Номер 23715.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
Прокурор:Антоанета Николова Близнакова (АП-София)
Апелативна прокуратура - София
Росица Георгиева Слабакова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000600736 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СГП срещу определение от 29.6.2020 г. по н.ч.д. № 1736/20 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), 18.
първоинстанционен състав, с което, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, са групирани наказания измежду наложените на осъдения Н. Й. Н. с четири отделни
присъди. С обжалвания съдебен акт е определено едно общо най-тежко наказание (между наказанията по н.о.х.д. № 21513/17 г. на СРС, по н.о.х.д. № 2299/18 г. на СРС, по
н.о.х.д. № 12899/18 г. на СРС и по н.о.х.д. № 5919/17 г. по описа на СГС) лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и
б. „б“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното наказание. По реда на чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК от общото наказание са
приспаднати изтърпените части от наказанията и времето на предварителното задържане на осъдения. Към така определеното наказание е присъединено наказанието глоба в
С определението е оставено без уважение искането на прокурора за прилагане на разпоредбата на чл. 24 НК. Протестът е насочен именно срещу тази част на
съдебния акт. Прокурорът настоява за увеличаване на общото най-тежко наказание, наложено на осъдения, с аргумент, че последният е личност със завишена степен на
обществена опасност и трайно утвърдени престъпни навици. В подкрепа на тезата си сочи, че Н. Н.е осъждан 12 пъти, в това число и за деяния, осъществени в условията на
опасен рецидив и е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, което разкривало, че въпреки приложената досега наказателна репресия целите на наказанието не са
били постигнати. С това прокурорът обосновава необходимостта от прилагането на по-засилена наказателна репресия. Претенцията към въззивния съд е единствено за
Не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събирането на доказателства.
В проведеното закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 НПК настоящият съдебен състав е приел, че за правилното решаване по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция, тъй като наличните доказателства са достатъчни за решаване на релевантните въпроси. Същият извод е
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурор Близнакова поддържа протеста по изложените в него съображения и отправя искане за
Служебноназначеният защитник на осъдения Николов – адвокат Анета А., пледира за потвърждаване на определението. Счита, че първостепенният съд правилно
е преценил, че се касае за млад човек, срещу когото не са водени други производства, както и че определената санкция е в достатъчно висок размер, като при предходни
произнасяния наказанието било двукратно увеличавано. Допълва, че според казаното й от осъдения той имал много примерно поведение в затвора и не бил наказван. Моли
Осъденият Николов поддържа становището на защитника си и не го допълва, а в предоставената му последна дума моли наказанието му да не бъде увеличавано.
След като прецени изложените в протеста доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски
1
Протестът е допустим като подаден в срок, от надлежно легитимиран субект и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество обаче е
неоснователен. Извършеното групиране съответства на материалния закон, с изключение на пропуска на съда да присъедини наложената глоба в размер на 2000 лева по
една от присъдите. Но предвид липсата на протест в тази насока и с оглед забраната за влошаване на положението на осъдения без надлежно съответно искане, въпросът не
може да бъде пререшен от въззивния съд. Отказът за приложението на чл. 24 НК се явява справедливо разрешение в конкретния случай. Въззивният съд достигна до тези
Установените по делото факти не са предмет на спор от страните и в протеста не са наведени доводи, че групирането на наказанията е извършено неправилно.
При все това, тъй като въззивният съд е длъжен да извърши пълна служебна проверка, независимо от наведените в протеста основания, САС намира за необходимо да
отбележи, че първоинстанционният съд е приел вярно релевантната фактология, основавайки се на събраните писмени доказателства, установяващи по несъмнен начин
са постановени неколкократно различни съдебни актове. По първия от тях е реабилитиран по
право по реда на чл. 86 НК. Със следващите три е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда чл. 78а НК. По други четири съдебни акта е било определено едно
общо най-тежко наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23 НК и е било приведено в изпълнение отложено наказание по предходно осъждане. Тези наказания са били изтърпяни,
а последният съдебен акт от сочената група е влязъл в сила на 17.3.2015 г. Деянията, касаещи процесната кумулация са извършени след тази дата, поради което и правилно
СГС е приел, че няма основания да преразглежда други групирания, а от значение за неговата преценка са осъжданията, посочени по-долу, спрямо които са налице
. на СРС, в сила от 21.12.2017 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 29, б. „а“ НК, извършено на 4.10.2017 г.,
за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, търпимо при първоначален строг режим;
на СРС, в сила от 10.5.2018 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, извършено на
6.10.2017 г., за което е санкциониран с наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието;
.2018 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, извършено в
периода от 29.9.2017 г. – 5.10.2017 г., за което е санкциониран с наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, при първоначален строг режим на
на СРС, в сила от 11.2.2019 г., за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК, извършено на 31.8.2017 г., за което е санкциониран с глоба от 400
на СРС, в сила от 18.2.2020 г., за престъпления по: чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, б. „б“ НК, извършено на
26.8.2016 г., за което е санкциониран с лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца; за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, извършено на
16.9.2016 г., за което е санкциониран с лишаване от свобода за срок от осем месеца години и за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, за което е санкциониран с
глоба от 2000 лева. Определено му едно общо най-тежко наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг
Данните за петте съдебни акта обосновават на първо място извод, че местно и функционално компетентен за разглеждане на искането е бил именно Софийски
градски съд, защото е първостепенният съд, постановил последната влязла в сила присъда.
На следващо място, САС споделя напълно правния извод на предната инстанция за наличие на материалните предпоставки, визирани в чл. 23, ал. 1 НК, за
определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените по петте влезли в сила присъди. Престъпленията по всяка от тях са били извършени преди влизането в
сила на съдебните актове за същите, с оглед на което правилно е определено едно общо наказание лишаване от свобода, равняващо се на най-тежкото от тях, а именно в
размер на пет години и четири месеца, към което, съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК е присъединена глобата от 400 лева.
Спорният въпрос е относно отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 24 НК. Градският съд е аргументирал това разрешение с обстоятелството, че се касае за
деяния, извършване в периода 2016 г. – 2018 г. без към момента да има данни за нови криминални прояви на осъдения, както и с това, че двукратно били увеличавани
наказания при предходни групирания. Въззивният съд се присъединява към първото съображение и не се съгласява с второто. При предходно групиране (по н.ч.д. №
14202/18 г.) е било постановено увеличение на наказанието по реда на чл. 24 НК, но това кумулиране, касаещо три от включените в процесното групиране наказания, се
пререшава именно с настоящото произнасяне. Няма данни за никакви други увеличения. Въпреки тази резерва, апелативният съд се съгласява с крайното разрешение, защото
на собствено основание счита, че увеличаването на общото най-тежко наказание не се налага в разглежданата хипотеза. Пълният преглед на справката за съдимост на Н. Й.
обосновава правния извод, че той е осъждан общо три пъти (сред които се включва и разглежданото сега осъждане). Така е, защото има едно общо най-тежко наказание за
деяния, извършени в условията на реална съвкупност, едно приведено в изпълнение наказание по присъда, която не е била включена в групата, и сега разглежданата група
деяния, за които се налага едно общо най-тежко наказание. Размерът на последното сам по себе си не е малък, не е и несправедливо нисък, преценен от гледна точка на
включените в групата наказания. Упражняването на по-интензивна принуда не би способствало за постигане целите на наказанието. В случай че с осъдения се осъществяват
ефективни поправителни дейности за период от пет години и четири месеца (колкото е общото наказание), то в този срок целите на наказанието са постижими. Периодът е
достатъчно дълъг и в неговите рамки е обективно възможно настъпването на очаквания поправителен и превъзпитателен ефект върху личността на осъдения. Целите на
генералната превенция също не са компрометирани, тъй като наказанието е достатъчно строго, за да произведе търсения възпиращ и предупредителен за останалите членове
От определеното за изтърпяване общо най-тежко наказание правилно са приспаднати изтърпените наказания и задържанията.
Строгият режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три години е определен законосъобразно, в съответствие с предвиденото в
2
При извършената пълна служебна проверка САС не установи допуснати съществени процесуални нарушения, нито констатира основания за изменение на
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл. 306, ал. 3, предл. 1. НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, НО, 18. първоинстанционен състав от 29.6.2020 г., постановено по н.ч.д. № 1736 по описа за 2020 г.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му като се изпратят съобщения на САП, на адвокат А. и на осъдения Н. Н.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3