Решение по КНАХД №206/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от инж.Р. А.- и.д. Директор на дирекция "Инспекция по труда" [населено място], чрез процесуален представител- старши юриск. П.. Обжалва се Решение № 12/16.05.2025г. по АНД № 67/2024г. на Районен съд-[община]. С обжалваното решение е изменено НП № 21-2400084/30.09.2024г., с което на "БИГОР" ООД, [ЕИК] е наложено административно наказание "имуществнена санкция" в размер на 15 000 лв., като деянието е преквалифицирано по чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 КТ и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв.

В касационната жалба се развиват съображения за незаконосъобразност на постановеното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Молят съда да отмени въззивния съдебен акт и да потвърди издаденото НП. Счита се, че неправилно съдът е приел, че правото на защита на жалбоподателя било ограничено поради непълнота на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. И в двата акта ясно и недвусмислено било посочено изпълнителното деяние, което е осъществено, и с което е реализирано процесното нарушение. Доколкото извода, че деянието не било квалифицирано като повторно се сочи, че повторността на е елемент от състава на административното нарушение. Тя влияела единствено върху индивидуализацията на административната санкция, при което се въвежда твърдение, че липсата на данни за акта, с който е наложена предходна санкция, както и за датата на влизането му в сила не ограничавало правото на защита на наказаното лице и не влияело върху процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство. В тази връзка се развива довод, че квалифицирането на деянието като повторно за първи път в НП не било самостоятелно основание за неговата отмяна (в конкретния случай за изменение).

Развиват се доводи за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение и в частта за разноските. Сочи се съдебна практика в подкрепа на изразената теза.

В съдебно заседание касаторът р.пр. се представлява от юриск. П., р. уп., който поддържа подадената касационна жалба.

Ответникът р.пр. не изпраща процесуален представител. Представена е писмена защита от адв. Р., с развито становище за законосъобразност на постановеното въззивно решение и неоснователност на подадената срещу него жалба до АССм. Споделят се изводите на въззивния съд, че не са представени писмени доказателства сочещи, че НП № 21-2400043/29.04.2024г. е връчено по надлежния ред, за да се приеме, че е влязло в законна сила.

Развиват се и доводи в частта за разноските с аргумент, че производството пред Районен съд-З. е продължило в четири съдебни заседания, което давало основание да се поиска допълнително присъждане на адвокатски разноски. Претендира се присъждане на разноски пред касационната инстанция в размер на 600 лв.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита обжалваното решение за законосъобразно и правилно.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав приема следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество, тя е частично основателна по следните съображения: Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови обжалваното решение, състав на Районен съд-[община] e приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че възникналото между дружеството-жалбоподател и С. С. правоотношение е трудово по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не продукт от нея. Изложил е съображения, че нито в хода на проверката, нито в проведения разпит в производството пред съда свидетелят С. не е споменал наличие на договор за наем с жалбоподателя за този автомобил, а още по-малко да е заплатил определена сума пари за да го ползва за лични нужди. Според въззивния съд се установило точно обратното- че управляващият автомобила е получил възнаграждение и за празните си курсове, както и че е получил автомобила от Г. К., управителя на „БИГОР“ ООД.

Решаващият извод на съда е, че С. е извършвал конкретна дейност в полза на работодател, при определени от него часове на работа и предварително договорено възнаграждение за положения труд и почивни дни. Тези отношения се уреждани само като трудови съгласно чл. 1, ал.2 КТ, при което липсата на сключен трудов договор между наказаното дружество и наетото лице правилно е квалифицирана като нарушение на чл. 62, ал.1 КТ и законосъобразно била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Въззивният съд е приел на следващо място, че в процесния случай едва в НП за първи път се сочи, че нарушението е извършено в условията на повторност, за което обстоятелство липсва констатация в повдигнатото административно обвинение чрез съставянето на АУАН. Вследствие на тези разсъждения е направена преквалификация на деянието по основния състав по чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 КТ и е изменил размера на санкцията на 1500 лв.

В тази част въззивното решение е валидно, допустимо и правилно. Мотивите на въззивния съд изцяло се споделят от касационната инстанция. Функцията на АУАН е да повдигне обвинението за извършено административно нарушение и да очертае рамката на обвинението, срещу което нарушителят да се защитава. Недопустимо е една в НП за първи път да се повдига обвинение за по-тежко административно нарушение, без на нарушителя да е дадена възможност да организира защитата си по това обвинение във връзка с нововъведени фактически твърдения. В този смисъл е задължителното за съдилищата тълкувание, изразено в ТР № № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, докладчик съдията К. Х.. В него се приема, че принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.

Изложеното не оставя съмнение по аргумент от противното, че в НП не могат за първи път да се въвеждат различни фактически обстоятелства от приетите в АУАН, поради което крайният решаващ извод на въззивния съд за преквалификация на нарушението е законосъобразен и правилен и в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

По отношение на въззивното решение в частта за разноските, касационният състав съобрази следното:

Изменяйки издаденото НП №21-2400084 от 30.09.2024г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], въззивният съд е осъдил дружеството-жалбоподател да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 80 лв. за юриск. възнаграждение. Осъдил е ИА „Главна инспекция по труда“ да заплати на жалбоподателя направените разноски по водене на делото в размер на 600 лв., излагайки съображения за присъждане на определения размер.

Настоящият касационен състав намира в тази част решението за неправилно. Във въззивното дело на л. 38 е приложен договор за правна помощ между дружеството-жалбоподател и адв. Р. за процесуално представителство в размер на 600 лв. С решението на въззивния съд жалбата не е уважена изцяло. Изменението на НП не е със същите правни последици като отмяната му, следователно липсва правно основание за присъждане изцяло на заплатените от жалбоподателя разноски, а те следва да се редуцират съобразно постановения резултат, т.е. наполовина от заплатеното.

Същото е валидно и за разноските на касатора, но те са присъдени от въззивния съд в предвидения в нормата на чл. 27е от НЗПП минимум от 80 лв. и не следва да бъдат редуцирани. Броят на проведените съдебни заседания по делото сочи на присъждане на юриск. възнаграждение в размер над 120 лв., а определеният такъв от 80 лв. е съобразен с резултата от обжалването на НП.

Пред касационната инстанция и двете страни претендират присъждане на съдебни разноски. По тези искания съдът съобрази следното: Касационната жалба е частично основателна. Решението на въззивният съд в частта за разноските следва да бъде отменено и постановено друго, като на въззивният жалбоподател се присъди за тази инстанция адвокатски хонорар от 300 лв. Това рефлектира и върху размера на разноските за касационната инстанция. На касатора предвид частичната основателност на жалбата следва да се присъди юриск. възнаграждение в размер на 80 лв. С касационната жалба се претендира присъждане на юриск. възнаграждение за две съдебни инстанции, но в съответствие с изложените по-горе мотиви такова е присъдено съразмерно на неоснователната част от въззивната жалба.

Предвид частичната неоснователност на касационната жалба, на ответника по касация също се дължи присъждане на деловодни разноски. Представени са такива за заплатен хонорар на адвокат Р. в размер на 600 лв., от които 300 лв. следва да се възложат на касатора.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 12/16.05.2025г. постановено по АНД № 67/2024г. на Районен съд-[община], В ЧАСТТА в която е осъдена ИА „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на "БИГОР" ООД, [ЕИК] съдебно деловодни разноски за разликата над 300.00 лв. до 600.00 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/16.05.2025г. постановено по АНД № 67/2024г. на Районен съд-З. в останалата част, с която е изменено НП № 21-2400084/30.09.2024г., с което е наложено административно наказание "имуществнена санкция" в размер на 15 000 лв., като деянието е преквалифицирано по чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 КТ и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. и е осъдено търговското дружество „БИГОР“ ООД, [ЕИК] да заплати деловодни разноски в размер на 80 лв. на ИА „Главна инспекция по труда“.

ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ по компенсация на „БИГОР“ ООД, [ЕИК] деловодни разноски- възнаграждение за един адвокат в касационното производство в размер на 220 лв.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.