№ 1702
гр. Варна, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501690 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 285428 от
28.04.2021 г. подадена от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК ********* срещу решение №
261206 от 07.04.2021 г. постановено по гр.д. № 7557 по опис на ВРС за 2020 г., с което е
прието за установено, в отношенията между страните, че ищецът В. Й. В., ЕГН
********** от с. В., ул. *****, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 146.08 лева, представляваща
корекция на консумирана ел. енергия за периода от 23.07.2018 г. до 22.09.2018 г. за обект с
административен адрес гр. Варна, с. В., ул. ***** с клиентски № ********** и абонатен №
**********, за която сума е издадена фактура № ********** от 13.11.2018 г., на основание
чл. 124 от ГПК.
В жалбата излага, че решението е неправилно поради неправилно приложени на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на постановеното от първоинстанционния
съд съдебно решение и постановяване на друго с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като съдът приеме, че посочената за плащане сума в издадената фактура се дължи като цена
на доставена, но незаплатена ел. енергия възоснова на общите правни норми за продажба в
ЗЗД. В съдебно заседание въззивният жалбоподател поддържа жалбата чрез пр.
представител
Въззивваемия не ангажира съда с писмено становище. В съдебно заседание оспорва
основателността на жалбата чрез пр. представител и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
С определение № 2381 от 07.07.2020 г. съдът е приел жалбата за процесуално
допустима, а след повторна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, приема същия за
валиден и допустим. По изложените в жалбата оплаквания за неправилност, намира
следното:
Исковото производство е образувано във Варненски районен съд възоснова на
предявен от В. Й. В., ЕГН ********** от с. В., ул. *****, отрицателен установилен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК и цена на иска 146.08 лева, представляваща корекция на
1
консумирана ел. енергия за периода от 23.07.2018 г. до 22.09.2018 г. за обект с
административен адрес гр. Варна, с. В., ул. ***** с клиентски № ********** и абонатен №
**********, за която сума е издадена фактура № ********** от 13.11.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********
претендира, че сумата се дължи на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във вр. Чл. 38, ал. 2 от
действащите ОУ на ДПЕЕЕМ“ Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение №
ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 т. на
КЕВР. Прави подробни фактически твърдения за извършена корекционна процедура и
установяване на вземането по размер.
Първоинстанционният съд при правилно установени факти, които не са спорни и
пред въззивния съд е приел предявения иск за допустим и по същество за основателен като
в мотивите си е приел, че въведената в чл. 38 от ОУ на ДПЕЕМ обективна отговорност е
лишена от законово основание.
Пред въззивнитя съд е поставен въпроса, дали при констатираната от съда
нищожност на специалната разпоредба, доставената но незаплатена ел. енергия не се дължи
възоснова на обща правна норма.
Настоящият въззивен съд приема, че общата правна норма има действие в случаите в
които липсва специална или специалната е нищожна, поради което следва да установи
наличието на фактическия състав на продажбата и задължението за плащане, произтичащо
от разпоредбата на чл. 200 от ЗЗД.
За да е налице вземане, произтичащо от продажба, следва продавачът първо и главно
да докаже размера на получената вещ, периода на доставката и дължимата цена. В
конкретният случай, не е налице спор, че страните са валидно обвързани с договор за
продажба, че доставената вещ е електрическа енергия, което се отчита със специално
техническо средство, собственост на доставчика, който е задължен да поддържа неговата
метрологична и техническа годност. Не е спорно, че такъв СТИ е монтиран на 07.03.2017 г.
и от протокол за монтаж се установяват стойностите на нощна и дневна ел. енергия, а на
върховата не са отразени. След като е монтиран електромер с налични стойности на нощна
и дневна ел. енергия, следва, че той не е нов. На 05.10.2018 г. е извършена проверка
инициирана от доставчика, при която е установена повреда на броителния механизъм.
Извършена е корекционна процедура и е начислено допълнително плащане в процесния
размер, съобщено на потребителя. Демонтираният електромер е изпратен за метрологична
проверка на БИМ, който първоначално е отказал експертно изследване, поради това, че
устройството е внесено с изгаснал дисплей, а не с твърдения за манипулация или
несъответствие между показанията и действително преминалата ел. енергия, съответно
отчитането й в невидима, но съществуваща тарифа. Представяне протокол от 04.02.2021 г.
на БИМ, от съдържанието на която се установява, че всички тарифи не са отчели показания ,
отсъстват механични дефекти на кутията, на клеймите и на клеймения блок на електромера,
както и отсъствие на индикации на дисплея на електромера. От заключението на СТЕ,
събрана като доказателство в първоинстнационното производство и кредитирано от
въззивния съд като обективно и компетентно дадено, се установява, че СТИ е с повреден
броителен механизъм, което представлява техническа повреда, а начислената цена е
определена като възможно да е била потребена.
При тази фактическа установеност, настоящият въззивен съд приема, че претенцията
с правно основание чл. 200 от ЗЗД, не е доказана. Корекционната процедура, който се
основава на законови фикции е неприложима към общите правила на продажбата. За
разлика от специалната правна норма, което предвижда начини а определяне на потребена
ел. енергия, чрез преценката на възможна мощност и предходни потребления, то при
правилата на продажбата, се дължи цена на действително доставена ел. енергия, което
определя не само тежестта на доказване, а и начина, чрез преки доказателства /главно и
пълно/. Такова доказване не може да се приложи към фактите в настоящото дело, защото
техническата изправност на измервателното устройство не позволява установяване на
изходните данни, съответно на математически изчисления. Техническата изправност е
2
задължение на доставчика, поради което неизгодните последици от липса на такава са за
негова сметка. Потребителят дължи цената на действително доставена ел. енергия, когато тя
е измерена с технически изправно средство или когато неизправността е от такова естество,
че може да се установи размера на преминалата ел. енергия през него. При пална техническа
неизправност, която не е следствие от повреда след въздействие и която води до
невъзможност да бъдат разчетени показанията в скритата тарифа, претендираната сума не се
дължи поради недоказаност на количеството преминала ел. енергия и неприложимост на
законовата фикция от специалната правна норма.
Въззивната жалба е неоснователна, поради което първоинстанционният съдебен акт
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261206 от 07.04.2021 г. постановено по гр.д. № 7557
по опис на ВРС за 2020 г.
Решенето не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3