Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен, 10.04.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 29.03.2013 година в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова        

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7250, по описа за 2012год., за да се произнесе, взема предвид:           

Искове с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ и чл. 221 ал. 1 от КТ.

                        Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Б.В. *** против „Йорст” ЕООД гр.София, с ЕИК *********, в която ищецът излага твърдения, че е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „Пазач-невъоръжена охрана” до 30.06.2012г., когато  трудовият му договор е бил прекратен  на осн.чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че работодателят не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение за месеците от м.март 2012г. до м.юни 2012г., както и посоченото в Заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения обезщетение на осн.чл. 221 ал.1 от КТ.  Моли съда да осъди ответника да му заплати на осн. чл.242 във вр. с чл.128 от КТ сумата от 2 156.00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците от м.март 2012г. до м.юни 2012г., и на осн. 221 ал.1 от КТ – обезщетение в размер на 380.00лв. Претендира разноски.

                        Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с.з. и не изразява становище по предявените искове.

                        Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: Не се спори по делото, а и видно от представените от ищеца Допълнително споразумение № 2/01.01.2011г. към трудов договор № 0061/07.03.2005г., Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 23/29.06.2012г. и копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че същият е работил при ответника на длъжност „Пазач-портиер” от 07.03.2005г. до 30.06.2012г. когато трудовото му правоотношение е било прекратено на осн. чл.327,ал.1,т.2 от КТ - поради забавено изплащане на трудово възнаграждение. В заповедта за уволнение е посочено, че на ищеца  следва да бъдат изплатени обезщетения както следва: на осн. чл.221, ал.1 от КТ в размер на една брутна работна заплата и на осн.чл.224, ал.1 от КТ в размер на три работни дни. Като писмени доказателства по делото са представени още и копие на писмо с вх.№ И-1610-0102-5886/18.08.2012г. издадено от Министерството на труда и социалната политика, Изпълнителна агенция”Главна инспекция по труда” адресирано до ищеца, в което са посочени месеците, за които са били начислени трудови възнаграждения, които не са били изплатено от работодателя на ищеца, Справка от НОИ за приетите документи, необходими при отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО и документ на основание чл.8, ал.3 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, издаден от Първа инвестиционна банка АД, с цел да послужи пред НОИ. Тези доказателства сочат, че към 18.08.2012г., след прекратяване на ТПО между страните работодателя е начислил, но не е заплатил трудовите възнаграждения на ищеца за процесния период- м.март 2012г. до м.юни 2012г., като от Д «ИТ» София му е предписано да изпълни това свое задължение до 30.09.2012г.  За периода след уволнението, ищецът е останал без работа, което обстоятелство обаче не е относимо по предмета на спора.

Спорни по делото са въпросите дължи ли ответното дружество на ищеца претендираното трудово възнаграждение на основание чл.242 от КТ и в какъв размер;  изплатено ли е обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ.

По иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ :

Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От установената продължителност на трудовите правоотношения между страните – от 07.03.2005г. до 30.06.2012г., се установява, че за исковия период ищеца е работил при ответника. В Допълнителното споразумение към трудов договор № 0061/07.03.2005г е посочено, че работодателят е длъжен да заплаща на работника основно месечно възнаграждение в размер на 380.00лв., както и допълнителни възнаграждения към основното месечно възнаграждение както следва: за продължителна работа в размер на 10.20% към основната заплата и за нощен труд в размер на 12лв., или общо месечно възнаграждение при 20 работни дни в месеца в размер на 658.76лв. брутно. За процесния период - м.март 2012г. до м.юни 2012г.вкл., брутното трудово възнаграждение възлиза на 2 635.04лв. Още едно доказателство в подкрепа на твърдението на ищеца, че е работил при ответника е представеното копие на  писмо от Министерството на труда и социалната политика, в което е посочено, че в представените ведомости за работна заплата, обхващащи периода от м.март 2012г. до м.юни 2012г. включително, на ищеца са били начислени трудови възнаграждения пропорционално на отработените дни в съответния месец, които обаче не са му били изплатени. С оглед установеното, и предвид тежестта на ответника да докаже, че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, доказателства за което не са представени по делото, съдът приема, че предявения иск в размер на 2156.00лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца на осн.чл.128 от КТ  посочената сума, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.март 2012г. до м.юни 2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2012г.  до окончателното изплащане на сумата.

                        По иска с правно основание чл.221 ал.1 от КТ:

Видно от приложения Акт за прекратяване на трудовото правоотношение, е че основанието за неговото издаване е прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ – поради забавено изплащане на трудово възнаграждение. Обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ се предвижда при хипотеза,  когато трудовото правоотношение е било прекратено в случаите по чл.327, ал.1,  т.2 от КТ. Не се спори между страните, че трудовото  правоотношение е било прекратено именно на това основание. Не се спори също така и че трудовото правоотношение е било безсрочно, което е видно от Допълнително споразумение от 01.01.2011г. към трудов договор № 0061/07.03.2005г. В случая е налице извънсъдебно признание от страна на работодателя за дължимостта на това обезщетение, поради неговото посочване в Заповедта за уволнение – като основание да се изплати на ищеца обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ в размер на брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Тези обстоятелства са достатъчни за да обосноват извод за дължимостта от работодателя на  обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, така, както е поискано от ищеца, в размер на 380.00лв.

Поради горното, съдът приема, че са налице условията за уважаване на иска за изплащане на това обезщетение в размер на 380.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2012г. до окончателното заплащане на сумата.

Като краен се налага извода, че всички предявени искове се явяват основателни, доказани по основание и размер и като такива, следва да се уважат изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответника следва да заплати по сметка на ПлРС ДТ върху уважените искове в размер на  136.24лв., както и  5.00 лева – такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                        ОСЪЖДА, на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ, “ЙОРСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.”Искър” № 14, с управител Л.Т.С., представлявано от адв.В.М., ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Д., ЕГН **********,***, сумата от 2156.00лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, за периода от м.март 2012г.  до м.юни 2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.221, ал.1 от КТ, “ЙОРСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.”Искър” № 14, с управител Л.Т.С., представлявано от адв.В.М., ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Д., ЕГН **********,***, сумата от 380.00лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при забавяне изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, “ЙОРСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.”Искър” № 14, с управител Л.Т.С., представлявано от адв.В.М., ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 136.24лв. върху уважените  искове, както и 5.00 лв. – такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: