№ 692
гр. Габрово, 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500420 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба от
„Уникредит Булбанк“ АД срещу определение № 79 от 20.10.2022 г.
постановено по ч. гр. д. № 68/22 г. по описа на РС- Трявна, с което е оставено
без уважение молбата на частния жалбоподател за извършване на поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК или за
допълване по реда на чл. 250 от ГПК на заповед за изпълнение №
41/31.03.2022 г.
В частната жалба се излага, че от „Уникредит Булбанк“ АД е
депозирано искане пред РС – Трявна по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на банково извлечение от
счетоводните книги на банката за референтен номер на договора
959LREV192240772 и клиентски номер *********, което е уважено от
заповедния съд. На по- късен етап Банката установила, че в издаденото
разпореждане, респ. в заповед за изпълнение на парично задължение №
41/31.03.2022 г. по ч. гр. д. № 68/22 г. по описа на РС- Трявна, е допусната
ОФГ, изразяваща се в посочване като общ сбор на претендираните суми за
обезщетение за забава в размер на 744, 07 лв. В подаденото заявление Банката
е посочила, че претендира 88, 32 лв. – лихва за просрочена главница за
периода от 20.11.2021 г. до 30.03.2022 г. и 655, 75 лв. – наказателна лихва при
просрочие на договора за кредите за периода от 20.11.2022 г. до 30.03.2022 г.,
поради което поискала от съда да се допусне поправка на ОФГ, тъй като
двете лихви, формирали сбора от 744, 07 лв. -обезщетение за забава в
заповедта, освен че са различни суми, се дължат и на различни основания,
макар и за един и същ период. На кредитора е указано да предяви
установителен иск за съществуване на вземането си по чл. 422 от ГПК, което
предполага пълна идентичност между претендираните със заявлението суми и
периоди, които са две отделни обезщетение за забава и издадената заповед за
изпълнение. Моли да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно,
обжалването определение № 79 от 20.10.2022 г. постановено по ч. гр. д. №
1
68/22 г. по описа на РС- Трявна и да се разпореди отстраняване на
допуснатата ОФГ, евентуално да се допълни заповедта като поотделно се
посочат основанията и сумите които се претендират като обезщетения за
забава. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Видно от подаденото заявление от „Уникредит Булбанк“ АД пред РС –
Трявна по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на банково извлечение от счетоводните книги на
банката за референтен номер на договора 959LREV192240772 и клиентски
номер ********* срещу длъжниците „Марк Транс „ ЕООД и Г. Д. С., за което
е образувано ч. гр. д. № 68/22 г. при РС – Трявна, кредиторът – заявител е
претендирал: 36 600 лв. – главница; 786, 29 лв. – лихва за редовна главница по
договор за кредит за периода от 20.11.2021 г. – 23.03.2022 г.; 88, 32 лв. –
лихва за просрочена главница за периода от 20.11.2021 г. до 30.03.2022 г.; и
655, 75 лв. – наказателна лихва при просрочие на договора за кредите за
периода от 20.11.2022 г. до 30.03.2022 г., влючително законна лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане
на вземането.
Заповедният съд е издал заповед № 41/31.03.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист в полза на Банката срещу длъжниците „Марк Транс „
ЕООД и Г. Д. С., за сумите: 36 600 лв. – главница, ведно със законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането; 786, 29 лв. – лихва за редовна главница по договор
за кредит за периода от 20.11.2021 г. – 23.03.2022 г.; 744, 07 лв. – обезщетение
за забава; 726, 61 лв. – платени държавни такси и 1 322, 35 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Длъжниците са уведомени по реда на чл. 47 от ГПК, поради което на
кредитора по заповедното производство е указано да предяви иск за
установяване на вземането си.
За да остави без уважение постъпилата от кредитора молба за поправка
на ОФГ в заповедта за изпълнение, по отношение на отразената обща сума на
обезщетението за забава от 744, 07 лв., като същата се отрази така, както е
заявено от Банката, а именно: 88, 32 лв. – лихва за просрочена главница за
периода от 20.11.2021 г. до 30.03.2022 г.; и 655, 75 лв. – наказателна лихва
при просрочие на договора за кредите за периода от 20.11.2022 г. до
30.03.2022 г., заповедният съд е приел, че молбата е неоснователна, тъй като
заповедта отразява правилно общия размер на претендираните суми, поради
което не е налице допусната грешка. Сборът на отделните суми е правилно
изчислен и това по какъв начин се групирани същите не се отразява на
окончателния резултат. Приел е, че начина на оформяне на заповедта не се
отразява на процеса на доказване на исковата претенция и не е пречка ищецът
да ангажира, каквито прецени доказателства, за установяване дължимостта на
всяка от сумите.
2
Разгледана по същество частната жалбата е основателна.
Заповедният съд, след като е приел, че заявлението на кредитора по чл.
417 от ГПК е изцяло основателно, е следвало в заповедта за изпълнение да
посочи претендираните вземания, така както са заявени – по основание,
размер и съответни периоди. Видно от заявлението, претендираните суми за
лихви са посочени детайлно, по отделно и се претендират на различни
основания - 88, 32 лв. – лихва за просрочена главница за периода от
20.11.2021 г. до 30.03.2022 г.; и 655, 75 лв. – наказателна лихва при просрочие
на договора за кредите за периода от 20.11.2022 г. до 30.03.2022 г., а в
издадената заповед за изпълнение от съда, освен, че са отбелязани като обща
сума, без да се сочи основанието на което се дължат, не е отразен и периода
за който се претендират. С предявяване на иск по чл. 422 от ГПК от
кредитора, като продължение на заповедното производство, следва да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуване на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Предмета на
установителния иск по чл. 422 ГПК трябва да съвпада с вземането- предмет
на заявлението и на заповедта за изпълнение, индивидуализирано с неговото
основание и размер, т.е. вземането на ищеца следва да бъде отразено в
заповедта за изпълнение, така както е претенидрано в заявлението, когато
същото е уважено. Т.е. съдът не може да кумулира вземания за лихва,
дължими на различни основания, в едно вземане с отразяване на основание –
обезщетение за забава и без да посочва периодите за които се дължи, тъй като
установяването на размера, основание и периода, за който се дължи лихвата е
част от предмета на доказване, който следва да проведе кредитора в исковото
производство. В заповедното производство точното отразяване на заявеното
от кредитора вземане- по основание и размер, е свързано с установеното по
чл. 422 от ГПК, че установителения иск се отнася само до основанието и
размера на вземанията, предявени със заявлението за издаване на заповед за
изпълнени, тъй като въвеждането на друга основание, от което произтича
вземането, различно от това на което е издадена заповедта за изпълнение,
може да се предяви чрез предявяване на осъдителен иск (т. 10б на ТР
№4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Разпоредбата на чл. 247 от ГПК на общо основание е приложима в
заповедното производство и когато съдът е допуснал очевидна фактическа
грешка в заповедта същата следва да бъде поправена (т. 7 от на ТР №4/2013
на ОСГТК на ВКС). Предвид гореизложеното, като е посочил общ размер на
обезщетение за забава - 744, 07 лв., заповедният съд е допуснал очевидна
фактическа грешка, доколкото не са отразени претенциите за лихва – по
основание, размер и периоди, така както са заявени от кредитора в
подаденото заявление по чл. 417, от ГПК и като е отказал да отстрани същата
е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото
да се върне на заповедния съд за отстраняването на констатираната ОФГ.
Предвид гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение № 79 от 20.10.2022 г. постановено по ч. гр. д. №
68/22 г. по описа на РС- Трявна, като неправилно.
ВРЪЩА делото на РС- Трявна за изпълнение на дадените указания с
настоящото определение и отстраняване на очевидна фактическа грешка в
издадената заповед № 41/31.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК издадена по ч. гр. д. № 68/22 г. по
описа на ТРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4