№ 2347
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100512950 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 10.01.2022 г., постановено по гр. дело №1719/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, 73 състав, ответникът Министерство на
иновациите и растежа /конституирано на мястото на Министерство на
икономиката/ е осъдено на основание чл. 214,ал. 2 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД да
заплати на ищеца К. М. сумата от 64,69 лв., представляваща мораторна лихва
за забава за плащане на обезщетение по чл. 224,ал.1 КТ в размер на 5 416,20
лв. за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор от 04.01.2016 г.
за периода от датата на връчване на препис на ответника от исковата молба -
10.05.2021 г. до изплащане на главното задължение - 21.06.2021 г., като е
отхвърлен искът по чл. 224,ал.1. КТ за заплащане на сумата от 5 416,20 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
трудов договор от 04.01.2016 г. поради настъпило плащане в хода на процеса,
както и претенцията за законна лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 12.01.2021 г. до 09.05.2021 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Министерство на
иновациите и растежа /конституирано на мястото на Министерство на
икономиката/ в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение за забава в размер на 64,69 лв. и разноски в полза на ищеца.
Излагат се доводи, че ответникът не е дал повод за образуване на
производството и делото следвал да бъде прекратено поради липса на правен
интерес, с оглед извършеното плащане от страна на ответника.
1
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца К. М., с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния
съд да я остави без уважение. Поддържа се, че вземането по чл. 224,ал. 1 КТ е
парично и безсрочно и ответникът е изпаднал в забава от деня на предявяване
на исковата молба, поради което му се дължи лихва за забава до деня на
окончателното изпълнение на вземането. Заявява се, че плащането,
извършено в хода на производството, не освобождава длъжника от
последиците на забавата. По изложените съображения се иска потвърждаване
на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от
ищеца К. М., с която решението се обжалва в частта, в която е отхвърлена
претенцията за законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до връчването на препис от нея на ответника. Поддържа се, че ответникът е
изпаднал в забава от деня на предявяване на исковата молба, поради което от
този ден му се дължи и законната лихва за забава. По изложените
съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в тази част и
постановяване на друго, с което претенцията за законна лихва да бъде
уважена в цялост.
В срок е постъпила и частна жалба от Министерство на иновациите и
растежа /конституирано на мястото на Министерство на икономиката/ срещу
определението на районния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което
е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в
частта за разноските. Поддържа се, че ответникът не е дал повод за завеждане
на иска, съгласно чл. 78,ал. 2 ГПК като е заплатил задължението си след
получаване на покана, съгласно чл. 84,ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения
се иска отмяна на обжалваното определение и изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от К. М.,
с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави
без уважение. Заявява се, че в случая не са налице кумулативните
предпоставки по чл. 78,ал. 2 ГПК, както и че плащането, извършено в хода на
процеса, не освобождава ответника от отговорността му за разноски. По
изложените съображения се иска потвърждаване на определението и
отхвърляне на подадената частна жалба в цялост.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
2
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която е
отхвърлен искът за главница в размер на 5 416,20 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор от
04.01.2016 г., не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е предмет на
настоящото въззивно производство.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите,
изложени във въззивната жалба.
На осн. чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.2 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, като при липса на определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора. Предявяването на
исковата молба за парично притезание е покана за изпълнение на същото,
поради което от момента на подаването й се поражда задължение за
ответника да заплати законната лихва върху спорното парично вземане за
бъдещ период – от предявяване на иска до окончателното изплащане на
главницата. Искането за присъждане на законната лихва е процесуално
допустимо на осн. чл.214, ал.2 ГПК. Правото на законна лихва е
правоувеличаващо право, акцесорно на паричното вземане за главница,
дължи се поради неизпълнение в срок на главното задължение и се изчислява
като процент от размера на главницата за определен период. Поканата на
кредитора към длъжника да заплати главното задължение преди завеждане на
иска има значение за изпадането в забава на длъжника и предявяване на
претенция за обезщетение за забава за период от поканата до предявяване на
иска. В този смисъл са и мотивите в Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996
Г. по гр. дело № 3/1995 г. на ОСГК НА ВС.
Размерът на законната лихва, считано от предявяване на иска се
изчислява едва в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане
на главното задължение. В случаите, в които е извършено плащане в хода на
процеса, крайният момент, до който се дължи законната лихва е
окончателното погасяване на вземането - в настоящия случай това е
21.06.2021 г.
Предвид горното, неоснователни са оплакванията на въззивника
касателно дължимостта на законна лихва, считано от датата на завеждане на
иска до датата на окончателното погасяване на главницата. Основателни са
обаче доводите на въззивника по насрещната въззивна жалба. В негова полза
следва да се присъди законна лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 12.01.2021 г. до окончателното плащане на вземането -
21.06.2021 г. /извършено в хода на процеса/. С оглед на изложеното,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е
3
отхвърлена претенцията за законна лихва на ищеца от датата на предявяване
на исковата молба – 12.01.2021 г. до 09.05.2021 г., като в полза на ищеца
следва да бъде присъдена законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 12.01.2021 г. до окончателното плащане на вземането - 21.06.2021 г.
/извършено в хода на процеса/
Плащането, извършено в хода на процеса, не прави иска процесуално
недопустим. Когато ответникът признава претенцията на ищеца и е готов да
изпълни задължението си, той не може да иска прекратяване на иска като
недопустим. Ако ответникът желае да избегне неблагоприятните последици
от уважаване на предявения срещу него иск, в това число отговорност за
разноски, на негово разположение е процесуалното действие по чл. 237 ГПК,
а именно признание на иск и постановяване на решение при признание на
иска по реда на чл. 238 ГПК
По частната жалба:
Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество същата
е неоснователна.
Константна е практиката на съдилищата, в това число на Върховния
касационен съд, че извършеното в хода на процеса плащане не освобождава
ответника от отговорността за разноски. При осъдителни искове, ако
ответникът признае иска /т.е., неговата основателност/, но не предложи
изпълнение, тогава съдът, ако установи основателността на претенцията, ще
осъди с решението си ответника да изпълни. Тогава ответникът по силата на
чл. 78, ал. 1 ГПК ще дължи на ищеца разноски. Ако ответникът изпълни в
хода на делото, тогава с решението си съдът ще отхвърли иска, но ще осъди
ответника за разноски, ако последният е станал причина за завеждане на иска.
Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК е да се овъзмезди ответника,
който поради неоснователно предизвикания съдебен спор от ищеца, е бил
принуден да се защитава и да прави разноски. Т.е., това е специална хипотеза
на обезщетение. Такава е и логиката на чл. 78, ал. 2 ГПК – ищецът е носител
на защитаваното материално право, но то не се оспорва от ответника нито
извънсъдебно, нито в хода на процеса. Обратното, ако ответникът оспорва
правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който по-късно по
независещи от ищеца причини стане неоснователен, тогава тежестта за
разноските остава за ответника. Споделена е съдебната практика, съгласно
която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод
отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато
той е направил отказ или е оттеглил предявения иск и ответникът не може да
претендира присъждането на разноски в посочената хипотеза. От значение
при определяне на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е поведението на
ответника и причината, поради която е бил предявен, а впоследствие е
оттеглен или отхвърлен искът.
Предвид така изложеното следва да се приеме, че постановеното
определение по реда на чл. 248 ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено,
а подадената частна жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.
4
По отговорността за разноски пред настоящата инстанция:
Предвид изхода от спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, има ищецът К. М.. В тежест на ответника следва да се възложи сумата
от 360 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 25.08.2022 г. за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.01.2022 г., постановено по гр. дело
№1719/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 73 състав, в частта, в
която е отхвърлена претенцията за законна лихва на ищеца от датата на
предявяване на исковата молба – 12.01.2021 г. до връчване на препис на
ответника от исковата молба - 09.05.2021 г.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника Министерство на иновациите и растежа,
БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес: гр. София, ул. „**** I”, ** да заплати
на К. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** законна лихва
върху главницата от 5 416,20 лв., представляваща обезщетение по чл. 224,ал.1
КТ за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор от 04.01.2016 г.,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.01.2021 г. до
връчване на препис на ответника от исковата молба - 09.05.2021 г.,
включително.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №25065764/04.10.2022 г.
от Министерство на иновациите и растежа /правоприемник на Министерство
на икономиката/ срещу определението на районния съд, постановено по реда
на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ответника за
изменение на решението в частта за разноските.
Решението в тази част има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му, при условията на
чл. 280 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК, Министерство на иновациите
и растежа, Булстат. ****. със седалище и адрес: гр. София, ул. „**** I”, ** да
заплати на К. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** сумата от
360 лв., с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от датата на съобщаването му на страните
5
при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6