ПРОТОКОЛ
№ 969
гр. Смолян, 30.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20255440100355 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ В. Г. В. И М. Н. В., редовно призовани, се явяват лично и с процесуалния
си представител адв. А. К..-П..
ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ В. Г. Г. И Д. К. Г., редовно призовани, лично се явява Д. Г.. За
двамата ответници процесуалния им представител адв. Р..
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Р. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. П. – Поддържам изцяло предявената искова молба по подробно изложените
съображения. Настоящия иск е с правно основание чл. 108 от ЗС, като целта реалното
предаване на владението върху избено помещение, което вече е признато с влязло в сила
съдебно решение. С тези съдебни актове ищците са признати за собственици на жилище с
кратък ***, ведно с прилежащото избено помещение, което решение е влязло в сила и има
сила на присъдено нещо. Ответниците не оспорват този факт и сами признават, че
решението има сила на присъдено нещо. Следователно спора между страните не касае
въпроса за собствеността на избата, а касае предаването на владението на избеното
помещение, затова моля на основание чл. 146, ал.1 от ГПК да отделите в доклада спорното
от безспорното. Именно в отговора на исковата молба ответниците не оспорват този факт и
казват, че цитираните съдебни решения са в сила и се ползват със сила на присъдено нещо.
Моля, да бъде прието това обстоятелство, като безспорно и ненуждаещо се от доказване. По
отношение на доказателствата, поддържам доказателствените си искания направени в
исковата молба. Моля да се приемат и доказателствата, които са изискани от съда и са
1
постъпили по делото. Също така водим в днешно съдебно заседание допуснатите ни до
разпит двама свидетели, но имаме искане за назначаване на СТЕ, като въпросите по задачата
за улеснение представям в писмен вид. Предоставям на съда да прецени в дали в днешното
следва да се разпита свидетелите или след назначаване и изслушване на СТЕ.
АДВ. Р. – Оспорвам изцяло исковата претенция. Изложените съждения от
процесуалния представител на ищците за отделяне на спорното и безспорното са погрешни.
Очевидно същността на спора убягва в момента. Действително в решенията има записано
„ведно с изба“, но категорично предмет на съдебните решения не е била процесната изба, то
е нещо като „яйцето или кокошката“. По време на цялото производство по гр. дело №
986/2021 на РС Смолян твърдяхме, че исковата молба е нередовна и да бъде оставена без
уважение, защото няма конкретизация какво избено помещение се претендира. За
съжаление се присъди изба, която не се знае коя е, а въпроса за избеното помещение не беше
предмет на доказване и не се обсъждаше в тези производства. Всъщност излиза така, че
понеже има избено помещение се признаваме за собственици за жилище, а понеже имам
жилище, трябва да ни признаете за собственици на избата. Отделно от това ако имаше
яснота по отношение на избеното помещение, то с предходните съдебни решения
владението щеше да бъде предадено на ищцовата страна. Видно от същите, че има
прокурорски преписки, видно, че е в Служба по кадастъра са се опитали да го нанесат като
прилежащо към техния самостоятелен обект, което обаче е отказано от службата като са
нанесли записа от съдебното решение, но не са пренесли записа от скицата-проект, където
избеното помещение е индивидуализирано. В последствие има прокурорски преписки, има
опит за образуване на две изпълнителна дела при двама ЧСИ-та. Първоначално беше
образувано при ЧСИ М., който отказа извършване на действието, впоследствие при С. Д.,
която също отказа и всъщност нейния отказ бе атакуван по съдебен ред и бе потвърдено, че
няма индивидуализация и че не се ползва със сила на присъдено нещо, относно фактите на
принадлежността и собствеността. Водим свидетелите, които са ни допуснати. Със задачите
по поисканата СТЕ, ще се запознае и ще взема становище след доклада.
АДВ. П. – Моля, да се извика и приложи гражданско дело № 986/2021 г. по описа на
РС Смолян, в което се съдържа в.гр.дело № 315/2022 г. на ОС Смолян както и определението
на ВКС, като със съдържащите се доказателства ще се установи обема на признатото право
на собственост, и че избеното помещение принадлежи към жилището на ищците. По
отношение на казаното то адв. Р., през цялото време, когато са се обжалвали решението, е че
исковата молба е нередовна по отношение на това, че избеното помещение не е
индивидуализирано. Насочвам вниманието на съда към Определение № 4209/12.12.2023 г.
по гр.дело № 1164/2023 г. на ВКС, където не е допуснато касационно обжалване и в
забележките ВКС какво се казва, цитирам: “Исковата молба съответства на изискванията на
чл. 127 и чл. 128 от ГПК, същата съдържа подробно изложение на правопораждащите факти,
индивидуализация са спорния жилищен обект, включително и прилежащото му избено
помещение /посочено е, че същото се намира на ниво под сутеренния етаж и има ясен
петитум/“. Имаме краен съдебен акт така, че тези твърдения, че исковата молба е била
2
нередовно са голословни твърдения.
АДВ. Р. – Както е известно мотивите на съдебните актове не се ползват със сила на
присъдено нещо нито имат доказателствена стойност. Дори и неправилните съдебни
решения в тяхната мотивираща част не могат да служат като основания за правни изводи.
Ако беше толкова ясно и безспорно, нито прокуратурата щеше да отказва, нито двама ЧСИ
щяха да откажат да въвод във владение. Още повече, че ако се твърди, че се ползват със сила
на присъдено нещо, пререшаваме правен въпрос.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявен е иск от ищците В. Г. В. и М. Н. В. срещу ответниците В. Г. Г. и Д. К. Г., с
правното основание на чл.108 ЗС с който иск се претендира да бъде признато за установено
по отношение на ответниците В. Г. Г. и Д. К. Г., че ищците В. Г. В. и М. Н. В. са собственици
на изба / мазе/ със застроена площ 24.29 кв.м. светла /полезна/ площ 17.80 кв. м. намиращо
се на партерния етаж в жилищна сграда с идентификатор ** по КККР на гр. Смолян, при
граници: север - пристройка, изток - общи части, юг - гараж с идентификатор **, запад -
двор с идентификатор **, административен адрес ***, принадлежи към самостоятелен обект
с идентификатор **.* с площ 59,8 кв.м, в т.ч треса от 5.10 кв.м., обособено в западната
половина на сутеренен етаж на сграда , построена в имот с идентификатор № ** по КККР на
гр. Смолян, одобрена със Заповед № 18-14/10.05.2005 год. на ИД на АГКК гр. Смолян, което
жилище представлява самостоятелен обект на собственост , състоящо се от коридор, дневна,
кухня - трапезария стая, преддверие с баня и тоалетна и тераса и осъдите ответника да ни
предаде владението на същата процесна изба.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно решение № 196 от 28.07.2022
год. постановено по гр. дело № 986 по описа на 2021 година на РС - Смолян, което е
потвърдено е Решение № 325/19.12.2022год. по в. гр. дело № 315/2022 по описана Окръжен
съд - Смолян, същото е вписано в служба по вписвания - Смолян, вх. Рег. № 571/15.03.2024
год. , акт № *, том *,дело №*год., доверителите ми са признати за собственици спрямо В. Г.
Г. и Д. К. Г. на следния недвижим имот: Жилище с площ 59,8 кв.м, в т.ч треса от 5.10 кв.м.,
обособено в западната половина на сутеренен етаж на сграда, построена в имот с
идентификатор № ** по КККР на гр. Смолян, одобрена със Заповед № 18-14/10.05.2005 год.
на ИД на АГКК гр. Смолян, което жилище представлява самостоятелен обект на
собственост , състоящо се от коридор, дневна, кухня - трапезария стая, преддверие с баня и
тоалетна и тераса, ведно с принадлежащото му избено помещение, ведно и със съответните
идеални части от общите части от правото на строеж върху мястото и съответните идеални
части от общите части на сградата. Така постановеното решение има и се ползва със сила на
присъдено нещо т.е решението има задължителна сила за страните и не може да бъде
поставено под съмнение отново.
След като ищците са признати за собственици на жилище в едно с принадлежащото
му избено помещение са предприели действия пред СГКК - Смолян за нанасяне на
самостоятелния обект и снабдяване със схема на обекта. Видно от схема № 15-173695-
20.02.2024 год. самостоятелния обект е нанесен с идентификатор **., с посочена площ по
документи 59.80 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение и съответните идеални
части от общите части на сграда и правото на строеж. Като документ за собственост по
данни от КРНИ е посочен съдебен акт № 196 от 28.07.2022 год. на Районен съд - Смолян.
След влизане в сила на съдебното решение, доверителите ми са поискали да бъдат
въведени във владение на признатия им самостоятелен обект и избеното помещение.
Въпреки че доверителите ми са въведени във владение на Самостоятелен обект с
3
идентификатор **., им е отказано въвеждане в избеното помещение, тъй като то не било
конкретизирано с площ и съседи. Отказът на ЧСИ С. Д. е обжалван пред Окръжен съд -
Смолян. С Решение № 237 от 12.11.2024 год., постановено по гр. дело № 453/2024 год. е
отхвърлена жалбата вх. № 16223/11.10.2024 г. на В. Г. В. срещу Постановление за отказ за
извършване на изпълнителни действия от 07.10.2024 г. на ЧСИ С. Д. за отказ да извърши по
изп. дело № 364/2024 год. въвод във владение на избено помещение, прилежащо към
жилище с площ от 59.80 кв.м. предвид липсата на индивидуализиращи белези на избеното
помещение по вид, площ и граници.
За да уточнят местоположението на избата, ищците са извършили геодезическо
заснемане, което да уточни точното й местоположение и граници. Лицензиран геодезист е
определил, че Мазе със застроена площ 24.29 кв.м. светла /полезна/ площ 17.80 кв. м.
намиращо се на партерния етаж в жилищна сграда с идентификатор ** по КККР на гр.
Смолян, съгласно приложеното контролно заснемане: север - пристройка, изток - общи
части, юг - гараж с идентификатор **, запад - двор с идентификатор **.
Това дава повод ищците да заведат настоящото дело, като ответниците владеят избата
без правно основание.
Избата е част от обекта на собственост или се счита за част от основния имот.
С решение № 259 от 09.07.2018 год. по описа на Окръжен съд - Смолян, влязло в
законна сили на 02.05.2019 год. В. Г. и Д. Г. са признати за собственици по отношение на
етаж с идентификатор № **.* по КККР на ***, ет*, на западната половина от тавана в
същата жилищна сграда целия с площ от 132 кв.м., ведно със съответните идеални части от
правото на собственост върху общите части на същата жилищна сграда.
С предявеният иск през 2017 година от ответниците по настоящото дело са искали да
бъде установено, че единствено те са собственици по отношение на вторият жилищен етаж ,
тавана и гаража. Видно, че те нямат претенции по отношение на избата /мазе/, като те са
наясно, че тя принадлежи на към Самостоятелен обект с идентификатор **. Ответникът,
който е собственик на втория жилищен етаж и 1/2 ид. част от тавана съгласно решение №
259 от 09.07.2018 год. по описа на Окръжен съд - Смолян, не притежава изба, но въпреки
това я владее без правно основание.
Процесната изба / мазе/ не е с отделна правна идентификация, тя принадлежи към
самостоятелен обект с **.. Съдебната практика показва, че мазета и изби, които са част от
общите части на сградата, не могат да бъдат придобити по давност, освен ако не са
обособени като самостоятелни обекти на собственост. В конкретния случай избата не е
обособена като самостоятелен обект. В случай, че тези помещения са част от общите части,
те не могат да бъдат придобити по давност. След като не е регистрирано като самостоятелен
обект и без изрично съгласие на останалите собственици мазето не може да бъде придобито
по давност, защото представлява част от общите части на сградата.
Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът на имот има право да иска от всяко лице, което
го държи или владее без основание, да му предаде владението.
Фактическата власт върху избата, която се намира непосредствено под самостоятелен
обект с **.3 в жилищната сграда се упражнява от настоящите ответници. Независимо от
това обаче ответниците не са придобили процесното избено помещение по давност. Това е
така, защото не може да се придобие по давност избено помещение, ако собственикът му не
притежава друго такова - ищците не притежават друго избено помещение, освен процесното,
по силата на горе упоменатите съдебни решения. Ответниците не разполагат с изба, но
разполагат със западната половина от тавана в същата жилищна сграда целия с площ от 132
кв.м.
През 2024 год., когато ищците са признати за собственици на самостоятелен обект с
идентификатор **.3 ведно с принадлежащото му избено помещение, тогава ответниците
4
заключват избата. През това време до 2024 година това избено помещение е ползвано и от
ищците, като същите имат поставен багаж.
С постъпилия отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответниците, се прави
възражение, че предявената искова претенция е недопустима, а по съществото
неоснователна.
В исковата молба по предходно гражданско дело, а именно гр. дело № 986/ 2021 г.
по описа на РС-Смолян липсвала каквато и да било индивидуализация по отношение на
претендираното избено помещение - нито местонахождение, нито площ, нито граници, нито
какъвто и да е било друг индивидуализиращ белег, чрез който може да се определи предмета
на претенцията, което ясно и точно беше заявено от името на доверителите ми в предходния
съдебен спор. Посочено беше единствено, че се претендира „прилежащо“ избено
помещение, каквото обаче безспорно липсва - след като за жилището липсват одобрени
строителни книжа, които да удостоверяват самостоятелността на процесното помещение,
следователно нямаше и как да се говори за принадлежащо към него избено помещение. В
допълнение на изложеното в хода на съдебното дирене вещото лице К. в съдебно заседание
удостовери именно горното - за процесната сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор **, всички избени помещения са предвидени да се намират на сутеренния
етаж, а всъщност на самия сутеренен етаж няма такива. Нещо повече - вещото лице тогава
изрично посочи, че архитектурните проекти за къщи, включително и на тази жилищна
сграда, не позволяват установяването на прилежащи помещения към обектите. В съдебният
акт, а именно Решение № 196 от 28.07.2022 г., постановено по гр. дело № 986 от 2021 г. по
описа на РС-Смолян, нямаше нито ред по въпроса има ли принадлежащо избено помещение
и кое е това избено помещения. Въпреки това след обжалването му пред Окръжен съд-
Смолян и направените възражения за нередовност на исковата молба, последният потвърди
първоинстанционното решение, с което е прието за установено, че В. Г. В. и М. Н. В. са
собственици спрямо В. Г. Г. и Д. К. Г. на следния, недвижим имот, а именно: жилище с площ
59.8 кв.м., в т.ч. тераса от 5.10 кв.м., обособено в западната половина на сутеренен етаж на
сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр. Смолян, което
жилище представлява самостоятелен обект на собственост, състоящо се от коридор, дневна,
кухня-трапезария стая, предверие с баня и тоалетна и тераса, ведно с прилежащото му
избено помещение, ведно и със съответните иделни части от общите чети от правото на
строеж върху мястото и съответните идеални части от общите части на сградата. Актът на
второинстанционния съд влезна в сила, предвид обстоятелството, че не беше допуснато
касационно обжалване, въпреки явната недопустимост на съдебните решения предвид
нередовността на исковата молба и липсата на индивидуализация на избеното помещение.
В. Г. В. и М. Н. В., чрез тогавашния си процесуален представител не се противопоставиха на
липсата на конкретика относно параметрите на избеното помещение.
С оглед горното и както е посочено и в исковата претенция по настоящото
производство, съдът се е произнесъл вече относно собствеността на описания недижим
имот, което произнасяне е свързано с установителната част иска по чл. 108 от ЗС. След като
има сила на присъдено нещо относно съответната изба, предявяването повторна искова
5
претенция е недопустима. Има сила на присъдено нещо, която произтича от влязло в сила
съдебно решение № 196 от 28.07.2022 г., постановено по гр. дело № 986 от 2021 г. по описа
на РС-Смолян, потвърдено с Решение № 325 от 19.12.2022 г. по в. гр. дело № 315 от 2022 г.
по описа на ОС-Смолян, като изцяло процесуален пропуск на самите ищци е
обстоятелството, че не са конкретизирали по надлежен начин исковата си претенция, а
основен пропуск на развилото се съдебно производство е че въпреки очевидната
нередовност на исковата молба, същата не бе оставена без движение и този груб
процесуален пропуска не бе отстранен по надлежния ред. Факт е обаче, че е налице влезнал
в сила съдебен акт, който не подлежи на ревизия и последваща проверка, като от тази гледна
точка исковата претенция се явява недопустима.
Ищците били признати за собственици на самостоятелно жилище, именно защото е
прието, че има прилежащо избено помещение, без обаче реално този въпрос да бъде
изследван в хода на производството.
От едно развило се при нарушаване на процесуалните правила съдебно производство
и при очевидна пасивност в процесуалното поведение на самите ищци, които не
конкретизираха в хода на целия процес избеното помещение, което претендират да е
прилежащо, не могат в настоящия процес да се опитват да черпят благоприятни за себе си
правни последици, твърдейки, че след като са признати за собственици на жилище, значи
трябва да им се осигури и избено помещение.
В. Г. В. и ответника В. Г. са брат и сестра, законни наследници на К. и Г. Г.и.
Жилищната сграда с идентификатор **, в която се намира жилището, собственост на
ищците, е построена в периода 1977-1989 година. В края на 1977 година е отстъпено право
на строеж на Г. В Г. и П. И. Д. за построяване на последната в парцел ** - ГНС, кв.160 по
действащия към онзи момент ЗРП на гр. Смолян (Заповед №834/15.11.1977 г. и Договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 28.11.1977 г.). Съгласно обаче
действащия към днешна дата одобрен проект жилищната сграда се състои от етаж с гаражи
и работилници, етаж с мазета и два жилищни етажа. Архитектурният проект, който е описан
в исковата претенция и в който са предвидени два жилищни етажа, гаражи, избен етаж
(сутерен) и таван не е одобрен и не е произвел действие. Реално жилищната сграда не
раполага с таван, а с подпокривно пространство, като няма одобрени строителни книжа за
тавански етаж и съответно за обособени тавански помещения, които да играят ролата на
складови такива. Дефакто и на место не са изпълнени такива, като въпросния таван е изцяло
подпокривно пространство - представляващо обща част на сградата по естеството си и не
може да бъде принадлежност към съответните жилища, като играе ролята на складово
помещение към съответния самостоятелен обект, жилище, за да отговаря същият на
изискванията на чл.40 от ЗУТ за жилище.
В случая ответниците са собственици при условия на съпружеска имуществена
общност, по давностно владение, считано от 1994 г. до настоящия момент на жилищен етаж
с идентификатор **. със застроена площ от ** кв.м., наедно ниво, с административен адрес:
**, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на
сградата, като ЕДИНСТВЕНОТО избено помещение е именно претендираното от ищците.
Ако ищците бъдат признати за собственици на това помещение, то ответниците
остават изцяло без складово помещение и вече няма да бъдат собственици на жилище по
6
смисъла на закона.
Респективно, както е посочено и по-горе, с влязло в сила съдебно решение № 196 от
28.07.2022 г., постановено по гр. дело № 986 от 2021 г. по описа на РС-Смолян, ищците са
признати за собственици на жилище с площ 59.8 кв.м., в т.ч. тераса от 5.10 кв.м., обособено
в западната половина на сутеренен етаж на сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор ** по КККР на гр. Смолян, което жилище представлява самостоятелен обект
на собственост, състоящо се от коридор, дневна, кухня-трапезария стая, предверие с баня и
тоалетна и тераса, ведно с прилежащото му избено помещение, ведно и със съответните
иделни части от общите части от правото на строеж върху мястото и съответните идеални
части от общите части на сградата. Вещото лице К. в хода на съдебното производство
изясни, че е възможно обособяването на складово помещение в рамките на така присъдения
обект чрез преграждането на коридора, но не и по друг начин.
Настоящата исковата претенция е свързана е избено помещение, със следните
характеристики, а именно: изба /мазе/ със застроена площ от 24.29 кв.м., светла /полезна/
площ 17.80 кв.м., намиращо се на партерния етаж в жилищна сграда с идентификатор ** по
КККР на гр. Смолян, при граници: север-пристройка, изток-общи части, юг-гараж с
идентификатор **..1, запад- двор с идентификатор **, с административен адрес: гр. Смолян,
ул. ** № **, която изба с така посочените данни не съществува в одобрения проект . Дори от
приложената като доказателство Обяснителна записка от неодобрения архитектурен проект
на жилищна сграда в **-1124 /**/, кв.** на първо ниво кота +0.00, е предвидено Мазе №*,
което съответства на процесната искова претенция, да принадлежи към жилище на ТРЕТИ
етаж! Така претендираната изба е посочение в исковата молба характеристики не фигурира
в одобрения архитектурен проект.
На следващо място относно посоченото в исковата претенция контролното
геодезическо заснемане, поискано от ищците, след влизане в сила на първоинстанционния
съдебен акт по описаното по-горе предишно съдебно производство, за да се уточни точното
местоположение на избата и границите й е тип професионална услуга, която всъщност
представлява подробен чертеж на повърхността на местност. То се извършва, за да задоволи
нужди на строителното проектиране, при нанасяне на изменения в кадастралната карта и за
нанасяне на промени по строителството в кадастъра. Представения документ, видно от
доказателствата е проект, за който няма данни да е представен за одобрение от Община
Смолян, или да е такъв. Предвид това обстоятелство няма как последният да произведе сила.
Оспорват, че ищците са собственици на избата (мазето), находяща се в сутеренния
етаж. В сграда с идентификатор **, на кота + 0.00, е предвидено по архитектурен проект да
има две мазета, като едното е разпределено на П. И. Д., а другото е принадлежност към
жилищния етаж на доверителите ми на трети етаж на сградата. Предвид посоченото, мазето,
което е отредено да бъде ползвано от ищците, както и от моите доверители е едно
единствено. Ноторно известно е че, при сграда, в която има етажната собственост, каквато е
сграда с идентификатор ** има обособени обекти - жилища, но и общи части, които
свързват в архитектурно-строително отношения обектите, принадлежащи на различните
7
собственици, или пък са такива части, които осигуряват използването на тези обекти. Тези
части нямат самостоятелен характер и тяхното предназначение за общо ползване е причина
върху тях да се установи съсобственост. Общите части са такива по естество и такива по
предназначение. Последните са създадени и предназначени да предоставят допълнителни
удобства на собствениците, ползвателите и обитателите. Такава обща част, както е посочено
изрично и в чл. 38, ал.1 от ЗС е избата (мазето).
Абсурдни са твърденията изложени в исковата молба, че щом ответниците разполагат
със западната половина от тавана на описаната сграда, не могат да ползват избата, защото е
част от самостоятелен обект с идентификатор **.., предвид обстоятелството, че по одобрен
архитектурен проект таван не е предвиден изобщо. Посоченият в исковата претенция
„таван“ с площ от 132 кв.м., не е действително такъв, а всъщност е само подпокривно
пространство. Подпокривното пространство, за разлика от тавана няма изградени складови
помещения, или стаи за някакъв тип дейност, които да се придадат към самостоятелните
обекти на долните етажи. Когато подпокривното пространство на сграда, притежавана от
двама или повече съсобственици, не е изградено като жилища, ателиета или тавански
складови помещения, то това пространство представлява обща част на всички собственици,
независимо дали според документа за собственост (нотариален акт, протокол от делба) е
посочено, че таванското помещение попада в дял на един от собствениците. Предвид това
обстоятелство доверителите ми нямат място, което да бъде използвано от тях като складово
помещение. Поради това те по закон имат право да използват избеното помещение,
находящо се на сутеренния етаж.
На следващо място, ответниците използват избеното помещение, повече от 35
години, а лицата В. В. и М. В. не са ползвали избата и нямат поставен никакъв багаж там,
като те никога са нямали никога ключ от избеното помещение. Твърди се, че Д. Г. и В. Г. са
заключили избеното помещение от 2024 г., което не е вярно обаче - избеното помещение
никога не е било ползвано от друг и няма промяна във фактическото положение през 2024
година. М. В. и В. В. всъщност са искали да заснемат избата, за да я нанесат в кадастралната
карта и кадастралните регистри към самостоятелен обект с идентификатор **.3, което
заснемане е описано подробно в исковата претенция и е посочено като „контролно“, но
всъщност цели приспособяването му към самостоятелния обект, собственост на ищите.
Правени са опити за принудително изпълнение и въвод, пускани са жалби в Прокуратурата
срещу свидетелите от предходното производство и редица действия, целящи упражняване на
натиск върху доверителите ми. Това обаче не променя обективния факт, че тази изба не е
била ползвана от ищците в нито един момент и същата по никакъв начин не е
принадлежност към техния обект.
Тежестта на доказване по предявения иск пада върху ищците, които следва да
установят принадлежността на правото на собственост върху процесното избено
помещение, придобивното основание, на което се позовават, както и че същото се намира
във владение на ответниците, които следва да го предадат.
Ответната страна оспорва исковете, правят се възражения и за недопустимост на
8
претенцията, като същото така и възражения за изтекла давност, което възражение следва
да установят, а именно, че са владяли имота непрекъснато от посочената в отговора година
и понастоящем, като собствено.
АДВ. Р. – Нямам възражение по доклада, като допълвам след справка Решение № 196
по гр.дело № 986/2021 г. по описа на РС Смолян е видно, че има осъдителен диспозитив и
същият е с правно основание чл. 108 от ЗС. Следователно след като в днешно съдебно
заседание по делото се твърди от ищците, че е налице произнасяне на съда по отношение на
собствеността на точно процесното помещение, то действително настоящия правен спор се
явява недопустим, тъй като същите нямам правен интерес от завеждане на ново исковото
производство със същата правна квалификация и със същите страни. В този смисъл ако
предмета на спора се индивидуализира по идентичен начин с предмета на спора в
първоначалното производство, което цитирах, следва да постановите прекратяване на
настоящото производство.
АДВ. П. – Не случайно започнах така в днешно съдебно заседание, че спора не е по
отношение на собствеността на процесната изба, а спора е по отношение на владението на
тази изба и моите доверители към момента, въпреки, че са собственици, не могат да я
ползват, защото са възпрепятствани от ответниците, затова иска е за предаване на владение.
АДВ. Р. – Всичко е ясно, доколкото настоящото производство се основана на
твърденията, които се сочат от ищцовата страна, ищцовата страна твърди, че имат признато
избено помещение.
Съдът намира за основателно възражението на ответната страна, че претенцията се
явява недопустима. Това е така, тъй като процесуалния представител на ищците изрично
заяви, че основния спор по делото е не установяване правото на собственост, макар да
включва като елемент от фактическия състав от така заявената претенция и установяване на
собствеността, и като взе предвид, че с Решение № 196 от 28.07.2022 г. по гр. дело №
986/2021 г. по описа на РС Смолян, което решение е потвърдено, и е осъществен
инстанционен контрол, като е налице произнасяне за предаване на владението, именно върху
имота предмет на настоящия спор, налице е изричен диспозитив по тази претенция, поради
което спора би бил пререшен. В случая не е заявена претенция за установяване
принадлежността на правото на собственост за пререшаването му при твърдение на
различно придобивно основание, а изрично е заявено искане за предаване на владението,
което се потвърди изрично от процесуалния представител на ищците в днешно съдебно
заседание.
При наличие на влязло в сила съдебно решение за предаване на владението на
процесното избено помещение, като ищците заявяват, че това е именно обекта предмет на
спора, то липсва правен интерес от предявяване на същия иск по чл.108 от ЗС и спора би
бил пререшен. Ето защо, ще следва производството по делото да бъде прекратено, поради
недопустимост на предявения иск.
АДВ. Р. – С оглед прекратителното определение на съда, моля да ми се присъдят
разноските по делото, като представям списък с разноски.
9
Ще следва поради прекратяване на производството по делото на ищците да се
възложат за плащане и направените съдебни разноски, които са в размер на 1200 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 355/2025 г. по описа на РС, поради
недопустимост на предявения иск от В. Г. В. и М. Н. В. срещу В. Г. Г. и Д. К. Г. с правото
основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА ищците В. Г. В., ЕГН ********** и М. Н. В., ЕГН ********** и двамата с
адрес гр. Смолян, ул. ** № ** да заплатят на ответниците В. Г. Г., ЕГН ********** и Д. К. Г.,
ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Смолян, ул. ** № *, *ет.* направените съдебни
разноски по делото в размер на 1 200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок, считано от днес пред Окръжен съд Смолян.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 11,40 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
10