Решение по дело №16152/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 19.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                         Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16152 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Т.С.К. срещу решение от 30.07.2019 г. по гр.д. №77491/2017 г. на Софийския районен съд, 49 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Етажната собственост на адрес: гр. София, жк. „*******, иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общото събрание на ЕС, взети на 31.07.2017 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, като неправилно е прието, че в срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Поддържа, че процесното Общо събрание на ЕС, проведено на 31.07.2017 г., е свикано незаконосъобразно от нелегитимен представител и в нарушение на разпоредбата на чл.12 ЗУЕС. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свид. Д. Савов и неправилно не е конституриал като ответници всички етажни собственици. Твърди също, че по делото не е установено, че решението на ОС на ЕС е взето при необходимия законов кворум. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отмени решенията на Общото събрание на ЕС, взети на 31.07.2017 г. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Етажната собственост на адрес: гр. София, жк. „*******, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата, като твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като искове са предявени след изтичане на преклузивния срок. Претендира разноски.

Образувано е и по въззивна жалба на ответника Етажната собственост на адрес: гр. София, жк. „*******, срещу решение от 30.07.2019 г. по гр.д. №77491/2017 г. на Софийския районен съд, 49 състав, в частта, в която са отменени по предявения от Т.С.К. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, решенията на Общото събрание на ЕС, взети на 24.08.2015 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, тъй като исковете са предявени след изтичане на преклузивния срок, неправилно и необосновано.  Поддържа, че кворумът на проведеното Общо събрание на ЕС не е опорочен, както и че липсва изрична разпоредба в ЗУЕС за поставяне на втора покана за отложената дата на Общото събрание на ЕС. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Т.С.К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанцинното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо по следните съображения:

СРС, 49 състав, е сезиран с иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна решенията на ОС на ЕС, проведени на 24.08.2015 г. и 31.07.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗУЕС, срокът за предявяване на иска е 30–дневен, който срок тече от получаването на решението по реда на чл.16 ал.7 ЗУЕС. Този срок като процесуален е преклузивен и тече от узнаване на решението, извършено по посочения законов ред – така и решение №39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС.

Едното Общо събрание на етажната собственост, чиито решения са атакуват от ищеца, е проведено на 24.08.2015 г. Към този момент приложим е ЗУЕС в редакцията му от ДВ. бр.57 от 26.07.2011 г., съгласно чл.16 ал.7, председателят на управителния съвет /управителят/ в срока по ал.6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет /управителя/ и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола се предоставя на собствениците, ползвателите или обитателите при поискване.

Следователно преклузивният 30-дневен срок за предявяване на иска по чл.40 ЗУЕС започва да тече от датата, на която е съставен протоколът за поставяне на съобщението за изготвяне на протокола.

От представения по делото доказателства протокол за поставено съобщение за изготвен протокол от Общо събрание на процесната ЕС от 26.08.2015 г. е видно, че на 26.08.2015 г. в 16:45 часа, на таблото за обяви във входното фоайето на жилищната сграда е поставено съобщение по чл.16 ал.7 ЗУЕС за изготвен протокол от общо събрание на собствениците в ЕС. Протоколът е подписан от управителят на ЕС и свидетел – собственик на обект – ап.49, в ЕС. При това положение и като се следва правилото на чл.60 ал.5 ГПК срокът по чл.40 ал.2 ЗУЕС за предявяване на иска е изтекъл на 25.09.2015 г., а исковата си молба е депозирана на 30.10.2017 г., т.е. след изтичане на 30-дневния преклузивен срок.

Другото Общо събрание на етажната собственост, чиито решения са атакуват от ищеца, е проведено на 31.07.2017 г. Към този момент е приложима действащата в момента редакция на ЗУЕС и съгласно чл.16 ал.7,  председателят на управителния съвет /управителят/ в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет /управителя/ и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13 ал.2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.13 ал.2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.

Следователно и при тази редакция преклузивният 30-дневен срок за предявяване на иска по чл.40 ЗУЕС започва да тече от датата, на която е съставен протоколът за поставяне на съобщението за изготвяне на протокола.

От представения по делото доказателства протокол за поставено съобщение за изготвен протокол от Общо събрание на процесната ЕС от 02.08.2017 г. е видно, че на 02.08.2017 г. в 20:00 часа, на таблото за обяви във входното фоайето на жилищната сграда е поставено съобщение по чл.16 ал.7 ЗУЕС за изготвен протокол от общо събрание на собствениците в ЕС. Протоколът е подписан от управителят на ЕС и свидетел – собственик на обект – ап.64, в ЕС. При това положение и като се следва правилото на чл.60 ал.5 ГПК срокът по чл.40 ал.2 ЗУЕС за предявяване на иска е изтекъл на 02.09.2017 г., а исковата си молба е депозирана на 30.10.2017 г., т.е. след изтичане на 30-дневния преклузивен срок.

Неоснователни са доводите на ищеца, че той е узнал в по–късен момент за изготвените протоколи от ОС, а именно – с получаване на протоколите от СО, район „Надежда“ на 30.10.2017 г. От събраните по делото доказателства /описаните по-горе протоколи за поставени съобщения/, както и от показанията на свид. Д.С.,  е установено при условията на пълно и главно доказване, че протоколите за поставяне на съобщенията за изготвени протоколи от процесните ОС на ЕС са поставени на посочените в тях дати, поради което въззивният съд намира, че ищецът не е упражнил своето право на иск в предвидения от закона срок.

Константна е съдебната практика, че при предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок се касае за отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта му, за която съдът следи служебно и при констатиране на която производството по делото следва да бъде прекратено. Ако тази пречка се констатира от въззивния съд постановеното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото прекратено /в този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. решение №861 от 08.12.2008 г. по гр.д. № 175/2007 г. на I ГО, решение №1339 от 06.01.2009 г. по гр.д. №5579/2007 г. на IV ГО, решение №47 от 11.02.2009 г. по гр.д. №690/2008 г. на II ГО и др./.

Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено, като процесуално недопустимо.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.4 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв. К., според който ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на сумата от 450,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 т.4 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и правната сложност на делото, следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 300,00 лв.

На ответника на основание чл.78ал.1 ГПК следва да се присъдят и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв. К., според който ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на сумата от 500,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 т.4 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и правната сложност на делото, следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 300,00 лв.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 30.07.2019 г., постановено по гр.д. №77491/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №77491/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.

ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, жк. „*******, на основание чл.78 ал.4 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 325,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.