№ 44
гр. Враца, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 278/30.11.2021 г., постановено по гр. дело № 3393/2021 г.,
Районен съд – Враца е отхвърлил предявените от „ЧЕЗ Електро България”
АД, гр. София, ЕИК ***, против „Аденис“ ООД, гр. Враца, ЕИК ***, искове
за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 3044,05 лв.
- главница, представляваща стойност на допълнително начислена
електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
и чл. 51 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия,
дължима по фактура № *********/23.04.2018 г. и законната лихва върху
главницата в размер 898,09 лв. за периода от 05.05.2018 г. до 12.05.2021 г.,
като погасени по давност, и е осъдил „ЧЕЗ Електро България” АД, гр. София
да заплати на „Аденис“ ООД деловодни разноски за адвокатска защита в
размер 500 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ЧЕЗ
Електро България” АД, гр. София, чрез юрк. А. В., в която се излагат
съображения за неговата неправилност, незаконосъобразност и
1
необоснованост, като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Като нарушение на материалния закон в жалбата се
посочва, че съдът неправилно е приел, че по отношение на давностния срок
по процесната фактура била приложима нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с
оглед факта, че вземането е периодично, т. е. приложим е тригодишен
давностен срок, който бил изтекъл към момента на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК. Поддържа, че процесното вземане не е периодично, тъй
като сумата е начислена еднократно, като основанието на това задължение не
е потребено количество енергия през посочения период, а нормативно
предвидена корекционна процедура, въз основа на която е изчислено
предполагаемо количество енергия, което замества невъзможното фактическо
измерване за минал период на консумация на грешно отчетена енергия.
Поради това твърди, че вземането се погасява с общата петгодишна давност
по чл. 110 от ЗЗД, като излага подробни мотиви, подкрепени с цитати от
съдебни решения. Изтъква, че правото му на едностранна корекция е
възникнало еднократно въз основа на сложен фактически състав, включващ
поредица от действия, завършващ с издаването на фактурата. Твърди също, че
от правна страна процесното вземане се основава не на договора, а на
специална правна уредба, дерогираща общите му правила — правото на
корекция на сметката възниква по изключение по силата на закона и
подзаконов нормативен акт, а не по силата на договора за доставка на ел.
енергия между страните, както неправилно е приел първоинстанционния
състав. Като съществено нарушение на процесуалния закон жалбоподателят
посочва отказа на съда да събере допустими и относими към спора
доказателства - разпит на двама свидетели и назначаването на съдебно-
техническа експертиза за установяване на фактите за извършената техническа
проверка и извършената едностранна корекция на сметката, мотивирайки се с
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Поддържа, че първоинстанционният съд не е указал на страните как се
разпределя доказателствената тежест за обстоятелствата, имащи
правопораждащо или правоизключващо действие за фактите и обстоятелства
по делото. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да се
произнесе по същество, като уважи изцяло предявения иск, както и да му
присъди направените по делото разноски, съгласно представен списък.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Аденис“ ООД, гр.
Враца, чрез упълномощения й адвокат Л. В. от АК-Враца, е постъпил писмен
отговор, с който оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Счита
обжалваното съдебно решение за правилно, обосновано и законосъобразно,
както и че същото не страда от посочените в жалбата пороци. Твърди, че
съдът правилно, обосновано и законосъобразно е прел, че исковите
претенции са погасени по давност, като в случая е приложима нормата на
чл.111, б.“в“ от ЗЗД - кратката тригодишна давност. Посочва, че
изискуемостта на процесните вземания за главница и лихви е настъпила на
05.05.2018г. и от тази дата до подаване на заявлението по чл.410 в съда - на
2
28.05.2021 г., срокът е изтекъл, тъй като са изтекли повече от три години. На
следващо място твърди, че относно извършената на 17.04.2018г. проверка за
търговско измерване, ПИККЕ /обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013г./ не съставляват
приложим материален закон, уреждащ методиката на едностранна корекция
на сметката на ответника, поради изричната им отмяна за нарушена
процедура по приемането им, и не е имало действаща нормативна уредба,
която да предвижда правилата за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или/ неточно измерена електрическа енергия, поради което
дружеството доставчик на ел. енергия не е имало право да начислява суми по
констативен протокол и фактурира същите на посоченото правно основание -
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИККЕ. Поддържа, че именно затова не е
налице и въведената с ПИКЕЕ (отм.) обективна отговорност на потребителя,
поради което приложение в конкретния случай отново следва да намерят
общите правила, изискващи установяване на виновно поведение у
потребителя, което да е довело до нарушаване на техническата изправност на
СТИ, при което би била ангажирана договорната му отговорност за
заплащане на потребена, но незаплатена от него ел. енергия (чл.82 ЗЗД).
Моли съда, да потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно
решението на първоинстанционния съд и му присъди сторените разноски
пред настоящата съдебна инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното и в настоящото производство
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите
доводи от процесуалните представители на страните, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Враца е бил сезиран със заявление на „ЧЕЗ Електро
България” АД по чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за
изпълнение против „Аденис“ ООД, ЕИК ***, гр. Враца, за следните
вземания: сумата 3044,05 лв. – главница, представляваща дължима сума на
3
клиент, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
Раздел VIII и Раздел IX на издадените въз основа на тази разпоредба Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, публикувани в ДВ на
12.11.2013 г., за обект, ползван от ответника в с.***, според фактура №
*********/23.04.2018 г.; сумата 898, 09 лв. – лихва за забава за периода от
05.05.2018 г. до 12.05.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 28.05.2021г., до окончателното
изплащане на вземането и за разноските, направени в заповедното
производство – 78,84 лв. държавна такса и 65,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 2051/2021 г. по описа на Районен
съд – Враца. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и сл. ГПК,
районният съд е издал заповед за изпълнение № 161/01.06.2021 г. за сочените
в заявлението суми. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е
подадено възражение от длъжника, поради което
с Определение № 280/19.07.2021 г. заповедният съд на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя
на 09.08.2021 г. и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск
за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С предявените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД е
поискал от съда да признае за установено, че ответникът „Аденис“ ООД, гр.
Враца, му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както
следва: сумата 3044,05 лв., представляваща стойност на допълнително
начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, дължима по фактура №
*********/23.04.2018 г.; сумата 898, 09 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за периода от 05.05.2018 г. до 12.05.2021 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д. № 2051/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, до окончателното
изплащане на вземането, както и да му присъди разноските, направени в
заповедното и в първоинстанционното производство.
4
В исковата молба се твърди, че страните са в облигационни отношения,
тъй като между тях е налице договор за продажба на ел. енергия за обект в с.
***, общ.Враца, а отношенията им се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България” АД, които съгласно чл. 98а, ал.4 ЗЕ и постоянната съдебна
практика обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Ищецът посочва, че на 17.04.2018 г. служители на оператора
на електроразпределителната мрежа са извършили проверка на мястото на
измерване на електрическа енергия, доставяна в обект кланица (кравеферма),
находящ се в с. ***, община Враца, за което е регистрирана партида с
клиентски № ***. В момента на проверката в съответствие с чл. 58, ал. 1 от
ОУ е съставен констативен протокол (КП) № 3022757/17.04.2018 г. в
присъствието на двама независими свидетели, на основание чл. 58, ал. 2 от
ОУ. Потърсен е представител на потребителя, но не е бил намерен. На
проверката е присъствал представител на орган на МВР. Твърди се, че
проверяващите са установили и отразили на стр. 3 от КП в графа „Описание
на констатациите и влиянието им върху точността на измерването на
електрическата енергия в обекта, че липсва пломба на щит, липсва СТИ за
абоната, констатира се промяна на схемата на свързване, състояща се в:
изходящият кабел за абоната СВТ - 4x10 мм2 е директно присъединен към
главен за таблото А1-100А, като три от жилата са към фази R; S; Т /по едно/,
към изходящи токови клеми на А1, нулевото жило към нулева шина на
таблото, като по този начин на присъединяване цялата ел. енергия не се
измерва от СТИ и съответно не се заплаща от абоната. Поддържа се, че
описаното в КП установява, че е осъществено присъединяване, при което
липсва средство за търговско измерване (СТИ) и съответно е налице случай
на потребяване при пълно неизмерване на протичащата по проводника
направо към къщата ел. енергия. Посочва се, че на клиента е изпратено
уведомление изх. № NTZ94539/18.04.2018 г, с което е уведомен за
извършената проверка, към писмото е приложено и копие на КП, което е
изпратено на постоянния адрес на потребителя. Твърди се, че проверката е
установила по категоричен начин присъединение, в отклонение на правилата
и нормативите, при пълно заобикаляне на СТИ и факта, че същият не е бил
във веригата, по която ел. енергията е отивала към къщата, съответно не би
5
могъл и хипотетично да отчете дори 1 киловат от потребяваната ел. енергия.
Поддържа се, че присъединението е премахнато и на основание чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ, в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ, е преизчислена
сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по
посочения в началото клиентски номер за периода от 18.01.2018 г. до датата
на извършената проверка 17.04.2018 г. от служителите от отдел
„Нетехнически загуби”, т.е. за период до 90 дни, съгласно чл. 48, ал. 1 от
Правилата. Периодът, както и единичната цена на доначислената ел. енергия
в пари /цената, посочена в чл. 51 от ПИКЕЕ, която дори е значително по-
ниска от тази, която се заплаща при реално отчитане на потребена ел.
енергия/, са описани в Приложение 1 към фактурата. Изтъква се, че
количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда на чл. 48, ал. 1, т.
2,б. „б“ от ПИКЕЕ и извършеното преизчисление е в размер на 17 148 kWh по
формула при липса на точен измерител и е издадено предложение за
корекция на сметка. Твърди се, че е издадена приложената фактура №
*********/23.04.2018 г. на стойност 3044,05 лв. и ответникът е уведомен с
писмо изх. № 12029223905/24.04.2018 г., изпратено с обратна разписка.
Поддържа, че е изпълнено и изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в ОУ да е
предвиден ред за уведомяване. Ищецът навежда довод, че корекцията на
сметката е извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 48-51 от ПИКЕЕ
(отм.), които са действащи и уреждат корекциите в случаите на непълно или
неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия, конкретно чл.
48-51 от ПИКЕЕ (отм.) са били действащи към момента на извършване на
проверката и са уреждали обществените отношения към този момент.
Посочва също, че е налице нормативно предвидена обективна отговорност,
при която вината не е част от фактическия състав, като не е необходимо
съдът да установява дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията
е по вина на клиента. При упражняването на това право не е необходимо да се
доказва вина на потребителя, а за упражняване на правото на корекция по
ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние – неизмерване
или непълно или неточно измерване на ел. енергия. В заключение счита, че
след влизането на закона в сила и правилата, издадени на негово основание,
правото на ответника да извършва едностранна корекция в количеството на
доставена на потребителя електрическа енергия, респективно на дължимата за
нея цена, произтича пряко по силата на самия закон, посредством
6
съдържащото се в разпоредбите на чл. 83, ал. 2 ЗЕ и чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ
препращане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Аденис“
ООД, ЕИК ***, гр. Враца, в който е оспорил по основание и размер
предявените срещу него искове. На първо място поддържа, че предявеният
иск е погасен по давност, тъй като вземането за заплащане на ел.енергия е
периодично и по отношение на давностния срок е приложима нормата на
чл.111, б.”в” от ЗЗД, която предвижда три годишен давностен срок.
Претендираното вземане е по фактура № *********, издадена на 23.04.2018 г.
със срок за плащане от 23.04.2018г. до 04.05.2018г., заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е депозирано
в съда на 28.05.2021г., след погасяване на задължението му по давност. С
оглед изложеното прави възражение за недължимост на процесните суми,
поради погасяването им по давност. На следващо място ответникът твърди,
че с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен
състав на ВАС са отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-чл. 51 от този акт
и в предвидения в чл. 195, ал. 2 АПК срок от 3 месеца КЕВР не е уредила
правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ, поради което
относно извършената на 17.04.2018 г. проверка за търговско измерване, на
която дата е съставен и КП, същите не съставляват приложим материален
закон, уреждащ методиката на едностранна корекция на сметката на
ответника. Счита, че към 17.04.2018 г. не е имало действаща нормативна
уредба, която да предвижда правила за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, поради което
крайният снабдител не е имал законово основание да коригира сметката на
ответника на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ. На трето
място оспорва качеството си на потребител на ел. енергия за посочения обект,
тъй като негов представител не е присъствал в момента на проверката и
съставянето на КП, не е запознат с неговото съдържание и не е съгласен с
отразените в него констатации. Твърди, че претендираната сума е
незаконосъобразно, неправилно и некоректно начислена, че ищцовото
дружество не му е доставило количество ел. енергия за мрежови услуги на
стойност 3044, 05 лв. и реално не е потребил услуги за ел. енергия на такава
стойност, че не е ясно как е изчислено фактурираното количество услуги за
ел. енергия, как е остойностено, за какъв период се отнася, както и какъв е
7
периода на неправилно отчитане на ел. енергия. Поддържа се, че не са налице
неправомерни виновни действия от негова страна или друго лице с негово
знание, препятствали правилното отчитане на СТИ, че са неверни
твърденията за манипулация на електромера. Иска се от съда да отхвърли
предявените срещу него искове като недоказани и неоснователни и да му
присъди разноските по делото.
Съобразявайки твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и нейния
отговор, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната
проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от
ответника на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 161/01.06.2021 г. по чл. 410 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства, както и събраните в настоящото въззивно производство гласни
доказателства и заключението на изслушаната съдебно-техническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищцовото дружество е
доставчик на ел. енергия, както и че между тях съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия по партида с
клиентски номер *** за обект в с. ***, общ.Враца, както и че действащите ОУ
на „ЧЕЗ Електро България“ АД обвързват ответника като абонат на ищеца за
процесния недвижим имот, без да е необходимо изрично писмено
приемане. Страните не спорят и че ответното дружество едностранно е
извършило корекция на доставена електрическа енергия по партида с
клиентски номер ***.
По делото е представено заверено копие от констативен протокол №
3022757/17.04.2018 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия, в който е отразено, че на посочената дата е
извършена проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД на
средството за търговско измерване на електрическата енергия, потребявана в
обект кланица (кравеферма), находящ се в с. ***, общ.Враца. При проверката
е констатирано, че липсва пломба на щит, липсва СТИ за абоната, констатира
8
се промяна на схемата на свързване, състояща се в: изходящият кабел за
абоната СВТ - 4x10 мм2 е директно присъединен към главен за таблото А1-
100А, като три от жилата са към фази R; S; Т /по едно/, към изходящи токови
клеми на А1, нулевото жило към нулева шина на таблото, като по този начин
на присъединяване цялата ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се
заплаща от абоната. Посочено е още, че констатациите са демонстрирани
пред независими свидетели, присъствали на проверката – М. Т. Н. и К.К. Й. от
Федерацията на потребителите и пред служител на МВР-ОДП – Г. Г. от РУ-
Враца, които са подписали констативния протокол. На проверката не е
присъствал представител на потребителя и протокола не е подписан от такъв.
От приложеното заверено копие от предложение за корекция на сметка
се установява, че във връзка с горецитирания констативен протокол на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 48,
ал. 1, т. 1, б. „б”, за периода от 18.01.2018 г. до 17.04.2018 г. на „Аденис“ ООД
са доначислени 17148 kWh за консумирана и незаплатена електроенергия.
Представена е фактура № **********/23.04.2018 г., от която е видно, че
е издадена за дължима от „Аденис“ ООД на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
и чл. 51 от ПИКЕЕ сума по констативен протокол в размер 3044,05 лв. с ДДС.
От представените по делото писма и обратни разписки се установява, че
до „Аденис“ ООД са били изготвени и изпратени съобщения за всички
извършени действия по проверка на СТИ и корекция на сметката му, които са
получени от представител на търговеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.
И. И. – работещ като техник ел. системи, контрол нетехнически загуби към
„ЧЕЗ Разпределение България” АД от 2015 г. От показанията му се
установява, че извършва проверки на електромерите и електропреносната
мрежа, собственост на ЧЕЗ. Във връзка с проведена проверка в с. ***
свидетелят си спомня, че ел. таблото се е намирало на железобетонен стълб,
че не е имало пломба на вътрешния щит и на ключалката и е липсвал
електромера. Свидетелят установи, че в таблото е бил монтиран автоматичен
главен предпазител, към който било подвързано ел. захранването, идващо от
мрежата на ЧЕЗ, и изходящият кабел, който захранвал обекта, в резултат на
което обекта се захранвал с ел. енергия, но тя не се измервала от СТИ
/електромер/. Посоченото подвързване не е било извършено от представители
9
на ЧЕЗ. Проверяващите установили, че така подвързаният кабел захранвал
обект, който приличал на ферма, която била заключена с катинар и никой не
се отзовал, нямало никой. За да установят титуляря на партидата
проверяващите се обадили в центъра на ЧЕЗ, откъдето им дали необходимите
данни. От показанията на свидетеля се установи също, че проверката е
извършена съвместно с колегата му А. А. в присъствието на двама
представители на Федерацията на потребителите, единият от които е разпитан
като свидетел по делото. Проверяващите уведомили служителите на МВР
чрез тел. 112, но свидетелят не си спомня дали са дошли представители на
полицията. Констативният протокол за проверката е съставен съвместно от
свидетеля и колегата му А. и е подписан от двамата. По предявеният му от
съда в съдебното заседание констативен протокол, свидетелят заяви, че
първата и третата страници са попълнени от А. А., а втората - от него, като
долу вляво и на трите страници са се подписали и двамата с колегата му.
По делото е разпитана като свидетел и М. Т. Н., която е присъствала на
проверката като член на Федерацията на потребителите. Свидетелката си
спомня, че проверката е била рутинна и е извършена в с. *** в средата на м.
април 2018 г. От показанията й се установи, че при проверката още на пръв
поглед се видяло, че на ел. таблото няма ключалка и пломба, а след като
проверяващите отворили таблото, се установило, че вътре няма електромер и
захранващият кабел бил свързан директно на предпазителя. При
проследяване на кабела, същият отивал много далече в една сграда, за която
се установило по-късно, че е ферма за гледане на животни и кланица. Според
свидетелката на проверката присъствали двама представители на
Федерацията на потребителите, тоест още един човек освен нея, и двамата
техници - А. А. и Й. И., който е другият свидетел по делото. След като
проверяващите установили тази нередност, уведомили полицията и
пристигнал неин представител. Полицейският служител бил запознат с
констатациите и подписал протокола. Собственикът на имота - фермата, бил
установен веднага чрез телефонни справки по партидата, бил търсен от
проверяващите, но никой не се появил. Свидетелката не си спомня дали
проверяващите са се свързали със собственика или само са му звъняли по
телефона, без някой да вдигне.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като преки,
обективни, непротиворечиви и безпристрастни, при което следва да бъдат
10
ценени при постановяването на решението.
От заключението на вещото лице по изготвената и изслушана пред
въззивния съд съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което
съдът цени като обективно, професионално и пълно, се установи,
че посочените констатации при извършената проверка с КП №
3022757/17.04.2018 г. представляват случай на присъединяване без СТИ и
води до пълно неизмерване на ползваното от обекта на потребителя
количество електрическа енергия. Посочено е, че преизчисляването на
консумираната електрическа енергия по КП е извършено при спазване на
методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ (отм.) и отговаря на посочените
в предложенията за корекция и съответно във фактурата период. Според
вещото лице преизчислението на сметката е извършено по действащите за
периода цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР, съобразно чл.51 от ПИКЕЕ
(отм.). Друга техническа проверка на СТИ за период 90 дни преди датата на
проверката на 17.04.2018 г. не е извършвана.
На зададени от пълномощника на ответното дружество въпроси в
съдебното заседание вещото лице отговори, че във връзка с експертизата не
му е възложена задача да посети имота на място, но дори да отиде на място
няма да види нещо, което да е полезно за експертизата, тъй като констативния
протокол е съставен 2018 г., а експертизата е изготвена през 2022 г. За
изготвяне на заключението вещото лице е използвало констативния протокол,
като е взело предвид и относимата правна уредба.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира следното от правна страна:
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на наличието на
съществуващо облигационно правоотношение между страните, породено от
договор за продажба на електрическа енергия, и съществуването на право
едностранно да коригира сметката на абоната, начислявайки процесната сума
в посочената фактура. При установяване на посочените правнорелевентни
факти от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си,
респ. твърденията си, че такива не са възникнали.
По делото е безспорно, че страните са в облигационно правоотношение,
11
по силата на което ответникът е потребител на доставяна от ищцовото
дружество електрическа енергия в процесния недвижим имот през периода, за
който е извършена едностранна корекция на сметката на потребителя, и
титуляр на партида с клиентски номер ***.
С оглед наведените от страните доводи и възражения в
първоинстанционното и в настоящото въззивно производство, спорните
въпроси се свеждат до наличието на законово основание за едностранно
извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия
и дали корекцията е надлежно извършена, включително и предвид решение №
1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС. Във връзка с това
въззивният съд съобрази следното:
Отношенията между страните към 17.04.2018 г., когато е извършена
проверката на средството за търговско измерване се уреждат от ЗЕ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително
и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /.
Проверката е осъществена след влизането в сила на приетите ПИКЕЕ и след
тяхната частична /с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС
по адм. дело № 2385/2016 г., с изключение на нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50
и чл. 51 ПИКЕЕ/ и преди впоследствие пълна отмяна /с решение №
2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд., в сила от
23.11.2018 г., са отменени и последните четири разпоредби от ПИККЕ/. С
решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г. е отменена
значителна част от ПИКЕЕ, но от чл. 48 до чл. 51 вкл. правилата са
действащи. Мотивите на ВАС, с които се обосновава отмяната на съответните
разпоредби, не са предмет на обсъждане в настоящето производство.
Основание да не се прилагат чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ не може да се намери и в
чл. 15, ал. 3 от ЗНА, поради това, че няма противоречие на тези разпоредби с
нормативен акт от по-висока степен, уреждащ същите отношения. Ето защо
настоящият въззивен състав приема, че разпоредбите на чл. 48 - чл. 51
ПИКЕЕ са приложим материален закон към отношенията между страните по
повод извършените действия по установяване на неточно измерване и
начисление на цена за електрическа енергия, тъй като отмяната на нормите на
ПИКЕЕ няма обратно действие и се прилага за в бъдеще, т. е. не касае
процесния период.
12
Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, синтезиран израз на която
са решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., решение № 203 от
15.01.2016 г. по т. д. 2605/14 г. I ТО на ВКС и решение № 111 от 17.07.2015 г.
по т. д. 1650/14 г., I т. о. на ВКС, приема, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила
от 17.07.2012 г. /, за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.
98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /, приети въз основа на законова делегация,
е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/
едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. При установено, в резултат на извършена
проверка, неправилно и неточно измерване или неизмерване, количеството
енергия се определя съгласно процедура, определена в ОУ или в раздел ІХ от
ПИКЕЕ. Такава регламентация е налице и в обвързващите страните общи
условия на "ЧЕЗ Електро България" АД и на "ЧЕЗ Разпределение България"
АД. Според въззивния съд, след съвкупен анализ на разпоредбите на чл. 17,
ал. 1, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ на "ЧЕЗ Електро България" АД и чл. 58 и чл.
55, ал. 2 от ОУ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, следва извод, че са
налице клаузи, предвиждащи ред за уведомяване на клиента съобразно
изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Дори и да има празноти в ОУ,
последните са попълнени/допълнени от ПИКЕЕ, в които безспорно е уредено
при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на
количеството електрическа енергия, както и ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка.
С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са налице всички
законови изисквания, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
които дават правото на ищеца да извърши корекция на сметката на ответното
дружество. В тази насока настоящият въззивен състав не споделя изложените
в отговора на въззивната жалба доводи, че към момента на съставянето на
процесния констативен протокол и предложението за корекция не е имало
действащата нормативна уредба, която да предвижда правила за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия.
В случая за процесния период са налице предпоставките и на чл. 48, ал.
2 ПИКЕЕ за извършване на корекция в сметката на ответника за доставената
13
ел. енергия, тъй като в констативния протокол се съдържа достатъчно
информация, че е извършена промяна в схемата на свързване на
измервателната системата. Констативният протокол е годен да обоснове
правото на ищцовото дружество да извърши корекция на сметката, тъй като
са спазени изискванията на ОУ и ПИКЕЕ за обективиране на резултатите от
проверката, които изисквания са въведени като гаранция за достоверност,
обективност и добросъвестност при извършването на проверките. Протоколът
е подписан от двама служители на ищеца и трима свидетели, един от които
едновременно с това има качеството на служител на полицията. Основните
констатации в констативния протокол се потвърждават от съдебно-
техническата експертиза и гласните доказателства. Пристигналият на място
полицейски служител е видял нарушението, запознал се е с констатациите и е
подписал протокола, с което е спазено императивното изискване на
разпоредбата. Едва след това схемата на свързване е била възстановена.
Според вещото лице описаните в процесния протокол нарушения са довели
до изменение на електрическата схема. Тази схема на свързване е променена в
резултат на външно въздействие върху същата, като има за последица
неотчитане на ползваната ел. енергия, като извършената корекция в сметката
за процесния период по процесния констативен протокол съответства на
методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. Б ПИКЕЕ и преизчислението е извършено
по действащи за периода цени на ел. енергия и съобразно изискванията по
тарифи и зони. Констативният протокол представлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила
за установените в него обстоятелства - извършената проверка, участвалите
при проверката лица, констатираната промяна в схемата на свързване, довела
до неотчитане на потребената ел. енергия и възстановяването й. В хода на
първоинстанционното производство ответникът не е опровергал
автентичността и констатациите в документа - констативен протокол, нито
личното полагане на подписа под протокола от страна на полицай от РУ на
МВР. Съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, за да се ползва протокола с официална
удостоверителна сила е достатъчно същият да е подписан от присъствал на
проверката полицай. Обстоятелството, че проверката е извършена без да
присъства представител на абоната и протоколът не е подписан от последния,
се явява неотносимо за валидността на протокола и годността му като
доказателствено средство. Участието на полицейски служител е достатъчна
14
гаранция за правомерното осъществяване на проверката.
С оглед изложения по-горе анализ на съдебната практика, настоящият
съдебен състав приема, че при така установения обективен факт на промяна в
схемата на свързване, довел до неотчитане на ел. енергия, в полза на
доставчика на ел. енергия е възникнало право да извърши едностранна
корекция на сметката на потребителя за минал период. Възможността за
извършване на корекция на сметките на потребителите е предвидена в чл. 48
от ПИКЕЕ, който е действал към датата на извършване на проверката и към
датата на корекцията. Начинът, по който ще бъдат констатирани резултатите
от проверките е уреден в ОУ и подлежи на доказване по общия ред. В случая
такова доказване е проведено не само чрез представения констативен
протокол, но и чрез свидетелските показания и заключението на съдебно-
техническата експертиза, а за резултатите от проверката и за извършените
корекции потребителят е уведомен по предвидения в ОУ ред съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.
Ответникът не установява факти, изключващи, унищожаващи или
погасяващи правото на ищеца да извърши едностранна корекция на сметката
на потребителя. Правото на ищеца да извърши едностранна корекция на
сметка не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата
енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Предвид
гореизложеното без правно значение е дали ответникът или трето лице е
осъществило промените в схемата на свързване, отразени в процесния
констативен протокол.
Ето защо въззивният съд приема, че по делото е доказано наличието на
предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката на
потребителя, както и правилното извършване преизчисляването на дължимата
от потребителя сума.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът е доказал по безспорен и категоричен начин, че ответникът дължи
заплащане на сумата 3044, 05 лв., представляваща стойност на допълнително
начислена ел. енергия по КП № 3022757/17.04.2018 г. за периода
15
от 18.01.2018 г. до 17.04.2018 г., фактурирана от ищцовото дружество с
данъчна фактура № *********/23.04.2018 г.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 19, ал. 2 от ОУ е
уговорено, че продължителността на периода за плащане е 10 дни. В чл. 35 от
Общите условия е предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за
използваната електрическа енергия, потребителят дължи на продавача
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки
просрочен ден, т.е. от датата на падежа по издадената фактура до
12.05.2021г., както се претендира. Претендираният размер на законната лихва
от ищеца не е оспорен от ответника, поради което съдът приема, че вземането
на ищеца за мораторната лихва е в размер 898, 09 лв.
В отговора на исковата молба ответникът като основание за
недължимост на процесното вземане е въвел института на погасителната
давност. Първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по него
„преди да разгледа спора по същество”, т.е. преди да разгледа спора относно
възникването и съществуването на претендираното вземане в патримониума
на ищеца, тъй като първо - това възражение има отношение към съществото, а
не допустимостта на иска, и второ - може да се погаси по давност само
валидно възникнало и съществуващо вземане.
Настоящият съдебен състав не споделя довода на първоинстанционния
съд, че процесното вземане представлява периодично плащане и се погасява с
тригодишен срок на погасителната давност. В случая не се касае до
периодично задължение, каквито са месечните задължения за стойност на
потребена електрическа енергия, погасявани по давност с тригодишен срок;
не се касае за задължение, чийто размер да е предварително определен или
определям; задължението в случая не е за трайно изпълнение и не е за
повтарящо се изпълнение; не са налице падежи, които да настъпват
периодично. Касае се за еднократно вземане /съответно еднократно
задължение/, възникнало по силата на закона, като основанието му не е
потребено количество енергия през посочения период, а нормативно
16
предвидена корекционна процедура, въз основа на която да се изчисли
предполагаемо количество енергия, което да замести невъзможното
фактическо измерване за минал период на консумация на неотчетена енергия.
Същото е станало изискуемо случайно за определен период от време, поради
констатирано неотчитане на действително доставеното количество
електрическа енергия. Поради това процесното задължение не се
характеризира с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД и разясненията на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело
№ 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл е и Решение № 260104 от
20.04.2021г. по в.гр.д. № 111/2021г. на ОС-Враца. Ето защо, претенцията за
главница в настоящото производство се погасява с общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД.
Еднократно начисленото от ищеца задължение е възникнало едва след
извършване на едностранната корекция, т. е. към датата на издаване на
процесната фактура № **********/23.04.2018 г. Макар и сумата да се отнася
за предходен период през 2018 г., основанието за начисляването й произтича
от законово регламентираната корекционна процедура, включваща поредица
от действия – извършване на проверка на електромера на адреса, издаване на
предложение за корекция и индивидуализиране на задължението с
посочването на конкретен размер във фактурата, като едва от този момент
процедурата е завършила и в полза на ищеца е възникнало конкретното
вземане за минал период в претендирания размер. Следователно, в случая
давността за вземането е започнала да тече с настъпване на посочения във
фактурата падеж – 04.05.2018 г., когато вземането е станало изискуемо – арг.
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Доколкото давността е започнала да тече от 05.05.2018 г.,
същата ще изтече на 05.05.2023 г., като към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2021 г., не е изтекла,
поради което и вземането за главницата от 3044, 05 лв. не е погасено по
давност.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявения иск за
установяване дължимост на сумата 3044, 05 лв. е основателен и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2021 г., до
окончателното й изплащане.
17
Спрямо претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва на стойност 898, 09 лв., начислено за периода 05.05.2018 г. – 12.05.2021
г., е приложима разпоредбата на чл. 111 б. "в" от ЗЗД, поради което същото се
погасява с изтичането на кратката тригодишна давност. Следователно за
периода от 05.05.2018 г. до 27.05.2018 г. тази претенция е погасена по
давност, а за периода от 28.05.2018 г. до 12.05.2021 г., същата не е погасена по
давност. На основание чл. 162 ГПК и използвайки програмен продукт (лихвен
калкулатор на НАП), съдът определи размера на обезщетението за забава за
периода от 28.05.2018 г. до 12.05.2021 г. на 914,13 лева. Тъй като ищецът
претендира сумата от 898, 09 лв., то обезщетението за забава е дължимо в
този размер.
Като е отхвърлил предявените искове, районният съд е постановил
неправилно решение, което съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде
отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което
предявените установителни искове за сумата 3044, 05 лв., представляваща
стойност на допълнително начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл.
51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
дължима по фактура № *********/23.04.2018 г.; сумата 898, 09 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за периода от 05.05.2018 г. до 12.05.2021 г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 2051/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, до
окончателното изплащане на вземането, следва да бъдат уважени.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му
досежно присъдените в полза на ответника за първата инстанция съдебно –
деловодни разноски за сумата 500. 00 лв. с оглед уважаването на исковете и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство, съобразно
изхода делото.
Поисканите и присъдените със заповед № 161 от 01.06.2021г. за
изпълнение разноски по ч. гр. д. № 2051/2021 г. по описа на РС-Враца са 78,84
лв. държавна такса и 65,00 лв. адвокатско възнаграждение и съобразно изхода
на делото същите следва да се присъдят в този размер.
18
Разноските в исковото производство по чл. 422 ГПК пред
първоинстанционния съд следва да се присъдят в пълен размер, съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК, а именно 92,92 лв. държавна такса и 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК на въззивното дружество следва да бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски в размер 85,88 лв. – държавна такса, 300,00
лева за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза, 30 лв. за възнаграждение и разноски на свидетел и 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
С оглед основателността на въззивната жалба на въззиваемото
дружество не следва да се присъждат разноски.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 278 от 30.11.2021 г. по гр. дело № 3393/2021 г. на
Районен съд – Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ЧЕЗ
Електро България" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
срещу „Аденис“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 161,
издадена на 01.06.2021г. по ч. гр. д. № 2051/2021 г. на Районен съд – Враца за
сумата 3044,05 лв. – главница, представляваща неотчетена и незаплатена
електрическа енергия, начислена в резултат на корекция за периода
18.01.2018 г. – 17.04.2018 г., потребена в обект, находящ се в с.***, по
19
фактура № **********/23.04.2018 г.; сумата 898, 09 лв. – мораторна лихва за
периода от 05.05.2018 г. до 12.05.2021 г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.05.2021г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Аденис“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, направените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2051/2021 г. на РС - Враца разноски от 78,84 лв.
държавна такса и 65,00 лв. адвокатско възнаграждение, разноските по гр.д. №
3393/2021г. на РС-Враца от 92,92 лв. държавна такса и 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, както и направените пред въззивната
инстанция разноски в размер 85,88 лв. – държавна такса, 300,00 лева за
възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза,
30 лв. за възнаграждение и разноски на свидетел и 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20