№ 15
гр. Кюстендил, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500290 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № ************** г.,
депозирана от ЗД „*********“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „***********“ ********, представлявано от
******************* Й.Ц. и Р.Б., чрез пълномощника юрисконсулт Н.К., насочена
против Решение № 260340/18.05.2021 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по
гр.д.№ 539 по описа за 2020 г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС - Кюстендил е отхвърлил
като неоснователен предявения от ЗД „*********“ АД против Г. Д. КР., с ЕГН
**********, иск да бъде признато за установено по отношение на последния, че е
длъжен да му заплати на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ във
вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движение по пътищата сумата от ************* лева,
предявен частично от общ размер от ********** лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди на
Г.В.С., с ЕГН **********, във връзка с причиняване на телесни повреди с ПТП на
******г. при причиняване на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта от ******
промила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ********** г. до
окончателното изплащане, както и разноските от производствата; осъдил е ЗД
„*********“ АД да заплати на ответника ******** лева деловодни разноски.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с аргументи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон. Възразява срещу доводите, с
които регресният иск срещу ответника е бил отхвърлен като неоснователен, и по
конкретно тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта му от ******** не
отговаряла на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ, като сочи, че съгласно
1
разпоредбата на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, в редакцията му към момента на настъпване
на процесното ПТП, управляването на МПС след употреба на алкохол, независимо от
концентрацията му в кръвта на водача, винаги представлявало забранено от закона
поведение, включено във фактическия състав на регресното право по чл. 274, ал. 1, т. 1
от КЗ. Твърди, че регресното право на платилия застраховател възниква винаги, когато
водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, което законът забранява,
независимо от количеството на концентрация на алкохол в кръвта, дори когато това
поведение не може да се квалифицира като административно нарушение или
престъпление.
Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново
решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноските в
исковото, заповедното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Г. Д.
КР., чрез пълномощника адв. Г.Д. от АК - К., с който се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Твърди се, че искът е недоказан
поради наличие на съществени разминавания в показанията на
свидетелите.Атакуваното решение се счита за правилно, законосъобразно и
обосновано, съобразено с всички представени по делото доказателства. Иска се
оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаването на
първоинстанционното решение. Претендират се разноските за двете инстанции.
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както
и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
Застрахователно дружество „**********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление на дейността- гр.С., бул. “***********“ ******** против Г. Д. КР., ЕГН
2
**********, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.274, ал.1, т.1 от Кодекс за
застраховането /отм./ във вр. с чл.5, ал.3, т.1 от Закон за движение по пътищата да бъде
признато по отношение на ответника, че е длъжен да му заплати сумата от
**************** лв., предявен частично от общ размер от ******** лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени
неимуществени вреди на Г.В.С. с ЕГН ********** във връзка с причиняване на
телесни повреди от реализирано пътно – транспортно произшествие /ПТП/ на ******
год. при причиняване на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта от *** промила,
ведно със законната лихва върху главницата, дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
считано от ********** год. до окончателното изплащане. Претендирани са и
разноските, направени в исковото и заповедното производства.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, като е изложил съображения за
недопустимост на исковата претенция с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането /отм./, която недопустимост сочи, че произтича от обстоятелството,
че установената концентрация на алкохол в кръвта му, която е била установена, е под
допустимата по закон такава. Алтернативно е изложил съображение за
неоснователност на иска поради изтекла погасителна давност. Предявения иск е
оспорен и по основание и размер. Оспорена е като недължима и акцесорната претенция
за законна лихва.
По делото са събрани писмени доказателства. Изслушани са заключения на вещи
лица по съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Събрани са и
гласни доказателства.
За да отхвърли иска, Районен съд Кюстендил е приел, че не е налице абсолютна
забрана за управление на МПС под въздействие на алкохол, а е въведена минимална
граница, под която това е разрешено, като законът не обвързвал наличието на алкохол
под ***** промила с никакви санкционни последици за шофьора. Мотивирал е
решаващия си извод с нормите на чл.171, т.1, б. „б“ и чл.174, ал.1 от Закона за
движение по пътищата в редакцията към ****** г., съгласно които е допустимо един
минимум до ***** промила, при който водачът на МПС не се наказва. Съпоставяйки
цитираните правни норми с нормата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, установяваща, че
„застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма“, е формирал
извод за неоснователност на исковата претенция.
За да бъде основателен предявеният иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, ищецът
следва пълно и главно да докаже наличието на следните предпоставки: 1. Реализиране
на съответно вредоносно събитие; 2. Събитието да е противоправно и виновно
причинено от лицето, чиято ************** е застрахована при ищеца; 3.Заплащане
от страна на застрахователя-ищец на обезщетение на трето лице за вредите, намиращи
се в причинно-следствена връзка от настъпилото застрахователно събитие;4.
Застрахованият при ищеца водач да е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал
да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
По делото не се спори, а и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№4320/27.12.2011 г., се установява, че на ****** г. около ************ часа на път
3
***********-км.0+ 50 в посока от с.Н.С. към гр.К. ответникът управлявал лек
автомобил марка „*********“, модел „********“ с ДК *********, собственост на
Ж.З.К., като несъобразявайки скоростта на движение с пътните условия /заскрежена и
заледена пътна настила/, при стръмен наклон, не е могъл своевременно да спре
управлявания от него лек автомобил и е блъснал лежащия на пътното платно
пешеходец Г.В.С., реализирайки ПТП. В констативния протокол е отразено, че водачът
на л.а. „*********“, марка „********“ е бил с концентрация на алкохол в кръвта ***
промила. От приложения по делото Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта ************ г. се
установява, че в изпратените проби кръв, взети от лицето Г. Д. КР., се доказва етилов
алкохол в количество ****** промила.
Установено е и че с постановление от 1******** г. на прокурор при РП
Кюстендил е прекратено наказателното производство, образувано срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК, като същото е
резултат от отказа на пострадалия Г. С. лицето Г.К. да носи наказателна отговорност за
причинените му на ****** г. телесни увреждания при ПТП на пътя между с.
Слокощица и с. Н.С. и изразеното му желание наказателното производство срещу К. да
бъде прекратено.
Страните не спорят и относно обстоятелството, определено от районният съд
като ненуждаещо се от доказване, че ищцовото застрахователно дружество е
правоприемник на „************“ ЗЕАД, ЕИК *************, което било
застраховател по застрахователен договор за задължителна застраховка
************** на автомобилистите (с полица Комбинирана автомобилна застраховка
*************** от ******** год.), с която е застрахована отговорността на водачите
за лек автомобил марка „*********“, модел „********“ с ДК № ********* за времето
от ********** год. до ******** год. С Решение № 728-ОЗ на Зам. председателя на
Комисията за финансов надзор от 02.10.2013 год. целият з********хователен портфейл
на застраховащия бил прехвърлен на ищцовото ЗД, с което последният встъпил в
правата и задълженията на горният застраховател.
От приложеното ч.гр.дело №289/2020 г. по описа на РС Кюстендил е видно, че за
процесното вземане е била издадена Заповед №59/10.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение във връзка с депозирано по реда на чл.410 ГПК заявление пред
Софийски районен съд с дата на постъпване в съда – ********** г.
От заключението на изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно -
автотехническа експертиза се установява, че причината за настъпването на
произшествието е несвоевременно спиране на водача на л.а. модел „*********“, марка
„********“, управляван от ответника Г. Д. КР., в резултат на което автомобилът с
предната си броня започва да блъска тялото на лежащия на пътното платно пешеходец
Г.В.С..
От реализираното ПТП пострадалия С., съгласно приетата от
първоинстанционния съд съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Е.Л., е получил травматични увреждания, които се дължат на действието на тъпи,
твърди предмети с голяма кинетична енергия и могат да бъдат получени от механизма
на процесното ПТП, а именно при блъскане от МПС с последващо провличане и
притискане на тялото му между части от долната повърхност на автомобила и терена.
На 1******** год. пострадалият Г. С. подал до „************“ ЗЕАД молба -
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
4
размер на ********* лв. Със спогодба от ********** год. между ищцовото ЗД и
пострадалия С.,същите уговорили получаването от последния на обезщетение в размер
на ********* лева за причинените му имуществени и неимуществени вреди от
описаното по-горе ПТП, приемайки, че виновен за последното е ответникът, а с
платежни нареждания от ***** год.и ******* год. ги заплатило по банков път.
С регресна покана ******* год. ищецът поканил ответника да му заплати горната
сума, като същата била получена на ***** год., видно от обратната разписка за
получаване. Плащане не е последвало.
Пред първоинстнционния съд са приобщени и други доказателства, както и са
разпитани свидетели, но с оглед предметните предели на въззивната проверка,
очертани от наведените във въззивнатата жалба доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт, въззивният съд намира за ненужно да ги обсъжда.
Обобщен, единственият довод за неправилност на първоинстанционното
решение, въведен във въззивната жалба, е свързан с това дали конкретното установено
количество алкохол от ***** промила може да даде основание за регресна претенция
от застрахователя спрямо застрахованото лице – причинител на вредата.
Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, е регламентиран в действалата
към момента на настъпване на процесното произшествие Наредба № 30 от 27.06.2001
г., издадена на основание чл. 174, ал. 4 ЗДвП /обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., отм., бр.
61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата,
употребата на алкохол или друго упойващо средство се установява посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. Съгласно чл.2, ал.1 от наредбата- когато от водача е взета некачествена
проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол
или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване.
Извършената с техническо средство проверка за употреба на алкохол на
ответника Г.К. след реализиране на ПТП установява концентрация на алкохол в кръвта
му от *** %, като е изготвен талон за изследване на кръвна проба в ЦСМП, където К. е
дал кръв за анализ на концентрацията на алкохол в кръвта му. В хода на досъдебното
производство назначената химическа експертиза в протокол ************* год.
заключава, че в кръвта на ответника са се съдържали ****** % промила етилов
алкохол.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ /отм./, застрахователят има право да получи
от застрахования платеното от застрахователя обезщетение тогава, когато
застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
над допустимата по закон норма.
Според настоящия състав, разпоредбата на чл. 274 ал.1 т.1 КЗ /отм./ е ясна и
недвусмислена, в нея изрично е записано, че правото на регрес възниква, ако
моторното превозно средство е управлявано след употреба на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма- т.е.законодателят е предвидил
регресното право на застрахователя да настъпи само ако концентрацията на алкохол в
кръвта е над определена, допустима по закон норма, а не винаги, когато водачът е
употребил алкохол, независимо от концентрацията. За да формира своя правен извод
съдът се позовава на разпоредбите на в чл.171, т.1, б.“б“ и чл.174, ал.1 от ЗДвП –
където съставомерната норма на концентрация на алкохол в кръвта е определена на
5
***** промила.
Действително, както въззивникът посочва, чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП в редакцията
си, актуална към ДВ, бр. 54 от 2010 г. и към момента на настъпването на
произшествието, въвежда забрана за водачите на пътните превозни средства да
управляват същите под въздействие на алкохол. Следва да се отчете обаче, че ЗДвП, в
посочената му редакция, забранява шофирането не след употреба, а под въздействието
на алкохол. Това означава, че е забранена употребата не на каквото и да било
количество алкохол, а само на такова, което води до повишаване на концентрацията в
кръвта до ниво, оказващо въздействие върху психиката, физиологията и моториката на
човека. Това ниво медицинската наука е определила на ***** промила. Едва при
достигането на тази степен на насищане се проявява ефектът на алкохола и
способността на водача да управлява правилно и безопасно автомобила се
компрометира. Именно поради това законодателят е определил като общественоопасно
и противоправно деяние управлението на МПС при наличие на концентрация само над
***** промила, за санкционирането на което е въвел съответни административни и
наказателни санкции. Обратно, шофирането при наличие на алкохол в кръвта под
***** промила не е основание за понасяне на каквито и да било санкционни последици
за водача, тъй като се приема, че подобно насищане не повлиява на адекватността на
водача, т.е. не е налице въздействие на алкохол върху нея. Тези изводи следват както
от цитираната норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г.), така и от чл.
174, ал. 1 ЗДвП, определящ най-ниската възможна противоправна концентрация на
алкохол в кръвта – ***** промила. Не бива да се игнорира и обстоятелството, че в
последствие с измененията на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП законодателят изрично е
прецизирал текста на нормата, като по този начин е внесъл необходимата яснота, а
именно, че противоправно е само управлението на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта на водача над ***** промила.
С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че наличието на
алкохол в кръвта на ответника Г.К. в концентрация от ***** промила не обуславя
наличието на единия от основните елементи от фактическия състав за пораждане на
регресната му отговорност и правилно е отхвърлил предявения срещу него иск.
Доводите във въззивната жалба в противната насока са неоснователни по изложените
по-горе съображения. Поради това, като е отхвърлил предявения иск,
първоинстанционният съдебен състав е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска. С оглед изхода на производството и съобразявайки, че
сторените от ответника разноски са доказани по начин, посочен в т.1 на ТР №6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, ОС – Кюстендил следва да възложи същите в тежест на ищеца,
като дължимата сума следва да бъде определена от съда по реда на Наредба №1/
09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото
осъществената от процесуалния представител на ответника адв. Д. правна помощ е по
реда на чл.38 от ЗАдв. За всяка от страните в процеса възниква отговорност за
заплащане на направените от противната страна деловодни разходи, съобразно изхода
на делото в съответната инстанция.Същият принцип е спазен и в хипотезата на чл.38
ЗА, която правна норма урежда специална адвокатска помощ - безплатно процесуално
представителство . С оглед размера на исковата претенция и при условията на чл.7,ал.2
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения за въззивното производство ищцовото ЗД дължи възнаграждение в
размер на ******** лв. в полза на адв. Г.Д..
По обжалваемостта:
Спорове, които имат за предмет правоотношения, свързани или произтичащи от
т. нар. обективни или абсолютни търговски сделки от кръга на посочените в чл. 1, ал. 1
ТЗ, представляват търговски дела по аргумент от чл. 365, т. 1 ГПК. Доколкото спорът е
свързан с регресна претенция, породена от настъпване на застрахователно събитие,
представляващо риск по задължителна застраховка "**************" на виновния
водач, независимо от източника, който го поражда /закон или договор/ и извършено
плащане по същото на увреденото лице, делото следва да бъде квалифицирано като
търговско. По изложените съображения, и с оглед цената на иска, въззивното решение
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното , Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260340/18.05.2021 г., постановено по гр.дело №
539 / 2020 г. на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА от ЗД „*********“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „***********“ ********, да заплати на адвокат Г.Д. от АК - К.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред
въззивната инстанция в размер на ******** лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7