Присъда по дело №301/2012 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 88/28.03.2012 г., постановена по НОХД № 301/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд

 

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Бургас, с който против подсъдимия Й.М.А., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 29.08.20** г.***, в м. „Т. с.”, на задната седалка в купето на управлявания от него лек автомобил „Ф. Г.” с рег. № * **** **, извършил действия с цел да удовлетвори собственото си полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Н.Н.М.,***, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.

В съдебното заседание по делото по искане на подсъдимия и неговия защитник е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл. 371 т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от 28.03.2012 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието, описано в обвинителния акт.

В наказателното производство срещу подсъдимия в хипотезата на чл. 76 и сл. от НПК, като частен обвинител и граждански ищец съдът конституира Д.К.Ж. в качеството й на законен представител на пострадалата – малолетното лице Н.Н.М.. За съвместно разглеждане в наказателното производство срещу подсъдимия съдът прие предявения граждански иск от Д.К.Ж. като законен представител на пострадалата Н.Н.М., за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

В хода на съдебните прения, представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа обвинението от фактическа и правна страна така, както е формулирано с обвинителния акт. Застъпва становище за  доказаност на обвинителната теза, с оглед направените от страна на подсъдимия самопризнания, които изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като наказанието да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Предвид на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК, прокурорът предложи на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, а именно 12 години лишаване от свобода, което да се намали с една трета , като по този начин се наложи окончателно наказание от 8 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор. По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск изразява становище, че същият е доказан по основание напълно и частично по размер, поради което предлага да бъде уважен до размер от 6 000 лева.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, желае съдът да постанови присъда, с която подсъдимият А. да бъде признат за виновен по обвинението, което му е предявено, като се присъединява към изложените в пледоарията на държавното обвинение доводи досежно наказанието. Поддържа предявения граждански иск, чието пълно уважаване се иска, като счита същия за доказан по основание и размер.

Служебният защитник на подсъдимия Й.А. не оспорва фактическата обстановка по делото. Основните претенции на защитата на подсъдимия са свързани с размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното престъпление. Моли съда да постанови присъда към минимума на предвидената в закона санкция, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства каквито посочи  самопризнанията на подсъдимия както на досъдебното производство, така и пред съда, както и изразеното искрено съжаление. Пледира за наказание до 6 години лишаване от свобода, което да се редуцира с една трета. Относно основателността на предявения граждански иск, предоставя на съда, като моли, ако съдът приеме, че е основателен, да бъде уважен по справедливост в размер по-нисък от предявения.

Подсъдимият Й.А. се признава за виновен, изразява искрено съжаление за постъпката си и се присъединява към изложеното от защитника си. Моли при определяне размера на гражданския иск, съдът да вземе предвид, че няма друго имущество освен стар 20-годишен лек автомобил, чиято стойност не би могла да покрие гражданската искова претенция . В последната си дума заявява, че иска справедлив процес.

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й.М.А., ЕГН ********** е роден на *** ***, български гражданин, разведен, с основно образование, с адрес в гр.Б., ж.к.”М. р.” бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, понастоящем в Затвора – Б. Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан за престъпления против личността – по чл. 116 и чл. 152 от НК.

Пострадалата свидетелка Н.М. е родена на *** г.*** и към момента на извършване на инкриминираното деяние е била на 8 години.

На 29.08.20** г. в кв.Б. преди обяд малолетната свидетелка, облечена с къса дънкова пола и розов потник, отишла до магазина да купи хляб и една цигара на приятеля на майка си. Магазинът се намирал в близост до къщата, в която свидетелката М. живеела, заедно с майка си – свидетелката Д.Ж., нейният приятел - свидетелят Д.С. и братчето й Д. на 4 години. На връщане към дома си в гр.Б., кв.Б. ул.”К.” до нея спрял подсъдимият, който шофирал лек автомобил „Ф. Г." с рег.№ * **** ** по същата улица. Попитал я дали иска да я закара до тях. Тя се съгласила, влязла в купето на автомобила и се настанила на седалката до шофьора. А. потеглил към дома й, но го подминал, като й обяснил, че двамата ще отидат на разходка. Малолетната свидетелка се уплашила, но не се възпротивила. Подсъдимият спрял автомобила в гориста м. „Т. с.", където паркирал на усамотено място между дървета. Поискал свидетелката М. да се премести на задната седалка в автомобила. Тя сторила това доброволно, като А. седнал до нея. Заключил вратите с дистанционно управление и затворил всички прозорци. Попитал я как се казва, след което поискал да си свали долното бельо. Тя не пожелала, при което той свалил гащичките на момичето и ги пуснал на пода в автомобила. След това поискал от нея да си вдигне краката и да ги разкрачи, след което с пръстите на дясната си ръка започнал да опипва половия й орган, а с лявата извадил и опипвал члена си. После поискал от нея да го целува по половия му орган. Обяснявал, че това е нормално. Пострадалата извършила поисканото от подсъдимия, като го стимулирала орално. След известно време момиченцето пожелало да ходи по малка нужда извън автомобила и подсъдимият й разрешил. След като се върнала, продължила по негово указание да го стимулирала орално. А. не успял да достигне до върхова възбуда и полово удовлетворение - еякулация. Решил, че му е достатъчно. Свидетелката М. си обула бельото и седнала на предната седалка. Докато пътували обратно, подсъдимият поискал от пострадалата да пази в тайна случилото се, а тя му разказала за семейството си. Оставил я пред дома й, след което се отправил към гр.Б.

Свидетелката М. била посрещната от свидетеля Д.С., който разбрал, че се е забавила необичайно и била видимо притеснена. Попитал я какво се е случило. Първоначално пострадалата мълчала, но по-късно разказала на св.С. и на майка си какво се е случило. Те от своя страна веднага уведомили полицията. Незабавно били проведени процесуално-следствени и други оперативно-издирвателни действия, при които самоличността на извършителя била установена, видно от показанията на свидетеля Д.Т. – инспектор сектор „ПКП” при ОД на МВР – Б.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.С., тъй като същият живее на семейни начала със свидетелката Д.Ж. – майка на пострадалата и има преки впечатления за състоянието на детето след деянието. Видно от неговите показания, пострадалата Н.М. е усмихнато, ведро и контактно дете и често е ходела сама до магазина. Завършила е първи клас с отличие. Това се установява и от показанията на свидетелката Д.Ж. – майка на пострадалата М..

Видно от приетото от съда като безпристрастно и компетентно дадено заключение по назначената и извършена съдебно-медицинска експертиза №340/2011 г., включително и гинекологичен преглед /л.20 от ДП/ е, че вследствие манипулация с пръстите на подсъдимия А., свидетелката М. е получила зачервяване на лигавицата на влагалището, без други увреждания.

Съгласно заключението по извършената съдебно-биологична експертиза /Протокол №52 – л.24-25 от ДП/, по представения за изследване обект /детски гащи/, не се установява наличие на кръв, сперма и косми.

Заключенията и по двете изготвени експертизи кореспондират с останалия събран доказателствен материал , поради което съдът намери, че следва да бъдат приети изцяло, като същите са изчерпателни, а направените от вещите лица  изводи са надлежно обосновани  .

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на пострадалата свидетелка Н.М., на свидетелите Д.Ж., Д.С. и Д.Т., обясненията на подсъдимия; в приложените по делото писмени доказателствени средства, и по специално от приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК – протоколи за разпознаване на лица (находящи се на л.9-12, 43-46 от ДП), протокол за извършен следствен експеримент (л.59-66 от ДП); в писмените доказателства – справка за съдимост на подсъдимия (л.56-58 от ДП), в експертните заключения по извършените по делото съдебно-медицинска експертиза (л.20 от ДП), съдебно-биологична експертиза (л.24-25 от ДП), както и от служебно изисканите и приобщени актуална справка за съдимост, справка от Затвора – Б., справка от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Б., справка относно притежавани от подсъдимия недвижими имоти. Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Всички тези доказателства са установени чрез съответните процесуални способи за събиране и са в съответствие с реда за изготвяне и проверка, поради което са допустими. От всичко гореизложено, може да бъде направен категоричен извод за безпротиворечивост и пълнота на доказателствата събрани в процеса.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ

 

При така установените фактически положения, съдът приема, че с деянието си подсъдимият Й.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 3 и т.4, вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна безспорно е установено, че на 29 август 20** г.***, в м. „Т. с.” подсъдимият А. извършил блудствени действия по отношение на малолетната Н.М. – свалил й долното бельо, опипвал себе си и нея по половите органи, след което пострадалата М. го задоволявала орално. Осъществен е физически контакт с тялото на малолетното дете. Тези действия са извършени на посоченото време и място и са осъществени с цел удовлетворяване на половото му желание, без съвкупление.

Блудството, съгласно основния състав на чл. 149 от НК е престъпление на просто извършване, т.е. такова, при което изпълнителното деяние се осъществява чрез поредица от действия, които са обединени и подчинени на конкретно решение за реализиране на конкретна цел - удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Блудството извършено с малолетен е довършено с извършването на действията, целящи удовлетворяване на полово желание, без да е необходимо постигането на целеното удовлетворение.

Налице са и признаците по ал. 5, т. 3 и т. 4 на чл. 149 от НК.

Подсъдимият Й.А. е осъждан четири пъти - две от присъдите са за престъпления, извършени от него като непълнолетен през 1973 г., като за първото осъждане е реабилитиран по право.

С Присъда по НОХД №457/1983 г. на Районен съд гр.К., в сила от 18.10.1983 г., му е наложено наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18 от НК. Наказанието е изтърпял в Затвора – гр.С. З. за периода 07.07.1983 г. до 28.08.1986 г.

С Присъда по НОХД №397/1991 г. на Окръжен съд гр.С. З., в сила от 12.06.1992 г.,  му е наложено едно общо наказание от 20 години лишаване от свобода за извършени престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29 от НК, по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, вр. чл. 18 от НК и по чл. 116, т.11, вр. чл. 29 от НК. Наказанието е търпял в Затвора – гр.П. за периода 06.07.1991 г. до 21.12.2006 г., освободен е условно предсрочно с остатък от 1 година 7 месеца и 17 дни, който срок е изтекъл през м.август 2008 г./ л. 87 от ДП /.

Предвид обстоятелството, че сроковете, регламентирани в чл. 30, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по отношение на последното наложено му наказание с присъда по НОХД №397/1991 г. на Окръжен съд гр.С. З. към периода на извършване на настоящото деяние не са изтекли, спрямо подсъдимия А. е налице квалифициращото обстоятелство опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и “б” от НК.

Предвиденият в нормите на особената част на Наказателния кодекс квалифициращ признак особено тежък случай на престъплението се преценява в съответствие с правните предписания на чл. 93, т. 8 от НК, с оглед настъпилите вредни последици и наличните отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока обществена опасност на деянието и дееца.

Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия, в период повече от 25 години при условията на изключителна престъпна упоритост е извършвал особено тежки умишлени престъпления срещу личността - общо 5 пострадали жени, като е употребявал сила, заплаха, вкл. е причинил и смърт. Понастоящем е в Затвора – Б., където търпи мярка за неотклонение задържане под стража за друго извършено от него престъпление отново срещу личността на пострадала от деянието му жена, като данните сочат и за употреба на сила /л.54 от ДП/. Така определените и изтърпяни наказания не са оказали поправително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия А., който продължил да извършва идентични по вид престъпни посегателства против личността.

Конкретиката в настоящия казус, обективираща неправомерна дейност, насочена срещу половата неприкосновеност на 8-годишно дете, мотивира категорично заключение за тежест на инкриминирания акт, надхвърлящ параметрите на типичното общественоопасно деяние, което разпоредбата на чл. 149 от НК запретява като престъпление от този вид.

Съвкупната преценка на всичко гореизложено, вкл. извода за трайно проявена дързост, цинизъм, склонност към сексуална агресия, игнориране на общоприетите норми и правила за поведение, с оглед настъпилите вредни последици понастоящем, разкриват изключително висока степен на обществена опасност както на деянието така и на дееца, поради което и случаят се характеризира като особено тежък по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК.

От субективна страна инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл, който е насочен към извършване на блудствени действия, целящи удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Подсъдимият е съзнавал всички елементи на самото изпълнително деяние, предвиждал е последиците от деянието, искал и целял настъпването на противоправния резултат. Умисълът му е включвал и съзнаване на обстоятелството, че пострадалата е малолетна. В случая от обясненията на подсъдимия става ясно, че същият с осъществяване на инкриминираното деяние е целял именно удовлетворяване на полово желание. Без значение е продължителността на блудствените действия, като за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице физически контакт между дееца и жертвата, който да е насочен към удовлетворяване на полово желание, а това в случая е налице. Съдът прие, че поради доказаност на нарочната цел е доказано и прякото умишлено извършване на гореописаните фактически действия, тъй като специалната цел логически предполага доказаност на прекия умисъл.

Причините за извършване на престъпното деяние са ниската морална и правна култура, грубо незачитане половата неприкосновеност на личността и установените в нейна защита законови положения.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

За престъплението чл. 149, ал. 5, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до двадесет години. Нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК обаче задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК (ред. ДВ., бр.26 от 2010 г.), при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Й.А. за извършеното от него престъпление, съдът отчете отегчаващи обстоятелства, които  характеризират изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу половата неприкосновеност. Подбудите и начина на извършване на престъплението, както и това, че пострадалата е дете на 8 години са подчертано укорими от морална гледна точка. Поведението на подсъдимия спрямо малолетната пострадала е признак за крайна човешка деградация и на тотална липса на задръжки и респект към човешката личност и неприкосновеността й. Обремененото съдебно минало на подсъдимия и изтърпените наказания лишаване от свобода, очевидно не са дали нито превъзпитателен, нито предупредителен, нито превантивен резултат.

Досежно това, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив, то последното не следва да се третира като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Не може да се отчита като квалифициращ признак на деяние дотолкова, доколкото самият признак обуславя правната квалификация, за което законодателя е предвидил и  по-тежка наказателна репресия, както е в настоящия случай. Същевременно всички тези предходни осъждания, извън квалификацията на престъплението по настоящото дело, характеризират неблагоприятно личността на подсъдимия и представляват данни, които разкриват дееца като личност със значителна обществена опасност не само в сферата на половата неприкосновеност. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете и крехката възраст на пострадалата Н.М., която е доста по-ниска от границата на малолетието.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът счита, че няма пречка да бъдат отчетени самопризнанията на подсъдимия А., тъй като следва се приеме, че същите „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното производство процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” /т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2008 г. на ОСНК на ВКС/, както и изразеното съжаление за стореното.

От друга страна съдът счита, че направеното от подсъдимия самопризнание на фактите в хода на съдебното производство не следва да се интерпретира допълнително и като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то е послужило за провеждане на привилегировано съдебно производство.

Доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и оглед посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността му такива, и предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца съдът прие, че по правилата на чл. 54 НК, следва да определи на подсъдимия А. наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от дванадесет години.

На основание чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. чл. 58а НК, така определеното наказание, следва да бъде намалено с една трета от този срок, поради което и съдът постанови подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от осем години.

Наложеното на подсъдимия наказание съдът намира достатъчно за постигане на репресивните и възпитателни цели на санкцията, за отмерено в съответствие с всички индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и справедливо. Така наложеното наказание ще изиграе своята превъзпитателна и предупредителна роля както по отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и спрямо останалите членове на обществото.

На основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание от осем години лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг” режим.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

При предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред Д.К.Ж., в качеството й на законен представител на пострадалата – малолетното лице Н.Н.М., беше конституирана като частен обвинител и граждански ищец по делото и съдът прие за съвместно разглеждане в процеса предявения от нея против подсъдимия граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане с цена 10 000 лева.

За да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимия за непозволено увреждане, следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно  необходимо е да е налице виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. В случая несъмнено се доказа наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав. Безспорно се установи, че извършеното от подсъдимия престъпление, представлява противоправно деяние, осъществено е виновно и в резултат на него на малолетната пострадала Н.М. са причинени вреди от неимуществен характер. Последните се изразяват в негативни преживявания и емоции, страх и уплаха от деянието извършено от подсъдимия. Тези чувства несъмнено ще оставят отпечатък в крехката й детска психика и ще изиграят своето негативно отражение върху изграждането й като пълноценна личност.

На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая се претендират само неимуществени вреди под формата на болки, страдания и неудобства от непозволеното увреждане. Този вид вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е поставил определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най- вече от характера на увреждането и степента на страданието.

Всичко изложено дотук мотивира съдебния състав да приеме, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер несъмнено и категорично и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, поради което осъди подсъдимия да заплати сумата на гражданския ищец и частен обвинител.

С оглед виновността на подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимият Й.А. да заплати на гражданския ищец Н.М. чрез законния й представител Д.Ж. сумата от 600.00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на Държавата направените в досъдебното производство по делото разноски в размер на 76.50 лева и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 400.00 лева.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: