Присъда по дело №2194/2009 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД 2194/09г.

 

 

Производството е образувано въз основа на внесен в съда от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт .

    Обвинението е против четири лица:

 

І. К.А. ***  за това, че

1. В периода 02.10.2005 г. – 26.04.2006 г. в с.Бошуля, гр.Пазарджик, гр.Пловдив, гр.Стара Загора, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай, чрез използване на технически средства и МПС, след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, след предварителен сговор с А.Н.Г., Д.И.Д. и С.А.С. е отнел и е опитал да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 152 595 лева от владението на Й. ***, К.С.М. ***, Б.Н.Е. ***, Е.М.Ш. ***, Н.И.Д. ***, Н.К. ***, П.В.П. *** без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.3, 4, 5 и 7 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

2. На 02.03.2006 г. в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител с А.Н.Г. и Д.И.Д. противозаконно е отнел л.а. “Фолксваген Голф ІІ” с ДК №РВ 2355 АК на стойност 3 500 лв. от владението на К.С.М. *** без неговото съгласие с намерение да го ползуват и на 15.03.2006 г. го е изоставил без надзор в гр.Пазарджик ул.”Р” №36 и е последвала повреда на патрон на контактен ключ и арматурно табло, дръжка на предна лява врата на обща стойност 190 лв. - престъпление по чл.346, ал.2 т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

 

ІІ. А.Н.Г. ***  за това, че

1.    За това, че в периода 02.03.2006 г. – 26.04.2006 г. в гр.Пазарджик, гр.Пловдив, гр.Стара Загора, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на технически средства, след предварителен сговор с К.А.С., Д.И.Д. и С.А.С. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 24 050 лева от владението на К.С.М. ***,  Н.И.Д. *** П.В.П. *** без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1 т.4 и 5 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

2. На 02.03.2006 г. в гр.Пловдив в съучастие като съизвършител с К.А.С. и Д.И.Д. противозаконно е отнел л.а. “Фолксваген Голф ІІ” с ДК №РВ 2355 АК на стойност 3 500 лв. от владението на К.С.М. *** без неговото съгласие с намерение да го ползуват и на 15.03.2006 г. го е изоставил без надзор в гр.Пазарджик ул.”Р” №36 и е последвала повреда на патрон на контактен ключ и арматурно табло, предни предпазни колани и дръжка на предна лява врата на обща стойност 190 лв.- чл.346, ал.2 т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

 

ІІІ. Д.И. *** за това, че :

1.     В периода 02.03.2006 г. – 26.04.2006 г. в гр.Пазарджик, гр.Пловдив, гр.Стара Загора при условията на продължавано престъпление, чрез използване на технически средства, след предварителен сговор с К.А.С., А.Н.Г. и С.А.С. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 12 050 лева от владението на К.С.М. *** и Н.И.Д. ***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.4 и 5 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

       2. На 02.03.2006 г. в гр.Пловдив в съучастие като съизвършител с К.А.С. и А.Н.Г. противозаконно е отнел л.а. “Фолксваген Голф ІІ” с ДК №РВ 2355 АК на стойност 3 500 лв. от владението на К.С.М. *** без неговото съгласие с намерение да го ползуват и на 15.03.2006 г. го е изоставил без надзор в гр.Пазарджик ул.”Р” №36 и е последвала повреда на патрон на контактен ключ и арматурно табло, предни предпазни колани и дръжка на предна лява врата на обща стойност 190 лв.- чл.346, ал.2 т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

 

ІV. С.А. ***   за това, че в периода 02.10.2005 г. – 26.04.2006 г. в гр.Пазарджик, чрез използване на технически средства, след разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, след предварителен сговор с  К.  А.С.  е отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 127 620 лева от владението на Б.Н.Е. ***, Е.М.Ш. *** и Н.К. ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е големи размери – престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.3, 4 и 5 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло обвинението , като настоява подсъдимите да бъдат признати за виновни, като подсъдимите С и Г. да получат наказание лишаване от свобода, което изтърпят ефективно, а подс. Д. – получи условно наказание.

Защитникът на подс. К. С. настоява за по-леко наказание, като атакува доказателствата относно стойностите на вещите, предмет на престъплението.

Защитникът на подс. Г. дава становище за доказаност на обвинението по два пункта и съответно недоказаност по другите два. Пледира изключително за приложение на чл. 66, ал.1 от НК относно начина за изтърпяване на наложеното наказание.

Защитниците на подс. С. С. и Д. пледират за оправдателна присъда.

Подсъдимият К. С. се признава за виновен по всички обвинение с изключение на обвинението по пункт трети. Моли за по-лекото наказание.

  Подсъдимите Д. и Ст. С. не се признават за виновни и молят да бъдат оправдани.

Подсъдимият  Г. признава участието си в две от престъпленията, за които е обвинен и го отрича по обвиненията по пункт трети и по пункт първи – относно движимите вещи от  автомобила.

Горните факти по делото съдът възприе след внимателен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимите Г., Д и К. С. ( по отношение на последният както депозираните в с.з. така и дадените пред друг съдебен състав и инкорпорирани на съответното процесуално основание)  , показанията на свидетелите м., Б., Н., Г., Л., П., приобщените показания на съответното прцесуално основание по чл. 281 ал.1 от НПК на свидетелите Е., Д., В., Г., К., Д.,К., М., изслушаните СДЕ, САОЕ, СТЕ , СОЕ , както и писмените доказателства, инкорпорирани по съответния процесуален ред.

По пункт І.    

Към 2006г. свидетелят К.М. притежавал л.а. “Фолксваген Голф ІІ” с ДК№РВ 2355 АК, който вечер паркирал пред жилищния блок, където живеел в гр.Пловдив ж.к. “Тракия” бл.140.

На 01.03.2006 г. около 19.00 ч. свидетелят М. отново паркирал автомобила си на същото място и се прибрал.

Късно същата вечер подсъдимите Д. и Г. отишли при подс. К. С. и му споделили намеренията си да извършат заедно кражба на от гр.Пловдив на л.а.“Фолксваген Голф ІV”, но не могли да го приведат в движение, поради което решили да отнемат друг автомобил  “Фолксваген Голф ІІ”, с който да теглят л.а.“Фолксваген Голф ІV.  Подсъдимят С. се съгласил да участва и тръгнал с тях, като Г. му обещал, че ще му плати за услугата 100 – 200 лв.

Тримата стигнали до Пловдив. Отишли в ж.к. “Тракия”. Подсъдимите Г. и Д. завели К. С. при  л.а. “Фолксваген Голф ІІ” с ДК №РВ 2355 АК, собственост на свидетеля М.. Когато пристигнал С., автомобилът бил с отключени врати. Тримата се качили, като  Г. го привел в движение и с него отишли до л.а. “Фолксваген Голф ІV”, който се намирал на около 200 м. и също при пристигането на С. бил вече отключен. . Вързали за л.а. “Фолксваген Голф ІІ”, л.а. “Фолксваген Голф ІV”, за да го теглят. Лекият автомобил “Фолксваген Голф ІV” също бил с отключени врати, когато подсъдимят К.С. пристигнал на мястото. Последният се качил и поел управлението му с волан поради невъзможността да активира двигателя . Затова и автомобила бил теглен от л.а. “Фолксваген Голф ІІ” – управляван от подсъдимия Д., а подсъдимият Г. се качил на автомобил, с който тримата  били дошли.

 Г. се движел първи и наблюдавал за автопатрули по пътя  . Подсъдимите преминали с автомобилите през с.Мало Конаре, с.Пищигово и с.Добровница по предложение на Г., който ги информирал, че по главния път имало полицейски пост на входа на града. Минали покрай градския стадион в гр.Пазарджик и продължили по пътя за гр.Велинград. След като излели от гр.Пазарджик, въжето, с което били свързани автомобилите се скъсало. Затова подсъдимите отрязали предпазите колани на л.а. “Фолксваген Голф ІІ” и с тях вързали двата автомобила. Продължили за гр.Велинград. Пристигнали там, където оставили л.а. “Фолксваген Голф ІV” пред жилищен блок. Подсъдимият К.С. тръгнал с л.а.“Фолксваген Голф ІІ” с ДК №РВ 2355 АК за гр.Пазарджик, а другите двама тръгнали с л.а. “Фолксваген Голф ІІІ”. Подсъдимят К.С. *** и оставил л.а. “Фолксваген Голф ІІ” с ДК № РВ2355 АК пред блока, в който бил на квартира в гр.Пазарджик - ул. “Р“№34.  Автомобилът останал на мястото до 15.03.2006 г., когато бил открит от служители на РПУ – Пазарджик.

В хода на разследването е извършен оглед на л.а. “Фолксваген Голф ІІ” с ДК № РВ 2355 АК, при който се установило, че автомобила е със затворени, но отключени врати. Липсвали двата предпазни колана.. Иззети били по съответния ред одорологични следи и предприети необходимите мерки за запазване на същите с цел тяхното изследване. Механизмът на самото изследване е обяснен от експерта по делото и включва проверка от две специално обучени кучета за преценка съответствието на изследваните обекти. Първоначалният резултат се проверява чрез контролна проверка по описания от експерта метод. Така при спазване на съответната процедура по провеждане на изследването е получен резултат, обективиран в  приложения протокол за изследване на следи от миризми, който сочи, че иззетите от автомобила следи са сходни с иззети мирисов материал от подсъдимя К.С..

След връщане на л.а. на собственика му- свидетеля М., той установил освен липсата на 2бр.предпазни колани и липсата на комплект инструменти “Gedore” – гидории и 1бр. резервна гума и бандажно колело. Св.М. установил, че са разбити и ключалките на предна лява врата и стартерния ключ.

Стойността на л.а. “Фолксваген Голф ІІ” с ДК № РВ2355 АК е експертно оценена към инкриминираната дата на 3 500 лв. , а на  липсващите 1бр. бандажно колело и 1бр. комплект инструменти - 50 лв.; стойността на повредите -  190 лв.

Основен доказателствен източник относно авторството и механизма на деянието са дадените обяснения от подс. К.С. в хода на ДСП пред съдия по реда на чл. 222 от НПК и обясненията на подс. Г.. За разлика от обясненията на последния , които по-скоро са декларативно признание на вината за това деяние, обясненията на К.С. в качеството му на обвиняем и пред съдия по време на ДСП са достатъчно конкретни, детайлни и последователни. Дават ясна представа не само за участниците, но и за конкретните им действия в тяхната същност и последователност. Именно от тези обяснения става ясно, че С. е бил поканен от г. и Д. повикан от подсъдимите Г. и Д. да участва в кражбата на лек автомобил „Фолксваген Голф ІV”, като причина за тази покана е била невъзможността набелязания автомобил да бъде приведен в движение. Съставен бил план автомобилът да бъде изтеглен с помощта на друг. Именно тази ситуация е довела до кражбата на автомобила на св. М.   „Фолксваген Голф ІІ”, който е изпълнил целта си и е бил паркиран впоследствие пред жилището, в което живеел К. С. до откриването му от органите на РУ Пазарджик.

Несъстоятелни са доводите на защитата относно порочността на проведения  разпит поради насилие върху обвиняемия ( тогава) К. С.. Такива данни по делото не са събрани. В този смисъл на само твърденията на самите подсъдими, които са толкова изолирани и непотвърдени, че остават само израз на една защитна позиция.

Обясненията, които са депозирани пред съдия в хода на ДСП и които са приобщени по съответния ред, са напълно подкрепени от редица други доказателства по делото. Така твърденията за ползването на предните предпазни колани за теглене на Фолксваген  ІV се подкрепят от показанията на св. М., който я е установил при връщане на автомобила. Съответните са коментираните гласни доказателства и относно времето и мястото на отнемане на МПС. Св. М. ясно сочи и наличие по автомобила на  следи, индициращи, че той е ползван като теглич .

Участието на подс. К. С. в това деяние и то по възприетия от автора на ОА начин е доказано и от коментираната горе предвид установеното от заключението- одорологична експертиза /л.163, т.ІІ от дозн./.

Възприемайки обясненията на подс. К. С. наред с кореспондиращите с тях доказателства, съдът формира изводи се само за неговото участие в престъпното деяние по пункт първи на ОА , но и за това на подсъдимите Г. и Д..

Всъщност, самият Г. вече при вече при второто първоинстанционно разглеждане на делото прави самопризнания относно участието си в това деяние , като с обясненията си лишени от всякаква конкретика , потвърждава участието на подс. К. С., но отрича участието на други известни познати му лица. Твърди конкретно, че имало други лица но те били със С. и по-настрани. Иначе казано съвсем „услужливо” не визира присъствието на Д., имайки предвид и категоричният му отказ да признае вината си.

Съдът отхвърли обясненията на Д. и показанията на св. Д. и М. ( прочетени с цел тяхното приобщаване към доказателствени материал) , тъй като същите съвсем целенасочено съдържат твърдения относно наличие на обстоятелства, изключващи участието на Д. в кражбата на л.а. на св. М..  От една страна двамата свидетели, въпреки стремежа си да оневинят своя приятел Д.,  очевидно не са „координирали” в достатъчна степен твърденията си за създаване на „алиби”, защото и двамата твърдят, че са били в компанията на Д. по повод отпразнуване на неговия рожден ден за 2006г. Според М. тържеството се е състояло на самата датата първи март ( тогава сряда),  докато св. Д. сочи, че то е проведено в първия почивен ден от съответната седмица – събота. 

По изложените горе мотиви съдът прие, че е напълно доказано участието на подсъдимите К. С. , Д. и Г. в извършване на престъплението по чл. 346, ал.2 т.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК. Факт е, че процесния автомобил е бил отнет не с цел да бъде установена фактическа власт върху него, а с цел само за ползване по съвсем конкретно предназначение, което обосновава и правилната правна квалификация, която е получило деянието още с обвинението и то при съответен на фактическите данни квалифициран състав. След като е използван, за да бъде изтеглен друг откраднат от подсъдимите  автомобил, автомобилът на св. М. е изоставен без надзор и дори пред блока, в който към този момент живеел подс. К. С.. Установено е, че по същия са последвали повреди , които са обективирани както и протокола на оглед , така и от показанията на св. М. – по дръжка на предна лява врата ( вероятно причинени при насилственото му отваряне), по патрона на контактен ключ и арматурно табло , оставени в резултат на въздействие с цел привеждане в движение и липсата на предпазните колани.

Подсъдимите са съзнавали противоправността на деянието си. Напълно съзнателно и преднамерено са отнели само, за да ползват л.а Фолксваген ІІ , собственост на св. М. и на стойност 3 500 лв. по експертна оценка , след което са го изоставили без надзор и с повреди по същия на стойност според заключението на вещото лице 190 лв.Подсъдимите са действали заедно, при общност на умисъла. Всеки от тях е съзнавал, че участва в деянието заедно с останалите, като е предвиждал и целял настъпването на последици от общата им дейност.  Напълно съзнателно са изоставили автомобила без надзор, след като са си послужили с него и с причинени по същия и описани по вид и парична стойност щети.

Ако за участието и виновността на подсъдимите К. С.,  Д. и Г. в извършване на приписаното им престъпление по чл. 346, ал.2 т.1 вр. чл. 20, ал.2 НК има обаче достатъчно доказателства, такива изцяло липсват относно участието им в кражбата на определени вещи от автомобила на св. М. – комплект инструменти и резервно багажно колело на обща стойност според експертната оценка 50 лв. Липсата на тези вещи е констатирана от св. М. при връщането на автомобила и е факт, който по никакъв начин от наличния доказателствен материал не може да бъде свързан с подсъдимите. Това, което е безспорно установено е отнемането на 02.03.06г. от гр. Пловдив на автомобила, с цел неговото ползване, причиняване на повреди  по същия  и изоставянето му до 15.03.06г. без надзор. Безспорно е също, че в рамките на този период са изчезнали и комплекта инструменти и резервното бандажно колело. Иначе казано установено е извършването на престъпление по време и място на извършване и по своя предмет, но не е установен извършителя, поради което и  подсъдимите К.А.С., А.Н.Г. и Д.И.Д. бяха признати за НЕВИНОВНИ и ги ОПРАВДАНИ по обвинението за кражбата в периода от 02.03.2006 г. до 15.03.2006 г. в гр.Пазарджик на комплект с инструменти “Gedore” – гидория и резервно бандажно колело на стойност 50 лв., собственост на К.С.М., престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК по отношение на подсъдимия К.С. и престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК по отношение на А.Г. и Д.Д..

 

ПУНКТ ІІ

През месец април 2005 г. съпругът на свидетелката Б.Е. закупил л.а. “Фолксваген Туарег” с австрийски рег. №W6FAX, който впоследствие бил сменен с рег.№ W8FRB. Автомобилът бил производство 2003 г. Същият, свидетелката Е. оставяла пред блока, в който живеела в гр.Пазарджик, бул.“Христо Ботев”№ 59 вх.А.

На 29.03.2006 г. вечерта свидетелката Е. оставила автомобила на посоченото място. Подсъдимите К.С. и С.С. същата вечер били на гости у свои познати. На връщане и в ранните часове на деня двамата минали покрай цитирания автомобил, който вече били виждали в предните дни паркиран на същото място. Подсъдимият К.С., който  носел у себе си клещи и отверка казал на брат си Ст.С. да стои отстрани и да наблюдава да не дойде някой. Използвайки клещите и отверката К.С. започнал да огъва и натиска ламарината около заключващото устройство на предна лява врата. Имал намерение да отключи колата и след това да осигурят изтеглянето с друг автомобил.  Въпреки настойчивите си усилия , подс. К. С. не успял да отвори вратата и заедно с брат му си тръгнали.

 На следващата сутрин свидетелката Е. разбрала за опита за противозаконно отнемане на автомобила и се обадила в РПУ Пазарджик. Била изпратена група, която извършила оглед на местопроизшествието.

Стойността на л.а. “Фолксваген Туарег” с рег.№ W8FRB към инкриминираната дата е 100 000 лв., стойността на повредите, причинени в резултат посегателството на подс. к.С. - 2 000 лв.

За да възприеме обстоятелствата, описани горе съдът взе предвид обясненията на подсъдимите С по реда на чл. 222 от НПК , показанията на свидетелите Б. Е, Г.В., заключението на оценъчната експертиза и писмените доказателства приобщени по делото, касаещи конкретното престъпление.

Конкретните действия на двамата подсъдими, участието им при конкретно разпредели роли, както и ползваните средства са ясно илюстрирани от обясненията на двамата. Както вече се коментира по-горе , няма данни по делото обясненията, с които се саморазобличават в извършване на приписаното им престъпление да са снети от подсъдимите тогава в качеството им на обвиняеми насилствено и да съдържат  неверни твърдения именно в резултат на употребена по отношение на тях сила. Освен това инкорпорираните от съда на съответното процесуално основание по чл. 279 от НК обяснения са дадени пред съдия, което предвид и съдържанието на протокола от с.з. е гаранция за законосъобразността на предвидената процедура.  Така, че възраженията на защитата насочени към обосноваване недостоверност на твърденията на подсъдимите в разпитите им на ДСП пред съдия са напълно голословни и визират ясен стремеж да бъдат игнорирани тези разобличаващи подсъдимите доказателства от доказателствения материал.

Освен, че съдът възприе обясненията на подсъдимите С от ДСП доколкото те са съответни, непротиворечиви, взаимно-допълващи се, те са и последователни.последният извод се базира на показанията на св.  В., пред когото двамата са дали обяснения след установяване на кражбата, в които са признали и разказали обстоятелствата, съдържащи се и в обясненията и дадени пред съдия.

Освен това обясненията на подсъдимите относно начина, по който двамата е направен опит да бъде взломен автомобила се подкрупят и от показанията на св. Е. и протокола за оглед. Установено е, че действително има механични повреди от насилие върху дръжката на вратата и изкривяване на ламарината около ключалката.

Според обвинението и доколкото автомобила въобще не бил отворен поради неспособността на подсъдимия К. С. да преодолее заключващите защитни механизми , деянието е квалифицирано като опит поради недовършеността си.

Несъмнено е предвид данните по делото, че подсъдимият К- С. е осъществил фактически действия, с които е целил да си осигури достъп до вътрешността на автомобила. Използвал е технически средства, за да преодолее заключващия механизъм с цел да проникне в автомобила и осигури впоследствие начин същият да бъде транспортиран на друго , изпрано от него място. Действията му са имали за цел да прекъснат владението върху автомобила на досегашния владелец и деецът да установи своя фактическа власт върху него. Несъмнено е, че подсъдимият е започнал изпълнението на деянието. Несъмнено е също, че не е успял да го довърши. Липсата на целения резултат обаче не е последица от доброволен отказ на дееца да довърши изпълнението на престъплението. Следствие е на неспособността на подсъдимия да се справи със защитния механизъм на автомобила и именно гарантираната сигурност е отказала подсъдимия от следващи действия по проникване в купето на превозното средство.   

Затова деянието правилно е квалифицирано като опит за кражба На л.а Фолксваген Туарег , като същото е останало недовършено по причини, които стоят вън от волята и възможностите на подсъдимите.

Несъмнено е, че подсъдимите са съзнавали противоправността на деянието си. След като лично са виждали автомобилът , той е станало обект на тяхното внимание , а впоследствие и предмет на престъпно посегателство, което, както вече стана ясно, не е резултат от тяхно решение. Договорили са предварително отнемането на автомобила , като за целта са се снабдили и със съответните средства, чрез които да могат да го отворят. Отново има ясно разпределение на ролите, като подс. К. С. е извършвал фактическите действия, с които е целял да прекъсне владението на досегашния владелец , докато С. С. е пазел отстрани, но предварителната уговорка за такова разпределение на ролите му дава възприетото и от прокурора качество за съизвършител.  Подсъдимите са съзнавали всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, както и това, че всеки участва в изпълнението на престъплението заедно с другия съучастник, изпълнявайки своята предварително установена роля и са искали от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието. Съзнателно и преднамерено са ползвани технически по смисъла на чл. 195, ал.1 т.4 от НК средства ( клещи и отверка) с цел да се проникне в автомобила.

По горните съображения съдът прие, че деянието, което има за предмет л.а. Фолксавен Туарег е такова по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл. 18, ал.1 от НК, като К. С. е бил и в условията на повторност предвид предходните му осъждания за същото по вид престъпление ( виж справката за съдимостза осъждане поНОХД 1776/03г. със съдебно одобрено спрозумеие от 17.11.03г. ) .

 

ПУНКТ ІІІ.

 

Свидетелят Н.Д. през 2005г. закупил л.а. “Фолксваген Бора 1.9 ТDI” – нов внос от Австрия за сумата. Автомобилът бил регистриран в КАТ – Стара Загора с ДК №СТ 4593 АХ. Свидетелят Д. направил застраховка “Автокаско” със ЗПД “Витоша” АД – Стара Загора.

На 06.04.2006 г. около 21.00 ч. свидетелят Д. паркирал автомобила си пред блока, в който живеел в гр.Стара Загора ул.”Княз Ал. Батенберг” №21, пред заведение “Горски кът”. Сутринта на 07.04.2006 г. свидетелят Д. установил, че автомобилът липсва от мястото, където бил паркиран. До момента автомобила не е открит.

Към инкриминираната дата стойността на автомобила е 12 000 лева.

Според обвинението твърди, че същата вечер подсъдимите Г. и Д. забрали подсъдимия. К. С..*** Загора, като по пътя първите обяснили на С., че отиват да откраднат л.а.“Фолксваген Бора”. Като пристигнали в гр.Стара Загора тримата отишли при л.а. “Фолксваген Бора 1.9 ТDI с ДК№СТ 4593 АХ, собственост на свидетеля Д.. Автомобилът бил отворен и подсъдимият Г. го запалил. Подсъдимият К.С. се качил в този автомобил, а подсъдимите Г. и.Д. били в другия автомобил, с който дошли. За да подържат връзка по между си подсъдимият С. и подсъдимият Г. използували мобилни телефони с номера №********** използуван от С. /по договор номера е на баща му А С./ и №********* използуван от Г. / по договор номера е на подсъдимия С.С./. По пътя те провели няколко разговора видно от протокола за изготвено ВДС – разговори №04103af8/07.10.2006 г. стр.19, №04103ba0/07.04.2006 г. стр.20, №04103bc6/07.04.2006 г. стр.21; №04103c5b/07.04.2006г.  стр.21 ; №04103c83/07.04.2006 г. стр.21/. Подсъдимият С. ***, където го прибрали в гараж на ул.“Д.Дебелянов” №4 – използуван от К.С.. На следващият ден подсъдимите Г. и Д. ***, срещнали се с подсъдимия К.С. и взели откраднатия автомобил. Тръгнали в неизвестна посока.

При тези инкриминирани факти обвинението против подсъдимите К. С, Д и Г. е за кражбага и на този автомобил, чият пазарна оценка е обосновала и тежката квалификаци на обвинението. 

От инкримнираните факти обаче единствените , които са безспорно установени предвид показанията на св. Д. и изслушаната СОЕ, са стойността на автомобилая и противозаконното му отнемане. Авторството на последното обаче на може по никакъв начин да се свърже с подсъдимите К. С. и Г.. Неизяснен остана и самият механизъм на престъпното деяние. Наистина по делото има ВДС, събрани със СРС, които съдържат информация за провеждани разговори между двамата подсъдими и то точно на инкриминираната дата и в близост до града, от който е отнет процесния автомобил. Тези веществени доказателства обаче не съдържат информация, че той е отнет именно от подсъдимите, които са уличени в такова престъпление. От друга страна специалният статут, който законодателя е придал на тези доказателства е сварзан и с директната забрана, съдържима в разпоредбата на чл.177, ал.2 от НПК,  присъдата да се основава само на данните от специалните разузнавателни средства, колкото и ясни и категорични да са и недвусмислено да сочат дееца и начина, по който е осъществил посегателството си . Още повече, че в конкретния случай няма и такива данни.

Що се отнася до подсъдимите , те категорично отричат участието си в това престъпление, а освен ВДС, събрани със СРС, няма други уличаващи ги източници на доказателства, а събраните не са достатъчни за постановяване на съдителна присъда.

Поради гореизложеното, съдът призна подсъдимите К.А. ***, А.Н.Г. и Д.Д. за НЕВИНОВНИ в това, че в това, че на 06/07.04.2006 г. в гр.Стара Загора при условията на повторност за подсъдимия К.С. в немаловажен случай,  след предварителен сговор по между си са отнели чужда движима вещ - л.а. “Фолксваген Бора” с ДК №СТ 4593 АХ на стойност 12 000 лв. от владението на Н.И.Д. *** , без негово съгласие, с намерение да противозаконно да ги присвоят, като кражбата е големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК ОПРАВДАВА подсъдимите  по обвинение за кражбата на този автомобил.

 

 

.

ПУНКТ ІV.

Към 2006г. св. Н.К. притежавал л.а. “Форд Фокус” с рег.№34AU9135 . Автомобилът паркирал пред блока, в който живеел – в гр. Пазарджик.

На 13.04.2006 г., Късно вечерта, свидетелят К. паркирал автомобила на обичайното място. Същата вечер подсъдимият К.С. случайно минал от там и видял посоченият автомобил.  Решил да пробва да го открадне. За целта отишъл до квартирата си, взел клещи и отверка, забрал брат си – подсъдимия С.С. и двамата тръгнали към автомобила. По пътя подсъдимият К.С. обяснил на брат си къде и за какво отиват. Отишли до л.а “Форд Фокус” с рег.№34AU9135 на ул.“Средна гора” пред №36. К.С. видял, че автомобилът няма аларма, след което счупил стъклото на задна, дясна врата. Отключил вратите и влязъл в автомобила на предната дясна седалка. През това време подсъдимият С.С. стоял настрани ипредварителна уговорка по между им се оглеждал да не дойде някой. През това време К.С. с клещите и отверката взломил патрона на ключа за запалване и пластмасовия корпус около него. Опитал да запали автомобила, но не успял. В този момент С.С. забелязал  наближаващ полицейски автопатрул. Сигнализирал на брат си и двамата побягнали, като преди това взел от колата слънчеви очила с надпис “CityKkill” и парфюм “Joop”. Докато тичали парфюма изпаднал от джоба на подсъдимия К.С. и се счупил.

На място пристигнал автопатрул при РПУ гр.Пазарджик, който съобщил в в  РПУ Пазарджик за извършеното престъпление. Пристигналите полицейски служители от оперативна група извършили оглед на местопроизшествието. При огледът били иззети следи от миризми от автомобила, които видно от приложения Протокол за изследване на следи от миризми от 22.06.2006 г. са сходни с иззетия мирисов материал от подсъдимия К.С..

Стойността на л.а.“Форд Фокус” с рег.№34AU9135 към инкриминираната дата е 25 000 лева, а на 1бр. парфюм “Joop” - 100 лева. и 1бр. слънчеви очила - 20 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите К.С. и С.С. дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК,  показанията на свидетеля В., заключението на оценъчната експертиза и писмените доказатества,  приобщени по делото.

И по това обвинение основен източник на доказателства са обясненията на подсъдимите С, които дават информация за начина и времето на взетото решение за кражбата на инкриминирания автомобил, за набавянето на техничските средства, с които в последствие подсъдимият К.С. е отворил и проникнал в автомобила, за ролята на подсъдимия Ст. С. според предварителната им угоровка – а именно да следи за потенциална опасност , за опита автомобилът да бъде приведен в движение, за да бъде отнет и причините довели до невъзможност деянието да бъде довършено.

Вече бе дадена оценка на обясненията на двмата подсъдими и изложени конкретните съображения, по които съдът  лансира обясненията на подсъдимите и го възприе ицзяло като онова за изграждани на фактически изводи. Изложени бяха и съображения защо се отхвърлят всички възражения на защитата , атакуващи начина на събиране на тези обяснения, разобличаващ ги според отхвърлените твърдения като недостоверни.

Обясненията са последователни, съответни и конкретни като визират обстоятелства, потвърдени и в показанията на св. В., и протоколите за оглед на автомобила и протокола за оглед на местопроизшествие от 27.04.2006 г.

Видно от последния, при оглед на гараж, находящ се в гр.Пазарджик, ул.”Д Д.” №4, ползван от подсъдимия К.С. редом с други вещи, имащи отношение към обвиненето по Пункт ІV са били иззети слънчеви очила    с надпис “CityKkill”, които са се намирали в автомобила и са били взети от там от подсъдимия К. С..

Възпроизведения механизъм на взломяване на автомобила в обясненията на С се потвърждава и от визираните в протокола за оглед повреди – счупено задно дясно ветроупорно стъкло, взломена конзолна кутия на волана, взломен патронник.

Участието на подс. К. С. е установено и превид констатациите от  протокола за изследване на следи от миризми, тъй той сочи сходство между мирисовата следа иззета от предната лява седалка на лек автомобил Форд Фокус” с рег.№34AU9135 и мирисовия материал от подсъдимия К.С..

И в случая деянието по отношение на инкриминирания автомобил не е било довършено и е останало във фазата на опита, отново по независещи от дейците причини.

С извършване на действията по отваряне на автомобила, проникването вътре и опита да бъде приведен в движение, подсъдимият К.С. е започнал изпълнителното деяние с цел да прекрати владението на досегашния владелец на автомобила и да установи съвместно с брат си фактическа власт. Въпреки, че сочат в обясненията си  различни причини, за да напуснат местопроизшествието , подсъдимите твърдят категорично присъствието си там с конкретна цел , която не са постигнали , тъй като са избягали .  Всъщност впечатляваща е дързостта, с която е действал подс. К. С. – дори при бягството си от местопрестъплението, което предприема, за да не бъде заловен от приближаващия автопатрул той бързо взема откритите в купето на автомобила сл. Очила и мъжки парфюм, който дори изпада и се чупи докато бяга . Отдалечаването с вещите на подсъдимия от мястото, от което са бил отнети дава основание да се приеме , че е установена от страна на дееца фактическа власт върху тях, ирелеванен за който извод е факта, че впоследствие една от вещите е унищожена фактически.

В този смисъл деянието по отношение на инкриминираните като предмет на престъпно посегателство сл. Очила и мъжки парфюм е довършено.

И по отношение на двете престъпни деяния по този пукнт подсъдимите са действали при пълно съзнание за противоправността на действията си, които като участие и роля, начин на извършване и предмет са предварително уточнени. Подсъдимите са съзнавали всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, както и това, че всеки участва в изпълнението на престъплението заедно с другия съучастник, изпълнявайки своята предварително установена роля и са искали от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието. Напълно подготвено е било ползването на технически средства ( отново клещи и отверка), с помощта на които е следвало да се осигури не само проникване в купето на автомобила ( за което е счупен прозореца) , но и привеждането му в състояние да бъде транспортиран до желано от подсъдимите място ( за което е повредена конзолната кутия) .

С оглед горното, съдът прие, че деянието по пункт ІV от ОА представлява опит за кражба на инкриминирания  в този пункт л.а Фодр Фокус, като е деянито е довършено по отношение на останалите инкриминирани вещи – сл. Очила и парфюм и е  квалифицирано предвид разрушаването на прегради, здраво направена за защита на имот и ползването за тази цел на техническо средство, както и предвид стойността на предмета, който надвишава седедесеткратния размер на МРЗ за страната през съответния период.  И в този случай подсъдимият К. С. е действал при условията на повторност ( с оглед осъждането си със съдебно одобрено споразумение на ПРС по НОХД 1176/03г. на ПРС ) , което е и съзнавал.

 

 

ПУНКТ V.

 

Към началото на 2006г. св. П.П. придобил л.а. “Фолксваген Голф ІV” с редовна италианска регистрация № AP 940 WA.

На 25.04.2006 г. го оставил на паркинга пред блока, в който живеел в гр.Пазарджик, бул.”Г. Б” №119.

Същата вечер подсъдимият К.С. забелязал горепосочения автомобил и се обадил на подсъдимия Г.. Казал,  че е видял въпросния автомобил и му предложил да го откраднат. Г. ***, от където заедно със свидетеля Б.П., с л.а. пристигнали пред “Макдоналдс” на АМ “Тракия” два часа по-късно. От там ги забрал  К. С., който бил заедно с брат си СТ. С., като всички   тръгнали заедно към Пазарджик. След като навлезли в града, нарочно минали покрай л.а.“Фолксваген Голф ІV” с редовна италианска регистрация №AP 940 WA, паркиран на бул.“Г.Б” пред №119. К. С. показал автомобила. Подсъдимият Г. и свидетелят П. слезли от автомобила на К. С. и останали на място. Подсъдимите К. С. и С.С. продължили, отишли в близост до Полицейското училище, където подсъдимият К.С. паркирал автомобила и оставил в него брат си.

 

Когато пристигнал при автомобила, той заедно с Г. приближили автомобила, а свидетелят П. стоял настрани. Било около 01.30 – 02.00 ч. С. дал на Г. приспособление, с което да отключи автомобила. Отключили автомобила, но приближаващ съвсем наблизо автомобил ги накарал да се отдръпнат. В приближаващия автомобил пътували Б.  Ш. (“К” ) и Д.Б. с прозвище “Б”. Двамата обяснили, че също имали намерение да крадат този автомобил и предложили на  К. С. и Г. да я откраднат заедно.

Тъй като автомобилът бил вече отключен вътре влезли Подсъдимите К.С. и Г. , които седнали на предните седалки на автомобила, а Д.Б. седнали отзад. Малко по–късно свидетелят Д.Б. минал също отпред и започнал с отвертка да опитва да счупи контактния ключ на автомобила. Не успял и поради това се намесил подсъдимият Г.. Последният счупил контактния ключ, свалил таблото с контролните уреди и запалил автомобила. След това слязъл, а подсъдимият К.С. се качил и подкарал автомобила. Подсъдимият Г. останал на мястото, като тайно от останалите се уговорил с подсъдимия К. С., същият да откара и скрие автомобила. Подсъдимият К.С. тръгнал с отнетия автомобил, а останалите тръгнали след него. По пътя той успял да избяга от преследващия го автомобил и скрил крадения в гараж, намиращ се гр.Пазарджик ул.”Д.Д.” №4, за който имал ключ.

 Обадил се на брат си и му казал да го чака на кръстовището на ул.”Ст. К.” и ул.“П.”. До там той отишъл пеша. Качил се на собствения си овтомобил, откарал и оставил брат си до кафе “Загорка”, след което закарал подсъдимия Г. и свидетеля П. до р-т“Макдоналдс”. Последните отпътували загр.София, а подсъдимият К. С. се прибрал в квартирата си.

Сутринта на 27.04.2006 г. свидетелят П. установил липсата на л.а. и уведомил затова РПУ Пазарджик. Същия ден подсъдимият Г. се обадил на подсъдимия К.С. и го попитал какво има в автомобила. Подсъдимият К.С. му казал, че има бас - каса и подсъдимият Г. поискал да я продаде, за да изкарат пари. Разбрали се по–късно същият ден подсъдимият Г. да дойде с човек, който да купи бас – касата. Около 17.00 ч. подсъдимият Г. пристигнал със свидетеля Г.К., който искал да купи джанти за лек автомобил „Фолкваген Голф ІV”. Според уговорката по телефона, се срещнали при светофара при Адвокатурата. След това тримата отишли при гаража, където бил противозаконно отнетия лек автомобил. В това време служители на РПУ Пазарджик по утвърден план извършвали наблюдение на гаражи на ул. “Д. Дебелянов” пред №№2, 4 и  по повод получена оперативна информация, че в един от гаражите е укрит посочения автомобил. На място били свидетелят И.Н., свидетелят Н.Г., В. К и Т Т. /всички служители на сектор “КП” при РПУ Пазарджик /. Около 18.00 ч. свидетелят Н. видял, че пред един от гаражите спрял л.а. “Фолксваген Голф 4” с ДК№РА 2860 АН. От автомобила слезли подсъдимите К.С., Г. и едно неизвестно лице. Първите двамата се насочили към един от гаражите и го отворили. Свидетелят Н. тръгнал към гаража с цел да извърши проверка. Като стигнал гаража видял, че вътре е паркиран л.а. “Фолксваген Голф 4” с италианска регистрация. Свидетелят се легитимирал със служебната си карта и извикал: “Полиция, стойте на място!”. Вместо да направят това двамата подсъдимите се насочили към свидетеля Н., изблъскали го, излезли извън гаража и побягнали. В това време свидетелят Г. се опитвал да задържи свидетеля К., който оказвал яростна съпротива и това наложило използването на помощни средства и физическа сила. Свидетелят Н. сигнализирал веднага в РПУ Пазарджик за случилото се и били организирани заградителни мероприятия с цел установяване и задържане на избягалите лица. Малко след това подсъдимите С. и Г. били установени и задържани.

Стойността на л.а.“Фолксваген Голф ІV” с редовна италианска регистрация №AP 940 WA към инкриминираната дата е 12 000 лева.

За да приеме горните факти съдът подложи на внимателен и обстоен анализ обясненията на подсъдимите К.С. и С.С., дадени на досъдебното производство пред съдия, обясненията на подсъдимия А.Г. и К. С., депозирани в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите П.,  Б.П. ( вкл. и дадените такива от него пред друг състав на съда и приобщени на съответното процесуално основание по л. 281 от НПК , К.Д., К. М, Л. К ( също прочетени по реда на чл. 281 от НПК) , Н.Г., И.Н., веществените доказателства събрани чрез СРС( протокола за изготвянето на ВДС стр. 28 и сл. До 58) , заключението на авто-оценъчната експертиза и другите писмени доказателства.

Първоначално градената защитна теза от подс. Г., целяща да осуети изводи за участието му в посегателството върху този автомобил освен, че е опровергана от съвкупната преценка на лансиране от съда доказателства, вече при второто първоинстанционно разглеждане на делото е изоставена. Г. ,както и подс. к. С. се признават за виновни в извършване на престъплението по пункт V от ОА , като старателно не дават информация относно участието на подс. С. С., чиято позиция е базирана на правото му да откаже да дава обяснения.

Предвид признанията на подс. Г. напълно опровергани са показанията на онези свидетели, които се опитват да изградят алиби за Г. ( д., К.) . последните са дискредитирани категорично от ВДС, събрани със специални разузнавателни средства. Тези ВД потвърждават напълно твърденията на подсъдимите С , които са дадени по реда на чл. 222 от НПК в хода на ДСП. Разбира се, самите обяснения съдържат много повече информация относно предварителните намерения на подсъдимите за извършване на конкретното деяние, както и подготовката за тяхното осъществяван и самото им осъществяване.  Относно първоначалната уговорка за марката и местоположението на набелязания за кражба автомобил, поканата към Г. да вземе участие в кражбата, впоследствие пристигането на Г. до р-т. „Макдоналдс” на Автомогистрала „Тракия” и извозването му до местопрестъплението от подсъдимия К. С., суетенето около инкриминирания автомобил, поради появяването на други познати на К. С. лица, както и скриването на автомобила след кражбата му, с цел да се избегне намесата на въпросните „Б” и „К” в печалбата- напълно съответни са обясненията на подсъдимите и  ВДС , събрани по специален ред.

Твърденията , че откраднатия автомобил е бил откаран в специален гараж и скрит там са потвърдени от  протокола за оглед на местопроизшение от 27.04.2006 г. Присъствието там на полицейски служители е продиктувано от получена информация за местонахождението на откраднатия автомобил на св. П., за което той  незабавно на сутринта подал сигнал. Част от пристигнали на място служители на РУ Пзараджик са свидетелите Н. и Г.. Показанията на първия сочат, че при приближаването му на процесния гараж, в който имало информация, че е скрит издирвания автомобил на П., подсъдимите Г. и К. С. директно са избягали, изблъсквайки дори стоящия пред тях полицай. Впоследствие са задържани и обвинени за кражбата на собствения на св. П. лек автомобил Фолксваген Голф ІV, а проведеното съдебно следствие пред настоящия съдебен състав доказа обвинението, поради което  съдът прие, че подсъдимите К.С. и А.Г. от обективна и субективна страна са осъществели престъпия състав, за който им е повдигнато обвинение, като на 26.04.2006 г. в гр.Пазарджик след предварител сговор по между си, чрез използване на техническо средство са отнели чужда движима вещ – лек автомобил „Фолкваген Голф ІV” с рег. №АР 940 WА на стойност 12 000 лв. от владението на П.В.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвоят.

Подсъдимите са съзнавали всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, включително и квалифициращите, както и това, че всеки участва в изпълнението на престъплението заедно с другия съучастник, изпълнявайки своята предварително установена роля и са искали от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието. В този смисъл подсъдимите К.С. и А.Г. са действали при пряк умисъл, като е налице предварително сговаряне за извършване на кражбата. Съгласието било постигнато преди започване на престъпната дейност и е включвало уговорки относно  набелязване на обекта на престъплението и набавяне на средства за извършването му. Предварителното формиране на общия умисъл е обективирано впоследствие в участие и на двамата подсъдими в извършеното деяние в изпълнение на взетото решение.

Видно от обясненията на подсъдимия К. С., за да проникнат в автомобила са използвали специално изработено приспособление „Лапа”, което определя квалификацията на деянието по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК – чрез използване на техническо средство,  а за К. С. деянието отново е повторно предвид коментираното му вече осъждане за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК със съдебно одобрено споразумение, влязло в сила на 17.11.03г. Стойността на автомобила и в този случай и с оглед размера на МРЗ определя и тежката квалификация за деянието „ в големи размери”.

 

ПУНКТ VІ.

През месец април 2005 г. свидетелят Й.В. закупил мотоциклет “Suzuki AN 125” . Свидетелят ремонтирал мотоциклета и го държал в къщата си в с.Бошуля. Не го регистрирал.

 На 02.10.05г. вечерта подсъдимият К.С. *** и  забелязал мотоциклета на двора. Вратата на двора била леко отворена и С. се възползвал . Влязъл в двора, изкарал мотоциклета навън и заедно с поставената под седалката предпазна каска го натоварил в автомобила си. След това си тръгнал, като закарал и оставил мотоциклета в гаража в гр.Пазарджик ул.“Д.Д.” срещу №4. Не го ползвал, тъй като не бил регистриан и за да не привлича вниманието на органите на РУ Пазарджик.  Решил да го продаде. Свързал се по телефона с лице от гр.Самоков, на което предложил мотоциклета, но така и не стигнали до сделка, като превозното средство останало в гаража, където е и открито на 27.04.2006 г. от полицията при огледа на местопроизшествие.

Стойността на мотоциклет по експертна оценка е “Suzuki AN 125” е 900 лева, на каската – 25 лева.

Възприетите факти:  относно времето и мястото на деянието, неговият предмет по вид и стойност, собствеността върху него ,механизма на деянието, участниците в него се базират на показанията на св. В., обясненията на подс. К. С., протокол за оглед и приложените писмени доказателства, относими към конкретния казус. 

Подсъдимият К. С. ***. , нито на ДСП в разпита си пред съдия е отричал участието си в процесната кражба по пункт V . за разлика от обясненията му в съдебната фаза на процеса, които са много общи и в някои случаи само декларативно признание на вината, в ДСП и о реда на чл. 222 от НПК обясненията му да достатъчно детайлни и информативни относно всички обективни елементи от състава на престъплението, а действията му , визирани от всички относими доказателства обективират и умисъла му за процесната кражба.

Несъмнено е, че у С. в този случай инцидентно е възникнало решение за отнемане на автомобила в момента, когато го е видял в двора на св. В.. В изпълнение на решението си взел е превозното средствозаедно с каската и ги е натоварил на управлявания от него автомобил. Прибрал е мотоциклета в гараж на ул. Д. дебелянов, като съобразително не го е ползвал, за да не буди подозрение поради липсата на регистрационни табели върху същия. Именно от визиарния в обясненията гараж на посочената улица мотоцклета е бил и иззет при огледа на 27.04.06г., за което процесуално-следствено действие е съставен и протокол. 

Намеренията на С. да се разпореди с автомобила се установяват от ВДС, събрани със СРС /разговор №040ffdaf/06.04.06 г. стр.18 от приложения протокол за изготвяне на ВДС/.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, включително квалифициращите – в случая ползването на МПС за извършване на кражбата , и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действувал е с пряк умисъл. Съзнавал е, че върши деянието след като е вече осъждан за същото по вид престъпление ( НОХД 1776/03г. на ПРС) , предвид което осъждане деянието е извършено при условията на чл. 28, ал.1 от НК.

 

ПУНКТ VІІ.

В началото на 2006 г. подсъдимият К.С. работил в работилницата на св.Д.Г., когато за ремонт бил докаран л.а.“Опел Вектра” с ДК №РА 0058 АМ от свидетеля Е.Ш.. Докато автомобилът бил на ремонт подсъдимият К.С. взел оригиналния му ключ и направил дубликат с намерението при изгоден случай да открадне автомобила.

В началото на април 2006 г. подсъдимият К.С. се видял със свидетеля П.Л.. Последният споделил, че търси части за л.а.“Опел Вектра”. Подсъдмия К.С. обещал, че ще му намери цял автомобил, като имал предвид автомобила на свидетеля Ш.. Уговорили се за сумата от 500 лв. като С. обяснил, че автомобила е евтин, защото не му е плащано мито. Междувременно свидетелят Ш. взел автомобила си след ремонта и го прибрал в гаража си на ул.”Вит ІІ” №12 в гр.Пазарджик.

На 31.03.2006 г. вечерта подсъдимиет К.С. и Ст.С. с л.а. “Ланчия” отишли при гараж, където се намирал лекия автомобил. Подсъдимият К.С. с помощта на щанга разбил катинара на вратата на гаража и влязъл в него. После запалил автомобила с направения предварително ключ. Изкарал автомобила от гаража и отишъл при подсъдимия Ст.С., който чакал наблизо. Сменили си местата като подсъдимият Ст.С. подкарал откраднатия л.а., а подсъдимият .К.С. карал пред него другия автомобил. По пътя по мобилните си телефони подсъдимет К. С. и Ст.С. подържали непрекъсната връзка като подсъдимият К.С. направлявал брат си Когато пристигнали в с.Главиница, свидетелят Л. ги чакал. Двамата подсъдими оставил откраднатия автомобил и се прибрали.

Стойността на л.а. “Опел Вектра” с ДК №РА 0058 АМ е 2 500 лева.

Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите К.С. и С.С., дадени на досъдебното производство пред съдия, приобщени към доказателствания материал по реда на чл. 279, ал.1, т.4 от НПК, показанията на свидетелите П Л. и Д.Г.( тези прочетени по реда на чл. 281 от НПК), предявените на страните веществени доказателства, събрани чрез СРС, заключението на авто-оценъчната експертиза, потоколол за оглед на местопроизшествие от 01.04.2006 г. /л.20, т.ІІ от дознанието/, протокол за претърстване и изземване от 27.04.2006 г. /л.154, т.ІІ/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.168, т.ІІ/.

Отново основен източник на информация относно предварителната уговорка на двамата подсъдими за кражбата на този автомобил, начина на самото отнемане, разпореждането с отнетата вещ са самите обяснения на подсъдимите, които са напълно съответни и взаимно допълващи се. Освен това са потвърдени и от  протоколите за извършени процесуално-следствени действия и ВДС, събрани със СРС (/разговори между С №04066f47/01.04.06 г. стр.13; №04066f04/01.04.06 г. Стр. 13 ; №04066f49/01.04.0 6г. стр.14 от приложеният протокол за изготвяне на ВДС и разговор меду К. С св. л.-  №04066f01/01.04.06г. стр.11 от приложеният протокол за изготвяне на ВДС /., както и от показанията на св. Л., комуто противозаконно отнетия автомобил е бил продаден и чиято стойност от експертната оценка е 2500 лв.   

Подсъдимите и в този случай са действали при пълно съзнаване противоправността на своите действия, както ипри предварителна оговорка относно конкретните си действия по време, място и начин на изпълнение, както и разпределение на ролите си. Съзнателно е въздействието върху гаражната врата, с цел да се преодолее същата като преграда, здраво направено за защита на имот ( но липсва такова квалифицикация в заклъчителната част на ОА – К. с. – І.4 и Ст. С. – І.т.2 ), съзнателно е и ползването на техническите средства, с които всъщност от една страна е осигурен достъп до автомобила, а от друга е осигурена възможността ( с предваително подготвен ключ – най-велоятно дубикат) същият да бъде приведен в движение и транспортиран до желаното от дееца място.   .

При тези доказателства съдът стигна до категоричния и безспорен извод, че подсъдимите К.С. и С.С. са осъществили престъпния състав на деянието, за което им е подигнато обвинение, като на 31.03.2006 г. срещу 01.04.2006 г. в гр.Пазарджик, след предварителен сговор и използване на технически средства са отнели чужда движима вещ – л.а. „Опел Вектра” с ДК №РА 0058 АМ на стойност 2 500 лв. от владението на Е.М.Ш., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвоят.

 

Въз основа на изложеното съдът прие, че подсъдимият К.С. е извършил деянията по пукнт І в периода 02.03.2006 г. – 15.03.2006 г, пункт  ІІ -  на 29/30.03.2006, пункт  ІV, извършено на 14.04.2006, пункт V- извършено на 26.04.2006, пункт VІ - 02.10.2005 г и пункт VІІ – на  31.03/01.04.2006 г.

Подсъдимият С.С. е осъществил състава на престъпленията по пунктове ІІ, ІV и VІІ- извършени на същите дати и (съответно на 29/30.03.2006 г., 14.04.2006 г. и 31.03/01.04.2006 г. )  и с учатието на подс. К. с. по предварителна тяхна угоровка.

Деянията, съответо за К. С. по Пунктове ІІ, ІV, V, VІ и VІІ /период 02.10.2005 г. – 26.04.2006 г./, а за С.С. – Пунктове ІІ, ІV и VІІ /период 29.03.2006 г. – 14.04.2006 г./ осъществяват по отделно различни състави на престъплението “кражба”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Поради това и предвид разпордебата на чл. 26, ал.1 от НК се касе до едно продължавано престъпление, квалифицирано съобразно квалифициращите обстоятелстваза отделните деяния и наказуемо предвид вклъчените в него деяния и квалификации и предвид причинения общ престъпен резултат.

Както вече се посочи, по отношение на подс. К. С. квалификацията е „поворност в немаловажен случай”  по т.7 на чл. 195, ал.1 от НК вр. чл. 28, ал.1 от НК предвид предходното му осъждане по НОХД №1776/2003 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, влязла всила на 17.11.2003 г.  , и а доколкото е категорично изключена възможността да се претендира ниска степен на обществена опасност поради настъпилите вредни последици, а и липсата на такива смекчаващи обстоятелства, които да занижават обществената опасност на престъплението в сревнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Обратното – както ще се отчете и впоследствие по отношение на конкретните престъпни деяния извършени от подсъдимите , степента на обществената опасност е висока.

Подсъдимият А.Г. се установи, че е осъществил престъпленията по п.І /чл.346, ал.2, т.1 от НК/ и по п.V – с предмет Фолксваген Голф ІV собственост на св. П. , а подсъдимият Д. по п.І //чл.346, ал.2, т.1 от НК/.

С оглед общата стойност на предмета на престъплението кражба и размера на минималната работна заплата към инкриминирания период, деянията на подсъдимите К.С. ( продължавано и в периода 02.10.05г.- 26.04.06г. с предмет двиими вещи на обща стойност 140 545 лв. ), А.Г. ( по пункт V и с предмет л.а. Фолксавен Голф на св. П. на стойност 12000 лв. ) и С.С. ( по всички пунктове, по които е обвинен и с размер на предмета на продължаваното престъпление 127 620 лв. ) следва да се квалифицират по по –тежката квалификация на чл. 195, ал.1 от НК  така, както е предложено от автора на ОА –а именно като „кражба в големи размери” ( при съотношение 70 пъти МРЗ или 160 х70 = 11 200 лв.) .

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършените от тях деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Автокражбите са едни от най-сериозните и чспоред статистиката с прогресиращ брой престъпления против собствеността. Прави впечатление, че предмет на настоящите са приоритетно по –скъпи автомобили ( към 2006г.) , като тези с по-ниска стойност са или ползвани за „послужване” – , с кото е осъществен състава на престъпление по чл. 346 от НК или са отнемани при съвсем гарантирани обстоятелства за самото деяние ( Опел Вектра, който е отнет с цел да бъде продаден незабавно по предварителна уговорка на конкретен поръчител и за което МПС деецът предварително се е снабдил с дубликат на ключа, възползвайки се от доверетието на собственика при оставянето на амтомобила в автосерзвиз).    

Несъмнено е също, че подсъдимите в рамките на инкриминирания период и за конкретните деяния( а за Г. и за К. С. – и в други случаи, за които са и осъдени дори по време на съдебното разглеждане на настоящото дело ) са имали създадена трайно установена нагласа за извършване престъпления от същия вид, предварително са събирали впечатления относно местоположението приоритетно на по-скъпи автомобили , обмисляли са начина за отнеманието им, което е изисквало или в някои слечаи участието на всички или повечето от тях, или специални средства, или други автомобили, с които да изтеглят онези, които не са успели да приведат в движение.  

Обществената опасност на подсъдимия К.С., съдът определи, като висока. Той е инициатор за всяко от престъпните посегателства и основен организатор във връзка с механизма и ангажиране на останалите участници, така че да се обезпечи в крайна сметка *** – отнемането на МПС.  Освен това е и неколкократно осъждан, като за първото осъждане е реабилитиран , което въпреки заличаването на последиците следва да се отчита като негативна характеристична данна,  а има  осъждане със съдебно одобрено споразумение от 12.08.08г. за деяние на 19.04.08г. – тоест по време на първото първоинстанционно разглеждане на настоящото дело , също за кражба. Наред с това следва да се има предвид и стойността на предмета на престъплението, чиито общ размер значително надвишава онази стойност, която обосновава квалифицирания състав на чл. 195, ал.2 от НК „ големи размери” .

Отделно от горното, съдът има предвид, че при продължаваното престъпление, каквото е извършеното от К.с. , наказанието следва да е съобразено с включените в него престъпни деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат. Отхвърли се възможността за налагане наказание като за „опит” предвид разпордебата на чл. 26, ал.5 от НК , тъй като довършените деяние несъмнено се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност. Като се има предвид това законодателно решение  и въвеждането на критерия какво е отражението на довършените деяния върху характера на цялостната престъпна дейност, следва да се ингорира възможността тази преценка да се ограничи само предвид причинените имуществени вреди от престъплението. Несъмнено е, че преценката не следва да е само по количествени показаели.Последният извод е наложителен, предвид обстоятелството, че две от деянията са останали на фазата на опита и стойността на предметите от тези недовъшени е значително по-висока от общата стойност на предмета по довършените ( решаващо значение върху общата стойност има стойността на Фолсваген м.”Туарег” , която е 100 000 лв. и който автмобил е предмет на опат за кражба).  

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени само направените самопризнания на ДП, които обаче са сериозна база за разкриване на престъплението и установяване участието на подсъдимия, всеки конкретен механизъм на престъпната му дейност , останалите участници, ползваните средства .

При определяне размера от настоящия съдебен състав се прецени и възможността за налагане на по-тежки наказания от получените от подсъдимите при първото разглеждане на делото от районния съд. Тази възможност произтича от параметрите на подадения протест от прокурора против първата първоинстанционна присъда, тъй като с него се атакува изцяло присъдата в оправдателната й част, като  искането е освен постановяване на нова осъдителна в тази част и общо искане за увеличаване на наказанията наложени на осъдените лица. Имплицитно може да приеме искане за промяна в режима, при който ще се търпят наказанията, тъй като определяне на такъв е последица от размена на наказанието.

Като взе предвид горния анализ на критериите по чл. 54 от НК и съобрази необходимостта наказанието да постигне целените промени в съзнанието на осъдения, както и предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото съставът прие, че следва да се наложат наказания на подсъдимия К.А.С., както следва:

- за престъплението по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.3, 4, 5 и 7 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 02.10.2005 г. – 26.04.2006 г. в с.Бошуля, гр.Пазарджик, гр.Пловдив в размер на ШЕСТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

- за престъплението чл.346, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, извършено в периода 02.03.2006 г. – 15.03.2006 г. в гр.Пловдив и гр.Пазарджик от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Двете деяния са извършени от подсъдимия К.С. при условията на реална съвкупност, преди по което и да е от тях да е постановена присъда,  поради което съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на К.С. едно общо наказание в размера на най-тежкото между тях, а именно от ШЕСТ години   ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

При преценката относно приложението на чл. 24 от НК съдът взе предвид, че в съвкупността са включени две тежки умишлени престъпления, като предметът на едното е в големи размери, обуславящ и сътоветната квалификация. Подсъдимият е осъждан два пъти за същото по вид престъпление. Наред с това самият инстутут на множество престъплеия по чл. 23, ал.1 от НК в съществена степен обезмисля и основния принцип, че за всяко престъпно деяния следва да има съответно наказание, което ще бъде такова, тоест и справедливо само ако тежестта му съответства на тежестта на престъпението. От друга страна съдът прие, че за да може да се мотивират очаквания наказането в своя окончателен вариант да постигне целите на специалната и генерална превенция, то следва да бъде увеличено с още щест месеца лишаване от свобода върху определеното като общо наказание – шест години лишаване от свобода ( или общо К. С. следва да изтърпи наказание от шест години и шест месеца лишаване от свобода). 

На основание чл. 61, т.2 вр. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС се постанови подсъдимият да изтърпи при първочално определен строг режим в затвор определеното общо и увеличено наказание.   

От последното съдът приспадна времето, през което спрямо К.С. са били взети мерки „Задържане под стража” и „Домашен арест” в периода от 01.05.2006 г. до 13.04.2007 г.

За да определи наказанието на подс. Г. съдът се ръководи от също от критериите по чл. 54 от НК , като отчете аналогично и по същите съображения високата обществена опасност на деянието. Г. не се отличава като организатор, но пък очевидно притежава „необходимите” знания и умения по заключващите механизми на различни по вид и марка МПС и работния режим на двигателя.  От друга страна е напълно „отзивчив ” и с готовност незебавно , независимо от разстоянието се вклъчва в схемата за кражба на автомобили.  Осъждан е два пъти за отнемане на скъпоструващи автомобили с цел само да ги ползва : по НОХД 12920/ 06г. на СРС с присъда влязла в сила на 14.04.08г. и по НОХД 1847/ 06г. с присъда на БлРс в сила от 22.01.09г., катои двете деяния са останали на фазата на опита. 

Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия А.Г., съдът прецени чистото направените самопризнания, които по-скоро са в декларативна форма,   добрите характеристични данни, а като отегчаващи установените престъпни навици и високата стойност на вредите, както и другите осъждсания, макар и последващи.

Предвид горното съдът прие, че следва даноложи на подс. г. за престъплението по чл. чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.4 и 5 НК, извършено на 26.04.2006 г. в гр.Пазарджик наказание от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

За престъплението по чл.346, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, извършено в периода 02.03.2006 г. – 15.03.2006 г. в гр.Пловдив и гр.Пазарджик при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи наказание на подсъдимия А.Н.Г. в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Двете деяния са извършени от А.Г. при условията на реална съвкупност, преди да има влязла в сила присъда, с която да е осъден за което и да е от тях, поради което съдът на основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание, в размера на по-тежкото между двете, а именно от ТРИ ГОДИНИ  И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като взе предвид двете деяния , включени в съвкупността и тяхната квалификация, както и данните за другите две осъждания също с предмет автомобили на голяма стойност, а и предвид необходимостта наказанието да окаже своето въздействие лично върху подсъдимия като го превъзпита и ликвидира намерението му за бъдещи престъпни прояви, като постигне същевременно и целения общопревантивен ефект , съдът прие, че определеното общо наказане от три години лишавае от свобода следва да се увеличи с още шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 61 т.3 вр. чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС се определи и първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип за изтърпяване на определеното общо и увеличено наказание.

Подс. Д. съдът призна за виновен само в извършване на престъплението по чл. 346, ал. 2 т.1 от НК вр. чл. 20, ал.1 от НК . За  преценката относно определяне наказанието за това престъпление съдът, при критериите по чл. 54 от НК, отчитайки високата обществена опасност на деянието и завишената такава на дееца , за когото има само едно осъждане по реда на чл. 78 а ал.1 от НК с налагане на административно наказание глоба с решение по НАХД 2386/ 06г. на ПлРС в сила от 12.03.07г., както и предвид стойността на предмета на престъплението и причинените вреди в резултат на престъпното ползване на автомобила, прие, че подсъдимият Д. следва да получи за извършеното то него престъпление по чл. 346, ал.2 от НК наказание от една година лишаване от свобода.

Доколкото е налице предвидената в закона материално-правна предпоставка поради липсата на други осъждания , с които да е наложено наказание лишаане от свобода и като съобрази данните за личността на подс Д. , за който настоящото деяние е инцидентно ( другото осъждане е по реда на чл. 78а ал. от НК), както и необходимостта наказанието да окаже свое въздействие върху ценностната система на подсъдимия и тя бъде моделирана по начин, че да се въздържа от последващи престъпни прояви, а и необходимостта наказанието да въздейства предупредително и възпиращо и върху останалите членове на обществото, съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за максимално възможния издпитателен срок от четири години като възложи възпитателната работа по отношение на подсъдимия на Наблюдателна комисия при Община Велинград. 

Подсъдимият Ст. С. бе признат за виновен в извършване на продължавано и в периода 29.03.06г.- 14.04.06г. престъпление по чл. 195, ал.2 вр. ал. т. 3,4,5 вр. чл. 26, ал.1 от НК. Конкретно всяко от престъпленията – с предмет л.а. собственост на св. Е., св. Ш. и св. К. са извършени съответно на 29.03.06г, на 31.03.06г. и на 13.04.06г., поради което самото обвинение е било некоректно обхващайки в инкриминирания период за същите престъпления периодите от 02.10.05г.- до 28.03.06г. и от 15.04.06г. до 26.04.06г., за които периоди подсъдимият бе и оправдан да е извършил  престъпление по чл. 195, ал.2 вр. ал. т. 3,4,5 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

При отмерване наказанието, което подс. С. с. следваше да получи за извършеното от него престъпление съдът взе предвид отчетена и горе висока обществена опасност на деянието. Като такава се прецени и тази на дееца с оглед участието му в конкретното престъпление. Вярно е, че подсъдимият няма предходни и дори и последващи осъждания, но преценката на обществената опасност на дееца следва да се прави не изолирано от контретната му престъпна дейност. В случая той е участвал в три отделни деяния, които поради наличие на съответните предпостави в разпоредбата на чл. 26 ал. от НК съставляват едно продължавано престъпление. Висока е и стойността на предмета на това престъпление, която значително надвишава онзи размер, който дори е дал на престъплението тежката квалификация по ал.2 на чл. 195 от НК. От друга страна именно обясненията на подс. С. С. наред с тези на К. С. и дадени по реда на чл. 222 от НПК бяха и основно доказателствено средство, въз основа на което съдът изгради фактически изводи.  Поради това и като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за реализиране на генералната и специалната превенция, следва да се наложи наказание на подсъдимия С.А.С. извършеното престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, извършено в периода 29.03.2006 г. – 14.04.2006 г. в гр. Пазарджик в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

За определяве на този вид и  размер на наказанието на подс. Ст. С. съдът прецени необходимостта на наказанието да постигне целените промени в съзнанието на подсъдимия . Той е участвал  в престъпления, които имат за предмет вещи на една твърде висока стойност. Целта е била да се облагодетелства по лесен начин, като впечатляваща е последователността, с която при предварителна организация подсъдимите са се насочвали към луксозни и много скъпоструващи автомобили, които предварително са подбирали. Имали и предварително уговорен план за действие, според който подс. С. С. винаги е имал функции по наблюдение на района, в който се е намирал предмета на престъплението и сигнализиране при приближаваща опасност, каквато в случая се явяват органите на МВР.  Наред с това този размер на наказанието лишаване от свобода е съответен на тежестта на нарушението и поради това наказанието се явява и справедливо възмездие за извършеното престъпление,  а от друга страна гарантира и постигане на проправително и предупредително -възпиращо въздействие и по отношение на останалите членове на обществото.

Предвид размера на наказанието начинът на неговото изтърпяване е предопределен . Наказанието следва да се тъпри ефективно като съдът определи на основание чл. 61т.3 врр. Чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС   първоначален общ режим в затворническо общежитие  от открит тип.  

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимите К.С., А.Г., Д.д. и С.С. бяха присъдени направени разноски по делото за в размер на по 165 лева за всеки един, плативи в полза на държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :