№ 6979
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110119790 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 13.06.2022 г. и от 30.06.2022
г., депозирана от ................ ЕАД, ЕИК ................. /предходно наименование
„..................“ ЕАД/ с предявени искове с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД срещу К. К. А., ЕГН ********** да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца както следва: сумата от 815,46 лв. главница
за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 25.04.2017 г. до 25.09.2017 г. и
сумата от 2828,90 лв. главница за предоставени продукти на изплащане за периода
20.02.2017 г. до 17.03.2017 г. по рамков договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане №............./15.09.2014 г., ведно със законна лихва от 20.05.2020
г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главниците в размер на общо
1015,55 лв. за периода от 15.03.2017 г. до 13.05.2020 г., както и неустойка в размер на
1471,45 лв., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 18713/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди, че се намирал в облигационни правоотношения с ответника по
предоставяне на мобилни услуги по посочения договор за далекосъобщителни услуги,
като поради неизпълнение от негова страна да заплати дължимите суми за
предоставените услуги, договорите били прекратени едностранно от ищеца. Отделно
от това посочва, че ответникът преустановил плащанията и по сключените договори за
продажба на изплащане, поради което ищецът обявил вземанията за лизингови вноски
за предсрочно изискуеми съгласно чл. 12.3 от договорите. Поддържа, че за
задълженията на ответника били издадени фактури за претендираната сума в общ
размер на 3644,36 лева, както и били начислени неустойки за едностранното
прекратяване на договорите и за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на
крайно устройство. Сумите не били заплатена, поради което и предявява разглеждания
иск. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
1
който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че липсва облигационно
правоотношение между страните, като оспорва положените подписи в представените
от ищеца договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и за продажба на
изплащане, както и положените подписи в приемо-предавателните протоколи в графа
„приел“. Релевира възражение за нищожност на клаузите за неустойка като прекомерна
и уговорена в противоречие със Закона за защита на потребителите. При условията на
евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че от
дружеството не са уведомили ответника за прекратяване на договорите. Моли за
отхвърляне на искането. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД:
За основателността на предявения иск е от значение установяването от ищеца
пълно и главно на следните материалноправни предпоставки: че между него и
ответника са били сключени сочените в исковата молба договори за мобилни услуги,
договорения размер на възнаграждението, който ответникът се е съгласил да заплаща,
че реално е предоставил на ответника услуги, както и тяхната стойност.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото
дружество, в качеството му на оператор на мобилни услуги, от една страна, и
ответника, в качеството му на потребител- от друга, е бил сключен договор с номер
............. от 15.09.2014 г. с рамков характер за предоставяне на електронни
съобщителни услуги /мобилни услуги за СИМ карти с телефонни номера, телевизия,
интернет и пр./ и продукти /апарати/ на изплащане. Различните услуги и продукти са
предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални
договори и/или приложения към рамковия договор с посочване на неговия уникален
идентификационен номер. От представените по делото доказателства се установява, че
по силата на Приложение № 1 от 15.09.2014 г. ищецът „................“ ЕАД е предоставил
на ответника пакетна абонаментна услуга „.........“ срещу заплащане на месечна
абонаментна такса в размер на 32,90 лв. с ДДС /27,42 лв. без ДДС/, съгласно чл.2.2 от
Приложение № 1 за срок за ползване от 24 месеца. Съгласно Приложение № 1 от
13.03.2015 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ответника на
мобилна абонаментна услуга за СИМ карта № 8935901187082747076 с телефонен
номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 34,90 лв. с ДДС /29,08 лв. без ДДС/, съгласно чл. 3.1 от
Приложение № 1, а срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от
приложението. С Приложение № 1 от 10.08.2016 г., е сключен договор за мобилна
абонаментна услуга за СИМ карта с телефонен номер **********. Избраният от
абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с
ДДС /13,32 лв. без ДДС/, съгласно чл. 3.1 от приложението при срокът по абонамента
за 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението. Представен е договор за продажба на
изплащане от 10.08.2016 г., за апарат .................. 35 23 м., по силата на който на
ответника е било предоставено посоченото устройство в пакет с услуга за СИМ карта с
телефонен номер .............за срок от 23 месеца, при уговорени една първоначална и 23
месечни вноски в размер на от по 51,98 лв. всяка от тях, като с приемо- предавателен
протокол е удостоверено предоставянето на вещта. Представено е приложение № 1 от
10.08.2016 г. по силата на което ищецът е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за СИМ карта с телефонен номер ............. Избраният от абоната
2
тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 33,99 лв. с ДДС
/28,32 лв. без ДДС/, съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1 при срок за ползване по
абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението. Съгласно Приложение №
1 от 19.10.2016 г. между страните е сключен договор за мобилна абонаментна услуга за
СИМ карта за телефонен номер ********** при тарифен план за услугата с месечна
абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС /19,99 лв. без ДДС/, съгласно чл. 3.1 от
Приложение № 1 и при срок за ползване по абонамента 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от
приложението. По силата на Договор за продажба на изплащане от 19.10.2016 г. на
ответника е предоставен продукт - Апарат iPhone 6s 16GB Rose Gold MAT 25 23 м., със
сериен номер 355763076050594. Устройството е предоставено в пакет с горепосочената
мобилна услуга за СИМ карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
19.10.2016 г., съгласно чл. 3 от договора за продажба на изплащане, както и приемо-
предавателният протокол. Договорът е сключен за срок от 23 месеца при уговорка за
заплащането на една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 47,96 лв.,
видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Представен е приемо-предавателен
протокол, представляващ Приложение № 1 към договора, удостоверяващ предаването
на вещта на купувача. По силата на Приложение 1 от 21.10.2016 г. на ответника е
предоставена мобилна абонаментна услуга за СИМ карта № ................ с телефонен
номер ............ Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна
такса в размер на 33,99 лв. с ДДС /28,32 лв. без ДДС/, съгласно чл. 3.1 от Приложение
№ 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от
приложението. По силата на Договор за продажба на изплащане от 21.10.2016 г.
ответникът е придобил продукт- апарат Apple IPhone7 32GB Gold MAT 35 23м. със
сериен номер ................... Устройството е предоставено в пакет с горепосочената
мобилна услуга за СИМ карта с телефонен номер ........... по Приложение № 1 от
21.10.2016 г., съгласно чл. 3 от договора за продажба на изплащане. Договорът е
сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни
вноски, всяка в размер на 54,50 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.
Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява с приемо-
предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
Съдът приема, че от представените договори и приложения към същите се
установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения,
по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарати,
при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и
вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове,
ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание
на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от Общите условия,
които са неразделна част от тях.
При релевираното от ответника в срока за отговор на исковата молба оспорване
истинността на представените по делото договори и приложения към договори,
касателно автентичността на документите, съдът, с оглед изявлението на процесуалния
представител на ищеца, че желае да се ползва от тях, е открил производство по чл.193
ГПК за проверка истинността на оспорените документи. Съобразно разпределянето на
доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК, тежестта за
3
доказване неистинността /в настоящата хипотеза- неавтентичността/ на документа,
който носи подписа на страната, пада върху страната, която го оспорва, а именно -
ответникът. В предоставения му срок ответникът не е ангажирал доказателства във
връзка с оспорването съобразно разпределената доказателствена тежест.
Представените договори и приложения към същите са приети с положения подпис на
абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите, както и че е запознато и е получило екземпляр от общите
условия на ищцовото дружество. В този смисъл съдът приема, че представените
договори са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им
задължения.
Съгласно чл.26 от Общите условия, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. От представените по делото фактури
/л.74-107/, се установява, че ищецът е престирал по договора, а за ответника е
възникнало задължението да заплати абонаментна такса и уговореното възнаграждение
за ползването на услугите в размер на претендираните суми. Ответникът не е оспорил в
срока по чл.131 ГПК реалното получаване на мобилните услуги, за които ищецът
претендира заплащане на цена. По делото, при доказателствена тежест за ответника,
не са ангажирани и доказателства за извършено погА.ване на претендираната от ищеца
главница в размер на 815,46 лв., начислена за периода 25.04.2017 г. до 25.09.2017 г.,
поради което и исковата претенция следва да бъде уважена в пълния предявен размер,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 20.05.2020 г.
По установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.345 ал.2 ТЗ:
За основателността на предявените искове е от значение установяването от ищеца
пълно и главно на следните материалноправни предпоставки: валиден договор за
продажба на изплащане на описания мобилен апарат, по силата на който е предоставил
процесната вещ на ответника за ползване срещу заплащане на вноски в претендирания
размер.
От представените доказателства по делото се установява, че между страните са
били сключени договор за продажба на изплащане от 10.08.2016 г. за апарат ..................
35 23 м., договор за продажба на изплащане от 19.10.2016 г. за апарат iPhone 6s 16GB
Rose Gold MAT 25 23 м., със сериен номер 355763076050594 и договор за продажба на
изплащане от 21.10.2016 г. за апарат Apple IPhone7 32GB Gold MAT 35 23м. със сериен
номер ................... като ответникът се е задължил да заплаща в определен срок 23 броя
равни месечни лизингови вноски съгласно инкорпорираните в процесните 3 бр.
договори погасителни планове. Отношенията между страните се уреждат от нормите
на чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 345 ТЗ.
Съгласно изрично уговореното в процесните договори, с подписването на приемо-
предавателния протокол ответникът е потвърдил, че ищцовото дружество му е предало
устройствата във вид, годен за употреба, функциониращи изрядно и съответстващи
напълно на договорните и технически характеристики.
Плащането на наемната цена /лизингови вноски/ е основно задължение на
лизингополучателя във възникналото между страните правоотношение, съгласно чл.
345 ТЗ. Неизпълнението на това задължение дава право на лизингодателя – ищец в
настоящото производство, съгласно чл. 79 ал.1 ЗЗД, да иска изпълнение. Следователно,
4
съгласно чл. 345 ТЗ, ищецът има вземане за лизингови вноски срещу ответника по
процесния договор.
Процесните договори не са развалени или прекратени и имат действие до
изтичането на срока, за който са сключени. Няма настъпила предсрочна изискуемост
на вноските, доколкото няма изрично заявено от ищеца и достигнало до знанието на
ответника изявление, че трансформира вземането си в предсрочно изискуемо, че
прекратява договора от определена дата занапред или че го разваля на някое от
основанията, предвидени в закона. Видно от договорите и приложените към същите
погасителни планове, до приключване на съдебното дирене по настоящето дело е
настъпил падежът и на последната вноска. Ответникът в настоящето производство не е
доказал да върнал процесната вещ, нито е доказал извършено погА.ване на
задължението му. Затова се явяват основателни предявените искове за заплащане по
договор за продажба на изплащане от 10.08.2016 г. сумата от 779,70 лв. за мобилно
устройство .................. 35 23 м., по договор за продажба на изплащане от 19.10.2016 г.
сумата от 959,20 лв. за мобилно устройство iPhone 6s 16GB Rose Gold MAT 25 23 м.,
със сериен номер 355763076050594, по договор за продажба на изплащане от
21.10.2016 г. сумата от 1090 лв. за мобилно устройство Apple IPhone7 32GB Gold MAT
35 23м. със сериен номер 359152070096017, представляваща цената на неплатени
месечни вноски за периода 20.02.2017 г. до 17.03.2017 г. Върху тази сума също се
дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът своевременно е възразил за изтекла
погасителна давност за вземанията, което съдът следва да разгледа при определяне на
крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията за месечни абонтаментни такси и мобилни услуги са периодични по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погА.ват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.26.4 от представените ОУ на ищеца вземането по всяка фактура
следва да бъде заплатено в 15- дневен срок от издаването й. Най- старото претендирано
вземане е това по фактура № *********/20.02.2017 г., което, съобразно представените
Общи условия на ищеца, е изискуемо, считано от 17.03.2017 г., респ. давността за
вземането изтича на 17.03.2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погА.ват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
5
обнародван на 13.05.2020 г., поради което теченето на давностният срок е възобновено
на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2
месеца и 7 дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, което прекъсва давността, е депозирано на 19.05.2020 г., поради
което и вземането не е погасено по давност.
По установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92
ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Същевременно, в задължителната практика, обективирана в ТР на ОСТК
№1/2009г. /т.3/, е дадено разяснение, че съдът следи служебно за валидността на
неустоечните клаузи, както и че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. (Така и в
Решения № 178/ 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и № 229/ 21.01.2013 г.
по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС).
В процесните договори за предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че при
прекратяване на договора за мобилен абонамент поради виновно поведение на абоната,
доставчикът ще да бъде компенсиран с неустойка в размер на не повече от стойността
на три абонаментни такси за съответния абонамент. Съдът приема, че с тази уговорка в
тежест на потребителя не се възлага необосновано високо обезщетение от
неизпълнението на договора. Като всяка неустойка, размерът на договорена отнапред
компенсация за вреди от накърнения кредиторов интерес следва да е такъв размер, че
да изпълни функцията си освен на обезщетение, а също и на санкция за
недобросъвестното причиняване на отпадането на договора и да стимулира длъжника
да изпълнява своите задължения по договора. Именно такива характеристики има
обезщетението за причиняване на вреди поради прекратяване на договора преди
уговорения краен срок, определени като трикратен размер на абонаментна такса.
Последното не противоречи на никоя императивна норма на закона, не накърнява
изискванията за добросъвестност при уговарянето на клаузи, които потребителят не е в
състояние да прецени като икономическа тежест, не се явява неравноправна по
смисъла на ЗЗП. Затова съдът не намира противоречие с изискванията на закона и
добрите нрави спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, които
настъпват за оператора при предсрочно прекратяване на договора.
Посочените по – горе рамков договор и приложения към същия са сключени при
общите условия на ищеца след одобреното от съда споразумение относно неустоечната
клауза. В чл.54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между ".................." ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на ".................."
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE е предвидено правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно договора за конкретна услуга/телефонен номер на потребителя,
в случай на забава на плащането на дължимите суми от абоната в продължение на
повече от 124 дни.
6
Съгласно клаузите на чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 15.09.2014 г., Приложение
№ 1 от 13.03.2015 г., Приложение № 1 от 10.08.2016 г., Приложение № 1 от 10.08.2016
г., Приложение № 1 от 19.10.2016 г. и Приложение 1 от 21.10.2016 г. към Рамков
договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане
№............./15.09.2014 г., когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонатни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка.
В конкретния случай всички договори са сключени за двугодишен срок. От
данните по делото е видно, че ответника е преустановил изпълнението на
задълженията си на 20.05.2017 г., когато е настъпил падежът на първата фактура №
**********/25.04.2017 г. Същият не е извършвал никакви плащания след този момент,
като твърдения и доказателства за противното не са ангажирани от негова страна.
Забавата в плащанията е продължила повече от 124 дни, поради което за ищеца е
възникнало потестативното право едностранно да прекрати договорите и да получи
уговорените за предсрочното им прекратяване неустойки.
Поради изложените причини, съдът счита исковете за заплащане на сумата от
269,85 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора за основателен и намира,
че същият следва да бъде уважен.
Относно предявения иск за сумата от 1101,60 лева, представляваща неустойка по
договора за продажба на изплащане, съдът приема, че от представените по делото
доказателства не се установява наличието на основание за възникване на цитираната
неустойка и на още едно основание. В представените три договора за продажба на
изплащане и приложенията към тях липсва уговорка за отстъпка от пазарната цена на
апарата, липсва посочен размер на отстъпката /ако такава е направена/, както и посочен
размер на пазарната цена на апарата. При липса на постигната уговорка за отстъпка,
както и при липса на каквито и да било доказателства и доказателствени средства, от
които може да се установи, че такава е направена и нейния размер, претенцията за
неустойка в размер на част от стойността на тази отстъпка не може да бъде уважена.
Тази клауза не отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като предоставя
субективна възможност на оператора да определи по своя преценка начина на
изчисляването на неустойката и конкретния размер, който да претендира за плащане от
потребителя. Последното води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение на претендираната неустойка по договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане №............./15.09.2014 г. за стойност на
невърнато техническо оборудване, предоставено за временно ползване в размер на 100
лв., съдът намира, че по делото остана недоказано от ищеца, че устройствата за
предоставени услуги интернет и телевизия са инсталирани, доколкото по делото не е
представен регламентирания в т. 4.1 от договора приемо-предавателен протокол,
подписан от абоната и техническия екип съгласно уговореното в т. 4.9 /л.32/. Такива
документи като доказателство по делото не са ангажирани при наличие на изрично
възражение в тази насока от ответника. С оглед на това, ищецът не е установил
предаването на устройствата, за чието невръщане претендира неустойка, поради което
и съдът намира, че претенцията за неустойка в размер на 100 лв. за предоставено, но
невърнато оборудване, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД:
7
Процесните вземания за абонаментни такси са срочни по смисъла на чл. 84, ал. 1
ЗЗД и ответникът е изпаднал в забава с изтичане на посочените във фактурите падежи,
без необходимост от допълнителни покани за плащане. При извършената от съда
преценка по реда на чл.162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор съдът установи,
че мораторната лихва за периода от 15.03.2017 г. до 13.05.2020 г. върху главницата в
размер на 2828,90 лв. се равнява на 908,40 лв. Ищецът претендира сумата в размер на
779,46 лв., поради което и искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата в размер на 815,46 лв. за
ползвани далекосъобщителни услуги за периода 25.04.2017 г. до 25.09.2017 г. е
основателна за периода от 20.05.2017 г. до 13.05.2020 г., посочен като краен срок на
плащане на първата фактура №**********/25.04.2017 г. /л.85/, като следва да се уважи
в предявения размер от 236,04 лв. като основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски принципно възниква и за двете
страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 714,89 лв., представляваща разноски по
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат
присъдени разноските, направени от него в заповедното производство – общо сумата
от 504,92 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва на основание да се
присъдят разноски в размер на 146,98 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото
производство и сумата в размер на 83,36 лв. за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „................“ ЕАД, ЕИК
................., че К. К. А., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.345 ал.2 ТЗ сумите както следва: сумата от 815,46 лева
главница за ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 25.04.2017 г. до
25.09.2017 г. по Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане №............./15.09.2014 г. и Приложение № 1 от 15.09.2014 г., Приложение №
1 от 13.03.2015 г., Приложение № 1 от 10.08.2016 г., Приложение № 1 от 10.08.2016 г.,
Приложение № 1 от 19.10.2016 г. и Приложение 1 от 21.10.2016 г. към същия, сумата
от 2828,90 лева главница за предоставени продукти на изплащане за периода
20.02.2017 г. до 17.03.2017 г. по Рамков договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане №............./15.09.2014 г. и договор за продажба на изплащане
№............. от 10.08.2016 г., за апарат .................. 35 23 м., договор за продажба на
изплащане № ............. от 19.10.2016 г. за апарат iPhone 6s 16GB Rose Gold MAT 25 23 м.
и договор за продажба на изплащане № ............. от 21.10.2016 г. за апарат Apple IPhone7
8
32GB Gold MAT 35 23м. към същия; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД
сумата в размер на 269,85 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
ведно със законна лихва от 20.05.2020 г. до изплащане на вземането, КАКТО И на
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 236,04 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 20.05.2017 г. до 13.05.2020 г.
върху главницата от 815,46 лв. и сумата в размер на 779,46 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода 15.03.2017 г. до 13.05.2020 г. върху главницата от
2828,90 лв., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№18713/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от
„................“ ЕАД, ЕИК ................. срещу К. К. А., ЕГН ********** за признаване за
установено, че К. К. А., ЕГН ********** дължи сумата в размер на 1201,60 лева,
представляваща неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно
устройство и за възстановяване стойността на невърнато техническо устройство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК К. К. А., ЕГН ********** да заплати на
„................“ ЕАД, ЕИК ................. сумата 714,89 лева разноски в исковото
производство, както и сумата 504,92 лева разноски в производството ч.гр.д.
№18713/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „................“ ЕАД, ЕИК ................. да
заплати на К. К. А., ЕГН сумата 146,98 лева разноски в исковото производство, както
и сумата 83,36 лева разноски в производството ч.гр.д.№18713/2020 г. по описа на
СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9