Р Е Ш Е Н И Е
№ /21.01.2020г.
гр.П. 21.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
гр.с.в публичното заседание на осемнадесети декември
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Вергиния Петкова и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №575 по описа за 2019г.на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Ч. Районен съд №215 от 10.06.2019г., постановено по гр.д.№844/2017г.
по описа на същия съд по иска на К.Ц.В.,
ЕГН **********, чрез адв. Д.Н. и адв. П.Е. и двамата от ПлАК,
със съдебен адрес:*** срещу Т.П.Х., с ЕГН ********** *** на основание
чл.31 от ЗЗД е постановено унищожаване на 2 броя договори за дарение, обективирани в нот. акт за дарение на недвижим имот № *** том III, рег. *** дело *** от 2015 г. и нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***, том III, *** дело *** от 2015 г. и двата на Нотариус с рег. № ***
на НК – Я.Я., с район на действие гр. Ч.Б.,като сключени от дееспособно лице, което при сключването им не е могло да разбира или да ръководи действията си.Със същото решение на ЧРС на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.П.Х., ЕГН ********** *** е осъдена да заплати
на К.Ц.В., ЕГН ********** сумата от 1076,13 лв., представляващи направените от него съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска.
Недоволна от така постановеното решение е останала Т.П.Х. –ответник пред ЧРС,която чрез
своя пълномощник адвокат Ф.И. от ПАК го обжалва изцяло като неправилно и моли
същото да бъде отменено и върнато за
ново разглеждане от друг състав на районния съд или Окръжния съд да постанови друго,с което искът
да бъде отхвърлен. Изложени са доводи,че ЧРС е допуснал съществено нарушение
на проц.правила,тъй като с отговора на
ИМ е направено искане на осн.чл.219 ГПК като трето лице-помагач да бъде
конституирана С.К.-нотариус №***,с район на действие РС В.Т.,която с подписа си е удостоверила съставеното
пълномощно,с което Д.Б.В. е упълномощила Д. Ц.В. и Д.Г.Д. да я представляват
пред нотариус с право да извършват всички действия на управление и
разпореждане с притежаваните от нея
недв.имоти.Посочено е,че издаденото пълномощно е послужило на упълномощените
лица да се разпоредят с притежаваните от нея недв.имоти.Твърди се,че от
издаденото пълномощно не може да се направи извод,че към момента на
подписването или поставения отпечатък от палеца на упълномощителя Д.Б.В.
същата е била дееспособно лице ,което не
е могло да разбира или да ръководи
действията си.Посочено е,че отказът на съда в първото по делото заседание е от съществено значение за правния спор и по
този начин делото е останало неизяснено от фактическа страна,че третото лице
като заинтересовано такова би установило към момента на издаването на
пълномощното ,упълномощителката Д.В. била ли е дееспособно лице ,могла ли е да
разбира и да ръководи действията си.Изложени са доводи, че въззивницата е
придобила имотите по дарение ,което я прави добросъвестен подобрител.Твърди
се,че неправилно съдът е приел,че Д.Б.В. е била дееспособно лице,което не е
могло да разбира или ръководи действията си,че тези изводи на съда са
неправилни и незаконосъобразни,тъй като към момента на упълномощаването и към
момента на сделките няма влязло в сила решение,което да обяви ,че Д.Б.В. е
недееспособна.В съдебното заседание на 18.12.2019г.,на което бе даден ход по
същество въззивницата Т.Х. чрез своя пълномощник адвокат Ф.И. поддържа
подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи. Претендират се и направените
разноски за въззивната инстнация,съгласно договора за правна помощ.
Въззиваемият К.Ц.В. чрез своите
пълномощници адвокат Д.Н.
и П.Е. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в
който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното
решение на ЧРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Подробни
съображения в тази насока са изложени в писмения отговор.В съд.заседание на 18.12.2019г.,на
което бе даден ход по същество въззиваемият К.В. чрез своя пълномощник адвокат Д.Н.
от ПАК поддържа изложените доводи в писмения отговор и моли съда да остави в
сила обжалваното решение на ЧРС като правилно и законосъобразно.Претендират се
разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни
доводи в тази насока са изложени и в депозираната от адвокат Н. писмена защита.
Третото лице помагач Д.Г.Д. не е
депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съд.заседание на
18.12.2019г. същият взема становище,че въззивната жалба е основателна и следва
да се отмени решението на ЧРС и делото да бъде върнато.
Окръжният съд като прецени
оплакванията ,визирани в жалбата , становищата на страните и представените по делото доказателства,приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.Обжалваното
решение на ЧРС следва да се отмени,но не по изложените в жалбата съображения.
Безспорно по делото
е,че с пълномощно от 15.06.2015 г.,с нот.заверка на
подписа /рег. №2550/15.06.2015г./ и на
съдържанието му /рег.№2551/15.06. 2015г./ , заверени от
нотариус С.К., с рег. № *** на НК и
район на действие РС В.Т. , Д.Б.В. е упълномощила Д. Ц.В. и Д.Г.Д.
да я представляват пред нотариус с право да извършват всички действия на управление и разпореждане с
притежаваните от нея недвижими имоти,в землището на с.***, а именно: 1. имот № *** – нива, с
площ от 13.503 дка. в м. „***“ ; 2.имот № *** – нива, с площ от 14.903
дка. в м. „***“;3. имот № *** – нива, с площ от 9.115
дка. в м. „***“ ;4. имот № *** – нива, с площ от 11.329
дка. в м. „***“.В пълномощното нотариусът е отбелязал,че поради
заболяване упълномощителят Д.Б.В. вместо подпис и изписване на
трите имена е поставила отпечатък от
десния палец в присъствието на свидетелите Ф.Б.Ю. и А.М.М..
Няма спор с оглед представените удостоверения за наследници и акт за
смърт,изд.от Кметство с. ***,Община Б.,обл.М. ,че упълномощителката Д.Б.В. е починала на 17.03.2017 г., като неин единствен наследник е синът й -ищецът К.Ц.В.. Наследодателката
е имала и друг син Д. Ц.В.,който е починал преди майка си ,на 03.05.2016г.,като
ищецът се явява и негов наследник,съгласно удостоверението за наследници
,изд.от Община П., тъй като починалият е бил неженен и без деца.
Безспорно по делото е ,че
въз основа на гореописаното нот.заверено
пълномощно,на 03.07.2015 г. са сключени два договора за дарение, обективирани в нот. акт за дарение на недвижим имот № 173/2015г. и
№174/2015г., и двата на нотариус Я.Я. , рег. № *** на
НК с район на действие гр. Ч.Б..Съгласно първия
договор за дарение,обективиран в нот.акт №173/2015г. Д.Б.В. чрез пълномощника
си Д.Г.Д. е дарила на ответницата Т.П.Х. 1/12 ид.ч.от нива с площ 9,115
дка,находяща се в землището на с.***,ІІІ кат,в м.“***“,имот №***,при описани съседи и 1/12 ид.ч.от
нива с площ от 13,503дка,в землището на с.***,ІV кат,в
м.“***“, имот №***,при описани
граници.По втория договор за дарение,обективиран в нот.акт №174/2015г. Д.Б.В. чрез пълномощника
си Д.Г.Д. е дарила на ответницата Т.П.Х. 1 / 4 ид.ч. от нива с площ от 14,903 дка,в землището на с.***,ІІІ кат,в
м.“***“,съставляваща имот №***, при
описани съседи и 1 / 4 ид.ч. от от нива с площ
от 11,329 дка,в землището на с.***,ІІІ кат. в м.“***“,съставляваща имот №***,при описани граници.
От изисканото от ПОС и
приложено към настоящото дело гр.д. №189/2015г.по описа на Окръжен съд М. се
установява ,че същото е образувано на основание постъпила ИМ от ищеца К.Ц.В.
срещу майка му Д.Б.В. за поставяне на ответницата под пълно запрещение.С
решение на Окръжен съд М. от 05.04.2016г., постановено по гр.д.№189/2015г. по
описа на същия съд Д.Б.В. ,ЕГН **********,настанена в Дом за възрастни хора с деменция в с.***,обл.М. е поставена под пълно
запрещение.Решението влязло в сила на
27.04.2016г.
От приложеното към ИМ
ЕР на ТЕЛК №*** от 22.01.2014г.,изд.от ДПБ Ловеч се установява,че на Д.Б.В. е
призната 100% трайно намалена работоспособност,с чужда помощ,пожизнено ,с
водеща диагноза –деменция при болестта на Алцхаймер ,с дата на инвалидността
03.08.2013г.
С ИМ претенцията на ищеца е двата гореописани
договора за дарение да бъдат унищожени на осн.чл.31 ал.1 ЗЗД,като са наведени
доводи за унищожаемост и на упълномощителната сделка също на осн.чл.31 ал.1 ЗЗД,за нищожност на нотариалното удостоверяване при заверката на пълномощното, поради
това,че е поставен отпечатък от десния палец с посочена причина “заболяване“,без
да е вписана болестта „Алцхаймер“. Изложени са доводи,че договорите за дарение
са сключени от лице без представителна власт съгласно чл.42 ЗЗД.
Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако
то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си,а според ал.2 унищожение на такъв договор не може да се иска след
смъртта на лицето,освен ако преди смъртта
е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недеспособността произлиза от същия договор.
Окръжният съд изцяло
възприема като правилни и законосъобразни изводите на ЧРС,че претенцията по
чл.31 ал.1 ЗЗД е допустима,както и ,че упълномощителната сделка е унищожаема
като сключена от дееспособно лице,което при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си.Установено е по категоричен начин ,че
преди смъртта на Д.В.,поч.на 17.03.2017г.,същата е била поставена под пълно
запрещение с решение на ОС М. по гр.д.№189/2015г.,влязло в сила на 27. 04. 2016г.,
ищецът К.В. е неин наследник и претенцията е допустима.
По делото е назначена
психиатрична експертиза .От заключението на ВЛ Надя Луканова,което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът кредитира изцяло се
установява, че към 15.06.2015 г. – датата на извършеното упълномощаване,Д.В. е страдала от тежка деменция,глобарен тип ,при която личността е загубила своя
облик, предишните си убеждения, изработени навици и умения, не е могла да изрази
своите мисли с думи, нито да осмисли насрещната реч, с отсъствие на
съзнателност в поведението,като според ВЛ с такива хора може лесно да бъде
злоупотребено,поради тяхното лековерие,несъобразителност и некритичност. Становището
на ВЛ е,че поради тази душевна болест починалата
не е могла да се грижи за своите работи,да разбира и ръководи своите действия и
е загубила дееспособността си,като в експертизата е посочено,че към онзи момент състоянието на Върбанова се
отнася към мед.критерий за невменяемост –не е могла да разбира свойството и
значението на постъпките си, както и да ги ръководи.В заключението ВЛ
посочва,че към момента на упълномощаването при Д.В. са били невъзможни
планирането, вземането на решение или организацията на задачи,че същата не е
съзнавала какво ще произтече от акта на
упълномощаване,нито е могла да изрази
собствени мисли с думи,нито да осмисли това,което й се говори,поради вече
настъпили и необратими нарушения на мисленето
и афатични смущения /засягания на речта/.
При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа
обстановка съдът приема,че упълномощителната сделка ,съгласно нотариално
заверено пълномощно от 15.06.2015г.,с което покойната Д.Б.В. е упълномощила сина си Д. Ц.В. и третото лице-помагач Д.Г.Д. да я представляват пред нотариус с право да извършват всички действия на
управление и разпореждане с притежаваните от нея недвижими имоти,описани по-горе е унищожаема на основание чл.31 ал.1 ЗЗД,като сключена
от дееспособно лице,което не е могло да разбира или да ръководи действията
си.Към датата на упълномощаването 15.06.2015г.упълномощителката Д.В. е била
дееспособна, тъй като не е била поставена под пълно запрещение,въпреки наличието
на психично заболяване –деменция при болестта на Алцхаймер и призната 100 % тр.н.р.съгласно
ЕР на ТЕЛК от 22.01.2014г.Категорично от психиатричната експертиза се
установи,че към момента на упълномощаването Д.В. не е могла да разбира и да
ръководи действията си и не съзнавала последиците от акта на упълномощаването.В
този смисъл са изводите на ЧРС, които са правилни,законосъобразни,кореспондират
с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната
инстанция.
От събраните по делото доказателства не може да се
приеме с категоричност,че при заверката на подписа на упълномощителката от
нотариуса е налице нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на
чл.576 ГПК,поради нарушение на чл.579 ал.2 ГПК.Вместо подпис в пълномощното е положен
отпечатък от десния палец на упълномощителката, като нотариусът е отбелязал ,че
причината затова е заболяване,което е удостоверено с подписите на двама свидетели.Разпоредбата
на чл.189 ГПК предвижда,че частен документ,издаден от неграмотен,трябва да носи
вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама
свидетели. Няма данни упълномощителката да е била неграмотна. Нормата на чл.579
ал.2 ГПК препраща към чл.189 ГПК,в хипотезите на неграмотност или недъгавост ,в
които случаи актът не се приподписва от свидетели. В решение на ВКС №621/13.07.2011г.по гр.д.№1195/2009г.,І г.о.е
прието,че под "недъгавост" по смисъла на чл. 475, ал. 2 ГПК (отм.)
следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в
резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или не може да положи
идентифицируем такъв.Прието е,че това
са и заболявания, в резултат на които лицето не
може да извършва или да координира движенията на ръката и пр.,че когато болестното нарушение на двигателната
способност на ръката не е пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали
се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето.В конкретната хипотеза е установено психичното
състояние на упълномощителката към датата на упълномощаването -15.06.2015г.,но
няма категорични данни какво е било нейното физическо състояние,дали същата е
можела да координира движенията на ръката си или не ,дали е била засегната
двигателната й способност ,респ. дали е налице недъгавост или не по смисъла на чл.579 ал.2 ГПК,създаващ
пречки за полагане на подпис.При липсата на безспорни данни в тази насока не
може да се приеме с категоричност,че не е спазен чл.579 ал.2 ГПК и нотариалното
удостоверяване е опорочено до степен на
нищожност.
Неправилно ЧРС е приел,че след като
упълномощителната сделка е унищожаема на осн.чл.31 ал.1 ЗЗД ,от същия порок ще
страдат и действията на пълномощника,поради което е счел,че и двата договора за
дарение също са унищожаеми на осн.чл.31 ал.1 ЗЗД.Упълномощаването и последващите
сделки, сключени от пълномощник са самостоятелни и независими една от друга
сделки.Установен е порок във волята на упълномощителката Д.В.,която към момента на упълномощаването не е могла да
разбира и да ръководи действията си ,поради което тази сделка е унищожаема на
осн.чл.31 ал.1 ЗЗД. Порокът относно волята на представлявания не се е пренесъл автоматично
върху сключените впоследствие от представителя сделки.Сключените от
пълномощника Д. Д. два договора за
дарение,обективирани в нот.акт №173/2015г. и нот.акт №174/2015г.са сключени без
надлежна представителна власт.Тези договори са в състояние на висяща
недействителност по чл.42 ал.2 ЗЗД,докато не бъдат потвърдени от упълномощителя
или от неговите наследници.В този смисъл е константната съдебна практика на
ВКС,както и ТР №5/12.12.2016г.на
ОСГТК на ВКС по т.д.№ 5/2014г,съгласно което договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.
В конкретната хипотеза такова
потвърждение на сключените от пълномощника без
представителна власт два договора за дарение не може да бъде направено
,поради настъпилата смърт на упълномощителката Д.В.-дарител по договорите и
праводател на ищеца.Двата договора за дарение са нищожни , поради липса на
съгласие,на осн.чл.26 ал.2 ЗЗД и не са породили правни последици.В този смисъл
е практиката на ВКС-решение №223/19.06.2013г.по гр.д.№1006/2012г.,ІV г.о.
При правилно изяснена фактическа
обстановка,крайният извод на ЧРС за уважаване на иска ,с който се претендира недействителност
на договорите за дарение е правилен. Неправилно съдът е квалифицирал
претенцията като такава по чл.31 ал.1 ЗЗД и е постановил унищожаване на двата договора за дарение, въпреки наведените от
ищеца доводи в ИМ,че пълномощникът е действал без представителна власт. Налице
е порок във волята на упълномощителката Д.В.,от чието име са сключени сделките.
Ищецът като неин наследник, позовавайки се на този порок във волята на майка
му,представлявана по сделките може да
иска прогласяването на нищожността или унищожаването на сделката,като в случая
искането е за унищожаемост на договорите за дарение ,на осн.чл.31 ал.1 ЗЗД
.Дадената от ищеца квалификация не обвързва съда,който е длъжен съобразно
изложените в ИМ твърдения да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата,
подлежащи на доказване.Процесните договори за дарение по изложените съображения са нищожни,поради
липса на съгласие на осн.чл.26 ал.2 ЗЗД. Съдът се е произнесъл по предявения
иск за недействителност на извършените от пълномощника разпоредителни сделки-два
договора за дарение ,като е дал неправилна квалификация на спора.Окръжният съд
счита,че не е налице хипотезата на чл.270 ал.3 ГПК и постановеното решение не
следва да бъде обезсилено като недопустимо,а на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да
се отмени като неправилно.Въззивната инстанция следва се произнесе по същество
в горния смисъл като прогласи нищожността на двата договора за дарение, обективирани
в нот.акт №173/2015г.и нот.акт №174/2015г.на нотариус Я.Я..
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски за двете
съдебни инстанции общо в размер на 1926,13лв.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Ч. Районен съд №215 от 10.06.2019г.,постановено
по гр.д. №844/2017г.по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на осн.чл.26 ал.2 ЗЗД,поради
липса на съгласие на договор за дарение на недвижим имот от 03.07.2015г., обективиран
в нотариален акт №***,том ІІІ,рег.№***,дело №*** от 2015г.на нотариус Я.Я.,рег.№***
и район на действие РС Ч.Б.,по силата на който Д.Б.В. чрез пълномощника си Д.Г.Д.
като дарител е дарила на Т.П.Х. следните съсобствени недвижими имоти:
-1/12 ид.ч. от нива с площ от
9,115дка,в землището на с.***,ІІІ кат.в м.“***“,съставляваща имот №***,при
граници:имот №***, имот №***,имот №***,имот №***.
-1/12 ид.ч.от нива с площ от 13,503
дка ,в землището на с.***,ІV кат.,в м.“***“,съставляваща имот №***,при граници:имот
№***, имот №***,имот №***,имот №*** и имот №***.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на осн.чл.26
ал.2 ЗЗД,поради липса на съгласие
на договор за дарение на недвижим имот от 03.07.2015г., обективиран в
нотариален акт №***,том ІІІ,рег.№***,дело №*** от 2015г.на нотариус Я.Я.,рег.№***
и район на действие РС Ч.Б.,по силата на който Д.Б.В. чрез пълномощника си Д.Г.Д.
като дарител е дарила на Т.П.Х. следните съсобствени недвижими имоти:
-1 / 4 ид.ч.от нива с площ от 14,903
дка,в землището на с.***,ІІІ-та кат.,в м.“***“,съставляваща имот №***,при
граници:имот №***, имот №***,имот №***,имот №***,имот №*** и имот №***
-1 /4 ид.ч.от нива с площ от 11,329
дка,в землището на с.***,ІІІ кат,в м.“***“,съставляваща имот №***,при
граници:имот №***,имот №***,имот №***,имот №***,имот №*** и имот №***.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Т.П.Х. , ЕГН ********** *** бряг ДА ЗАПЛАТИ
на К.Ц.В. ,ЕГН **********,със
съдебен адрес за призоваване:адвокати Д.Н. и П.Е. *** деловодни разноски за
двете съдебни инстанции в размер на 1926,13лв.
Решението е
постановено при участието на Д.Г.Д.-трето лице помагач на страната на
ответницата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
при условията на чл.280 и сл ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: