РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2546
Град Пловдив, 20.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г. Г. и участието на прокурор М. Т. като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 2688 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Т.С.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. С.А., против решение
№ 1212 от 29.07.2021 г. по адм.д. № 1526 по описа за 2021 г. на Районен съд
-Пловдив,
с което е бил потвърден издаденият електронен фиш серия К № 4332170 от
04.01.2021 г., с който на Т.С.Т., ЕГН **********
***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 400.00 лв. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП, и е осъден да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно, тъй като районният съд приема, че не е
налице нарушение на принципа „non bis in idem“, предвид
представените доказателства за издаден друг електронен фиш за извършено
нарушение на същата дата и час от същия автомобил, заснет с две различни
технически средства и наложени две отделни наказания глоба. Счита за неправилен
изводът на съда, че не следва да се разглежда въпроса на направеното възражение
не два пъти за едно и също нещо. Посочва, че на едно и също място в гр. Пловдив
са били поставен и две технически средства, които в един и същи ден и час
измерват различна скорост. Предвид посоченото моли да бъде отменено решението
на районния съд, както и издаденият електронен фиш за наложена глоба в размер
на 400 лв. Претендират се разноски.
Ответната страна
– ОД на МВР – Пловдив, не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна и предлага да
бъде оставено в сила решението на районния съд.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
За да потвърди издадения електронен фиш,
районният съд е приел от фактическа страна, че на 04.01.2021 г. в 10:43 ч. в
гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“,
северното платно на надлеза в посока запад при въведено ограничение на
скоростта за населено място от 50 km/h МПС лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. №
*** се е движил със скорост от 81 km/h, като е превишил максимално допустимата
с 31 km/h и това е установено с АТСС CORDON-M2 № MD 1196. Отчетен е толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. Съдът е приел, че АТСС
CORDON-M2 MD 1196 е одобрено средство за измерване от 2018 г., вписано под №
В-46. Същото е минало първоначална техническа проверка на 21.02.2020 г., за
което е съставен протокол от проверка № 10-С-ИСИС от Българския институт по
метрология (БИМ), като срокът на валидност е една година.
Съдът е
констатирал също, че е бил издаден и електронен фиш № 4330468 за това, че на
04.01.2021 г. в 10:43 ч. в гр. Пловдив на бил. „Цариградско шосе№ № 51а в
посока запад е установено нарушение за скорост с АТСС TFR1-M № 546 на лек
автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ***, като установената скорост е била 77 км/ч,
допустимата 50 км/ч, а превишената 27 км/ч. Констатирал е, че електронният фиш е
бил обжалван пред Районен съд Пловдив, по повод на което било образувано АНД №
1091/2021 г. по описа на II н.с., като към момента на приключване на съдебното
следствие не е бил постановен краен съдебен акт.
Съдът е приел,
че описаната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства,
че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Приел е от обективна и от
субективна страна, че жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Приел е за неоснователно
възражението за нарушаване на правилото „non bis in idem“ – „не дава пъти за едно и също нещо“. Съдът е
посочил съобразяването с правилата на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС относно
твърденията за наличието на друг акт от същия ден и час за нарушение за скорост
намира, но е приел, че не е бил нарушен посоченият принцип. Посочил е, че електронен
фиш № 4330468 касае нарушение на различно място от процесното, а именно на бул.
„Цариградско шосе“ № 51а, с различна стойност на измерената скорост, а именно
77 км/ч, оттам и различно наказание – в размер на 100 лв. на друго основание от
процесното – чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Направил е извод, че са налице
съществени разминавания от фактическа страна на установените нарушения, а оттам
и ангажиране на отговорност не за едно и също, а за две отделни деяния. Затова
е приел, че електронният фиш, който не е предмет на разглеждане по настоящото
дело, касае различно деяние от настоящото и съществуването на два
административнонаказателни акта не нарушава принципа „non bis in idem“.
Настоящата
касационна инстанция намира решението за правилно.
Правилно съдът е приел, че не следва да
кредитира твърденията на жалбоподателя и касатор в настоящото производство
относно нарушаване принципа на чл.17
ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция не споделя наведеното с касационната жалба възражение
отново в този смисъл. Видно от представените доказателства по делото настоящият
фиш и снимков материал към него сочи извършено нарушение в 10.43 ч и 22 секунди
в гр. Пловдив, на бул.“Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“ северно
платно на надлеза в посока запад, като нарушението е отчетено с АТСС KORDON-М2 MD 1196. От представеният
електронен фиш № 4330468 от 04.01.2021 г. /влязло в сила към настоящия момент/
и снимков материал към него е видно, че става въпрос за нарушение в 10.43 и 44
секунди на място в гр. Пловдив, бул.“Цариградско шосе“ № 51а в посока запад, а
нарушението е отчетено с АТСС TFR1-М 546.
Съдът извърши
служебна справка относно мястото на разположение на двете камери, при което се
установи, че става въпрос за разстояние от порядъка на 650 м. между двете
камери – едната преди кръговото кръстовище на пътния възел „Скобелева майка“ в
посока запад, а другата – разположена след кръговото кръстовище на „Скобелева
майка“ в посока запад, а именно на бул.“Цариградско шосе“ №51а. Посочената
разлика в мястото на поставените камери обяснява и разликата във времето
/секундите/ между двете заснемания.
При това положение
безспорно остава за съда обстоятелството, че се касае за две отделни нарушения,
засечени на две отделни места, по различно време, на един и същи път, с две
различни камери.
С оглед изложеното,
настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се
потвърждава издаденото наказателно постановление, следва да се остави в сила
като правилно и законосъобразно. При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Предвид изхода от
делото на касатора не се следва присъждане на разноски по делото.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 1212 от 29.07.2021 г. по адм.д. № 1526 по описа за 2021 г. на Районен съд
-Пловдив.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.