РЕШЕНИЕ
Номер 17116.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен наказателен състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова
Елен М. Маламов
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20205400600027 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
От И. И. М. , чрез защитника а. Х. е депозирана въззивна жалба срещу
Присъда №9/02.06.2020 г. по НЧХД № 131/2019 год. по описа на районен съд
Златоград, с която подсъдимата е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като на осн. чл.78а, ал.1 от НК е
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на решението, постановено при нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на присъдата.
Постъпило е писмено възражение срещу въззивната жалба от частния
тъжител Е. Н., чрез повереникът й адв. Евгений Велков, в което се излагат
съображения за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на
обжалваната присъда.
Пред съда частният тъжител Е.Н., редовно призована, се явява лично и
с повереникът й адв. Евгений Велков, оспорват жалбата като неоснователна и
предлагат да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована.
Подсъдимата И.М. и защитник й а. Х. , редовно призовани, се явяват
1
лично, които поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в
нея съображения, като подсъдимата бъде призната за невиновна и оправдана
по повдигнатото й обвинение, за което е осъдена.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и писмените
възражения по нея, становището на страните изразено в с.з., след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът установи следното:
С Присъда № 9/02.06.2020г. постановена по НЧХД №131/2019 год. по
описа на районен съд Златоград подсъдимата И. И. М. е призната за виновна в
това, че на 13.11.2019г. в гр. Неделино, на ул. „Добри Чинтулов“ № 59 е
нанесла обида на Е. А. Н. , като е казала нещо унизително за честа и
достойнството й, в нейно присъствие, като я напсувала на майка с израза „ще
ти еба путката майна“ и е добавила изразите „сега ще те хвърля от ската“, „ще
те засуща“ - престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.
78А НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева, която
да внесе в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт.
И. И. М. е осъдена да заплати на Е. А. Н. обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, в размер на 300
(триста) лева, ведно със законната лихва от 13.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както разноски по делото в размер на 362,00 (триста
шестдесет и два) лева.
И. И. М. е осъдена да заплати в полза на PC - Златоград, ДТ върху
присъдените обезщетения в размер на 50,00 (петдесет) лева.
След като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, въззивния съд, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Тъжителката и подсъдимата живеят в един и същи град и от дълги
години имат имуществени спорове относно разрешаване на преминаване през
земеделски имоти. Във връзка с този спор е заведено гр.д. №310/2018г. по
описа на Районен съд Златоград. По това дело с протоколно определение е
била допусната съдебно техническа експертиза с назначено вещо лице г-н
Марчо Тунев. В изпълнение на задачата си, вещото лице Тунев на 13.11.2019
г. посетил имота в гр. Неделино на ул. „Добри Чинтулов“ № 59, за което
уведомило и страните по делото.
2
При пристигането на вещото лице за извършване на оглед на
посочената дата към 10,55 ч., присъствали тъжителката Е. А. Н. и
подсъдимата И. И. М. . Там били и разпитаните по делото свидетели. Е.Н.
видяла, че към мястото на огледа били тръгнали доста хора, които нямали
отношение към спора и затова застанала на пътя към процесното място и
обяснила, че всички трябва да спрат, за да не влизат в спорния имот. Отпред
се движила подсъдимата И.М. и свидетелката В. Л., които били спрени от
Е.Н.и снаха й свидетелката К.Н. да не влиза в спорното място. Частната
тъжителка Е.Н. и подсъдимата И. М., започнали да се карат, като Н. не
допускала М. да влезне в имота и да отиде при вещото лице, а М. настоявала,
че има право, като двете жени се блъскали и си отправяла обидни реплики.
Свидетелят В.Л., който не е страна по гражданското дело в показанията си
сочи, че бил свидетел на блъскане между Е. Н., К.Н.и И.М.и В.Л.. Свидетелят
сочи, че ако не е било съпротивлението от Н., нямало да се стигне до
блъскане. Въззивния съд кредитира показанията на този свидетел, тъй като са
обективни. Това, че двете жени са се блъскали се установява от разпитите и
на другите свидетели.
Свидетелите К.Н. и А.Н.твърдят, че подсъдимата хванала за връхната
дреха Е.Н., навила дрехата под шията на Е. Н. й казала „Ще ти еба путката
майна“, „Сега ще те хвърля от ската“, „Ще те засущя“. В същия момент
снахата на Е.Н., а именно св. К. Н. викнала на М. да пусне Н., но М. не я
пускала. Това накарало св. К.Н. да се обади на спешен телефон 112, като
обяснила, че И.М. бие Е.Н. Двамата свидетели твърдят, че не са чули
тъжителката Н. да обижда подсъдимата, а също така и да я блъска.
Въззивният съд не дава вяра на показанията на свидетелите К.Н. и А. Н.
относно твърденията им, че не е имало блъскане между двете жени, а също
така, че не са си разменяли обиди, тъй като от показанията на свидетеля В.
Л.се установява, че двете жени са се блъскали. Освен това и на Е.Н. и И.М. са
съставени от органите на МВР - РУ Неделино протоколи за предупреждения
да се въздържат от физическа саморазправа.
От показанията на свидетелите В.Л., С.Л. и Р.М., както и от
обясненията на подсъдимата И.М. се установява, че частната тъжителка Е.Н.
също е отправяла обидни думи към подсъдимата с израза “майка ви ще еба
какво търсите в моя дом“. Съдът дава вяра на тези показания, поради което
прие, че се установява от фактическа страна, че частната тъжителка също е
отправяла обидни думи към подсъдимата. Съдът не дава вяра на тези
свидетели относно твърденията им, че подсъдимата не е отправяла обиди към
тъжителката и не я блъскала, тъй като както бе посочено по-горе от
показанията на свидетеля В.Л. и свидетелите К.Н. и А. Н., както и от
възпроизведения запис на обаждането на тел.112 се установява, че
подсъдимата е имала физическа саморазправа с тъжителката, а от показанията
на свидетелите К.Н. и А.Н. се установява, че е имало и отправени обидни
изрази.
3
При така установеното от фактическа страна, въззивния съд намира, че
обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че с деянието си
подсъдимата И.М. от обективна и субективна страна е осъществила състава
на чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 13.11.2019 г. в гр. Неделино, на ул. „Добри
Чинтулов“ до № 59 е изрекла думите „Ще ти еба путката майна“, „Сега ще те
хвърля от ската“, „Ще те засущя“ по адрес на Е. А. Н. , в присъствие на самата
Н. и е признала за виновна по това обвинение. Подсъдимата е казала изрази,
които са унизителни както за честта, така и за достойнството на тъжителката
Е.Н. и това е станало в нейно присъствие. Унижението за самата Н. се засилва
и от обстоятелството, че наоколо е имало и други граждани.
Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимата, че присъдата
следва да бъде отменена, като се постанови нова, с която подсъдимата да бъде
призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл.146, ал.1 от НК.
Въззивният съд прие, че от събраните по делото доказателства, които обсъди
по-горе се установява по един безспорен начин, че подсъдимата на
инкриминираната дата и място е изрекла обидни думи за личността на
тъжителката в нейно присъствие. Дали има допуснати нарушения при
съставяне на АУАН или не, е ирелевантно обстоятелство, тъй като основните
доказателства са именно свидетелските показания на лицата, които са били
преки очевидци.
Настоящата инстанция намери за безспорно установено от събраните
по делото доказателства, че частната тъжителка Николова също е отправила
обидни думи към подсъдимата М. в нейно присъствие. Същата е отправила
думите “майка ви ще еба какво търсите в моя дом“. Тези думи тъжителката
отправила към подсъдимата на същото това място и по същото време. С това
деяние тъжителката осъществила от обективна и субективна страна същия
престъпен състав по чл. 146, ал.1 НК. Въззивния съд счита, че взаимните
обиди, които подсъдимата и тъжителката са си отправили, са основание да се
приложи института на реторсията и да освободи и двете от наказание за
извършените деяния, на основание чл. 146, ал.2 от НК. Без значение е коя от
двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против
личността /в този смисъл решение № 255/1992 г. по н.д. 44/92 г. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, че ще следва
да бъде изменена присъдата, като се отмени в частта, с която подсъдимата И.
И. М. е освободена от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК и е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00лв. и вместо
това се постанови: Тъй като частния тъжител Е.Н. също е отвърнала на
подсъдимата И. М. с обидата “майка ви ще еба какво търсите в моя дом“ на
основание чл.146, ал.2, вр. ал.1 НК освобождава и двете от наказание.
Тъй като освобождаването от наказание не освобождава деликвента /в
случая подсъдимата Марангозова/ от гражданска отговорност за вреди от
4
непозволено увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД, въззивният съд намира, че не
следва присъдата да се отмени в частта, с която е уважен предявения от
тъжителката срещу подсъдимата граждански иск за заплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.146, ал.1 НК.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че от
деянието на подсъдимата И.М. в извършването, на което същата е призната за
виновна, частната тъжителка е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените от нея отрицателни емоционални преживявания и
неудобства, накърняване на личното й достойнство и чест. При определяне
размера на обезщетението, районният съд е съобразил изискването за
справедливост, съдържащо се в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като следва да
се отчете, че тъжителката е провокирала и допринесла с поведението си за
възникналия инцидент. С оглед на това въззивният съд намери, че
обезщетение в посочения размер е справедлив паричен еквивалент на
причинените от престъплението неимуществени вреди на тъжителката.
Водим от горното Смолянския окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 9/02.06.2020 г., постановена по НЧХД №
131/2019 г. по описа на районен съд Златоград, като я отменя, в частта й, с
която подсъдимата И. И. М. на осн. чл.78а, ал.1 от НК е освободена от
наказателна отговорност и е наложено наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
за престъплението по чл. 146, ал.1 НК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Тъй като частния тъжител Е.Н. също е отвърнала на подсъдимата И.М.
с обидата “майка ви ще еба какво търсите в моя дом“ на основание чл.146,
ал.2, вр. ал.1 НК освобождава и двете от наказание.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5