Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..11.2019г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1397 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна
жалба, подадена от В.Б.И. ***, срещу решение №
3094/05.07.19г., постановено по гр.д.№14784/18г. на ВРС, 18 състав, с което е
отхвърлен иска на В.Б.И., с адрес: ***, срещу "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, ЕИК *********,
с адрес гр.София, район Лозенец, Експо 2000, ул. Н.Вапцаров № 55, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1939,94 лева, по
издаден изпълнителен лист от 04.12.2012 г. по Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр.д. № 17782/2012 г.
по описа на ВРС, на основание чл. 439 ал.2 от ГПК.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно. Намира за погрешен извода на съда за
извършени изпълн.действия на 18.03.15г., тъй като ЧСИ М.П. била престанала да
има качеството на ЧСИ в началото на 2015г., а преди това не били предприемани
действия по изпълн.дело и вземането било погасено по давност. Моли да бъде
отменено решението, като бъде уважен иска.
Въззиваемата
страна
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД,
ЕИК *********, с адрес гр.София, район Лозенец, Експо 2000,
ул.Н.Вапцаров № 55, действащо чрез ю.к.А.Ц., е депозирала отговор, с
който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от В.Б.И. срещу "Райфайзенбанк (България)" ЕАД,
иск
с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД сумата от 1939,94лв, представляваща вземане по изпълнителен лист от 04.12.2012г., издаден по ч.гр.дело № 17782/2012г. на
ВРС.
В
исковата молба поддържа,
че в полза на Райфайзенбанк (България) ЕАД е издаден изпълнителен
лист от 04.12.2012г. по ч.гр.дело № 17782/2012г. на ВРС за сумата общо от
1939,94лв. Твърди, че въз основа на него е образувано изп.дело №20127150400755
по описа на ЧСИ М.П.. Излага, че на 18.03.15г. по изп.дело била наложена
възбрана върху собствения му имот, но тъй като към този момент ЧСИ М.П. била
отстранена от длъжност счита извършените от нея действия за невалидни. Тъй като по изп.дело от 2013г.
не били предприемани действия счита, че вземането е погасено по давност.
В
отговор на исковата молба ответникът
Райфайзенбанк (България) ЕАД оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Твърди, че няма данни изпълн.дело да е висящо, а с оглед на изложените
факт.твърдения счита, че действията по изп.дело не могат да бъдат оспорвани
чрез иска по чл.439 ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество
на спора.
По делото не е налице спор, че въз основа на заповед от 04.12.12г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№17782/12г. на ВРС е издаден
изпълнителен лист в полза на Райфайзенбанк (България) ЕАД, срещу В.Б.И. и
Стоянка Тодорова Иванова, за солидарно заплащане на сумата от 1939,94лв,
включваща 1328лв-главница по договор за кредит от 01.02.08г., ведно със
законната лихва от 30.11.12г.; 249,10лв- редовна лихва за периода 07.02.11г. до
30.08.12г.; 226,76лв-наказ.лихва за периода 06.06.11г.-29.11.12г. и 136,08лв-
разноски.
Няма спор още, че въз основа на така
издадения изп.лист кредиторът Райфайзенбанк (България) ЕАД е поискал с молба от
21.12.12г. образуване на изп.дело срещу горепосочените длъжници, като е
образувано изп.д.№20127150400755 по описа на ЧСИ М.П., рег.№715 при ВОС. От
приложената по делото преписка на ИД № 20127150400755 по описа на ЧСИ Миглена П.,
преобразувано в изп. д. № 20158070401916 на ЧСИ Н.Д., се установява, че с молба
от 30.01.15г. взискателят Райфайзенбанк (България) ЕАД / който се легитимира
като такъв и към датата на предявяване на настоящия иск, доколкото съдържащите
се в изп.дело данни са за извършена цесия в хода на процеса с договор за цесия
от 27.08.18г./ е поискал налагане на възбрана върху собствен на ищеца
недв.имот, находящ се в гр.Варна, като такава е била наложена на 18.03.15г. По
делото няма спор, че след това взискателят не е предприемал никакви действия по
движението на изпълнителния процес спрямо ищеца.
Съгласно чл.116, б.в ЗЗД и
разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В този смисъл
определящо е именно предприетото последно валидно изпълнително действие, от
който момент започва да тече нова погас.давност за вземането. Така в
разглеждания случай искането на взискателя Райфайзенбанк (България) ЕАД по
молбата от 30.01.15г. за извършване на следващи се изпълнителни действия /
налагане на възбрана/ е действие с характер на „изграждащо изпълнителния
способ”, поради което и то прекъсва давността, която с оглед вида на вземането
по изп.лист е петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД и към този момент не е била
изтекла.
В подкрепа на твърденията на
въззивника за загубена от ЧСИ М.П. правоспособност в началото на 2015г. не са
събрани доказателства, като от приложеното писмо от Камара на ЧСИ
изх.№5379/01.12.17г. и справка в публичния регистър на ЧСИ се установява, че
същата е загубила правоспособност на осн. чл.31, ал.1, т.1 от ЗЧСИ, като
служебният архив е прехвърлен на основание на заповед на Министъра на
правосъдието №СД-04-131/05.05.2015г. на ЧСИ Н.Д. Георгиева, рег.№807, район на
действие ОС Варна. Ето защо следва да се приеме, че към момента на извършване
на действията по налагане на възбраната ЧСИ М.П. е разполагала с нужните й
правомощия.
Както бе посочено вече, с отправеното
на 30.01.15г. искане на ответника-взискател за предприемане на изпълнителни
действия и прилагането на изпълнителен способ- възбрана на недв.имот на
длъжника, давността е била прекъсната, като от този момент е започнала да тече нова
петгодишна давност (чл.117 от ЗЗД), която до датата на завеждане на
иска-02.05.18г. не е изтекла. Ето защо предявеният иск за недължимостта на вземането по изпълнителен лист от 04.12.2012г., издаден по
ч.гр.дело № 17782/2012г. на ВРС на предявеното от длъжника основание се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Като е изложил сходни мотиви и е
достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на спора в тежест на
въззивника на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат възложени сторените от
възз.страна за въззивно производство разноски, възлизащи в размер на
100лв-ю.к.възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.25 от
НЗПП.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №3094/05.07.19г.,
постановено по гр.д. № 14784/18г. на ВРС, 18 състав.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.София,
район Лозенец, Експо 2000, ул. Н.Вапцаров
№ 55, сумата от 100лв./сто лева/, представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: