Р E Ш Е Н И Е
град София, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на четвърти февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
МИТОВА въззивно гр. дело № 1774 по описа за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН), във връзка с § 1 от Заключителни
разпоредби на ЗЗДН, във връзка с чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
С Решение № 283880 от
25.11.2019 г., постановено по гр. дело № 28550 по описа за 2019 г., Софийският
районен съд, III ГО, 37-ми състав, е издал,
на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, заповед за защита срещу С.Ц.Г., ЕГН **********.
Задължил е, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, С.Ц.Г. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на А. Р.-Г., ЕГН **********, и К. Р. Г., ЕГН **********. Забранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на С.Ц.Г. да приближава А. Р.-Г., местоработата й, жилището й в град
София, жк”****”, ул.“********ап. **, местатата за социални контакти и отдих, на
разстояние по – малко от 200 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита. Предупредил е С.Ц.Г., че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на издадената заповед за защита, на основание
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата. Наложил
е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на
С.Ц.Г. глоба в размер на 200.00 лева. Осъдил е С.Ц.Г., на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН, да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса за производството в размер на 50.00 лева. Осъдил е С.Г. да заплати на А.
Р.-Г. разноски в размер на 400.00
лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата С.Ц.Г.
(въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от Решението и го е обжалвал, с въззивна жалба, вх. № 5210029 от 13.12.2019 г. по описа на
СРС. В жалбата се поддържа, че от
първата инстанция са допуснати нарушения на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че актовете
на домашно насилие не били доказани по делото. Неправилно били кредитирани
изцяло свидетелските показания, както и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Приетият
по делото социален доклад бил изготвен само на база твърденията на молителите,
без да е потърсен за разговор и ответникът Г.. Съобразно изложеното моли
въззивния съд да отмени изцяло обжалвания съдебен акт. Не претендира присъждане
на разноски.
Молителите А. Р.-Г. и К. Р.
– Г. (въззиваеми в настоящото производство) не са депозирали в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба
е допустима. Подадена е в срока по
чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана
за това страна в първоинстанционното производство при наличие на правен
интерес от обжалването, като оспореният
съдебен акт е валиден и допустим и подлежи на въззивно обжалване по чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК.
Софийският
градски съд, с оглед обхвата на
въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При постановяване
на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за установено, че
ответникът по молбата С.Ц.Г. е съпруг на молителката А. Р.-Г. и баща на молителя
К. Р. - Г.. Изискумената по
смисъла на чл. 3 ЗЗДН активна и пасивна легитимация в процеса е установена от
представените като писмени доказателства по делото удостоверение за сключен
граждански брак на длъжностно лице по гражданското състояние в град Плевен и удостоверение
за раждане на детето К. Р. - Г., роден на *** г.
Детето К. Р. – Г.,
навършило 16–годишна възраст към датата на подаване на молбата за защита, е конституиран
служебно като молител с Определение на първата инстанция от 25.05.2019 г. В
тази връзка съдът е обосновал, че актовете, описани в молбата от 21.05.2019 г.,
съставляват актове на домашно насилие, които са били извършени в присъствие на
непълнолетния син на страните.
По делото е
представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена от молителката А. Р.-Г.,
в която е заявено от същата, че на датата 05.05.2019 г. срещу 06.05.2019 г.,
през нощта към 0400 часа, ответникът С.Г. започнал скандал в
кухнята, като я обиждал с думите : ”курва”, “мърша”. Същият започнал да гони
нея и детето, не им позволил да вечерят. Взел една обувка и замерил с нея
осветлението в кухнята, като счупил крушката. Деклариран е и втори акт на
домашно насилие на дата 18.05.2019 г., около 2200 часа, когато
ответникът Г. крещял на молителката, в присъствието на сина им: “Ще те
убия...Ще те закопая в земята теб, цялото ти обкръжение, детето, адвоката ти,
Таня, шефката ти.... Ще ти уредя некролог, ще ти изкарам некролог. Знаеш, че аз
съм злобар, няма да оставя нещата така. От днес нататък няма да мигнеш, няма да
имаш нито една нощ сън, щото ще те закопая в земята. ********, долна кучка,
боклук”. Декларирано е още, че С.Г. отправял обиди и към детето К., като му
казал “Ще те убия и ще ни дават по телевизията. Ще те пратя при майка ти в
гробищата”.
В открито съдебно
заседание, проведено на 27.06.2019 г., молителите са уточнили мястото на
извършване на твърдяното домашно насилие – апартамент ***находящ се в град
София, жк”****”, на ул.”*********
По реда на чл.
15, ал. 6 ЗЗДт е бил изготвен и приет по делото социален доклад на
компетентната по местоживеене на непълнолетния К. Р. - Г. Д”СП” – “****” - София.
В заключителната част на доклада се сочи, че според социалния работник спрямо
майката и детето било извършено физическо, психическо и емоционално насилие, а
нанесените им дълготрайни морални, психически и психологически травми трудно
можело да бъдат заличени.
В първата
инстанция са били събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на сочения
от молителите свидетел – П.Б.Д.. Същият е съсед на молителите и ответника, като
обитавал апартамент на същия етаж - № 19. Свидетелят установил, че е чувал
скандали, като случаят от 05.05.2019 г. си го спомнял много добре, тъй като на
тази дата майка му имала рожден ден. Скандалът бил през нощта, като св. Д., ясно
различавайки гласовете на А. и С. в нощната тишина, чул ответникът да нарича
молителката “******”’; “ще те унищожа...всички, които са около теб и ти помагат
ще получат възмездие”. При разпита му св. П.Д.е заявил също, че една или две
седмици след горния скандал имало нов такъв. Към 2200 часа отново
чул ответникът С.Г. да обижда и заплашава молителката А. Р.-Г. – имало крясъци.
Решаващият състав на съда е кредитирал тези свидетелски показания, като е
намерил същите за логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
В обжалвания
съдебен акт първостепенният съд е квалифицирал отношенията между страните като
конфликтни, обтегнати и с нарушена комуникация. Общуването между тях стояло
извън добрия тон, рабирателство и взаимно доверие.
Формирани са
изводи, че твърдяното с молбата домашно насилие се доказва по делото от
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, свидетелските показания и
социалния доклад. Изразената от ответника вербална агресия съставлява
психическо насилие, което е било извършено в присъствието на детето К. Р. - Г..
По отношение на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът е обосновал, че следва да бъде постановено, на първо място, ответникът Г. да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите, което само по
себе си ще им даде защита, тъй като съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при нарушаване
на заповедта полицейският орган ще следва да задържи ответника.
Първата инстанция
е приела, че на ответника следва да бъде забранено да доближава молителката А. Р.-Г.,
обитаваното от нея жилище, местоработата й, местатата за социални контакти и
отдих, на разстояние по – малко от 200 метра, за период от 12 месеца, считано
от издаване на заповедта. Тъй като родителите не следва да използват детето за
решаване на своите конфликти и съобразно с доказателствата по делото,
контактите на детето с неговия баща не трябва да се ограничават, което нямало
да бъде в интерес на непълнолетния К..
Предвид
уважаването на молбата за защита е постановено ответникът да заплати глоба по
чл. 5, ал. 4 ЗЗД в минимален размер от 200.00 лева.
Други
допустими и относими писмени и гласни доказателствени средства, въз основа на
които съдът да гради изводите си, не са ангажирани в двете съдебни инстанции.
Въззивният съд, след обсъждане
на подробно установената писмена и гласна доказателствена съвкупност по делото, намира, че обжалваното Решение е частично
неправилно.
Предвид доказателствата по делото необосновано е прието от Софийския
районен съд, че действията на въззивника
- ответник С.Г. на 05.05.2019 г. срещу 06.05.2019 г., както и на 18.05.2019 г.
са осъществени в присъствието на непълнолетния син на страните – молителя К.
Р. – Г.. Това е довело до неправилно
приложение на материалния закон – чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
Въззиваемият - молител, видно от приетото
по делото удостоверение за раждане, е роден на *** г. Следователно, към датата
на подаване на молбата за защита – 21.05.2019 г. е навършил 16 години. Съгласно
чл. 8, т. 1 от специалния ЗЗДН лицата, навършили 14 - годишна възраст и
пострадали от домашно насилие могат да подадат молба за защита. Следователно,
непълнолетните лица имат специална процесуална дееспособност.
Независимо, че молителят К. Р. - Г. е
конституиран служебно в процеса от първата инстанция, неправилно въз основа на
подадена от другия молител – майката А. Р.-Г., декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съдът е приел, че в
присъствието на непълнолетния син на страните, ответникът Г. е осъществил
актове на домашно насилие спрямо майката. Декларирането е личен акт, който е
следвало да бъде осъществен в процеса лично от непълнолетния молител К. Р. – Г..
Вместо това неправилно и в противоречие с чл. 13 ЗЗДН първостепенният съд е
кредитирал като годно доказателствено средство подадената от А. Р.-Г.
декларация и по отношение на нейния процесуално дееспособен син.
Не се установяват по безспорен и
категоричен начин твърденията в молбата за защита, че обидите и заплахите са
изречени от въззивника - ответник в присъствието на сина му – въззиваемия - молител
К.Г.. Свидетелските показания на разпитания съсед на страните П.Д.установяват,
че на процесните дати е имало скандал между двамата съпрузи – майката и бащата
на молителя К., но не установяват, че последният е възприел лично тези
действия, присъствайки в апартамента на страните на 05.05.2019 г. срещу
06.05.2019 г. около 0400 часа и на 18.05.2019 г. около 2200
часа.
Данните,
съдържащи се в социалния доклад, също не могат да бъдат кредитирани, тъй като
макар и по чл. 13 ЗЗДН социалният доклад да е допустимо доказателствено средство, доказателствената му
годност зависи от това какво е възприел
лично социалният работник за релевантните за предмета на доказване обстоятелства. В конкретния случай оценката на
социалния работник се базира на данни, изходящи от едната страна в процеса,
които не могат да бъдат бъдат обективни, а от друга страна изявленията на
страна за даден факт подлежат на доказване както всеки друг факт. Приетият от
първата инстанция социален доклад на Д”СП” – “****” може да бъде кредитиран
единствено в часттите му касаещи положението на детето – кой родител го
отглежда преимуществено, при какви условия – жилищни, училищни и пр. – т.е. в
частите му относно обстоятелствата възприети лично от социалния работник при
срещата му с майката А. и детето К. след посещението на адреса на
местоживеенето им. Констатациите за психотравми и дълбочината на засягане на
психиката на майката и детето излизат извън компетентността на социалния
работник, каквито основателни оплаквания са изложени и с въззивната жалба.
Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да установи фактите, от които извлича
изгодни за себе си правни последици. Ето защо за съда недоказаният факт е
неосъществил се факт. В процесния случай твърдените актове на домашно насилие
от 05.05.2019 г. срещу 06.05.2019 г. и от 18.05.2019 г. спрямо молителя К. Р. – Г. са останали недоказани.
Поради несъвпадане на изводите на първата и на
въззивната инстанция, обжалваното решение, с което е издадена заповед за защита
по ЗЗДН в полза на К. Р. – Г. срещу въззивника – ответник С.Ц.Г. с наложената
защитна мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, вкл. относно предупреждението за
последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и присъдените разноски за държавна такса в
размера над 25.00 лева, е неправилно и
следва да се отмени, а молбата за
защита по ЗЗДН – да се остави без
уважение в тази й част. По отношение
на постановената глоба, доколкото същата е в минималния по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
размер, решението следва да се потвърди, независимо от изхода на делото по
отношение на молителя К. Р. – Г..
На основание
чл. 11 ЗЗДН молителят К. Р. – Г., който е непълнолетен, не дължи разноски в
производството, включително и за държавна такса.
Решението на първата инстанция е правилно в
останалата обжалвана част.
Твърдените с
молбата за защита актове на домашно насилие на процесните дати, по отношение на
молителката А. Р.-Г. са доказани пълно и главно от тази страна с допустимите по
ЗЗДН и ГПК доказателствени средства. Свидетелските показания, изслушани в хода
на съдебното дирене пред първата инстанция, потвърждават декларираното по реда
на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Правилно от първостепенния съд е кредитирана декларацията
по реда на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй като останалата доказателствена свъкупност
по делото еднопосочно подкрепя и доказва твърденията на молителя А. Р.-Г.,
изложени в декларацията относно датите и
времето – 05.05.2019 г. срещу 06.05.2019 г. около 0400 часа и 18.05.2019
г. около 2200 часа, мястото
– апартамент ***находящ се град София, жк“****”, ул.”********; начина на извършване на деянието и
авторството на същото – изречени обиди и заплахи от ответника С.Г., който
свидетелят чул да казва на А. Р.-Г.: “********”’; “ще те унищожа...всички,
които са около теб и ти помагат ще получат възмездие”.
Същевременно от
въззивника - ответник не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
сигурното убеждение на съда относно осъществяването на релевантните за спора
факти, така, както са твърдени в молбата за защита и са установени от
молителката при условията на пълно и главно доказване в процеса.
Действията на
ответника С.Г., извършени на процесните дати, се квалифицират като домашно
насилие по смисъла на дефинитивната норма на чл. 2 ЗЗДН, до който обоснован извод
е достигнал и Софийският районен съд.
Предвид
съвпадане изводите на първата и на въззивната инстанция обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено
в частта, с която издадена
заповед за защита по ЗЗДН в полза на А. Р.-Г.
срещу ответника С.Ц.Г. с наложените защитни мерки, вкл. относно
предупреждението за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН и присъдените разноски
за държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 400.00 лева.
По разноските за настоящото производство.
Предвид изхода
на въззивното дело, въззивникът С.Ц.Г. дължи на Софийски градски съд държавна
такса за отхвърлената част от въззивната жалба в размер на 12.50 лева - арг. от
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Страните не са
заявили претенции за присъждане на разноски за въззивната инстанция, поради
което въззивният съд не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 283880 от 25.11.2019
г., постановено по гр. дело № 28550 по описа за 2019 г. на
Софийския районен съд, III ГО, 37-ми състав, в частта, с която е издадена заповед за защита срещу С.Ц.Г., ЕГН **********, с така наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН в полза на К. Р. - Г., ЕГН **********,
респ. и относно предупреждението по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН спрямо молителя К. Р. – Г., ЕГН **********, включително и в частта относно държавната такса за сумата над 25.00 лева
до присъдения размер от 50.00 лева, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по ЗЗДН на К. Р. – Г., ЕГН **********, за издаване на заповед за
съдебна защита срещу С.Ц.Г., ЕГН **********, и ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА в полза на К. Р. - Г., с която на
ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 283880 от 25.11.2019 г., постановено по гр. дело № 28550 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, III ГО, 37-ми състав, в останалата обжалвана част,
включително в частта за присъдената в полза на държавния бюджет държавна такса
в размер на 25.00 лева и разноски в полза на молителката А. Р.-Г..
ОСЪЖДА С.Ц.Г., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския градски съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.