Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 109,                           25.02.2011година,                      град Търговище,

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД,                                       ОСМИ СЪСТАВ

 

На шестнадесети февруари                           две хиляди и единадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х.  СЯРОВА

 

            Секретар: В.В.,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1768 по описа за 2010 г. на ТРС,

            за да се произнесе, взе предвид следното,

   

 

            Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ.

            Предявени са за съвместно разглеждане обективно съединени искове за заплащане на обезщетения по, по чл.222, ал.1 от КТ, в размер на 655.60лв., по чл.224, ал.1 от КТ, за периода 01.01.2010г. до 10.06.2010г., в размер на 149лв., както искове за лихва за забава върху двете по чл.86 от ЗЗД, в размер на 26.39лв.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че е работил при ответника по трудов договор от м.април 2004г. С трудов договор № 35 от 11.04.2007г. е изпълнявал длъжността „Сервизен инженер” до 10.06.2010г, когато със заповед № 3 от 10.06.2010г. на осн. чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, трудовият му договор е прекратен, считано от 10.06.2010г. В заповедта за прекратяването му е посочено, че следва да му се изплатят обезщетения в размер на 655.60лв. по чл.222 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 149лв. Твърди, че до момента тези обезщетения не са му изплатени, който факт поражда правният му интерес да води настоящото дело. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати претендираните суми, ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Върху сумите претендира и заплащане на лихви за забава по чл.86 от ЗЗД, съответно в размер на 21.51лв. и 4.88лв., за периода 11.06.2010г. до 04.10.2010г. В съд.заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, признава исковете по основание, оспорва само техните размери. Твърди, че представената от ищеца заповед № 3 е неистинска, тъй като не е подписана от управителя на дружеството и прави моли съда да назначи графологическа експертиза. Освен това твърди, че ищецът е работил на четири часов работен ден, а не на 8 часов. Представя заповеди и платежно нареждане за превод на сума от 430.70лв. В съдебно заседание не се явява. Не представя исканите от съда писмени доказателства, находящи се у него, касаещи назначаване на графологическа експертиза.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:  Ищецът се е намирал в трудови правоотношения с ответника, по силата на Трудов договор № 35 от 11.04.2007г. Изпълнявал е длъжността „Сервизен инженер” в офиса на фирмата в гр.Търговище, на пълно работно време – 8 часа и основно трудово възнаграждение 450лв. С допълнително споразумение към трудов договор № 35/11.04.2007г., на осн. чл.119 от КТ, от 01.05.2008г., трудовото му възнаграждение е увеличено на 550лв.

По искане на ищеца, както и за правилното изясняване на фактическата обстановка, по делото беше назначена счетоводна експертиза. Вещото лице е направило заключението си в два варианта –  І-ви при 4 часов работен ден и ІІ-ри при 8 часов работен ден.

Според Вариант І, размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е в размер на 327.80лв. Тази сума е изплатена на ищеца на 26.11.2010г. Лихвата за забава върху него е в размер на 10лв. за периода 11.08.-26.11.2010г. Размерът на неизползуваната отпуска за 2010г. е в размер на 70.49лв. От тях на 26.11.2010г. са изплатени 20.49лв. Остават дължими 50лв. Лихвата за забава върху това обезщетение е 2.78лв. за периода 11.08.-26.11.2010г.

Според Вариант ІІ, размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е в размер на 655.60лв. От тази сума 327.80лв. са изплатени на ищеца на 26.11.2010г. Остават дължими 327.80лв. Лихвата за забава върху него е в размер на 20.01лв. за периода 11.08.-26.11.2010г. Размерът на неизползуваната отпуска за 2010г. е в размер на 140.98лв. От тях на 26.11.2010г. са изплатени 20.49лв. Остават дължими 120.49лв. Лихвата за забава върху това обезщетение е 5.53лв. за периода 11.08.-26.11.2010г.

По делото ответникът е представил две заповеди № 5 от 01.10.2009г. и № 1 от 01.01.2010г., с което работодателят определя работно време на 4 часа за периоди от по шест месеца, съответно до 31.12.2009г. и до 30.06.2010г.

В заключението си вещото лице е отбелязало, че в тези две заповед не са посочени шифрите по Класификатора на длъжностите, за които се променя продължителността на работното време на 4 часа, както и че изрично не е посочена длъжността на ищеца – „Сервизен инженер”.

В ход на делото не се явиха нито ищеца нито ответника. Съдът задължи ответника да представи прономеровано и прошнуровано трудовото досие на ответника, оригинала на Заповед № 3 от 10.06.2010г., находяща се у него, която с отговора оспорва, които указания той не изпълни.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи : Предявените обективно съединени искове по чл.222, ал.1 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД са основателни.

Претенцията по чл.222, ал.1 от КТ, заплащате на обезщетение за оставане без работа за период от един месец е неоснователна. В тежест на работника – ищец, бе да докаже, че за периода от 10.06.2010г. до 10.07.2010г. е останал без работа, което въпреки разпределената доказателствена тежест той не направи. Предвид това искът за сумата от 655.60лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, както и акцесорната към него претенция по чл.86 от ЗЗД, за сумата от 21.51лв., следва да се отхвърлят от съда.

Искът по чл.224, ал.1 от КТ, съгласно заключението на вещото лице, следва да се уважи за сумата от 120.49лв. по втори вариант от заключението на вещото лице, тъй като ответникът не доказа, че представените заповеди за намаляване на работния ден на 4 часа касаят е длъжността „сервизен инженер”, че са достигнали до знанието на ищеца и реално той е работил на 4 часов работен ден. В останалата част и до пълният претендиран размер от 149лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Искът за лихва за забава върху обезщетението за неизползван отпуск, по чл.86 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния претендиран от ищеца размер с уточняващата молба от 01.11.2010г. – 4.88лв. и в този размер следва да се уважи.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Търговищки районен съд сумата от 100лв., представляваща държавна такса върху размерите на предявените и уважени искове (по 50лв., за всеки един иск), както и сумата от 80лв., представляваща възнаграждение за вещо лице за изготвеното заключение.

Ищецът е претендирал заплащане на направените по делото разноски. Като доказателство е представил договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение от 400лв. До приключване на делото не се представиха доказателства, че тази сума е реално изплатена на адвоката, поради което искането за заплащане на разноски се явява неоснователно.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОСЪЖДА  “ТЕХНОТЕРМ ИНВЕСТ” ООД гр.Варна, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н „Приморски”, ул.”Лоза” № 16, ет.1, представлявано от Управителя М.Г.В., да заплати на Б.К.Г. с ЕГН-********** ***, сумата от 120.49лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2010г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата част и до пълния претендиран размер от 149лв. отхвърля иска като неоснователен, както и сумата от 4.88лв., представляваща обезщетение за забава върху иска по чл.224, ал.1 от КТ, за периода 11.06.2010г. до 04.10.2010г., на осн. чл.86 от ЗЗД.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.К.Г. с ЕГН-********** ***, обективно съединени искове против  “ТЕХНОТЕРМ ИНВЕСТ” ООД гр.Варна, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н „Приморски”, ул.”Лоза” № 16, ет.1, представлявано от Управителя М.Г.В., за сумата от 655.60лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, както и за сумата от 21.51л. представляваща обезщетение за забава върху иска по чл.222, ал.1 от КТ, за периода 11.06.2010г. до 04.10.2010г., на осн. чл.86 от ЗЗД, като неоснователни.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.К.Г. с ЕГН-********** ***, иск за сумата от 400лв., представляваща договорено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 234 от 10.09.2010г., против  “ТЕХНОТЕРМ ИНВЕСТ” ООД гр.Варна, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н „Приморски”, ул.”Лоза” № 16, ет.1, представлявано от Управителя М.Г.В., като неоснователен.

ОСЪЖДА  “ТЕХНОТЕРМ ИНВЕСТ” ООД гр.Варна, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н „Приморски”, ул.”Лоза” № 16, ет.1, представлявано от Управителя М.Г.В., да заплати по сметка на Търговищки районен съд, сумата от 180лв., включваща представляваща държавна такса върху предявените и уважени искове и хонорар за вещо лице, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :