три години
и четири месеца, което да бъде изтърпяно ефективно. Прокурорът заявява, че следва
да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за
неотклонение задържане под стража. Предлага също в тежест на подсъдимия да
бъдат възложени разноските, направени по делото. По отношение на предявения
граждански иск заявява, че същият следва да бъде уважен, тъй като е доказан по
основание и размер.
Адв. С.М. - повереник на частния
обвинител и граждански ищец З.В.Т., действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Н.А.Т., както и със съгласието на своя баща и
законен представител В.П.Т. - заявява, че изцяло се солидализира
с изложеното от представителя на държавното обвинение по отношение на вината на
подсъдимия и размера на наказанията, които следва да му бъдат наложени.
Същевременно пледира при групиране на наказанията да бъде приложена
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 НК. По отношение на предявените граждански искове
заявява, че същите са доказани по основание и размер от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, поради което и моли да бъдат уважени
изцяло. Претендира заплащане на разноските, направени в хода на наказателното
производство.
Частния обвинител и граждански ищец З.В.Т.
и нейните родители Н.А.Т. и В.П.Т. заявяват, че изцяло поддържат изложеното от
адв. С.М..
Защитникът на подсъдимия Т.А.А. – адв. С.С. – заявява, че предвид
признанията, направени от нейния подзащитен, не следва да се спира по-подробно
на фактическите обстоятелства по делото. Неговите обяснения са достатъчно
изчерпателни. Тя пледира за престъплението по чл. 150, ал. 1, пр. 1 НК да бъде определено
и наложено на А. наказание лишаване от свобода за срок от две години, което
след като бъде намалено с 1/3 да стане една година и четири месеца, а за
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК да му бъде определено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което след като бъде намалено
с 1/3 да стане осем месеца. След групиране на наказанията, предлага на А. да
бъде наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца, което да бъде изтърпяно от него ефективно.
Подсъдимият Т.А. по реда на чл. 371,
т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В личната си защитата заявява, че поддържа казаното от
адвоката си.
В последната си дума изразява
съжаление за това, което се случило. Заявява, че е бил под влияние на наркотици
и алкохол и не е осъзнавал стореното. Моли за минимална присъда.
Въз основа на самопризнанието,
направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият Т.А.А.,
ЕГН: ********** е роден на ***г***. Българин е. Български гражданин. Живее в
гр. Стара Загора, ул. Бузлуджа № 36. Работи. С начално
образование е – завършен 7 клас. Не е женен. Осъждан е.
На 17.01.2019г. вечерта подсъдимият Т.А.А. бил със свои приятели и употребил голямо количество
алкохол – около 800 гр. уиски „Савой“ и 2 бутилки
вино „Механджийско“. Опитал и „малко кристали – наркотизъм,
като бял прах“ и „едно розово хапче с триъгълник“. Подсъдимият А. пил с
приятелите си до ранните часове на 18.01.2019г.
Като се разделил с приятелите си, подсъдимият
А. решил да отиде и да види жена си, която по това време била в болницата с
най-малкото им дете. Тъй като било още рано, минал през дома си и взел един нож
– „рекох за работа ще ми дотрябва, пък ако има някоя женска, може с ножа да се
съгласи да ми лапа хуя“. Слязъл към центъра на гр. Стара Загора, като се
оглеждал за някоя случайна жена, която да удовлетвори половото му желание.
В района на Централна поща видял две
млади момичета, но те се качили в таксиметров автомобил и не успял да
предприеме никакви действия спрямо тях. Продължил да обикаля.
В района около чешмичката
на Централния кооперативен пазар извършил действия с друго лице от женски пол,
за което било образувано досъдебно производство № 1959 зм 48/2019г. по описа на
Първо РУ – Стара Загора.
След това А. продължил в посока ЖП гара
Стара Загора, за да си търси друга жертва – лице от женски пол, което да
удовлетвори половия му нагон.
Пострадалата З.В.Т. и подсъдимият Т.А.А. не се познавали. Тя била на 17г., ученичка в 11 клас в
СУ „Максим Горки“ Стара Загора. Живеела на квартира в гр.Стара Загора, а през
почивните дни се прибирала при родителите си в гр.Пазарджик.
На 17.01.2019г. З.Т. говорила с баща
си по телефона, като обсъждали кога да се прибере на следващия ден.
Първоначално мислела да пътува от гр. Стара Загора за гр. Пазарджик с влака в
11ч., но решила да изненада майка си, като се прибере с ранния влак в 06.10ч.
от ЖП гара Стара Загора.
Сутринта на 18.01.2019г., около
05.20ч. З.Т. тръгнала от квартирата си, за да хване ранния влак. Не си поръчала
такси, тъй като имала само седем лева. Движела се сама и пеша по ул. Братя
Жекови, покрай канала, в посока запад. След като стигнала ресторант „Чевермето“ завила на юг, като се движела по централната
алея на бул. М.М.Кусев - станционната градина. По целия път говорила по телефона със
своя приятелка. Малко преди да стигне края на алеята тя приключила разговора и
затворила телефона. Помислила, че за най-пряко може да мине между музейния
локомотив и подлеза със стълбите. В този момент усетила тежка ръка, която я
хванала за дясното рамо откъм гърба, и чула непознат мъжки глас: „Момче ли си,
момиче ли си?“. Преди това не видяла никого и не чула стъпки зад себе си,
поради което се стъписала и уплашила. Отговорила: „Момиче съм.“, като
едновременно с това се обърнала, за да види лицето, което произнесло думите.
Видяла мъж от ромски произход, с брада, среден на ръст, с качулка, облечен с
яке с тъмен цвят, сив анцуг с черни надписи, когото не познавала и виждала за
първи път – това бил подсъдимият Т.А.А.. Той миришел
силно на алкохол.
Подсъдимият казал на момичето: „Сега
ела с мен за пет минути ей там“, като посочил намиращия се в непосредствена
близост подлез. З.Т. се възпротивила, като викала: „Не, не!“.
Ядосан от реакцията на момичето и отказа да го последва в подлеза, А. започнал
да я дърпа към подлеза. Т. видяла в дясната му ръка голям нож, което я уплашило
още повече. Продължавала да повтаря : „Не, не искам,
оставете ме!“. Дръпнала се настрани, но А. замахнал с
ножа към корема й. Тя се предпазила, като дръпнала чантата, в която били
дрехите й, пред себе си и ножът се ударил в нея. Тогава предложила на подсъдимия
телефона и парите си, за да я остави на мира. Попитал я колко пари има и тя
отговорила, че има седем лева. Махнал с ръка и казал, че не ги иска. Той бил настоятелен
в желанието си да удовлетвори нагона си, като викал: „Айде, ей там за пет
минути.“. Показал й заплашително ножа с думите: „Момиче, не ме карай да влизам
в затвора. Ще съжалявам цял живот.“ Тези заплахи усилили страха и паниката,
които били обхванали Т.. Тя се страхувала за живота си. Подсъдимият я задърпал
към подлеза и казал заплашително: „Клякай!“, като държал ножа насочен към нея.
Клекнала, като от страх дори не успяла да извика. А. много бързо извадил
половия си член над ластика на анцуга, с който бил облечен, доближил го до
лицето й и казал : „Лапай!“. Т. се изплюла върху члена му от отвращение, а А.
казал заплашително през зъби : „Айде де!“. Половият му член бил „странен –
имаше странна топка по ствола на пениса, която беше около главичката.
Главичката се показваше в средата на тази топка. Сякаш имаше нещо имплантирано
или подуто, удебелено изкуствено. Все едно силикон имаше налят.“ Т. хванала
половия член на подсъдимия с ръка и го лапнала, след което се дръпнала. А. я
подканил да го направи отново, като държал ножа в ръка. Отново лапнала пениса
му, а той, за да се възбуди, започнал да движи напред-назад таза си, докато
пенисът му бил в устата на момичето. Повдигало й се от отвращение и се дръпнала
да повръща. Няколко пъти се отдръпвала настрани, но той не се отказвал, като
продължавал да размахва ножа пред лицето и врата й, докато била клекнала. След
поредното вкарване на пениса в устата й подсъдимият се възбудил и започнал да
движи таза си по-бързо, дишал по-тежко и еякулирал в
устата на момичето. Т. светкавично се дръпнала и започнала да плюе от
отвращение. А. прибрал пениса си и наместил анцуга си. Пострадалата треперела,
чувала бучене в ушите и главата си, виел й се свят.
След като възбудил и удовлетворил
половото си желание, принуждавайки З.Т. да извърши описаните действия против
волята й и под въздействие на отправените й заплахи, подсъдимият А. я заплашил,
че ако каже на някого за случилото се, ще я убие, защото знаел къде живее. След
това тръгнал към центъра на гр. Стара Загора, а Т. механично тръгнала към ЖП гарата,
като по пътя плюела, за да изчисти устата си. Опитвала се с мокри кърпички да
избърше устата си отвътре, защото усещането от спермата в устата й я влудявало.
Купила си билет за влака. На перона видяла един мъж с униформа и го попитала
дали наблизо има полиция. Той й отговорил, че имало полицаи, но те били малко
встрани от гарата и ако отиде при тях ще изпусне влака. Т. искала да се прибере
по-бързо в дома си в гр. Пазарджик и се качила на влака.
По телефона разказала на своя
приятелка какво се случило, като говорила на испански език, за да не разбере
някой за какво си говорят. След като се прибрала в гр.Пазарджик веднага
разказала на майка си – Н.А.Т. – какво се е случило, а тя разказала на баща й. Пострадалата
се изкъпала и изпрала дрехите, с които била облечена, защото искала да изчисти
„всичката мръсотия от този мъж“. Родителите й казали, че трябва да отиде в
полицията и да разкаже какво се е случило, но тя се страхувала да го направи,
тъй като подсъдимият я заплашил, че ако разкаже за случилото се ще я намери и
ще я убие. Тази заплаха предизвикала у нея основателен страх, че подсъдимият
може да изпълни заканата си и поради това не съобщила веднага в полицията за
случая.
На 23.01.2019г. З.Т. разказала за
случилото се на своя приятелка – М.А.Г.. Последната успяла да я убеди, че
трябва да отидат в полицията и да разкаже всичко.
Впоследствие с разпита на З.Т., като
пострадало лице, било образувано досъдебното производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена освен въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия
Т.А.А. – още и от следните доказателства и
доказателствени средства:
Показанията на свидетелите З.В.Т., Н.А.Т.
и М.А.Г., дадени в хода на досъдебното производство, които са последователни и
непротиворечиви.
Писмените доказателства по делото,
които също са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват: протокол
за разпознаване на лица и предмети от 30.01.2019г.; протокол за доброволно
предаване от 30.01.2019г.; протокол за претърсване и изземване от 29.01.2019г.,
одобрен с определение № 92/30.01.2019г. по ЧНД 277/2019г. по описа на РС Стара
Загора; електроенцефалкограма; психодиагностично
изследване от 20.03.2019г.; копие на рецепта; копие на рецептурна
бланка.
Веществените доказателства: 2 бр.
ножове, сиво анцугово долнище с черен надпис; черна
шапка с козирка;синьо-черен суитшърт с цип и връзки
на качулката, намиращи се на съхранение в Първо РУ – Стара Загора.
Заключенията на назначените и
изготвени в хода на досъдебното производство експертизи:
- съдебно
психологична експертиза от 05.03.2019г., от която се установява, че
извършеното спрямо З.В.Т. деяние е възприето от нея като тежка психотравма, съпроводена с физическо и психическо насилие,
по време на което е преживяла остра стресова реакция, преминала в адаптационна
реакция с тревожно-депресивен облик. Към момента поведението й е променено:
страхува се за живота си, не може спокойно, както преди да се движи по улицата,
необходимо е да бъде придружавана или да ползва такси, променени са навиците й,
успеваемостта й в училище е понижена, изживяла е
редица негативни емоции, нарушени са сънят и апетитът й; понижено е качеството
й на живот, лишена е от удоволствията и радостта на ежедневието си, понижен е
психическият й баланс. В дългосрочен план има риск от развиване на
посттравматично стресово разстройство, както и от дезадаптивни
реакции, които да повлияят емоциите и поведението й;
- съдебнопсихологична експертиза от 08.03.2019г., от която се
установяват основните характеристики на личността на Т.А.А.,
някои от които са: ниска способност да анализира и осмисля критично миналия си
негативен личен опит и поведение; емоционална лабилност, нисък фрустрационен толеранс, неефективен самоконтрол, затруднява
се да си поставя граници; притежава значителен потенциал за извършване на
насилие, усвоен е под влияние на семейната среда, устойчиви поведенчески модели
да изразява без задръжки гнева и агресията си, давайки им физически израз и т.н.;
- съдебномедицинска
експертиза на живо лице №19/19г., от която се установява, че подсъдимият А.
има татуировки по двата горни крайника и гръдния кош; половият му орган - от
мъжки тип, окосмен е с наличие на чуждо тяло, като прегледаният съобщава, че
преди години е поставен подкожно парафин в пениса му. Към момента на прегледа е
налична деформация на половия член с образуване на уголемяване в частта му
около главичката в нееректирало състояние с диаметър
около 8 см. И дължина около 4 см;
Във връзка с личността на подсъдимия Т.А.А. са приети: декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на Т.А. от 30.01.2019г.; справки за съдимост, ведно с
бюлетините му за съдимост; справка от унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България към 31.01.2019г.
Съдът прие, че не са налице спорни
въпроси относно авторството на деянието, обстоятелствата и начинът, при които е
извършено.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Т.А.А.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
150, ал. 1, пр. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият на 18.01.2019г.
в гр. Стара Загора е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – З.В.Т.,
на 17г., като употребил сила и заплашване.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, а именно, че с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление извършил действия по отношение на
лице, навършило 14 – годишна възраст, а именно - по отношение на З.В.Т.,***,
като извадил нож и посегнал с него към нея, заплашвал я, че ще я нарани, насила
я издърпал към подлеза на ЖП гарата, блъснал я, за да клекне и на няколко пъти
я принудил да лапне половия му орган, докато накрая еякулирал.
Той извършил тези действия планирано и
целенасочено, след като се прибрал до дома си и взел нож от там - „пък ако има
някоя женска, може с ножа да се съгласи да ми лапа хуя“.
Непосредствено след това подсъдимият Т.А.А. осъществил от обективна и субективна страна състава и на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият на
18.01.2019г. в гр.Стара Загора се заканил с убийство на другито
– З.В.Т. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, а именно, че с цел да прикрие
извършеното преди малко престъпление - блудство - заплашил пострадалата, че ако
каже на някого за случилото се, ще я убие, защото знае къде живее.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална
и специална превенция.
За
престъплението по чл. 150, ал. 1, пр. 1 НК законодателят предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия Т.А.А. съдът прие, че е налице превес на отегчаващите
вината обстоятелства.
От една страна, отчете високата степен
на обществена опасност на дееца - обремененото му съдебно минало и състоянието,
в което се е намирал при извършване на инкриминираното деяние - употребил
голямо количество алкохол – около 800 гр. уиски „Савой“
и 2 бутилки вино „Механджийско“, а също и наркотици - „малко кристали – наркотизъм, като бял прах“ и „едно розово хапче с
триъгълник“.
От друга страна отчете и високата
степен на обществена опасност на деянието - времето на извършването му - в тъмната
част на деня - рано сутринта; лицето спрямо, което е извършено - макар да е
навършило 14 години, същото е непълнолетно - на 17 години /нарича я „малката“/;
самото изпълнително деяние - на няколко пъти принудил пострадалата да лапне
половия му орган, докато накрая постигне целта си - да еякулира.
Освен това, съдът взе предвид и
обстоятелството, че непосредствено преди да осъществи инкриминираното деяние
спрямо З.Т., А. е извършил посегателство срещу половата неприкосновеност и
спрямо друго лице, неустановено в хода на настоящото производство, за което е
образувано досъдебно производство № 1959 зм 48/2019г. по описа на Първо РУ –
Стара Загора.
Всичко това сочи на изключително
висока степен на обществената опасност и на деянието, и на дееца.
Единственото смекчаващо вината
обстоятелство според настоящия съдебен състав е направеното от подсъдимия
самопризнание. Действително същото би могло да се приеме и като част от линията
му на защита, но следва да се подчертае, че то е било част от процесуалното му
поведение още от самото начало на разследването и е способствало за разкриване
на обективната истина по делото. Преди да бъде привлечен в качеството на
обвиняем, в протокола за претърсване и изземване от 29.01.2019г., когато от
дома на А. са иззети 2 бр. ножове - той е записал собственоръчно, че е
използвал единият от тях при нападението над двете жени.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия А. наказание лишаване от свобода малко под максималния размер,
предвиден от законодателя, а именно: лишаване от свобода за срок седем години.
На основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
58а НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 8 /осем/
месеца.
За
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК законодателят предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия Т.А.А. съдът прие, че е налице превес
на отегчаващите вината обстоятелства.
От една страна, отчете високата степен
на обществена опасност на дееца - обремененото му съдебно минало и състоянието,
в което се е намирал при извършване на инкриминираното деяние - употребил
голямо количество алкохол и наркотици, както бе посочено по-горе.
От друга страна отчете и високата
степен на обществена опасност на деянието - времето на извършването му - в
тъмната част на деня - рано сутринта; лицето спрямо, което е извършено -
непълнолетно - навършило 17 години /нарича я „малката“/; самото изпълнително
деяние - осъществено непосредствено след извършване на друго престъпление
спрямо същото лице - такова по чл. 150, ал. 1, пр. 1 НК.
Всичко това сочи към изключително
висока степен на обществената опасност и на деянието и на дееца.
Единственото смекчаващо вината
обстоятелство според настоящия съдебен състав, както бе посочено по-горе, е
направеното от подсъдимия самопризнание.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия А. наказание лишаване от свобода малко под максималния размер,
предвиден от законодателя, а именно: лишаване от свобода за срок пет години.
На основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
58а НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 4 /четири/
месеца.
Съдът
прие, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК, тъй
като подсъдимият А. е извършил две отделни престъпления, преди да е има влязла
в сила присъда, за което и да е от тях.
Поради това и групира така наложените
наказания на подсъдимия Т.А.А. като му определи и
наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях: лишаване от свобода за
срок от 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца, като постанови на основание чл.
57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС да го изтърпи при първоначален общ режим, като на основание
чл. 59, ал. 1 и 2 НК бъде приспаднато времето, през което е бил задържан,
считано от 30.01.2019г.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
В хода на съдебното производство са
приети за разглеждане следните граждански искове с правно основание чл. 45 ЗЗД:
1. Предявеният от З.В.Т., действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.А.Т., както и
със съгласието на своя баща и законен представител В.П.Т. ГРАЖДАНСКИ ИСК против подсъдимия Т.А.А. за
сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди - претърпени остра стресова
реакция, преминала в адаптационна реакция с тревожно-депресивен облик в
резултат на инкриминираното деяние по чл. 150, ал. 1 НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 18.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
2. Предявеният от З.В.Т., действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.А.Т., както и
със съгласието на своя баща и законен представител В.П.Т. ГРАЖДАНСКИ ИСК против подсъдимия Т.А.А. за
сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди – преживян страх за живота в
резултат на инкриминираното деяние по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 18.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на първия граждански иск,
видно от изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие, че на
инкриминираната дата, в гр.Стара Загора, подсъдимият А. е извършил действия с
цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст, а именно по отношение на гражданския ищец З.В.Т.,
на 17г., като употребил сила и заплашване.
В случая са налице всички елементи от
състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимия,
причинени на гражданския ищец З.Т. неимуществени вреди и причинна връзка между
тях.
Съдът определи размера на дължимото
обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост – в размер на 6200 лева като
го отхвърли над тази сума до пълния претендиран
размер от 7000 лева. В тази връзка съобрази вида и характера на извършените
спрямо Т. блудствени действия.
По
отношение на втория граждански иск,
видно от изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие, че на
инкриминираната дата, в гр.Стара Загора, подсъдимият А. се заканил с убийство
на другиго – на гражданския ищец З.В.Т. и това заканване е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
В случая са налице всички елементи от
състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимия,
причинени на гражданския ищец З.Т. неимуществени вреди и причинна връзка между
тях.
Съдът определи размера на дължимото
обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост – в размер на 1800 лева като
го отхвърли над тази сума до пълния претендиран
размер от 2000 лева. В тази връзка съобрази вида и характера на заканите и
начинът на отправянето им.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на ОД на
МВР – Стара Загора сумата от 578,23 лева /петстотин седемдесет и осем лева и
двадесет и три стотинки/, представляваща направените разноски по досъдебното
производство № 1959 зм 73 /2019г. по описа на Първо РУ – Стара Загора, от които
- 285,60 лв. - възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно психологичната
експертиза на З.В.Т. от 05.03.2019г.; 83,68 лв. - възнаграждение на вещото лице,
изготвило заключението на съдебнопсихологична
експертиза на Т.А.А.; 201,60 лв. - възнаграждение на
вещото лице, изготвило съдебномедицинска експертиза на живо лице №19/19г. и
7,35 лв. - за фотоалбум /разпознаване/.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на
Районен съд - Стара Загора сумата от 320 /триста и двадесет/ лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданските искове съобразно
уважения им размер.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът отне в полза на Държавата веществените
доказателства – сиво анцугово долнище с черен надпис;
черна шапка с козирка;синьо-черен суитшърт с цип и
връзки на качулката, като постанови след приключване на делото същите да бъдат
унищожени като вещи с малозначителна стойност.
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: