№ 165
гр. Силистра, 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
и прокурора Т. Д. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Людмил П. Хърватев Частно
наказателно дело № 20223400200290 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
Страна: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СИЛИСТРА – редовно призована,
явява се лично ПРОКУРОРТ Т. Ж..
Обвиняем: П. И. П. – редовно призован, явява се лично, воден от
служители на ОЗ „Охрана“ – Силистра и с адв.Т. Г. С. – АК – СИЛИСТРА –
надлежно упълномощен от досъдебното производство.
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните счита, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЪЩОТО:
1
Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура –
Силистра за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия П. И. П.. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на искането.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане. Нямаме
доказателствени искания. В хода по същество ще изложа подробности.
АДВ.С.: Смятам, че направеното искане, макар и своевременно
направено е неоснователно. Нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ към обвиняемия П. П.: Работите ли някъде?
ОБВИНЯЕМ П. П.: В момента – не.
ПРОКУРОРЪТ към обвиняемия П. П.: С какво се издържате?
ОБВИНЯЕМ П. П.: Бях в чужбина и от залози в „Efbet“. Тази седмица
очаквах да започна работа.
АДВ.С. към обвиняемия П. П.: На колко години е майка ви и къде
живее тя?
ОБВИНЯЕМ П. П.: Майка ми е на 76години. Тя живее в гр.Дулово.
СЪДЪТ към обвиняемия П. П.: Колко време работихте в чужбина?
ОБВИНЯЕМ П. П.: Девет години в Испания и два месеца в Австрия. В
Испания работих от 2008г. до 2017г. и после 2019г. ходих за три месеца, а
през другото време в гр.Дулово работих.
СЪДЪТ към обвиняемия П. П.: Къде живеете в момента?
ОБВИНЯЕМ П. П.: На квартира в гр.Силистра.
2
СЪДЪТ към обвиняемия П. П.: На чие име е квартирата?
ОБВИНЯЕМ П. П.: Не знам. Не мога да ви кажа.
СЪДЪТ към обвиняемия П. П.: Как живеете там – договор вие
сключвал ли сте с наемодателите?
ОБВИНЯЕМ П. П.: Нямаме подписан договор.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към обвиняемия. Нямаме искания.
АДВ.С.: Нямам въпроси към обвиняемия. Нямаме искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, както заявихме,
поддържаме направеното искане за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на П. И. П., обвиняем по досъдебно
производство, посочено в искането.
Действително, искането съдържа подробни мотиви и описания на
фактическите обстоятелства, която е била установена до момента. Макар и
делото да е на абсолютен ранен стадий на разследване смятам, че са били
събрани необходимият обем от доказателства, от които биха могли да бъдат
направени следните изводи:
Следва да се посочи, че по отношение на обвиняемия П. е било
повдигнато и предявено обвинение за извършено от него престъпление от
общ характер, което е тежко по смисъла на закона и за което се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ в един немалък размер.
На следващо място, категорично може да се зави, че от събраните до
момента доказателства може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият П. е автор на престъплението, в което е обвинен. Неговата
съпричастност към престъплението се доказва от резултатите от извършените
3
първоначални следствени действия, протоколи за претърсване и изземване,
веществени доказателства и разпитите на свидетели, които безспорно сочат,
че обвиняемият П. в посочения инкриминиран период е държал мрежа и
разпространявал високорискови наркотични вещества, под формата на
кокаин, посочени са точно къде са били намерени тези наркотични вещества,
техният грамаж който е установен до момента, както и местата, където те са
били държани.
На следващо място считам, че категорично в случая са налице и
опасностите, визирани в текста на чл.63, ал.1 от НПК и въпреки, че към
момента би могло да се твърди, че обвиняемият П. има постоянен и настоящ
адрес то считам, че категорично е налице другата опасност, а именно същият
да се укрие или да извърши друго престъпление. Предвид, на първо място
естеството на същото, а именно разпространение на наркотични вещества
сред наркозависими лица, които на първо място са известни със своята
лабилна психика и същите биха могли да бъдат лесно манипулирани от
страна на обвиняемото лице или приближени до него хора, предвид факта, че
начинът на извършване на престъплението сочи за утвърдени престъпни
наклонности и изградени връзки с лица, извършващи разпространителска
дейност на по – високо ниво. От подобни лица обвиняемият П. се е снабдявал
с наркотични вещества, които впоследствие е разфасовал и ги е продавал на
крайни получатели, като по този начин се изгражда мрежа от потребители,
като е съзнавал ясно, че същото разпространение води до негативно влияние
върху здравето на лицата, на които е разпространил тези наркотични вещества
от една страна, и от друга страна, не бива да се пренебрегва и фактът, че
обвиняемият П. генерира доходи от престъпен произход от този вид дейност.
Предвид изложеното аз считам, че в случая, целите на мерките за
процесуална принуда, визирани в текста на чл.57 от НПК, а именно
обвиняемият да бъде възпрепятстван да се укрие или да извърши друго
престъпление или да осуети влязла в сила присъда биха се реализирали
единствено с вземането на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в рамките на разглежданото досъдебно производство.
Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт.
АДВ.С.: Уважаеми господин Председател, един от най –
4
чувствителните въпроси за всеки обвиняем спрямо когото се твърди, че е
извършил престъпление от общ характер по вид тежко по смисъла на НК е
мярката за неотклонение, която трябва да бъде взета по отношение на него.
Това, което искам да отбележа е, че мярката за неотклонение по
отношение на които се визират в рамките на досъдебното производство е
факултативен, а не необходим задължителен елемент. С други думи,
досъдебно производство може да осъществи своите цели и без да е взета
мярка за неотклонение, независимо от тежестта на извършеното
престъпление. Независимо и от разпоредбата на чл.63, ал.2 от НПК.
Ако това е смисълът на закона, който може да бъде извлечен директно
от разпоредбата на чл.56, ал.1 от НПК въпросът е: как мярката за
неотклонение следва да бъде индивидуализирана, за да е адекватно, като
принуда, поведението на разследващите органи и на наблюдаващия прокурор
по отношение на обвиняемия, който все още се счита за невинен.
Изходни точки и основни предпоставки за индивидуализацията на
мярката за неотклонение са посочени в чл.56, ал.3 от НПК, а целите на
мярката за неотклонение са индивидуализирани в чл.57 от НПК. И едната и
другата разпоредба е преповторена в материята на чл.63, чл.64 и чл.65 от
НПК, като се борави винаги с три основни категории:
Обосновано предположение, въз основа на събрани доказателства, че
престъплението, за което се взема мярка за неотклонение е осъществено от
обвиняемия.
Опасност и риск обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление.
Ако това са трите категории, където те трябва да бъдат смесени, като
ви даде възможност да индивидуализирате мярката за неотклонение, която се
иска от Вас, в случая като „Задържане под стража“. За мен, предварителната
нагласа вече е търсеното от прокурора и мярката за неотклонение е повече от
сигурна, като краен резултат на правораздаването, което Вие би следвало да
осъществите. Тук се запознах с данните по делото и нещата претърпяха
еволюция в подкрепа на становището на обвиняемия за ненужност от
подобна мярка за неотклонение. Ако обърнете внимание по първия пункт на
такова производство е т.нар. обосновано предположение за извършване на
престъпление. Това обосновано предположение се гради върху
5
доказателствата, събрани до този момент. Аз не споря за съдържанието на
доказателствата, които са събрани, а за начинът по който тези доказателства
са приобщени към досъдебното производство.
На следващо място, в цялостната книжнина, която е образувана по
досъдебното производство сочи, че това досъдебно производство е
образувано по реда на чл.219, ал.2 от НПК. Т.е., чрез предприемане на
неотложни процесуално – следствени действия от разследващите полицаи.
Има и обилна кореспонденция по реда на чл.160 и чл.161 за
необходимостта, като неотложно следствено действие да бъде извършен
обиск в дома на обвиняемия П. и в новостроящия се офис на заложна къща,
която не стана ясно как е свързана с обвиняемия, освен, че е забелязан от
полицейските органи, че е бил в помещението на ул.„Симеон Велики“.
Разрешението, което е дадено и одобрените, което се е търсело, през
цялото време е било на ниво районен със и ниво районна прокуратура, като
наблюдаващият прокурор е районен, който в един момент е стигнал до
извода, че компетентен наблюдаващ прокурор трябва да бъде прокурор от
Окръжна прокуратура – Силистра.
Моят въпрос е съвсем елементарен и аз смятам, че неговият отговор би
наклонил везните към извода, че събраните доказателства са в определена
степен компрометирани, а именно, че след като е осъществено всичко на ниво
районен съд и районна прокуратура при положение, че първоинстанционният
съд по подобно престъпление е окръжен съд, а наблюдаващ прокурор би
следвало да бъде прокурор от окръжна прокуратура, тази действия няма как
да се разгледат като редовно събрани доказателства и поради тази причина
няма как да бъдат оставени в основата на извода за обосновано
предположение за извършено престъпление.
Второто, което бих искал да кажа е, че в рамките както на т.нар.
неотложни следствени действия, така и при повдигане на обвинението, което
все още не е предявено, както беше посочено от прокурора, защото то е в
самото си начало, е повдигнато на обвиняемия П. и той се призна за виновен
за престъплението, за което е обвинен. Ако това е неговото процесуално
поведение, ако в крайна сметка бихме могли да съзрем степента на
положително въздействие на образуваното вече досъдебно производство
върху психиката и поведението на обвиняемия, то въпросът е сведен
6
естествен: защо е необходимо обвиняемият П. да бъде оставен изолиран от
обществото с ограничаване напълно на правото му да се придвижва.
Аз смятам, че признанието и опитът да се съдейства както на
разследващите органи, така и на прокуратурата е нещо, което следва да бъде
отчетено от Вас, като степен на обществена опасност на дееца, която по
никакъв начин не е изключена от предпоставките на чл.56, ал.3 от НПК.
Другото, което бих искал да кажа е, че както спомена обвиняемият
негамата майка е на 76години, живееща далеч от гр.Силистра и все още е в
неизвестност за състоянието и положението, в което се намира нейния син, би
била крайно травмирана ако разбере, че синът и се намира в арестите. Това е
предпоставка за усложняване на нейното здравословно състояние, което, с
оглед на годините, е твърде крехко.
Не виждам защо е необходимо мярката за неотклонение, която служи
на целите на досъдебното производство да има такива странични ефекти,
които биха могли дори да бъдат фатални.
В крайна сметка, укриването от досъдебното производство не трябва
да се свързва единствено с тежестта на предвиденото от законодателя
наказание за престъплението, което е осъществено от обвиняемия. Да,
колкото е по – високо наказанието, толкова по – голяма е вероятността той да
си зададе естествения въпрос трябва ли да ме осъдят или трябва да бягам?
Едва ли подобно поведение на обвиняемия е такова често срещано, че трябва
да бъде преекспонирано и в настоящия случай като реална възможност
обвиняемия П. да се укрие от досъдебното производство и от съдебното
следствие.
Всичко това ме кара да се обърна към Вас с искане,
индивидуализирайки мярката за неотклонение да се ръководите единствено и
само от предпоставките, предвидени в чл.56, ал.3 от НПК и независимо от
тежестта на обвинението, повдигнато по отношение на доверителя ми, да
определите мярка за неотклонение, която няма да компрометира както
неговото положително отношение към извършване на процесуално –
следствените действия в досъдебното производство, така и здравето и живота
на неговата майка.
ОБВИНЯЕМ П. П.: Съжалявам за стореното.
7
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ П. И. П.: Моля да ме
пуснете под „Домашен арест“.
СЪДЪТ, след като съобрази изложеното в искането на Окръжна
прокуратура – Силистра и като везе предвид становищата на страните,
изразени в днешното съдебно заседание, както и представените
доказателства, установи следното:
Производството е по реда на чл.64 от НПК, инициирано с искане от
Окръжна прокуратура – Силистра за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия П. И. П., с оглед на
предявеното му обвинение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Силистра поддържа направеното искане, като счита че са налице условия за
вземане на мярка за неотклонение, именно „Задържане под стража“, която
единствено би могла да осъществи и изпълни целите, предвидени в НПК.
Процесуалният представител на обвиняемия, напротив, счита че не са
налице основания за вземане на най – тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Изтъкава се здравословното състояние на майката
на обвиняемия. Оспорва се законосъобразността на определени процесуално
– следствени действия, извършени от разследващите органи и се иска вземане
на по – лека мярка за неотклонение. Идентично е искането и на обвиняемия
П., който изразява съжаление за стореното и желае налагане на по – лека
мярка за неотклонение, включително и „Домашен арест“. Несъмнено е, че по
отношение на обвиняемия П. е предявеното обвинение, което с оглед
предвиденото от закона наказание е тежко, по смисъла на чл.93, т.7 от НК и
това обвинение е по чл.354а, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Преценявайки предпоставките, визирани в чл.63, ал.1 от НПК, дали са
налице условия за вземане на най – тежката мярка за неотклонение, съдът е
обвързан и със задължението да прецени легитимността и обема на
представените доказателства, свързани с предявеното обвинение.
Извършвайки това, съдът намира, че към настоящия момент, който е
изначален за наказателното производство, от разследващият орган са
8
представени достатъчно по обем и характер доказателства, въз основа на
които може да се направи обосновано предположение, че именно
обвиняемият П. е извършил престъплението, за което му е предявено
обвинение.
Тези доказателства се изразяват в разпита на редица свидетели,
включително и такива при условията на чл.223 от НПК, извършване на
претърсване и изземване, личен обиск, за които са представени надлежни
протоколи за конкретните действия. Съдът не намира, че при извършването
на тези действия не са спазени предвидените от НПК изисквания, които да ги
компрометират. Предвид това, съдът намира, че същите са законосъобразни и
се ползват с необходимата легитимност.
Според съда са налице и останалите две предпоставки по чл.63, ал.1 от
НПК, а именно, че е налице опасност обвиняемият П. да се укрие или да и
извърши ново престъпление. Действително, в кориците на делото е отразено,
че обвиняемият П. има постоянен адрес в гр.Дулово, но са налице и данни, че
през голям период от време същият е пребивавал извън пределите на
страната. Освен това е характерно, че обвиняемият П. избягва възможности
да влиза в договорни правоотношения, свързани с придобиването на
собственост или наемни отношения, като тук се има предвид закупуване на
леки автомобили и сключване на договор за наем, като същият предпочита
това да се извършва от други физически лица, а не от самия него.
С оглед тежестта и характерът на предявеното обвинение, както и
възможността за оказване на въздействие върху свидетелите за даване на
показания, благоприятстващи положението на обвиняемия е налице и
опасността обвиняемият П. да извърши ново престъпление. Отново с оглед на
характера на предявеното обвинение и доказателствата за разпространителска
дейност от страна на обвиняемия става ясно, че това не е инцидентна проява,
а целенасочена и упорита престъпна деятелност, която би могла да бъде
осъществена и в условията на мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Ето защо съдът счита, че единствено мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ би могла да реализира целите, визирани в чл.57 от НПК.
С оглед на горното съдът счита, че в случая са налице всички
предпоставки по чл.63, ал.1 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
9
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“,
спрямо П. И. П., ЕГН **********, обвиняем по ДП №641/2022г., по описа на
РУ на МВР – Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 3 –дневен
срок от днес, пред Апелативен съд – Варна.
В случай на жалба или протест, съдът насрочва делото пред Апелативен
съд – Варна за 06.12.2022г. от 10:00часа.
ОБВИНЯЕМ П. П.: Не желая да присъствам в случай на жалба или
протест, пред Апелативен съд – Варна.
КОПИЕ от Определението да се изпрати на ОС „Следствени арести” –
Силистра и ОЗ „Охрана” – Силистра.
Заседанието приключи в 16:30 часа.
Протоколът се написа в съдебно заседание и е изготвен на 28.11.2022г.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
Секретар: _______________________
10