№ 21854
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р. ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110143375 по описа за 2024 година
Предявени са от „О.В.“ ЕООД, представлявано от управителя Г.В.С., действащо дружество
като управител на ЕС, с адрес *** срещу А. Х. Г., установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 48, ал. 8 ЗУЕС
за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 638,32 лв., представляваща сбор от дължими вноски за ремонт „Фонд ремонт“ и
такса управление на ЕС за периода 01.04.2023 г. – 16.05.2024 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2024 г. по ч.гр.д. 29231/2024 г. по описа на
СРС, 179-ти състав.
В исковата молба се твърди, че с проведено ОС на ЕС от 14.03.2023 г., по т.3 от
протокола е направен избор на дружеството „О.В.“ ЕООД, като му е възложено да извършва
дейности по управление и поддръжка на ЕС. Сочи се, че с протокол на управителния съвет
на ЕС от 21.03.2023 г., е направен отчет на събраните суми и текущи задължения. Излага, че
с подписан договор за управление на ЕС от 22.03.2023 г., е възложено на „О.В.“ ЕООД да
извършва дейности по управление и поддръжка на ЕС при цена от 9,00 лв. на месец,
дължима от всеки самостоятелен обект в ЕС. Сочи се, че спроведено ОС на ЕС от 11.07.2023
г. по т.1. от протокола е приет подробен финансов отчет на ЕС. По следващата т.2. бил
направен избор на УС на ЕС. С проведено ОС на ЕС от 22.01.2024 г. по т.1. от протокола бил
приет подробен финансов отчет, като било гласувано да бъдат начислявани режийни разходи
на необитаемите апартаменти като за 1 бр. обитател в ЕС. По следващата т.2 била гласувана
сума за ремонт на покрива, която да бъде разпределена в 4 месечни вноски между всички
собственици в ЕС, а по т.4. било възложено на дружеството управител да предприеме
съдебни действия срещу всички длъжници със задължения над 150,00 лева. По т.5. се сочи,
че е гласуван начинът на ползване на ап. № 11 в ЕС, като ОС било установило, че обектът се
ползва от 3-ма обитатели. Гласувано било и че на ап. 20, следва да се начислява ежемесечна
наемна такса в размер на 30,00 лв. за ползването на мазе в ЕС. Твърди се, че ответницата е
собственик на ап. № 16, както и че същата дължи следните суми: 112,00 лв. – режийни
разходи на ЕС, сбор от 14 месечни такси по 8,00 лв. за периода 01.04.2023 г. – 16.05.2024 г.;
126,00 лв. – такса управление на ЕС, сбор от 14 месечни такси по 9,00 лв. за периода
01.04.2023 г. – 02.05.2024 г.; 140,00 лв. – вноска за „Фонд ремонт на ЕС“, сбор от 14 месечни
1
такси по 10,00 лв. за периода 01.04.2023 г. – 16.05.2024 г.; 260,32 лв. – вноска за „Ремонт на
покрив на ЕС“, сбор от 4 месечни такси по 65,08 лв. за периода 01.02.2024 г. – 16.05.2024 г.
При тези твърдения ищецът моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
претенцията за сумата от 126,00 лв. – такса управление на ЕС, като недопустима и сочи, че
същата не представлява вземане на ЕС. Излага, че в представените решения на ОС на ЕС не
е определен начинът по който следва да бъдат разпределени таксите за отделните разходи.
Сочи, че не е ясно по какъв начин са разпределени разходите за ремонт на покрива на ЕС,
както и защо ремонтът не е извършен с вече събрани суми от фонд Ремонт. Твърди, че
разходите за управление и поддържане били разпределени според етажността /протокол от
22.03.2023 г./, което било в противоречие с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Досежно претенцията за
заплащане на суми за ремонт на покрива на ЕС, сочи, че решението от 22.01.2024 г. е взето
без необходимото мнозинство, като развива и подробни съображения в тази насока. Освен
това излага и че липсвали данни за събрани оферти, сумата била произволно определена, не
ставало ясно кога ще бъде извършен ремонтът, от кого, включени ли са разходи за материали
и/или труд. Аргументира, че решенията на ОС на ЕС не са взети във формата, предвидена в
ЗУЕС, поради което счита същите нищожни. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Решенията в Е.С.се вземат от общото събрание - така чл. 42 от Закона за
собствеността /ЗС/, като съставът на този орган се формира от собствениците на отделните
обекти. Съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС, всеки съсобственик, съразмерно с дела си в
общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение от
общото събрание. Именно от компетентността на общото събрание е вземане на решения
относно определяне размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС.
Обявено за безспорно в отношенията между страните, е обстоятелството, че
ответницата е собственик на ап. № 16, находящ се в ***.
Не се оспорва и представителната власт на представляващия Е.С.
Установява се от Протокол от преглед на финансови приходи и разходи и взети
решения на собствениците размерът на сумите събирани от живущите в ЕС.
По делото е приет като писмено доказателство Протокол от общото събрание на
Е.С.от 14.03.2023г. видно от който дружеството „О.В.“ ЕООД е избран за професионален
домоуправител на ЕС, с адрес ***, като от представения по делото Договор за управление е
възложено на држеството „О.В.“ ЕООД да извършва дейности по управление и поддръжка
на етаната собственост, при цена от 9 лева намеце дължима от всеки самостоятелен обект в
ЕС.
Установява се от протокол от проведено обшо събрание на Е.С.от 22.01.2024 г., взето
решение, във връзка с направените промени в /ЗУЕС/, да бъдат начислявани режийни
разходи на необитаемите апартаменти, като за 1 бр. обитател в /ЕС/; по т. 2 от протокола е
гласувана сума за ремонт на покрива, която да бъде разпределена в четири месечни вноски
между всички собствениците в /ЕС/, а по т. 4 е възложено на дружеството управител да
предприеме съдебни действия срещу всички длъжници със задължения над 150,00 /сто и
петдесет/ лева към /ЕС/.
За основателността на исковете по чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 51, ал. 1 и ал. 7 и чл. 50
ЗУЕС е необходимо да се установи, че ответникът е обитател на апартамент в процесната
сграда, че са взети валидни и стабилизирани по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС решения на общото
събрание на собствениците, въз основа на които е избран за управител на ЕС през исковия
период и е сключен договор за управление, както и че са приети валидни решения на ОС за
2
одобряване на вноски за поддръжка и управление на общите части и за фонд „Ремонт на
ЕС“ в претендираните размери.
Е.С. която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се
управлява от общото събрание на етажните собственици чрез взетите от него решения. Тези
решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на
събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на Е.С.няма
насрещни права и задължения, както при сделките.
След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за
неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици
или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС,
урежда специална процедура за вземането на тези решения. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и
контролът за спазването им (Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., Г. К., І Г.
О. на ВКС). След изтичане на срока за оспорване на съдържанието на протокола за
проведеното общо събрание, той се стабилизира и има обвързваща етажните собственици,
третите лица и съда доказателствена сила (Решение № 8 от 24.02.2015 г. по гр. д. №
4294/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). По делото не се установи протоколите от проведените
общи събрания на ЕС да са били оспорени по предвидения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС ред, поради
което съдът намира, че същите са се стабилизирали и са породили валидно действие.
От страна на ответницата не се сочат доказателства установяващи плащане на
дължимите към ЕС вноски. Представена е електронна кореспонденция между страните, с
която ответницата отправя заявление за материално прихващане към Е.С.на вземанията със
сумата 360 лв., заплатени във връзка и с оглед изготвяне на частна експертиза, която да
установи причините за водния теч от покрива на сградата в ап. 31А и общите части.
Уреденият в чл. 48, ал.6 ЗУЕС способ за погасяване на вземането на собственика за
направени от него разноски за ремонт на обща част от сградата може да има за предмет само
насрещно вземане с основание чл. 50 ЗУЕС с носител ЕС спрямо собственика направил
разноските по чл. 48, ал.6 ЗУЕС. По делото няма доказателства, че общото събрание е взело
изрично решение за събиране на заплатената сума, а оттук за етажния собственик не се е
породило и задължение да заплаща такива. Следователно поддържаното прихващане по реда
на чл. 50 ЗУЕС не се установява да е налице. Не може да се приеме, че е осъществена и
компенсация по общата разпоредба на чл. 104 ЗЗД, тъй като за да се осъществи
прихващането като материално-правен способ е необходимо да е ясен размерът на всяко
едно от насрещните вземания, между които се извършва компенсацията, както и същите да
са ликвидни, т. е. да са установени по основание и размер и изискуеми. В настоящия случай
не са представени доказателства твърдяното от ответницата вземане да е установено с
влязло в сила решение, или да е безспорно и изискуемо към момента на изявлението по чл.
103 ЗЗД, поради което компенсация не е настъпила и съдебно предявеното от ищеца е
дължимо и следва да се присъди в пълния му предявен размер.
Предвид изложеното съдът приема, че ответницата, дължи вноски за ремонт,
режийни разходи и „Фонд ремонт“ на Е.С.в общ размер на 638.32 /шестстотин тридесет и
осем лева и тридесет и две стотинки/, начислени за периода от 01.04,2023 г. до 16.05.2024 г..
разпределени както следва: Вноска за „Режийни разходи на ЕС“ в общ размер на 112.00
лева.; Вноска за „Такса управление на ЕС“ в общ размер на 126.00 лева. за периода от
01.04.2023 г. до 02.05.2024.г. Вноска за „Фонд ремонт на ЕС“ в общ размер на 140.00 лева. за
периода от 01.04.2023 г. до 16.05.2024г.; Вноска за „Ремонт на покрив на ЕС“ в общ размер
на 260.32 лева. за периода от 01.02,2024 г. до 16.05.2024.
Посочената сума е дължима от ответника Р.В. ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
по повод на което е било образувано частно гр. дело № 41292/2023 г- на СРС, 179 състав -
3
24.07.2023 г. до окончателното й плащане, по арг. от чл. 422, ал.1 ГПК.
По разноските:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца се полагат
дължимите, както за исковото, така и за заповедното производство разноски.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, че А. Х.
Г. с ЕГН: ********** дължи на Етажните собственици на * на сграда с адрес ***, действащи
чрез управителя на Е.С.„О.В.“ ЕООД, ЕИК *** сумата 638,32 лева (шестстотин тридесет и
осем лева и 32 стотинки), представляваща главница за неплатени месечни вноски за ремонт,
фонд ремонт, такса управление и режийни разходи на Е.С. дължими във връзка с ап. 16 на
адрес: ***, * за период от 01.04.2023 г. до 16.05.2024 г., ведно със законна лихва за период от
16.05.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Х. Г. с ЕГН: ********** да заплати на Етажните собственици на * на
сграда с адрес ***, действащи чрез управителя на Е.С.„О.В.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от
475лева разноски за исковото производство, както и сумата от 225лв. разноски за
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4