РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Елин Пелин, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно
наказателно дело № 20211820200373 по описа за 2021 година
“Т...." ЕООД-С.., с ЕИК ...., представлявано от управителя П.А.е обжалвало с искане
да бъде отменено Наказателно постановление № СФ-23-ДНСК-74/11.10.2021 година на
началник ДНСК-София, с което на дружеството е наложено на основание на чл. 237, ал. 1, т. 1, пр.2,
вр. с чл.239, ал.1,т.2 и чл.222, ал.1,т.15 от ЗУТ административно наказание “имуществена санкция в размер на
15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева” за нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателят, чрез упълномощения по делото адвокат поддържа жалбата. Счита,
че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон
и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
АНО, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане да бъде
потвърдено наказателното постановление.
ЕПРП, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирала
становище по жалбата.
От показанията на св.П. е видно, че е извърше3на проверка по документи в РДНСК,
при което установен строеж, пътна връзка, представляващ част от локално платно на
магистрала „Хемус“ към крайпътен търговски обект, паркинг и бензиностанция.Отбива се
от магистралата и се влиза през локалното платно и от едната страна има частично
1
изпълнени бордюри и частично изпълнена асфалтова настилка към самия имот. Установили,
че е изпълнено строителство ,за което няма издадено разрешение за строеж. Пътната
връзкса била за влизане в имота , който предвиден за строителство на ТИР- паркинг,
бензиностанция и обслужваща сграда, първа категория строеж. Атка бил съставен в
отсъствие на нарушителя. Фирмата- жалобподател била поканена, но не се явило лице и в
отсъствие на управителя на фирмата бил съставен акта. Свидетелката лично посетила
процесния пътен участък, който се намира на АМ“Хемус“ след отбивката за с. Ж. в посока
към гр.В. В момента на проверката не се извършвали СМР.Имало един човек, който се
представил за пазач. Нямало информационна табела за извършените дейности. При
проверката бил съставен констативен акт.
От показанията на св. О. е видно , че при извършената проверка на място се
сутановил строеж на търговски крайпътен обект- „Бензиностанция, тир паркинг и
обслужващи сгради“, за който от общината не били издавани строителни книжа и
разрешения за строеж. След като установили нарушението отправили покана на
нарушителя, който не се явил. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя , като в акта
строежа бил подробно описан като параметри. Обектът бил огромна строителна площадка ,
на която в момента на проверката нямало работници, но имало строителни материали ,
тръби, насипни материали , фургон. Пътната връзцка била почти завършена със забавителен
и ускорителен шлюз, отводнителни канавки и родюри, като настилките били изпълнени.
Свидетелят съставил АУАН във връзка със забавителния и ускорителния шлюз. Съгласно
ЗУТ, когато подобекта е с по- висока категория, тогава целия обект преминава в по-
високата категория.
В показанията си св. Симеонов твърди, че работи във фирмата-жалбоподател от
2016 година като шофьор и багерист. Знае обекта , който се намира в м. Ж. дясната страна
на магистралА „ХЕМУС“ в посока към г р. Б.. Возил е камъни и фракция за този обект в
периода 2017 до 2019 година, когато казали, че приключват дейността по този обект. До
тогава се отливали подпорни стени. На всеки се възлагали конкретни задачи и се
изпълнявали срещу заплащане. Насипвал с фадрома и багер . На обекта било насипано, но
не очакълено. Цялостно нямал завършен вид обекта и до края на 2019 г. нямало изграждане
на сгради. Свидетелят работил по оформянето на насипа на дясната страна на магистралата
в посока към гр. Б. След това повече не е ходил на т този обект , тъй като след като
подготвили насипа, за тях била приключила окончателно работата.
От показанията на св. Борисов е видно ,че познава управителя на дружестовто –
жалобподател от 10 години. Знае за процесния обект на АМ „Хемус“. По 3-4 пъти в
годината минавал край обекта, чиито строеж започнал през 2017 година. Строителството
му било спряно през 2019 година, но не се е интересувал за причините за това. До края на
латото на 2019 година имало хора на обекта. До момента не е виждал нещо да се е
променило по обекта от тогава.. В средата на обекта имало нещо като барака за
обслужване на работниците. През 2019 година имало построена дълга сграда и на средата
2
къщичка. Имало тогава и насип за изравняване на нещо. От магистралата се влизало
директно в обекта брез пътна връзка към тези сгради.
По делото е приобщена в цялост административнонаказателната преписка.
Представени са в с.з. и са приети:Наказателно постановление № СФ-23-ДНСК-74/11.10.2021
година на началник ДНСК-София,АУАН № СФ-23/13.04.21г., констативен протокол от
10.05.21г., констативен акт №130 от 09.02.21г., схема, писмо СФ-00133/01.04.21г., заповед
№ТС-137/08.03.19г., скица, нот.акт№153дело № 634/2017г. на нотариус Л.Х.с район на
действие РС Елин Пелин, Решение №№ РСПП-133/2020г. и РСПП-232/2020г.,
заповед№22/25.06.20г., писмо № 66-СФ-1025/20г. на А„ПИ“, заповед № РД-745/20г. на
А“ПИ“, Решение № К-4/19г. на ОД“З“ МЗХГ, Разрешение за строеж №16/02.03.20г..
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като същата е депозирана от надлежна страна и в установения
от закона срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На дружеството-жалбоподател е съставен АУАН № СФ-23/13.04.2021 година и
издадено НП№ СФ-23-ДНСК-74/11.10.2021 година на началник на ДНСК-София за това, че
„в качеството му на възложител, съгласно чл.161, ал.1 ЗУТ на незаконен строеж „Пътна
връзка-забавителен и ускорителен шлюз и локално платно с прилежащ тротоар“ в
обхвата на АМ“Хемус“ и в поземлен имот 57921.14.32 по КККР на землището на с. П,
Община Е. П., част от строеж представляващ търговски крайпъте
обект-„Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи сгради“, носи отговорност за
изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, в нарушение на чл.137,
ал.3 и чл.148 от ЗУТ и е осъществило състав на чл.237, ал.1,т.1 предложение второ от ЗУТ.
Възражение в срока по чл.44 ЗАНН не е направено , за което съставен Констативен
протокол от 10.05.2021 година.
Приобщената по настоящото производство административна преписка и събраните в
хода на съдебното дирене доказателства, в т.ч. и показанията на разпитаните свидетели,
недвусмислено сочат, че към 09.02.2021г.- датата на проверката в ПИ 57921.14.32 по КККР
на землището на с. П., Община Е.П.е налице незаконен строеж / незавършен / - „Пътна
връзка-забавителен и ускорителен шлюз и локално платно с прилежащ тротоар“, като част
от строеж / незавършен/ представляващ търговски крайпътен обект-„Бензиностанция, тир-
паркинг и обслужващи сгради“ в поземлен имот с идентификатор 57921.14.32, 57921.14.10
и 57921.14.6 по КККР на землището на с. П. ,Община Е. П.Строежът е започнал и
извършван, като за същия не са издавани сторителни книжа, в т.ч. одобрени инвестиционни
проекти и издадено разрешение за строеж, поради което попадащ под разпоредбата на
3
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Видно от събраните доказателства строежът е започнал през 2017 година, в каквато
насока са и показанията на св. Борисов. В тази връзка и административнонаказващият
орган е възприел с АУАН и с НП за начало на строителството периода след 2017 година“,
т.е. с изтичане на годината, в която е придобит от жалбоподателя процесния имот/
поземлен имот 57921.14.32 /, в който е заварено строителството, като АНО се позовава на
датирането на нотариалния акт, с който се легитимира жалбоподателя като собственик на
имота /вж. приложен към АНП нот. акт № 153, том IV, рег. № 6691, дело № 634/2017г. на
нотариус Л.Х.с район на действие РС Елин Пелин/. Кои именно е периода след 2017 година
не се установява от съставения АУАН , както и от издаденото НП, но в същите изрично е
отразено, че строителството не е завършено към 09.02.2021г., то.е. към датата на
извършената на място проверка от служителите на РДНСК Софийска област. От събраните
доказателства не се установява началния момент на строителството. В случай, че бъде
възприета формулировката на АНО „ периода след 2017 година“ / т.е. период след
годината, в която жалбоподателят е придобил собствеността върху процесния имот
съгласно цитирания нотариален акт/, то за начало на строителството би следвало да се
приеме датата 01.01.2018 година. Но в този смисъл недопустимо е да бъдат извличани чрез
тълкуване основните реквизити, на които следва да отговаря АУАН при неговото съставяне,
съответно НП при издаването му. От друга страна административнонаказващия орган
изрично е посочил в НП, че датата 09.02.2021г. е дата на установяване на нарушението. В
тази връзка съгласно чл.239, ал.2 от ЗУТ едногодишният срок по Закона за
административните нарушения и наказания за образуване на административнонаказателно
производство за нарушения по този закон, актовете по неговото прилагане и другите
правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на
издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в
експлоатация - от деня на извършване на нарушението. Датата на извършване на
нарушението не се сочи нито с АУАН, нито с издаденото НП, както и е недопустимо
нейното извличане чрез тълкуване или по аналогия, като се държи сметка за императивния
характер на разпоредбите на чл.42, ал.1 ,т.3 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според чл.34,
ал.1, изр.2 ЗАНН административнонаказателно производство не се образува, ако не е
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В случая, при наличието на коя да е от
предвидените в така цитираната разпоредба на чл.34 от ЗАНН предпоставки, се прегражда
пътя към административнонаказателното производство, като за обективната и
законосъобразна преценка относно приложимата законова хипотеза е необходимо, както
АУАН, така и НП да съдържат точно и недвусмислено посочване, кога точно е
извършено вменяваното нарушение, каквото отразяване липсва в цитираните актове. Това
от своя страна препятства възможността привлеченото към административнонаказателна
4
отговорност лице да организира в пълен обем защитата си още от момента на връчване на
процесния АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, респ. възможността за
преценка и евентуално позоваване на преклузията по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН в
хипотезата, когато е изтекло повече от една година от извършване на нарушението, с оглед
давностния характер на сроковете по чл.34 от ЗАНН / Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015г. на ВАС на РБ - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАСС/. Ето защо
настоящият състав намира, че непосочването от страна на административнонаказващия
орган на датата на извършване на вменяваното нарушение, което съществен елемент, с
оглед императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, обуславя
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което същото
следва да се отмени.
Във връзка с въведеното от административнонаказващият орган възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение следва да се
отбележи следното:
Предмет на обжалване в настоящото производство е административно нарушение, за
което с обжалваното НП е наложена имуществена санкиця в раземр на 15 000.00 лева. С
оглед предвидените за конкретно въведеното с НП нарушение санкционни последици и
съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения настоящият състав намира, че заявената претенция
за разноски от 1 000.00 лева сторени от жалбоподателя по настоящото дело, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2022г., следва да се уважи в заявения
размер от 1 000.00 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СФ-23-ДНСК-74/11.10.2021 година на
началник ДНСК-София, с което на “Т...." ЕООД-С.., с ЕИК ....., е наложено административно
наказание “имуществена санкция в размер на 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева” на основание на чл. 237, ал. 1,
т. 1, пр.2, вр. с чл.239, ал.1,т.2 и чл.222, ал.1,т.15 от ЗУТ за нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл. 148,
ал.1 от ЗУТ.
ОСЪЖДА ДНСК-София да заплати на “Т..... ЕООД-С... с ЕИК ....., разноски по
делото-адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 / хиляда /лева.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6