№ 577
гр. Благоевград, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Владимир Ковачев
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500886 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
М. Г. К., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обжалва решение № 213 от
17.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 531 от 2023 г. на Районен съд
П.. То било неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон. По делото се установило, че партидата на К. не е свързана
физически към електропреносната мрежа. Съгласно заключението на вещото
лице, електроподаването към обекта било прекъснато в точката на захранване
от мрежата, в намиращ се вътре в имота комплексен трансформаторен пост,
като бил изключен разединител на страна средно напрежение, с което бил
изключен от действие самият трансформатор. Липсвало напрежение на
електромера, който бил демонтиран от таблото, а абонатът нямал физически
достъп до помещението, където е изключено напрежението. Прекъсването
било извършено през 2017 г. Независимо от прекъснатата възможност за
връзка с мрежата, ищецът продължил да фактурира и начислява цена за
услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“. Той не доказал
наличието на законово основание за претендираната от него цена за услуга,
която реално не можела да се използва. Такова не било посочено и от
първоинстанционния съд в обжалвания акт. В приложения договор и общи
условия липсвали договорености за заплащане на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа“, при липса на физическа връзка с
електропреносната мрежа. По делото ищецът не обосновал нито цената, нито
1
характера на услугата. Приетата в обжалваното решение логика
противоречала на чл. 18, т. 1 от Регламент № 2019/943 на Европейския
парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на
електроенергия. В действащото българско законодателство не съществувала
правна норма, която да обосновава потребителите да заплащат услуга, която
не могат да използват. Правните изводи, направени от първоинстанционния
съдебен състав, не се обосновавали от събраните по делото доказателства и
закона. Районният съд формирал правните си изводи в нарушение на
принципа на законност по чл. 5 от ГПК и не решил делото въз основа на
собственото си вътрешно убеждение, както изисквал чл. 12 от ГПК. В
заключението си вещото лице изложило множество правни тълкувания и
направило правни изводи, с които превишило поставената му задача и които
съдът възприел твърде безкритично, без дори да препрати към приложимата
правна уредба. В чл. 19, ал. 3 от общите условия било посочено задължението
на ищеца да съобщи на потребителя дължимите суми, но по делото не се
установили доказателства ищецът да е изпълнил това си задължение, поради
което претендираната сума станала известна на К. едва с получаване на
заповедите за изпълнение на 22.02.2023 г. От тази дата, която не била
уточнена от съда в решението му, следвало да тече посоченият срок по чл. 19,
ал. 2 от общите условия. Ето защо и претенциите на ищеца за заплащане на
мораторна лихва за неизпълнение на парично задължение преди 22.02.2023 г.
били неоснователни и трябвало да бъдат отхвърлени от съда. Насрещните
искове на К. били доказани както по основание, така и по размер. Свидетелите
по делото доказали претърпените от него вреди, изразяващи се в
безпокойство, несигурност и страх. Моли се за отмяна на атакуваното
решение, отхвърляне на претенциите на дружеството и уважаване на исковете
на К..
Подаден е отговор на жалбата, в който се развиват съображения за нейната
неоснователност. Решаващите изводи на съда били правилни. Те се
основавали на оценка на всички релевантни факти и обстоятелства, които
съдът обсъдил и преценил в тяхната съвкупност. Първоинстанционното
решение било правилно, законосъобразно и обосновано. Наведените във
въззивната жалба оплаквания били голословни. По категоричен начин в
първоинстанционното производство се установило, че за процесните периоди
обектът на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа,
като последната е поддържана в готовност във всеки един момент да може да
достави ангажирания за клиента капацитет от 360 квт мощност. Това било
свързано с разходи за поддръжка на мрежата, за които разходи държавният
регулатор определил цена, дължима от всички небитови клиенти с
присъединени към мрежата обекти. Не се установило по делото договорът за
продажба на ел. енергия от 2012 г. да е бил прекратен, както и не било заявено
от ответника намаляване на договорената мощност от 360 квт. Сумата била
изчислена по действащите цени, определени за процесния период от КЕВР, по
броя дни и по предоставената мощност. Размерът на вземанията не се
2
оспорвал от ответника. Имотът на К. бил присъединен към
електроразпределителната мрежа и му били предоставяни мрежови услуги
„достъп до електроразпределителната мрежа“. Последната достигала до
границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя.
Осигуряването на посочената мощност дори и без електроподаване
представлявало технически ангажимент за електроснабдителното дружество и
се компенсирало именно с паричната стойност на услугата за достъп до
електроразпределителната мрежа. Безспорно се установявало по делото, че на
границата на електроразпределителната мрежа с обекта на ответника е било
поддържано едно постоянно напрежение с определена мощност, т. е. налице е
бил постоянен достъп до ел. мрежата на потребителя по смисъла на § 1, т. 15
от ДР на ЗЕ. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение на районния
съд.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства пред настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд П. е валидно.
Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се
явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
Решението е правилно. Окръжният съд напълно се солидаризира с мотивите,
изложени от първата инстанция, и препраща към тях на основание чл. 272 от
ГПК.
От приобщените и неоспорени писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че К. е клиент на „Е.П.“ ЕАД. Открита му е партида като
физическо лице, за ел. снабдяване на небитов /стопански/ обект, с
предоставена мощност от 360 квт, точка на захранване от мрежата - собствен
на К. трафопост. В решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. на КЕВР е разграничен
начинът на формиране на цената за достъпа до разпределителната мрежа за
битови и за небитови клиенти. Стойността на услугата „достъп“ за небитови
клиенти не зависи от консумацията на ел. енергия. Формира се единствено на
база предоставената по договора мощност и времето, за което е предоставена,
и не зависи от количеството реално потребена ел. енергия, а от ангажирания за
обекта капацитет от мрежата /предоставена мощност/ и времето на този
ангажимент. Вещото лице убедително пояснява, че позитивите от придобитата
по партидата предоставена мощност /в случая - 360 квт/ са, че абонатът може
да ползва в обекта си такава мощност, но това обуславя разходи както за
доставчика, така и за НЕК. Срещу възможността абонатът да включи, когато
3
пожелае, договорираните и предоставени за обекта му 360 квт, тази мощност е
предвидена в баланса на енергосистемата и към мрежата се поддържат
производствени мощности /топъл резерв и др./, с всички разходи по тях.
Решението на КЕВР, базирано на чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, предвижда
стойността на услугата „достъп“ да не зависи от реалната консумация на ел.
енергия, а от времето на ползване правото да включва в обекта си
консуматори с мощност до нивото на предоставената по договора. Тези
негативи могат да бъдат елиминирани, ако абонатът своевременно подаде при
доставчика искане за намаляване на мощността, което е безплатна услуга. К.
обаче не е сторил това и не е подал подобно искане. Не са ангажирани
доказателства за обратното. По тази причина, независимо че по партидата не е
ползвана ел. енергия, правилно доставчикът е изчислявал и начислявал в
месечните фактури за релевантните периоди дължимите суми за осигурения
достъп до мощността от 360 квт. Този постоянен достъп не е бил прекратен.
Безспорно се установява по делото, че на границата на
електроразпределителната мрежа с обекта на К. е било поддържано постоянно
напрежение с определена мощност, т. е. налице е бил постоянен достъп на
потребителя до ел. мрежа по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, за която услуга
се дължи и съответната цена, определена с акт на КЕВР.
Основанието на задължението на К. към „Е.П.“ ЕАД се съдържа в самия
договор, сключен между страните на 14.02.2012 г., и споразумението към
същия. В контракта изрично пише, че К. ще заплаща на дружеството и
дължимата сума за осигурения му достъп до разпределителната мрежа. В
споразумението е уточнена предоставената мощност. В чл. 30, ал. 1, т. 13 от
ЗЕ изрично е предвидено правомощието на КЕВР да регулира цената за
достъп до електроразпределителната мрежа. В изпълнение на това е издадено
и посоченото вече решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. на КЕВР. Относими са и
съответните норми на Правилата за търговия с електрическа енергия,
действали в процесните периоди.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че не дължи заплащането
на коментираната услуга, след като през исковите периоди не е ползвал
електроенергия в имота. На обратния извод насочват установените
фактически данни, че той е договорил с дружеството заплащане на стойността
на тази услуга, същата му е била реално предоставяна през спорните времеви
отрязъци, включително и при липсата на потребление на ел. енергия, а
въпреки възможността да бъде заявено нейното прекратяване, това не е
сторено, като цената й е съобразена с утвърдената такава от компетентния
държавен регулаторен орган /КЕВР/. В този смисъл не са налице
поддържаните противоречия на облигационната връзка между страните по
делото с Регламент № 2019/943 от 05.06.2019 г. на Европейския парламент и
на Съвета относно вътрешния пазар на електроенергия.
Районният съд напълно правилно е кредитирал заключението на вещото лице
и е основал изводите си на него. То не е оспорено от страните и не е оборено
от останалите приобщени доказателства по казуса. Експертът несъмнено
4
притежава нужните специални знания. Той е изложил констатациите и
заключенията си пълно, ясно и обосновано. Същите са в подкрепа на
претенциите на „Е.П.“ ЕАД, които законосъобразно са уважени от първата
инстанция.
Следва да се отбележи обстоятелството, че казус, подобен на настоящия,
съвсем неотдавна е стоял на вниманието на Апелативен съд С.. С решението
си по въззивно търговско дело № 92 от 2023 г., апелативната инстанция също
е приела, че клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължат утвърдените от КЕВР цени за достъп до мрежата, като посоченото
задължение не е обвързано с потреблението на електроенергия, а само с
предоставената мощност. Този акт на Апелативен съд С. не е допуснат до
касационно обжалване с Определение № 1303 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д.
№ 1902/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А.Н..
Правилни са разсъжденията на районния съд и досежно неоснователността на
насрещната претенция за неимуществени вреди. Не е доказано, че е налице
противоправно неизпълнение на договорните задължения на доставчика.
Преустановяването на електрозахранването в обекта е резултат от неплатени
задължения. Това се потвърждава и от приложените към отговора на
насрещната искова молба фактура № **********/13.06.2016 г. и банково
извлечение № 14/28.01.2022 г. Задължението по споменатата фактура е било
погасено едва на 27.01.2022 г., поради което и прекъсването на
електрозахранването през 2017 г. е било правомерно, съгласно чл. 42, ал. 2 от
общите условия.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На дружеството трябва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Настоящата инстанция го определя на 100 лева, като отчита фактическата и
правна сложност на казуса и извършените от представителя на „Е.П.“ ЕАД
процесуални действия по подаване на отговор на въззивната жалба, явяване в
заседанието на въззивния съд и депозиране на писмена защита.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213 от 17.06.2024 г., постановено по
гражданско дело № 531 от 2023 г. на Районен съд П..
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., да заплати на
„Е.П.“ ЕАД, ЕИК * седалище и адрес на управление гр. С., р-н „М.,
представлявано от В.И.Т. и Д.К.Д., сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
На страните да се връчат копия на настоящия въззивен съдебен акт, който
може да бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, по реда и
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред
5
Върховния касационен съд на Република България, с касационна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6