Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….12.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на седми декемвмри
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 16130 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С решение от 01.08.2018г. по гр. дело № 60018/2016г. на
СРС, 64 състав е допусната съдебна делба на два недвижими имота, представляващи
апартамент № 30 и № 31, находящи се на първи жилищен етаж в жилищна сграда,
построена в дворно място с площ от 1263 кв.м., съставляващо парцел ІІ – 907 от
кв. 45, м. „Манастирски ливади“ по плана на
гр. София, при квоти – ½ ид.част за съделителите – ищци С.Н.И. и Й.Н.И.
в режим на съпружеска имуществена общност и ½ ид. част за
жалбоподателката А.В..
Въззивницата – ответник А.Б.В. обжалва решението
изцяло. Поддържа бланкетни доводи за неправилност, поради нарушение на материалния
и процесуалния закон. Сочи, че СРС не се е произнесъл по възражения за
нищожност, респ. за престъпно придобиване на имотите в нарушение на НК.
Поддържа, че при уважаване на иска остава без единствено жилище. Сочи, че съдът
не е разгледал възможността всеки от съделителите да получи отделен апартамент.
Моли съда да отмени решението, без релевирано
искане какво друго решение да бъде постановено.
Въззиваемите – ищци С.Н.И. и Й.Н.И. оспорват жалбата в
депозиран писмен отговор и молят съда да потвърди решението.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията си на
въззивна инстанция, приема за установено следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира жалбата за неоснователна.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като
съдът изцяло препраща към мотивите на
СРС по реда на чл. 272 ГПК.
Предявен е
иск за делба на недвижими имоти, представляващи апартамент № 30 и № 31,
находящи се на първи жилищен етаж в жилищна сграда, построена в дворно място с
площ от 1263 кв.м., съставляващо парцел ІІ – 907 от кв. 45, м. „Манастирски
ливади“ по плана на гр. София, с искане делбата да бъде допусната при квоти
1/2 ид. част – за ищците С.Н.И. и Й.Н.И., придобита чрез публична продан в
режим на съпружеска общност и ½ ид. част – за ответницата, придобита
чрез закупено и реализирано право но строеж.
Ответницата е
оспорила иска с твърдения, че ищците са придобили имотите при престъпни обстоятелства,
но отговорът е подаден извън срока по чл. 131 ГПК.
По делото е установено от представените писмени
доказателства, че процесните апартаменти са придобити от ответницата по силата
на договори за продажба на право на строеж и идеални части от дворно място,
сключени с нотариален акт № 53, т.ІІІ, дело № 451/99г. на нотариус Н. и
нотариален акт № 54, т.ІІІ, дело № 452/99г. на нотариус Н.. По делото не е
спорно, че ответницата е придобила имотите по време на брака й с В.Ц.В..
Ищците се легитимират с два броя постановления за
възлагане от 05.01.2016г. по изп.д. № 20158490400681 по описа на ЧСИ А.П., с
които на взискателя С.Н.И. е възложена по ½ ид. част от процесните
апартаменти. Възлагането е извършено по
време на брака му с ищцата Й.Н. /удостоверение за граждански брак от
17.08.75г./. Длъжник по изпълнителното производство е В.Ц.В.. По изложените
съображения, ищците се легитимират като собственици в режим на СИО на основание
възлагане при публична продан върху ½ ид. част от процесните имоти, а
ответницата – върху останалата ½ ид. част на основание реализирано право
на строеж.
Доводите в жалбата, поддържани и в подадения извън
срока по чл. 131 ГПК отговор, относно валидността на актове и сделки, въз
основа на които взискателят – ищец С.Н.И. се е снабдил с изпълнителен лист,
респ. 1/2 ид. част от процесните имоти му е възложена в рамките на принудително
изпълнение, са ирелевантни за настоящото производство.
Неотносими към настоящата фаза на делбата е и въпросът
за реално поставяне в дял на отделен обект от съсобствеността, тъй като начинът
на извършване на делбата ще бъде определен в следващата втора фаза.
Предвид гореизложеното, жалбата е изцяло неоснователна
и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора, въззиваемите имат право на разноски за въззивната
инстанция, но такива не са поискани и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 01.08.2018г. по гр. дело № 60018/2016г. на СРС, 64 състав.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщенията до страните пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.