Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 945 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 219 от 29.08.2018 г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” към Министерството на околната среда и водите е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите на Община Пазарджик с ЕИК: ********* за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Община Пазарджик, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, излага допълнителни доводи и моли съда да отмени постановлението.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в писмено становище счита постановлението за законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и съдебното заседание, становището на ответната страна, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 14.02.2018 г. във връзка с писмо на МОСВ до БД ИБР Пловдив с вх. № КД-09-11/15.01.2018 г. от експерти на Басейнова дирекция, между които свидетелят Г.Д. и колегата му А. П., била извършена проверка на обществени чешми, публична общинска собственост, изградени на територията на с. Звъничево в кв.24 и кв. 38 по плана на селото. Същите били водоснабдени с минерална вода от магистрален водопровод за пренос на минерална вода от находище „В.” до гр. Пазарджик, преминаващ през територията на с. З., общ. Пазарджик. Проверката била ориентирана към изпълнение условията в разрешително за водовземане от мин. вода № 01610348/17.11.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите. При проверката било констатирано, че към 15.01.2018 г. Община Пазарджик като титуляр по разрешително № 01610348/17.11.2010 г. не е представила в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” информация за извършен мониторинг на температурата на минералната вода за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., с което не е изпълнила условията на водовземане от издаденото разрешително. Според проверяващите с това деяние Община Пазарджик е нарушила законоустановеното задължение на водоползвателя да изпълнява условията в издаденото по реда на Закона за водите разрешително, съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. За констатираното нарушение бил съставен констативен протокол и впоследствие - процесния АУАН, който е надлежно предявен на законовия представител срещу подпис. Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – разпита на актосъставителя Д. и писмените такива. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д., които са ясни, категорични и се допълват от останалите доказателства по делото.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства се установи извършването на нарушение от страна на община Пазарджик, която като титуляр по разрешително № 01610348/17.11.2010 г. не е представила в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” информация за извършен мониторинг на температурата на минералната вода за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., с което не е изпълнила условията на водовземане от издаденото разрешително.
При издаването на обжалваното наказателно постановление обаче са допуснати редица нарушения на процесуалния закон, което е основание за отмяна на постановлението по следните съображения:
Съдът намира на първо място, че в АУАН и в наказателното постановление нарушението не е описано според изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП в обстоятелствената част на едно място е посочено, че нарушението се състои именно в това, че община Пазарджик като титуляр по разрешително № 01610348/17.11.2010 г. не е представила в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” информация за извършен мониторинг на температурата на минералната вода за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., с което не е изпълнила условията на водовземане от издаденото разрешително. От така описано е категорично видно, че се касае за нарушение, което се изразява в „непредставяне на информация“ в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” със седалище гр. Пловдив. Непредставянето ѝ там сочи на извършено нарушение в гр. Пловдив. Това обаче като място на нарушението никъде не фигурира в съставения АУАН и издаденото НП. От друга страна също така е видно, че в последния абзац на атакуваното НП е посочено, че Община Пазарджик не е извършила собствен мониторинг на количеството или качеството на водите. Така на практика се въвежда второ нарушение на Община Пазарджик, изразяващо се в „неизвършване на собствен мониторинг“. В тази насока е приложена и санкционната разпоредба – за неизвършване на мониторинг. Това категорично е съществено процесуално нарушение, защото е налице противоречие в обстоятелствената част на НП за какво точно нарушение е наказана Община Пазарджик – за непредставяне на информация или за неизвършване на собствен мониторинг. Съдебната практика в подобни случаи е последователна и безпротиворечива, че се касае за различни по вид нарушения. Дори и наказаното лице да не е представило информацията, защото не е извършило собствен мониторинг, то следва АНО да разграничи двете нарушения и да ангажира отговорността за всяко едно по ясен и недвусмислен начин, а не да ги смесва. В тази връзка следва да се отбележи и, че съдът споделя възраженията в жалбата, че непосочването на точно коя точка от издаденото Разрешение е нарушена също е процесуално нарушение, тъй като ведно с гореизложените мотиви, е въведена още една неяснота и неопределеност по отношение на нарушението - в какво се състои и къде е извършено.
Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика. Само за пълнота следва да се отбележи, че доводите в жалбата за нарушения на чл.18 и чл.34 ЗАНН също са основателни. Самото посочено по горе противоречие в обстоятелствената част на НП въвежда реално две нарушения, а дружеството е наказано за едно с една санкция, което е нарушение на чл.18 ЗАНН. Но дори и да предположим, че идеята на наказващия орган е била да се ангажира отговорността на общината за непредставяне на информация, то съгласно издаденото разрешение, такава се представя два пъти годишно – до 30 юни и към 31 декември. Така, ако за период от една година не е представена информация, са налице две отделни и самостоятелни нарушения. Община Пазарджик е наказана само за едно за целия период от една година. Продължавано нарушение по смисъла на продължаваното престъпление по чл.26 НК в административнонаказателното производство не намира приложение, поради което е налице и още едно нарушение на чл.18 ЗАНН, както и евентуално чл.34 ЗАНН за първия период до 30 юни. Още по-сериозно е нарушението на чл.18 ЗАНН, ако приемем, че нарушението на общината се изразява в неизвършването на собствен мониторинг, тъй като съгласно Разрешението мониторингът се извършва ежемесечно, т.е. за период от една година реално са налице 12 отделни нарушения.
Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда и останалите доводи по същество на процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, касаещи приложението на чл.28 ЗАНН. Все пак следва да се отбележи, че наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Наказващият орган не е обсъдил в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 219 от 29.08.2018 г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” към Министерството на околната среда и водите, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите на Община Пазарджик с ЕИК: ********* за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: