Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Росен
Д.
при секретаря
Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 14421 по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е
образувано по иск с правно основание чл.238 ал.1 от КЗ, предявен
от А.Д.Н., ЕГН **********, срещу ЗАД „А.Б.Ж.“*** за заплащане на сумата
от 55 128.15 евро /с левова равностойност - 107 821.28 лв./, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по индивидуална застраховка „Живот“ със спестовен
характер и иск с основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 2820.95 лева – лихва за
забава, считано от 02.12.2017 г. до датата на предявяване на иска.
Ищецът твърди,
че е бил застрахован при ЗАД „А.Б.Живот” по застрахователна полица №
**********/3 - Тарифа № 20 - Индивидуална застраховка „Живот” със спестовен
характер, за срок от 24 години считано от 00.00 часа на 26.10.2005 год. През
м.септември 2016 год. е претърпял злополука,ухапване от куче,за което ответното
дружество било уведомено.
С експертно
решение на ТЕЛК № 1905 от заседание № 122 от 06.07.2018 на му е била определена
43 % трайно намалена работоспособност.
Твърди,че на основание клаузите на
посочения по-горе договор за индивидуална застраховка ”Живот” ответното
дружество е задължено да му изплати застрахователна сума съответстваща на
процента на намалената трудоспособност отнесен към общия размер на дължимото
обезщетение от 128 205 евро. ЗАД „А.Б.Ж.“*** не е сторило това след надлежна
покана от страна на ищеца, напротив с писмо от 27.07.2018 г. е отказало плащане на застрахователно обезщетение,
което поражда поражда правото да
претендира в настоящото производство исковата сума, ведно със следващата
се мораторна лихва върху нея.
Моли съда, да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми, ведно със законна лихва за забава върху
главницата считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и
разноските по делото, като му присъди и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „А.Б.Ж.“*** оспорва предявения иск по
основание и размер,като оспорва, че е налице покрит риск, съгласно специални и
общи условия на застрахователя за сключване на смесена застраховка „Живот“,
полица № **********/3 и съответно оспорва наличието на отговорност на ответното
дружество. Твърди, че не е налице злополука, съгласно специални и общи условия на
смесената застраховка „Живот.“ Оспорва и наличието на причинно – следствена
връзка между здравословните проблеми на ищеца вследствие на общо заболяване със
сочения инцидент – ухапване от куче, а също така твърди, че настъпилият
инцидент е при проява на небрежност от страна на ищеца, както и съпричиняване.
На следващо
място се твърди, че е налице изключен риск съгласно уговорените покрития по
застрахователна полица № **********/3, а именно, че - застрахователят не
изплаща трайна загуба на трудоспособност вследствие на общо заболяване. Излага
се, че е налице изключен риск и съгласно т. 10.11. на Раздел 10 от Общите
условия на смесено застраховане „Живот“ на ответното дружество, неразделна част
от полица № **********/3, а именно „При заболяване или злополука, когато не е
потърсена или е отказана квалифицирана медицинска помощ, при самолечение и
прилагане на неутвърдени в медицинската наука и практика методи“.
Твърди, че не
е налице злополука и съгласно т. 9.10. на Раздел 9 от Общите условия на смесено
застраховане „Живот“, а също така се излага, че в сключения между страните
застрахователен договор не е постигната изрична договореност за промяна на тези
условия във връзка със застрахователното покритие и изплащането на съответни
застрахователни суми и/или обезщетения. На следващо място се излага, че е
проявена небрежност и съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като лицето не е потърсило своевременно квалифицирана
медицинска помощ, съответно сам се е поставил в риск, още повече, че лицето е
собственик и/или стопанин на това куче и е предизвикал ухапването.
Моли съда да
постанови решение , с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност и поотделно намира за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото Застрахователна полица № **********/3 - Тарифа № 20 -
Индивидуална застраховка „Живот” със спестовен характер и приложимите към нея
общи условия на смесено застраховане „Живот“се установява,че на ищецът е
сключил с ответното дружество Индивидуална застраховка „Живот” със спестовен
характер валидна за период от 01.11.2004 год. до 31.10.2028 год.
Няма спор,че
ищецът е извършвал своевременно и в точния размер необходимите плащания на
застрахователната премия.
От
доказателствата към исковата молба се установява,че на 05.10.2016 ищецът е
приет в Клиника по инфекциозни болести към МБАЛ „Военномедицинска академия” с
диагноза „Неуточнена вирусна чревна инфекция” , откъдето е изписан на
08.10.2016, като е насочен за хоспитализация в отделение по гастроентерология,
където е приет същия ден. Изписан е на 17.10.2016 след с подобрение. На
31,10.2016 ищецът е приет за лечение в УНГ отделение на НМТБ „Цар Борис III”,
където му е поставена диагноза - Двустранна невросензорна загуба на слуха.
Изписан е на 04.11.2016 с частично подобрение на слуха.
Впоследствие
ищецът е подложен на допълнителни диагностични изследвания с оглед на
продължаващите оплаквания за определяне на текущото му здравословно състояние,
включително по повод освидетелстването на степента на трайна загуба на
работоспособност. С експертно решение на ТЕЛК № 1905 от заседание № 122 от
06.07.2018 на доверителя ни е определена 43 % трайно намалена работоспособност.
Като водеща диагноза за намалената работоспособност е посочено увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, а в графата общо заболяване са посочени деф.спондилоза,лявоконвексна
сколиоза в лумбален отдел, остреохондроза-шийна и лумбална, коренчева лезия С6
С7-двустранно Ес1 в дясно /ЕМГ/.АХ-ІІ, лекостепенна ЛК хипертрофия,световъртеж
от централен произход.МСБ,двустранен неврит на слуховите нерви.
Ответното
дружество ЗАД „А.Б.Ж.” е било поканено от ищеца със заявление от 07.11.2016
год. да му заплати обезщетение,като ответникът е образувал ликвидационна
преписка по щета № 307/16/0082,а след изготвяне решението на ТЕЛК е отправена
нарочна покана с дата 23.07.2018 год./л.219 от делото/ за заплащане на
обезщетение в размер на 43% от застрахователната сума,на която покана е
последвал отказ за плащане,поради това,че намалената работоспособност на ищеца
не е във връзка с покрит от полицата риск.
По делото
е допусната и изслушана разширена съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. От същото
се установява, че въз основа на
приложената медицинска документация и личния преглед на ищеца може да се
приеме, че настъпилия при пострадалия инфекциозен процес, довел до възпалителни
инфилтрати със зачервена повърхност на двете ръце,може да е причина за
последвало двустранно възпаление на слуховите нерви, довело до двустранна
невросензорна загуба на слуха с увреждане на сензорни системи, касаещи слухов и
вестибуларен анализатор с проява на двустранна невросензорна загуба на слуха и
вестибуларна дисфункция - засягаща централните отдели. Според експертите
причинител на възпалението е установената при ищеца бактерия Стафилококус
ауреус /причината за появата й може да е ухапване от куче/ , която често
причинява усложнения на близки и далечно разположени органи и системи чрез
дисеминация на микроорганизма по кръвен път т.нар. сепсис. Така може да е предизвикан възпалителен процес
в двете уши, което да доведе до неврит на слуховия нерв и да се намали слуха.
Експертите са
категорични,че своевременното поставяне на съответна ваксина е в състояние да
предотврати инфектирането на рана от кучешко ухапване.
От правна страна:
При
разглеждането на настоящите искове следва да се приложи нормата на чл.238 ал.1 от КЗ /отм./ предвид разпоредбата на § 22
от преходните и заключителните разпоредби на действащия Кодекс за
застраховането.
Съгласно
чл.230 ал.1 от КЗ договорите за застраховки "Живот" и
"Злополука" се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето
или телесната цялост на физическо лице.
Видно от
посочените по-горе писмени доказателства,съдът приема за доказано
обстоятелството, че между ищеца и ответното дружество е бил сключен
договор застраховка „Живот”, който е бил валиден към твърдяната от ищеца
дата-28.09.2016 год.,на настъпване на застрахователното събитие-злополука от
кучешко ухапване, довело до инфекция и трайна частична загуба на слуха.По този
въпрос страните не спорят.
Спорно между
тях е дали е установена въпросната злополука и дали,тя и нейните последици са
покрити от застраховката рискове и дали е налице евентуално съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия,което да обослуви намаляване на
обезщетението.
Съгл. раздел
ІІІ, т.4 от застрахователния договор трайната загуба на трудоспособност
настъпила в срока на застраховката в следствие на застрахователна злополука е
покрит от полицата риск.
Съгласно чл.9.10.
буква „в“ от Общите условия към застрахователния договор /л.81-л.85 от делото/ неразделна
част от полица № **********/3. не се счита за злополука инфекциозно заболяване.
Съгласно
разпоредбата на т. 10.11. на Раздел 10. „Застрахователната сума и
допълнителните обезщетения не се изплашат" от Обши условия на смесено
застраховане „Живот" на ответното дружество, неразделна част от полица №
**********/3. Застрахователната сума и допълнителни обезщетения не се изплащат
при заболяване или злополука, когато не е потърсена или е отказана
квалифицирана медицинска помощ, при самолечение и прилагане на неутвърдени в
медицинската наука и практика методи."
Видно от
представеното ЕР на ТЕЛК ищецът е придобил 43% трайно намалена работоспособност,смятано
от 06.07.2018 год. поради водещо заболяване
увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия, което заболяване според
експертизата,категорично няма връзка с твърдяната злополука.Такава връзка
според експертите е възможна само при описаното допълнително заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви“,което
заболяване е отчетено от комисията с най-малка тежест при оценката на
работоспособността на ищеца.
Според съда
претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение в следствие
трайно намалена работоспособност в следствие за злополука-ухапване от куче,
инфекция и намаляване на слуха е неоснователна.
В тежест на
ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване,т.е. без
съмнение,че въпросната загуба на слуха /която е факт/ се дължи на инфекция, която
от своя страна е провокирана от кучешко ухапване на твърдяната дата. Според
съда такова доказване не е проведено и неблагоприятните последици за това са за
ищеца. Експертите говорят за ухапването като една възможна причина за
настъпване на инфекцията,но това не доказва , че причината е именно тази, предвид и факта,че информацията за
твърдяното ухапване е дадена от ищеца за пръв път около поне 10 дни след
инцидента.
При това положение
наличието на инфекциозно заболяване /което също е факт/без да е доказана
категорично причината за появата му, довело до засягането на слуха на ищеца, не
се счита за злополука,съгласно т.9.10 , буква В от ОУ.
Според съда
отговорността на ответника се изключва и от факта,че от една страна пострадалият
не е потърсил своевременна медицинска помощ,а от друга е установено,че при
своевременно ваксинирани и въобще предприето лечение неблагоприятните последици
не биха настъпили.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявения главен иск е неоснователен и недоказан и
следва да бъде изцяло отхвърлен.
Предвид
отхвърлянето на главния, акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва от
2820,95 лева – за времето от 02.12.2017
г. до датата на предявяване на иска 30.10.2018 год. също е неоснователен ,поради
следва да се отхвърли.
С оглед изхода
на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените деловодни разноски в
размер на 600 лв. за експертизата и 300 лв.
юристокнсултско възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.Н., ЕГН ********** чрез адвокат И.К.Б.,
САК, срещу ЗАД "А.Б.Ж." АД ***
искове с правно основание чл. 230, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 238, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от
55 128.15 евро /с левова равностойност 107 821,28 лв./, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по индивидуална застраховка „Живот“ със
спестовен характер и сумата от 2820.95 лева – лихва за забава върху главницата,
считано от 02.12.2017 г. до датата на предявяване на иска 30.10.2018 год.,като
неоснователни.
ОСЪЖДА А.Д.Н., ЕГН ********** да заплати на ЗАД
"А.Б.Ж." АД ЕИК ******* сумата от 900 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :