О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                21.06. 2021 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесет и първи юни                                           2021 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

гр.д.№ 50,   по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 130 и 131 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Ц.Ц. и Р.В.,***, брат и сестра, с която искат да се обяви за нищожна, поради привидност, прехвърлителна сделка, извършена от техния починал баща на брат им Х.Ц., на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради привидност – прикриване на дарение под формата на продажба, като след уважаване на иска бъде запълнена и запазената им част от наследството. При условията на евентуалност искат сделката да се обяви за недействителна поради нарушаване на добрите нрави.

Служебно известен на съда факт е, че ищците имат заведено дело за прогласяване нищожност и на завещание, направено от същия наследодател, отново в полза на настоящия ответник. По него също има искане за попълване на запазената част.

Исковата молба беше оставена без движение като на ищците беше даден срок да внесат държавна такса по всеки едни от обективно съединените искове и да посочат по кое от двете заведени дела ще поддържат искането си за попълване на запазената част, предвид разпоредбата на чл. 32 и 33 от ЗН и последователността при намаляване на завещанията и даренията, защото във всички случаи изходът от гр.д. № 329/ 2020 г. ще следва да се има предвид при евентуално произнасяне по претенцията за попълване на запазената част.

По първата част от указанията постъпи молба за освобождаване от държавна такса. Съдът освободи частично ищците, като им указа всеки от тях да внесе по 100 лв. държавна такса. По другата част не постъпи уточнение.

Към момента има постъпила молба с доказателства за внесена държавна такса общо в размер на 200 лв. от ищците. Отново няма уточнение на останалите обстоятелства.

Междувременно по гр.д. № 329/ 2020 г. на ОСТ постъпи отговор на искова молба и съдът раздели производството по обективно съединените искове.

Беше образувано отделно дело по искането за попълване на запазената част от наследството, като това дело беше спряно до приключване на производството по гр.д. № 329/ 2020 г. и настоящото гр.д. № 50/ 2021 г. на ОСТ.

Предвид на това, съдът намира, че в съда има заведено по-рано дело между същите страни и на същото правно основание по искането по чл. 30 от ЗН/неправилно квалифицирано в особеното искане като такова по чл. 28 и 29 от ЗН/.

Предвид на това, съдът намира, че ход на исковата молба следва да се даде и делото да продължи само по исковете по чл. 26 от ЗЗД, за обявяване на недействителност на прехвърлителната сделка поради това че прикрива дарение, евентуално, поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на останалата част на молбата следва да се постанови отказ от разглеждането й, защото в съда вече има образувано такова дело между същото страни и на същото основание.  

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

Исковата молба е редовна и допустима по отношение на искането за прогласяване нищожност на сделката на основание, че е симулативна, евентуално поради противоречие с добрите нрави.

Да се връчи препис от молбата и писмените доказателства на ответника и препис от настоящото определение.

Указва на ответника, че в срок от един месец от получаване на исковата молба има право да подаде писмен отговор, който трябва да съдържа:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както да посочи и телефонен номер и електронен адрес за него и представителя, заявление дали желае връчване по електронен път на някой от посочените електронни адреси.

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава отговора.

В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. 

 

 Към отговора на исковата молба се представят:

1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;

2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

 

Последици от неподаването на отговор

  

Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 –предявяване на насрещен иск, чл. 212 – предявяване на инцидентен установителен иск и чл. 219-првиличане на трето лице,  от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Следва ответникът да има предвид и следните разпоредби на ГПК относно връчването на книжата:

Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния.

 

 

 

 

Връчване на представител

 

 

 

 

Чл. 39. (1) Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.

(2) Когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им.

(3) При повече ищци или ответници, когато интересите им не са противоречиви, съдът по искане на насрещната страна или по своя преценка може да ги задължи да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. При неизпълнение на това задължение съдът може да им назначи представител за получаване на книжа на техни разноски и риск.

(4) Когато адресатът е процесуално недееспособен, съобщението се връчва на неговия законен представител.

 

 

 

 

Съдебен адресат

 

 

 

 

Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

 

 

 

 

Задължение за уведомяване

 

 

 

 

Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

ОТКАЗВА ДА ДАДЕ ХОД на молбата и да образува производство по нея по искането за попълване на запазената част от наследството, с оглед на това, че в съда има образувано дело по такъв иск, като същото е спряно до приключване на гр.д. № 329/ 2020 и 50/2021 г. на ОСТ.

Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците, пред АС–Варна, в частта, в която се отказва да се даде ход на делото по отношение на искането по чл. 30 от ЗН.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: