Р
Е Ш Е
Н И Е № 688
гр.
Пловдив, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 6581/2019
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 101/30.09.2019 год., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Пловдив, с което на „ВАСКО 60“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 162, представлявано от Д.Г.А.,
ЕГН: **********, на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят, в жалбата моли Съда да отмени НП като незаконосъобразно и
неправилно, като излага конкретни доводи за това. В съдебно заседание, редовно призован, не
изпраща представител.
Въззиваемата
страна Община Пловдив, Дирекция „МДТ“ чрез процесуалния представител юрк.Бръшкова
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване
на административно нарушение № 66090001794 от
26.09.2019 год. било констатирано,
че дружеството жалбоподател „Васко 60“ ЕООД не е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ, за деклариране на новопридобит имот в законоустановения двумесечен срок.
Имотът се намира в гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 162 и представлява
поземлен имот с идентификатор 56784.510.69 и сгради. Същите били придобити чрез
апорт, вписан в Търговския регистър на 09.11.2018 г. Декларацията по чл.14 била
подадена в Дирекция „МДТ“ на 26.09.2019 г. с вх.№ **********.
Записано било от
актосъставителя Х.А.Д., че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.14 от ЗМДТ.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка с допълнение, че
срокът за подаване на декларацията е до 09.01.2019 г. и подвел нарушението под
разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, като на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ е
наложил на жалбоподателя наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Така описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Х.А.Д.
/актосъставител/, която описва обстоятелствата по установяване на нарушението, както
и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира същите показания за последователни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът приема следното от правна страна:
При извършена
служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че съставения АУАН не
отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното
производство, ограничавайки право на защита на жалбоподателя.
В настоящият
случай със съставяне на АУАН е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано от актосъставителя и
описано в акта единствено като нарушение на „чл.14 от ЗМДТ“. Така вписана
нарушената законова норма не съставлява изпълнение на императивното правило на
чл.42, т.5 от ЗАНН, касаещо съдържанието на АУАН относно посочване на законовата
разпоредба, която е нарушена, доколкото чл.14 от ЗМДТ съдържа осем алинеи, които
предвиждат различни задължения за визираните субекти. Налице е липса на изискуем
от закона реквизит по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН, което води до нередовност на
съставения АУАН, а оттам и на атакуваното НП. Тази нередовност настоящият
съдебен състав преценя като
съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото лишава сочения като нарушител да
разбере коя норма създава конкретно
задължение, което е нарушил, а оттам и до невъзможност своевременно да организира
своята защита и да направи своите възражения, които да бъдат преценени с оглед останалите
събрани доказателства и степента на извършеното нарушение. Ето защо в случая не
може да намери приложение реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Последното мотивира отмяна
на наказателното постановление.
Съвсем отделно
от горното и на самостоятелно основание, съдът не констатира и извършено от обективна
страна нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
Следва да се посочи,
че действително към момента на придобиване имота от дружеството чрез апорт,
вписан в Търговския регистър на 09.11.2018 г. е действала редакцията на чл.14, ал.1
от ЗМДТ, обнародвана в ДВ, бр.98 от 2010г., в сила от 1.07.2011г., съгласно която
за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят
на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината
по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен
данък върху недвижимите имоти.
Въпреки горното,
с промяна разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ /изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г./ същото задължение остава само за новопостроените сгради
и постройки и отпада за придобитите по друг начин имоти. Посочената промяна на разпоредбата
на чл.14, ал.1 от ЗМДТ от 01.01.2019 г., предшества датата на твърдяното нарушение
– 10.01.2019 г. /доколкото в самото наказателно постановление е посочено, че срокът
за подаване на декларацията е бил до 09.01.2019 г./. така и датата на съставяне
на АУАН - 26.09.2019 г.
Ето защо административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение, каквото законът не
е предвиждал, както към твърдения момент на неговото извършване, така и към този
на съставяне на АУАН. Същото мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление
като неправилно.
Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление
№ 101/30.09.2019 год., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Пловдив, с което на „ВАСКО 60“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 162, представлявано от Д.Г.А.,
ЕГН: **********, на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК