Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 17.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр.
дело №279/2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
в.с ЕИК .., седалище и адрес на управление: ..., представлявано от А.Я.И., чрез
адв. М.И. – АК-Р., съдебен адрес: *** против с.кс .., със
седалище и адрес на управление: .., представлявано от И.Н.И.. Посочва се в
молбата, че ищецът подал заявление по
чл.410 ГПК и в РС червен бряг било образувано ч.гр.д. №77/2019г. Посочва се в
исковата молба, че между страните съществували договорни отношения, в хода на
които ищецът е предоставил транспортни услуги в полза на ответника „с.к.“ ЕООД,
както следва: 1/транспортна услуга, курс Т. – Правец на стока стъклени трошки, като превозите са извършени в периода
17.07.-24.07.2018г., за което е издадена фактура №**********/23.07.2018г. на
стойност 12 966.34 лв. с ДДС; 2/транспортни услуги, курс Т. – Правец на
стока стъклени трошки, за което е издадена фактура
№**********/30.07.2018г. на стойност 546.91 лв. с ДДС; 3/транспортна услуга,
курс Ясен – Равно поле на стока цветни трошки, като
превозите са извършени в периода 01.08.2018г. – 07.08.2018г., за което е
издадена фактура №**********/05.09.2018г. на стойност 4 860.00 лв. с ДДС;
4/транспортна услуга, курс Ясен – Равно поле на стока цветни трошки, като превозите са извършени в периода 09.08.2018г.
– 15.08.2018г., за което е издадена фактура №**********/05.09.2018г. на
стойност 4 779.65 лв. с ДДС. Посочва се в исковата молба, че извършените
транспортни услуги били приети без забележка от страна на ответника, в
уговорените срокове , за което страната представя фактури, кантарни
бележки, товарителници и пътни листове. Твърди се, че ответникът многократно бил канен да изпълни
задълженията си по фактурите за извършените услуги като до датата на подаване
на исковата молба било платено част от
вземането по фактура №**********/23.07.2018г. на стойност 12 966.34
лв. с ДДС, като плащането било в размер на 7 000 лв. Остатъкът в размер на
5 966.34 лв. не бил заплатен. Посочва се в исковата молба, че кредиторът
подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като било
образувано ч.гр.д.№77/2019г. по описа на РС Червен бряг и издадена заповед за
изпълнение. Твърди се, че ответникът е подал в срок възражение, в което
посочил, че не дължи плащане по фактури **********/30.07.2018г. на стойност
546.91 лв. с ДДС, **********/05.09.2018г. на стойност 4 860.00 лв. с ДДС,
**********/05.09.2018г. на стойност 4 779.65 лв. с ДДС. Иска се от съда да
постанови решение, с което да установи, че в полза на „в.“ ЕООД, ЕИК ..,
седалище и адрес на управление: ***представлявано от
А.Я.И., съществуват вземания по отношение на „***, .., седалище и адрес на
управление обл. ***, община Червен бряг, ..за :
1/транспортна услуга, курс Т. – Правец на стока стъклени трошки,
като превозите са извършени в периода 17.07.-24.07.2018г., за което е издадена
фактура №**********/23.07.2018г. на стойност 12 966.34 лв. с ДДС;
2/транспортни услуги, курс Т. – П.на стока стъклени трошки,
за което е издадена фактура №**********/30.07.2018г. на стойност 546.91 лв. с
ДДС; 3/транспортна услуга, курс Ясен – Равно поле на стока цветни трошки, като превозите са извършени в периода 01.08.2018г.
– 07.08.2018г., за което е издадена фактура №**********/05.09.2018г. на
стойност 4 860.00 лв. с ДДС; 4/транспортна услуга, курс Я. – Р. стока
цветни трошки, като превозите са извършени в периода
09.08.2018г. – 15.08.2018г., за което е издадена фактура №**********/05.09.2018г.
на стойност 4 779.65 лв. с ДДС. Претендира се и законна лихва върху
посочените вземания, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а именно от 23.01.2019г.
Претендират се и направените деловодни разноски, както следва: за
заповедното производство ч.гр.д. №77/2019г. сумата от 835.06 лв. / от които
платена държавна такса в размер на 323.06 лв. и платен минимален адвокатски
хонорар в размер на 512 лв./, както и за исковото производство – сумата от
1337,65 лв. / от които сумата от 323, 06 лв. доплащане за държавна такса и
сумата от 1014,59 лв. за адвокатско възнаграждение/.
Препис от исковата молба и приложенията към
нея са изпратени на ответника. В законоустановения
срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се
явява процесуален представител. Страната
чрез адв. С.М. АК-Плевен, взема становище в молба с
вх.№4606/12.09.2019г. , с което моли съда да постанови решение, с което прави
възражение по отношение на претендираните вземания
във фактури с № **********/05.09.2018г. и №**********/05.09.2018г. поради липса
на търговски сделки между страните., Признава се обстоятелството, че вземанията
по фактури №**********/23.07.2018г. и №*********/30.07.2018г. са били дължими,
но се посочва, че същите за заплатени по следния начин: 1/сумата по фактура
№**********/23.07.2018г. е заплатена частично -
сумата от 7000 лв. на 20.08.2018г., а разликата в размер на 5 966.34 лв. – сумата от 2500 лв.
на 11.04.2019г. и сумата от 3466,34 лв. на 10.09.2019г. , а сумата по фактура
№**********/30.07.2018г. на стойност 546.91 лв. с ДДС е заплатена на
10.09.2019г. В становището
страната чрез пълномощника си прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди
доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и
функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за
подсъдност по гражданските производства.
По същество исковете са частично ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по
делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№77/2019г. описа на РС-Червен бряг, че на 23.01.2019г. в.с ЕИК ..,
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с.кс ...
Било образувано ч.гр.д.№77/19г. по описа на РС-Червен бряг и била издадена
Заповед за изпълнение №31/24.01.2019г., с която РС - Червен бряг разпоредил „
длъжникът „с.к.“ ЕООД с .., седалище и
адрес на управление *** представлявано от И.Н.И. да заплати на
кредитора „в.“ ЕООД, с ЕИК .., седалище и адрес
на управление: ..представлявано от уравителя А.Я.И. сумата от
16152.90 лв. /шестнадесет хиляди сто петдесет и два лева и деветдесет
стотинки/ и законна лихва от 23.01.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата общо
в размер на 835.06 лв./осемстотин тридесет
и пет лева и шест стотинки/ от които 323.06 лв. държавна такса
и 512 лв. платен адвокатски хонорар.“.
Не се спори и и се установява от материалите
по ч.гр.д.№77/2019г. описа на РС-Червен
бряг, че срещу заповедта е подадено възражение с вх.№663/6.02.2019г. от
управителя на „с.к.“ ЕООД, в което ответникът посочва, че не дължи вземането по
фактури с №**********/30.07.2018г., №**********/5.09.2018г. и фактура
№**********/5.09.2018г.
С разпореждане 0175/6.02.2019г. по
ч.гр.д.№77/2019г. заявителят бил уведомен за възможността по чл.415 ал.1 от ГПК
в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението
било получено на 12.02.2019г. С искова молба 1287/12.03.2019г. е иницирано настоящото гражданско дело №279/2019г.
Установява
се от приложените към исковата молба заверени копия на фактури, товарителници и
пътни листове на л.15-106 от делото, че между страните съществували договорни
отношения по силата на които в.осъществявала транспортни услуги срещу заплащане
от страна на „с.к.“ ЕООД.
Спори се
между страните дължи ли
ответникът и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение,
налице ли е неизпълнение от негова страна на договора между страните и в какво
се изразява то, от коя дата страната е просрочила задължението си, получена ли
е поканата от длъжника.
Съдът, като съобрази наведените в исковата
молба твърдения приема, че е сезиран с искове
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца на следните суми, дължими от
ответника: сумата от 16152.90 лв. /шестнадесет хиляди сто петдесет и два лева и
деветдесет стотинки/ и законна лихва от 23.01.2019г. до изплащане на вземането,
както и деловодни разноски за заповедното производство общо в
размер на 835.06 лв./осемстотин тридесет
и пет лева и шест стотинки/, от които 323.06 лв. държавна такса
и 512 лв. платен адвокатски хонорар, за които е издадена Заповед за изпълнение
№ 31/24.01.2019г. по ч.гр.д.№77/2019г. по описа на РС-Червен бряг.
За успешното провеждане на установителния
иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
В
конкретния случай ищецът доказа, че между първоначалния кредитор и длъжника - ответник
по делото са съществували облигационни правоотношения, предмет на които са
осъществени транспортни услуги, на стока стъклени трошки,
за които е издадена фактура №**********/23.07.2018г. на стойност 12 966.34
лв. с ДДС; и фактура
№**********/30.07.2018г. на стойност 546.91 лв. с ДДС. Доказателство за това се
съдържат в писмените доказателства по делото - заверено копие на фактура №**********/23.07.2018г.; заверено копие на фактура
№**********/30.07.2018г. и свързаните с тях кантарни
бележки, товарителници и пътни листове, платежни нареждания от Райфайзенбанк
България АД до Уникредит Булбанк ЕАД от 20.08.2018г., от
10.09.2019г. и др., извлечение от сметка
от Уникредит Булбанк АД, както и в заключението на
вещото лице по назначената счетоводна експертиза. Доказателство за наличието на
облигационни отношения между страните и съществуването на вземания по
№**********/23.07.2018г. и фактура №**********/30.07.2018г. в полза на в.с ЕИК ..
е и признанието на този факт от страна на ответника в становището с вх.№
4606/12.09.2019г.
За изясняване на спорните по делото
доказателства е назначена съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението
на вещото лице по нея, след проверка на писмените доказателства по делото и
документацията при счетоводството на „с.к.“ ЕООД вещото лице е установило, че
фактура № **********/05.09.2018г. за сумата от 4860 лв. и фактура
№**********/05.09.2018г. за сумата от 4779,65 лв. не са заплатени. Общата
незаплатена сума е в размер на 9639,65 лв.
Видно от заключението на вещото лице на 12.09.2019г. е било извършено
плащане от „с.к.“ ЕООД на сума от 314,61 лв., която сума не се отнася до никоя
фактура , върху вносната бележка било отразено „мораторна
и законна лихва върху фактура № **********/23.07.2018г. и №
**********/30.07.2018г. Вещото лице е категорично, че в счетоводството на „с.к.“
ЕООД няма съпътстващи документи за транспортната услуга /кантарни
бележки, товарителници/, отнасящи се до фактури №**********/05.09.2018г. и
фактура №**********/05.09.2018г.
Съдът кредитира
изцяло с доверие заключението на вещото лице като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено, изцяло съответстващо на писмените доказателства по
делото заверено копие на фактура №**********/23.07.2018г., заверено копие на
фактура №**********/30.07.2018г. и съпровождащите ги кантарни
бележки, товарителници и пътни листове платежни нареждания и др. Плащания по
двете фактури са осъществени след образуване на исковото производство- на
11.04.2019г. /сумата от 2500 лв. по фактура №**********/2018г./ и на
10.09.2019г. /сумата от 3466.34 лв. по фактура №**********/2018г. и сумата от
546,91 лв. по фактура №**********/2018г./ .
Съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение по иска по реда на чл. 422 ГПК се
установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта,
като към момента на приключване на съдебното дирене, когато се формира силата
на пресъдено нещо, съдът следва да съобрази фактите
от значение за спорното право, настъпили след подаване на заявлението, съгласно
чл. 235 ал. 3 ГПК, с изключение на принудително събраните в образувания
изпълнителен процес суми по издадения изпълнителен лист /т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ето защо иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за сумата от 13513,25 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен като
погасен поради плащане. Искът с правно основание чл.86 ЗЗД върху всяка от дълижимите суми за периода 23.01.2019г. до датата на плащането
им възлиза общо на сумата от 54,86 лв. – размер на законната лихва върху сумата
от 2500 лв. за периода от 23.01.2019г. до 11.042019г., както и сумата от 257.52
лв. –законна лихва върху сумата от 4013,24 лв. / общо платени частично суми по
фактури с № №**********/2018г. и №**********/2018г./ за периода от 23.01.2019г.
до 10.09.2019г. т.е. размерът на дължимата законна лихва върху изплатената в
хода на исковото производство суми възлиза общо на 312,38 лв. , което бе
служебно изчислено от състава чрез онлайн калкулатор. Видно от заключението на
вещото лице, на 12.09.2019г. е било извършено плащане от „с.к.“ ЕООД на сума от
314,61 лв., която сума не се отнася до никоя фактура, върху вносната бележка
било отразено „мораторна и законна лихва върху
фактура № **********/23.07.2018г. и № **********/30.07.2018г. Ето защо съдът
приема, че иска по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху главница от
13513,25 лв. също следва да бъде отхвърлен като неоснователен като погасен
поради плащане.
За разликата до 16152.90 лв. обаче искът с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК е неоснователен и недоказан по основание. По
делото не е налице нито едно писмено или гласно доказателство, в подкрепа на
твърдението на ищеца, че между страните са съществували договорки с предмет транспортна услуга, курс
Я. – Р.на стока цветни трошки с превозите извършени в
периода 01.08.2018г. – 07.08.2018г., за които е издадена фактура
№**********/05.09.2018г. на стойност 4 860.00 лв. с ДДС и транспортна
услуга, курс Ясен – Равно поле на стока цветни трошки,
с превозите извършени в периода 09.08.2018г. – 15.08.2018г., за които е
издадена фактура №**********/05.09.2018г. на стойност 4 779.65 лв. с ДДС. Вземането
в издадените фактури № **********/05.09.2018г. и фактура №**********/05.09.2018г.
е оспорено от ответника. Видно от заключението на вещото лице, тези две фактури
не са осчетоводени в счетоводството на ответника. По делото не се установи
между страните да е имало сключен договор за транспорт на товар, а именно:
транспортна услуга с курс Ясен – Равно в периода 01.08.2018г. – 07.08.2018г. и
транспортна услуга с курс Ясен – Равно поле на стока цветни трошки
извършени в периода 09.08.2018г. – 15.08.2018г.Не се доказаха какви са били
между страните уговорените условия във връзка с превоза вкл. превозвачът
да е извършил транспорта, стоката да е доставена и приета от получателя,
както и да са издадени придружаващите товара документи. Дори да се приеме, че
между страните е нямало изричен писмен договор, защото и двете страни били
търговци и извършвали съответните дейности по занятие и системно, то задължение
именно на превозвача е да се снабди с всички придружаващи товара документи,
като без значение е причината, поради която дружеството не е получило въпросния
протокол, товарителница, кантарна бележка или др.
Липсата на изричен писмен договор, който в случая не е и задължителен като
форма за действителност, не означава, че не са възникнали правоотношения, тъй
като във всяка една от фактурите е налице тяхното описание по вид, количество и
стойност, а съконтрагентите са индивидуализирани в
достатъчна степен с фирма, адрес, ЕИК и представител. Установява се обаче, че
фактурите не са надлежно заведени в счетоводството дружеството ответник, поради
което с оглед на обстоятелството, че и двете страни са търговци, е неприложима
нормата на чл. 55 от ТЗ за ищеца, предвиждаща, че редовно водените от него
търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство за
установяване на сключени търговски сделки. Съгласно утвърдената съдебна
практика, за да се приеме, че е налице доказателство вкл. признание за
съществуването на правоотношението по договор между страните и е извършена
доставка по договор, е необходимо включване на фактурата в дневника за
покупко-продажби на ответника, както и същият да е ползвал данъчен кредит по
нея. В тази насока е и решение №252/03.01.2013г. на Второ ТО на ВКС по
т.д.№1067/2011г.
Ищецът
не е ангажирал по делото достатъчно убедителни и безспорни доказателства за
това, че със собствени или ангажирани от него превозни средства, както и свои
наети работници е извършвал доставките и е реализирал транспортните услуги,
което не е удостоверено чрез съставяне на необходимите за това писмени
документи- товарителници и експедиционни бележки.
Нещо
повече, следва да се отбележи, че по повод надлежното осчетоводяване на
фактурите, с невключването им в дневника за покупки и в справките декларации по
ЗДДС, купувачът счетоводно не е завел задълженията по тях и не ги е отнесъл
като свой разход, за да ползва данъчни привилегии, т.е. индиция, че той
не се е възползвал от сделките. Не се доказа приемане на работата, подписване
на фактурите и придружаващите документи, както и осчетоводяването им, поради
което съдът приема, че ответникът не дължи търсените по фактури №**********/05.09.2018г. и №**********/05.09.2018г.
суми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая остана недоказано
обстоятелството, че между страните са съществували облигационни правоотношения вкл.
вземания по повод на тях, свързани с осъществени от ищеца транспортни услуги ,
за които са издадени фактура № **********/05.09.2018г. и фактура
№**********/05.09.2018г. В тежест на ищеца е да докаже при условията на главно
и пълно доказване претенцията си. Това случая не бе сторено, поради което съдът приема, че иска до разликата от 16152.90
лв. е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен. По
аналогичен начин следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и иска
по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху разликата от 13513,25 лв. до
16152.90 лв.
По отговорността за разноски:
На първо място съдът намира, че следва да се произнесе изцяло по всички
дължими разноски в заповедното и исковото производство. Това е така, тъй като в
подаването на възражението по чл. 414 ГПК и образуването на исково производство
заповедта в частта за разноските губи изпълнителната си сила – т. 12 ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Няма спор, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, сумите
предмет на заповедното производство, са били дължими от длъжника. Като
неоснователността на претенцията е обусловен от факти и обстоятелства настъпили
след подаване на заявлението в хода на заповедното и настоящото производство.
Ето защо и направените от ищеца разноски в заповедното производство следва да
се възложат в тежест на ответника, който е дал повод за завеждането на
производството по чл. 410 ГПК /арг. на противното от
чл. 78, ал. 2 ГПК/ виж ТР № 119 от
01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г.
При
настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса.
Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да
се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В
случая с възражението си по чл.415 ГПК и
с оглед извършеното плащане след получаване на препис от исковата молба,
ответника не следва да бъде освободен от задължението за заплащане на разноски
по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл
виж определение № 200/20.05.2016 г., по
ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г.
по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС,
определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
В конкретния случай ищецът е направил
следните деловодни разноски: платена държавна такса от 323,06 лв., 550 лв. за
вещо лице по основната и допълнителната експертиза, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1014,59 лв. По отношение на
адвокатския хонорар е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на казуса,
както и обстоятелството, че делото е
разгледано в три съдебни заседания вкл. за дата 18.11.2019г. е отложено с
искане за нова експертиза от страна на ответника, възнаграждението на което не
е заплатено от страна на поискалата го страна, с което е удължено неоснователно
производството. .Ето защо съдът приема, че не следва да се намали на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца, а същото следва да бъде заплатено в
пълен размер от ответната страна. ответника следва да заплати и деловодните
разноски в заповедното производство в размер на 323,06 лв. д. такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 512 лв. или общо сумата от 835,06
лв. разноски т.е. общо за исковото и
заповедното производство ответникът следва да заплати сумата от 2722,71 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от в.с
ЕИК .., седалище и адрес на управление: ..., представлявано от А.Я.И., чрез адв. М.И. – АК-Р., съдебен адрес: *** искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че с.кс .., със седалище
и адрес на управление: .., представлявано от И.Н.И. дължи на в.сумата от
12 966.34 лв. за осъществена
транспортна услуга, курс Т. – Правец на стока стъклени трошки,
като превозите са извършени в периода 17.07.-24.07.2018г., за което е издадена
фактура №**********/23.07.2018г. и
сумата от 546.91 лв. за транспортни услуги, курс Т. – П. на стока стъклени трошки, за което е издадена фактура
№**********/30.07.2018г. или
общо сумата от 13513,25 лв. , както и искове с правно основание чл.86 ЗЗД в
размер на законна лихва върху главниците в периода от 23.01.2019г. до
10.09.2019г. в размер на 312.38 лв., за които
е издадена Заповед за изпълнение № 31/24.01.2019г. по ч.гр.д.№77/2019г. по
описа на РС-Червен бряг като
НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради плащането им в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от в.с
ЕИК .., седалище и адрес на управление: ..., представлявано от А.Я.И., чрез адв. М.И. – АК-Разград, съдебен адрес: *** искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че с.кс .., със седалище
и адрес на управление: .., представлявано от И.Н.И. дължи на в.сумата от
4 860.00 лв. за транспортна услуга, курс Ясен – Равно поле на стока цветни
трошки, като превозите са извършени в периода
01.08.2018г. – 07.08.2018г., за която е издадена фактура
№**********/05.09.2018г. и сумата от
4 779.65 лв. за транспортна услуга, курс Я. – Р. на стока цветни трошки, като превозите са извършени в периода 09.08.2018г.
– 15.08.2018г., за което е издадена фактура №**********/05.09.2018г., както и
искове по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху главниците, считано
от 23.01.2019г. до окончателното им изплащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 31/24.01.2019г. по ч.гр.д.№77/2019г. по описа
на РС-Червен бряг като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА с.кс .., със седалище и адрес на управление: .., представлявано
от И.Н.И. да заплати на в.с ЕИК .., седалище и адрес на управление: ...,
представлявано от А.Я.И., чрез адв. М.И. –
АК-Разград, съдебен адрес: *** , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2722,71/ две хиляди седемстотин
двадесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ лв. направени деловодни разноски
общо в исковото производство и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: