РЕШЕНИЕ
№ 978
гр. Стара Загора, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20235530102346 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът М. Б. Н. твърди в исковата си молба, че на 09.12.2016г. предоставил на
ответника М. Х. М. безлихвен заем в размер на 16000 лв., която сума заемополучателят
получил изцяло и се задължил да върне в срок до 08.05.2017г. За обезпечение изпълнението
на задължението на заемополучателя последният учредил в полза на заемодателя договорна
ипотека - Нотариален акт №148, том X, peг.№18455, дело №1450 от 09.12.2016г. на нотариус
.....
Ищецът заявява, че до настоящия момент въпреки настъпването на падежа на
задължението на 08.05.2017г., длъжникът не е върнал на кредитора предоставената му в
заем сума. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз
основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №463/10.03.2020г. по ч.гр.дело №1067/2020г. и изпълнителен
лист от 10.03.2022г. Ответникът депозирал възражение срещу заповедта.
Заявява, че чл.240 и сл. от ЗЗД уреждат т.нар. заем за потребление. Негов предмет са
заместими вещи, най-често пари. Съгласно легалната дефиниция на този договор,
инкорпорирана в разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с
който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Заемът за потребление (респ. паричният заем) е от категорията на т.нар. реални
договори. Това ще рече, че договорът се смята сключен от момента на предаването на
1
заемната сума, респективно на заеманите вещи. Договорът за заем е двустранен, реален,
комутативен и неформален, като за действителността му е необходимо да бъде постигнато
съгласие между страните и заемодателят да е предал в собственост на заемателя паричната
сума, респ. заместимите вещи. Този договор има сложен фактически състав, който освен
съглашение на страните по него, изисква и реално предаване на сумите. Съгласно
задължителната за съдилищата практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК - Решение
№524 от 28.12.2011г. по гр.д. №167/2011г. IV г.о. на ВКС, заемът за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. За
основателността на иска по чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. 240 ЗЗД следва да се
докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка - договор за заем, по
който заемната сума е предадена на заемополучателя. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или да противопостави съответни възражения. В конкретния
случай счита за безспорно обстоятелството на предаване на паричната сума от кредитора на
длъжника, както и поетото задължение от страна на последния да върне получената по
договора за заем парична сума в размер на 16000 лв. до 08.05.2017г. В подаденото
възражение от друга страна не се сочат обстоятелства, относно погасяването на вземането и
не са противопоставени основателни възражения.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че М. Х. М. дължи на М. Б. Н. сумата от 16000 лв., представляваща
главница - невърната сума по договор за заем от 09.12.2016г. с падеж на задължението на
08.05.2017г., ведно със законната лихва от 06.03.2020г. до окончателното заплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №463/10.03.2020г. по ч.гр.дело №1067/2020г. по описа на
Районен съд Стара Загора. Претендира направените по настоящото делото разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ответникът М. Х. М. не представя отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема
становище по исковата молба, не ангажира доказателства и не се явява в съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
От представените по делото съобщение и призовка се установява, че на същия са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че предявения иск се явява вероятно основателен.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1067/2020г. по описа на СтРС се
установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 463/10.03.2020г., съгласно която е разпоредил длъжникът М. Х.
М. заплати на кредитора М. Б. Н. сумата от 16 000 лева, представляваща неизпълнено
2
задължение по договор за заем от 09.12.2016г. с падеж 08.05.2017г., ведно със законната
лихва от 06.03.2020г. до изплащане на вземането и разноски по делото. В срока по чл.414
ал.2 ГПК ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за
изпълнение. Възражението е по образец и не съдържа никакви правопогасяващи или други
възражения. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
Видно от представения по приложеното ч.гр.дело №1067/2020г. по описа на СтРС,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №148 дело
№1450/2016г., М. Б. Н. е предоставил на М. Х. М. безлихвен заем в размер на 16 000лв.,
която сума заемополучателя е заявил, че е получил и се е задължил да върне в срок до
08.05.2017г. За обезпечаване на размер на отпуснатия заем заемополучателя учредил в полза
на заемодателя договорна ипотека върху недвижим имот.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем. Такива доказателства по делото не са
представени.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски общо в размер на 2220,00 лв. /320 лв. държавна
такса и 1900 лв. адвокатско възнаграждение/.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Х. М., ЕГН **********,
гр.Ст.Загора, ул..... №...., че същият дължи на М. Б. Н., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул.....
№...., сумата от 16 000 лв. – главница за неизпълнено задължение по договор за заем от
09.12.2016г. с падеж 08.05.2017г., материализиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот №148 дело №1450/2016г., ведно със законна лихва
върху главницата от 06.03.2020г. до окончателното плащане, за изпълнението на което
парично задължение са издадени в полза на М. Б. Н. против М. Х. М. заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 463/10.03.2020г. и
изпълнителен лист по ч.гр.дело №1067/2020г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА М. Х. М., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул..... №.... да заплати на М. Б.
Н., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул..... №.... направените по настоящото дело разноски
общо в размер на 2220,00 лева.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4