Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.01.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На тринадесети декември Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 2099 по описа за 2019 година
и за да
се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 19-1228-000933 от 10.05.2019 год. на началника на
Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят А.Ц.К. твърди, че
НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град
Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа
на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 19-933
от 05.04.2019 г. (серия А, бланков № 145726) жалбоподателят е санкциониран за
две нарушения по ЗДвП (Закон за движението по пътищата), извършени на 04.04.2019
год. около 14.30 часа в град Стара Загора, по бул.”М.Методи Кусев” до № 50 при
управление в посока север на лек автомобил марка ”БМВ Х3”, с рег.№ DV06KHF, негова собственост.
По т.1 от НП жалбоподателят
е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП (“Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие”) за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП (“Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието”),
изразяващо се в това, че не е спрял да установи какви са последиците от ПТП).
Жалбоподателят оспорва
вменените му нарушения по т.1 и т.2 от НП, като твърди, че е налице издадено и
влязло в сила наказателно постановление № 19-1228-00934 от 10.05.2019 год., за
което вече му е наложено наказание за извършеното от него нарушение.
В подкрепа на фактическите
констатации, отразени в АУАН, възпроизведени в НП и касаещи нарушението по т.1
от обжалваното наказателно постановление, са изцяло показанията на св.Г.Х.С. – собственик
на паркиран на бул.“М.М.Кусев“ автомобил.
В случая съдът кредитира с
доверие именно показанията на св.Г.С. и св.Ж.И., посетила местопроизшествието
непосредствено след неговото извършване, установяваща извършеното от
жалбоподателя нарушение на две различни места по бул.“М.М.Кусев“, тъй като се
потвърждават от показанията на актосъставителя Т.Г.Т. и свидетеля по акта Р.Е.Г.,
както и направените снимки на ударените автомобили малко след разглеждания
пътен инцидент, установяващи охлузванията по автомобилите, съответстващи на
описанието им и механизма на причиняването им, възприети от
административно-наказващия орган в НП и съответстващи на издадените Протоколи
за ПТП с № 1693091 и № 1693092, описани и в представената от АНО по делото
докладна записка.
В случая снимките са датирани “04
април 2019“, 14:53:39, 14:51:55, 14:51:44, 14:51:32 и 14:53:32А, отразяващи
констатираното на място фактическо положение и отразеното впоследствие в
докладна записка от пристигналия на място дежурен, изпратен от ОДЧ на МВР във
връзка с настъпилото ПТП.
Показанията на свидетелите Г.,
Г., И. и С. и твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата му, преценени в
съвкупност недвусмислено навеждат на единствения възможен извод, че представените
и приети като доказателства снимки (л.51-55 от делото) са били направени по
време на проверката, извършена малко след пътния инцидент.
При тези данни съдът намира
за доказано по несъмнен и безспорен начин извършването от жалбоподателя на
нарушението, описано в т.1 от НП, като не може да бъде споделен довода за приложение
на принципа mfm bis in idem. В случая се касае за две
отделни деяние, извършени през непродължителен период от време, на две различни
места по бул.“М.М.Кусев“, за които съответно са съставени два протокола за ПТП,
издадени са два АУАН и две наказателни постановления, респективно – не е налице
издаване на две наказателни постановления за едно и също деяние.
В изпълнение на служебната
си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП
по т.1 и водещи до опорочаване на НП до степен на незаконосъобразност, налагаща
отмяната му по т.1, включително и твърдените такива от жалбоподателя, в
частност – административно-наказателните обвинения са индивидуализирани от
фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, както в АУАН, така и
в НП, като описанията на нарушенията съответства на правната им квалификация, а
индивидуализацията на щетите в повече от посоченото в АУАН и НП би означавало
конкретизация на размера им, което обаче, доколкото не е налице хипотезата на
чл.55, ал.2 от ЗАНН – Закон за административните нарушения и наказания, не е
било необходимо при липса на съответно искане за обезщетение от пострадалия –
чл.45 от ЗАНН.
За нарушението по т.1 от НП
се предвижда лишаване
от право да се управлява МПС (моторно превозно средство) за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв. В случая наложеното наказание
лишаване от право
да се управлява МПС
е минималното предвидено в закона – за срок от 1 месец, поради което
обсъждането на въпроса съобразено ли е било това наказание с тежестта на
конкретното нарушение също се явява безпредметно. Не така стои въпросът обаче с
наложената на жалбоподателя глоба – 100 лева, т.е. малко над минималния размер
на наказанието, предвиден в закона, без обаче да са изложени обстоятелствата,
обусловили този диференциран подход при определяне на размерите на двете
кумулативно предвидени наказания за едно и също нарушение, респективно –
отегчаващото или отегчаващите отговорността обстоятелство или обстоятелства,
налагащо или налагащи определянето на наказанието глоба над минималния
предвиден в закона размер.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че НП в частта му по т.1 следва да бъде потвърдено относно наложеното
наказание
лишаване от право да се управлява МПС и изменено по отношение на
глобата, като бъде намален размера на последната до законоустановения минимум
от 50 лева.
По т.2 от НП жалбоподателят е
санкциониран на основание на основание чл.185 от ЗДвП („За нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с…”) за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП (“Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”), изразяващо се в това, че не контролира ППС, което
управлява, допуща ПТП с щети по двете МПС и по пътната инфраскруктура.
Правната квалификация на
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е несъответна на
фактическото обвинение от една страна, а от друга разпоредбата не включва като
съставомерен елемент и резултат настъпването на ПТП. Съгласно т.2 от правното
обвинение, водача в разрез с изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП не контролира ППС,
което управлява и причинява ПТП, но фактическото обвинение е за причиняване на
ПТП, поради движение с несъобразена скорост в резултат на която се изгубва
контрол над автомобила, същия излиза от пътното платно и се блъска в три
метални колчета, като ги поврежда, едно от тях изхвърча и удря паркираният на
паркинга до № 50 лек автомобил марка “Мицубиши Лансер“, с рег № СТ 9293 АН.
Безспорно е че разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съдържа общо правило
за поведение, задължително за всички водачи. Със съставения АУАН, въз основа на
който е издадено процесното наказателно постановление, на жалбподателя е
повдигнато административно обвинение за това, че на посочените място и дата,
управлявайки лек автомобил, губи контрол и се блъска в метални колчета. Въз
основа на това фактическо обвинение, което изцяло е възпроизведено и в
наказателното постановление, е отправено правно обвинение за причиняване на
ПТП, като поради нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, е наложено
административно наказание на основание чл.185 ЗДвП. Съставът на чл.185
от ЗДвП е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба,
която в случая не включва като елемент причиняването на ПТП / чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от водачите да
контролират управляваното от тях МПС, но законодателят не е предвидил резултата
от неизпълнение на това задължение да е резултатен – причиняване на ПТП/.
Причиняването на ПТП се субсумира в състава на административно-наказателната
разпоредба на чл.179,
ал.2 във вр. с ал.1
ЗДвП, която не е посочена като нарушена в издаденото наказателно
постановление. Ето защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е квалифицирал
установеното неправомерно поведение като такова по 185, във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП, наказващият орган е
извършил неправилна правна квалификация на деянието. Несъответствието между
фактическото описание на административното нарушение и неговата правна
квалификация е съществено нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт
и обуславящо неговата отмяна. Квалификацията на деянието е изцяло в
правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза
на процеса.
По изложените съображения,
съдът намира, че наказателното постановление, в частта относно
административното наказание, наложено на основание на чл.185
от ЗДвП /т.2 от НП/, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1228-000933 от
10.05.2019 год., издадено от началник на група в Сектор “ПП” към ОД на МВР
гр.Стара Загора в частта му по т.1, в която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на А.Ц.К., с ЕГН ********** се налага административно наказание “лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 (един) месец за
извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № № 19-1228-000933 от
10.05.2019 год., издадено от началник на група в Сектор “ПП” към ОД на МВР
гр.Стара Загора, в частта му по т.1, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на А.Ц.К.,
с ЕГН ********** се налага административно наказание “глоба“ в размер на 100
(сто) лева за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на така наложеното административно
наказание “глоба“ от 100 (сто) лева на 50 (петдесет) лева.
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 19-1228-000933
от 10.05.2019 год., издадено от началник на група в Сектор “ПП” към ОД на МВР
гр.Стара Загора, в частта му по т.2, в която на основание чл.185 от ЗДвП на А.Ц.К.,
с ЕГН ********** се налага административно наказание “глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева за извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: