№ 1221
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110214851 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Г. Й. Г. чрез процесуалният му представител - адвокат Р.,
срещу Заповед за задържане на лице рег. № ***/01.11.2023 година, издадена от разузнавач в
сектор 01 на отдел 02 при ГДБОП- МВР, гр. София, както и срещу факта на задържане на
лицето на основание същата заповед.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се изтъква, че задържането е
незаконосъобразно и в нарушение на установените правила, тъй като заповедта съдържа
правното основание за издаването - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но не и фактите и
обстоятелствата наложили задържането, с което е нарушено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2
от ЗМВР и чл. 5, т. 2 ЕКЗПЧОС, на задържаното лице да се съобщят основанията за
задържането, както и, че от заповедта не става ясна целта на налагане на принудителната
административна мярка - задържане за срок до 24 часа, с оглед, на което същата се явява
немотивирана. Също така се сочи, че съгласно Решение на Съда на ЕС по дело C‑608/21,
което е задължително за националните съдилища, в отговор на преюдициално запитване
съдът е решил, че в акта за задържане на лице следва да съдържа цялата необходима
информация, за да има то възможност ефективно да оспори законосъобразността на
задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на
настъпване на фактите, формата на конкретното участие на това лице в предполагаемото
престъпление и дадената неокончателна правна квалификация. Тази информация може да се
съдържа и в друг акт от досъдебното производство, но следва да се обяви в момента на
лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. Сочи се, че процесната
заповед не съдържа тази информация и не е представена в момента на задържане или в
кратък срок след това. Предвид на това се изтъква, че полицейският орган, извършил
задържането е упражнил правомощията си в нарушение на материалния закон.
В насроченото по делото на 01.11.2023г. в 18.00 часа открито съдебно заседание за
1
разглеждане на искането за незабавно освобождаване, е представен препис на заповедта за
задържане с отбелязване освобождаване на лицето по рано през същия ден, а именно в 16.15
часа, поради което производството по делото е продължило с разглеждане единствено на
въпроса относно законосъобразността на Заповед за задържане на лице рег. №
***/01.11.2023 година.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят - Г.
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р., който поддържа искането за
отмяна на заповедта за задържане като акцентира върху липсата на фактическите основания
за издаване на процесната заповед. В допълнение са представени и подробни писмени
бележки, в които се доразвиват доводите от жалбата с цитиране на практика на ЕСПЧ и
ВАС. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
разузнавач при ГДБОП-МВР, гр. София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Бонев, който пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна, като намира атакувания
акт за правилен и законосъобразен, поради това, че в процесната заповед са посочени
фактическите и правни основания въз основа, на които е издадена. Посочено е, че е във
връзка с престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК. В допълнение са представени и
подробни писмени бележки, в които се акцентира, че в процесната заповед е бил посочен и
номера на ДП № ***/2023 г., в което ДП се съдържали и данните, поради които е издадена
процесната заповед. Поради това счита, че те следва да се приемат за част от мотивите,
обосноваващи издаването на заповедта за задържане, тъй като съгласно ТР № 16/1975 г. на
ОСГК на ВС, е възможно мотивите да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на заповедта за задържане. На следващо място се изтъква, че
преценката за задържането е в рамките на оперативната самостоятелно на полицейския
орган, като за законосъобразността на същото е достатъчно единствено наличието на общи
данни, от които да се изведе предположение за извършено престъпление, без да е
необходимо същото да е доказано по категоричен начин. Сочи се, че задържането е било
обусловено от обществения интерес, който допуска същото при всяко съмнение, че може да
се осуети разкриването на престъпление, както и при започване на разследване срещу
вероятен извършител и е в пълно съответствие с целта на закона, както и с изискванията
наложени от практиката по чл.5, §1 т. „с“ от ЕКПЧ, като същата е издадена в изпълнение на
разпореждане на орган на досъдебното производство, което легитимира и нейната цел.
Следва да се отбележи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153
АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на
АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като
субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която
произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към
даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран
полицейският орган издал заповедта, без да се налага индивидуализиране на конкретен
служител на ГДБОП-МВР.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 01.11.2023 година в 06:00 часа, жалбоподателят Г. Г.ев ***, бил задържан със
Заповед за задържане на лице № ***/01.11.2023 година, от разузнавач в сектор 01 на отдел
02 при ГДБОП-МВР, гр. София, на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Същият е бил освободен на
01.11.2023 година, в 16:15 часа. Като основание за издаване на заповедта в същата било
вписано, че има данни за извършено престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК по
ДП № ***/2023г. по описа на ГДБОП и бил пресъздаден текста на чл.159а, ал.1 НК.
По време на задържането на жалбоподателя на постоянния му адрес е проведено и
2
претърсване и изземване с предварително разрешение на съдия, като не са били намерени и
иззети вещи интересуващи досъдебното производство.
Непосредствено след освобождаването на лицето, а именно на 01.11.2023г. в 16:27
часа му било предявено постановление за привличане на обвиняем, с което жалбоподтелят Г.
Г. бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.159а, ал.2,
т.2 и т.3 вр. ал.1 НК, осъществено в периода от неустановен момент през 2021г. до
06.02.2023г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на
лице рег. № ***/01.11.2023 година, декларация на задържано лице – Г. Г., протокол за обиск
на лице – Г. Г. от 01.11.2023 г., разписка към заповедта за задържане, протокола за обиск на
лице, Протокол за претърсване и изземване на имот на Г. Г. от 01.11.2023г., Постановление
за привличане на обвиняем от 01.11.2023г., Постановление за задържане на основание чл.64,
ал.2 НПК, Удостоверение за заеманата длъжност УРИ 1266р-32474/02.11.2023г. Съдът
намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са
налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от
приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за
изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат „полицейските
органи“, а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените
структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и
8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя Г. Г., а именно – Васил Стойчев, е служител ГДБОП-МВР и заема длъжност
разузнавач. С оглед на това същият заема длъжност в изрично посочена в чл.57, ал.1 ЗМВР
структура - главна дирекция, а от друга видно от представеното удостоверение е пряко
ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР, което я оправомощава
да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което
задържането е осъществено от компетентен орган.
На следващо място заповедта за задържането е издадена в писмена форма, и препис
от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае
да упражни, с което формално е спазена процедурата по самото задържане.
Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, „за което има
данни, че е извършило престъпление“. В заповед рег.№ ***/01.11.2023 г., въз основа, на
която е осъществено задържането на жалбоподателя Г. Г. обаче не се съдържат каквито и да
е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на
обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото
на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед се сочат номер на досъдебно
производство, цифров текст на разпоредба от НК – чл. 159, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК, и
текстово цитиране на основния състав на престъплението по чл. 159, ал. 1 НК(но не и този
на ал. 2, посочен в заповедта.) С това обаче по никакъв начин, не може да се приеме, че са
изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което
3
отнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР означава
данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез
посочване най-малко на вида престъпление и в какво се е изразило деянието на лицето. В
настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат
до цитиране на номер на ДП, и на правна норма от Наказателния кодекс, което съдържание
само по себе си не носи каквато и да е допълнителна информация.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за
издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на
конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се
постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен
контрол върху тези съображения. В същия смисъл е и разрешението дадено от СЕС по дело
C-608/21, съгласно която също е допустимо фактическото основание на издадената заповед
да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане, но не допуска тази
информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на
законосъобразността на задържането по съдебен ред, а следва да е в момента на задържане
или в кратък срок след началото на същото.
В настоящия случай, тази информация не е била съобщена на жалбоподателя към
момента на задържането или въобще кратък срок след началото на същото, предвид, на
което съдът намира, че Заповед рег. № ***/01.11.2023 г. не отговаря на изискванията на чл.
74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, като в нея не се съдържат фактическите основания за издаването й. Чрез
този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в
практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. С оглед на
изложеното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя Г. Г. са допуснати
нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на
задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити
срещу същото, което се явява достатъчно основание за определя на задържането като
незаконно от процедурна страна и отмяна на издадената заповед. (в този смисъл и
актуалната практика на АССГ, например Решение № 6690 от 07.11.2023 г. по адм. д. №
6716/2023 г. на АССГ, Решение № 6338 от 26.10.2023 г. по адм. д. № 6222/2023 г. на АССГ,
Решение № 4355 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2659/2021г., Решение № 4402 от 02.07.2021г.
по адм.д.№ 4952/2021г., Решение № 4441 от 05.07.2021г. по адм.д. № 4898/2021г., всички по
описа на АССГ).
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на
заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен
съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането,
доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито
пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно
изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при
наличието на мотиви „съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата
основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на
обжалвания акт“, при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се
търсят в кориците на друго производство. В този смисъл отразените в постановление за
привличане на обвиняем от 01.11.2023г. по ДП ***/2023г. по описа на ГД БОП факти и
обстоятелства, не могат да обслужат функциите на мотиви по обжалвания административен
акт. Посоченият документ е издаден от орган, различен от органа осъществил задържането,
в рамките на друго производство, като наред с това е предявен на жалбоподателя едва след
4
края на задържането му по реда на ЗМВР.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на Г. Й. Г. се явява
незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг акт на същата
администрация са изложени фактически основания за задържането, с които Г. Г. да се е
запознал в момента на задържането, и които да позволят на съда да извърши контрол върху
приложението на материалния закон или основателността на действията. Недопустимо е
чрез собствен анализ на материалите от разследването, съдът да запълва празнотите в
съдържанието на заповедта и да замества волята на административния орган.
Не на последно място следва да се отбележи, че от материалите по делото не може да
се извлече легитимна цел за ограничаване на свободното придвижване на жалбоподателя.
Задържането за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР представлява форма на
административна принуда, като в зависимост от случая би могло да се предприеме с цел
осуетяване извършването на противоправно деяние или прекратяване на вече започнало
такова и отстраняване на неговите вредоносни последици, наред с това същото може да бъде
използвано и за извършване на неотложни действия с участие на задържания, насочени към
разследване на извършено от него престъпление. В настоящия случай обаче не се
констатира нито едно от тези основания, като по отношение на извършеното с участието на
жалбоподателя действие по разследването- претърсване и изземване, следва да се отбележи,
че същото не е налагало неговото задържане. Видно от приложения Протокол за
претърсване и изземване, същото е извършено с предварително разрешение на съда, т.е.
липсва неотложност, а наред с това липсват данни жалбоподателя да е оказал каквато и да е
съпротива при същото. Не на последно място, действието е извършено в дома му, като не са
открити каквито и да е вещи от значение за разследването. Също така следва да се има
предвид, че жалбоподателя е открит в дома си, който именно е обект на посоченото действие
по разследването т.е. липсват данни за евентуално укриване, и най-сетне извършването на
разследването престъпление видно от текста на постановлението за привличане е
преустановено повече от половин година преди датата на задържане- 01.11.2023г. т.е.
същото не може да се обоснове с необходимост от осуетяване или прекратяване на
престъпно деяние. Следва да се подчертае, че прилагането на толкова тежка форма на
принуда каквато се явява ограничението в свободното придвижване, пък дори и за
относително кратък период, не следва да се прилага автоматично по отношение на всяко
лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а единствено при действителна
необходимост и за постигане на легитимна цел, какъвто настоящия случай не е.
По тези съображения съдът намира, че извършеното на 01.11.2023 г. задържане на
лицето Г. Й. Г. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена,
като немотивирана и издадена в противоречие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има
право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, за
което е направено съответно искане. Съгласно приложена Декларация за правна помощ и
съдействие е декларирано, че жалбоподателят попада в кръга на близките на адвоката и му е
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Същото е в размер равен на минималния, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 750 лева.
Поради адвокатското възнаграждение следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя
и възложени в тежест на административната структура, към която се числи органа, издал
заповедта, а именно- ГДБОП-МВР.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Г. Й. Г. по Заповед за задържане на лице рег.
№ ***/01.11.2023, като ОТМЕНЯ същата.
ОСЪЖДА ГДБОП-МВР да заплати на Г. Й. Г. сумата от 750 лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр.София в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6