№ 1557
гр. София , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002443 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД срещу
решение № 1133/31.07.2020г. по т.д. 1463/2019г. по описа на СГС, ТО, VI - 4 с-в, с което е
отхвърлен предявения срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД иск по чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 93а ЗЕ за сумата 185 485,72 лв. - цена на закупена електрическа
енергия по фактура № 5591/25.06.2014г., цедирано вземане на ищеца с договор за цесия от
27.06.2014г., и са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа съдът с
обжалваното решение да е приел за безспорни факти, за които никоя от страните не е
въвеждала твърдения, и в частност за наличието на действащ между страните договор за
изкупуване на електрическа енергия към датата на издаване на процесната фактура –
25.06.2014г. Излага последното процесуално нарушение да има за последица недопустимост
на съдебния акт. Сочи изрично да е възразил срещу приемането на единствения представен
по делото договор за изкупуване на електрическа енергия, а и ответникът да е признал, да не
е подписан анекс за продължаване на действието му през процесния период. Излага в този
смисъл и между страните да не е налице спор, че липсва подписан договор, действал през
процесния период и приемането на обратното да определя обжалвания съдебен акт като
необоснован. Поддържа съдебното решение да противоречи и на материалния закон като
съдът не е приложил точно разпоредбата на чл. 93а, ал. 2 ЗЕ, съобразно която електрическа
енергия за разполагаемост се изкупува по писмен договор, в който следва да бъдат уредени
1
основните задължения на страните. Сочи при недоказаното сключване на валиден договор за
изкупуване на електрическа енергия, необосновани да са изводите на съда за периодичност
на престациите за плащане на цена на изкупената електрическа енергия. Излага
изкупуването да е осъществено въз основа на закона и решение на ДКЕВР, като в никое от
последните не е определен отнапред срок за плащане на цената. Сочи определените
задължения за продажба на енергия по отношение на „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД с решението на
ДКЕВР да са на годишна база, а „НЕК” ЕАД да има правомощия да определя
разполагаемост ден за ден, но не е определян падеж за задълженията на ответника за
заплащане на цена за енергия за разполагаемост, по която причина и последното не може да
бъде определено като периодично. Поддържа и съдът да не е отчел обстоятелството, че
ищецът е цесионер, по която причина не встъпва в правоотношенията с „НЕК” ЕАД, а само
получава прехвърленото му право, като на последното основание поддържа със сключването
на договора за цесия да се прекъсва връзката с основното правоотношение, а задължението
по договора за цесия да се погасява с петгодишна давност. Оспорва като необоснован
съдебния акт и с оглед игнорирането на множеството доказани по делото признания от
ответника на задължението му за цена по процесната фактура, които са обективирани, както
в представените по делото писма, така и в конклудентни действия с оглед множеството
извършени от ответника частични плащания, включително след изтекъл тригодишен
давностен срок по отношение на вземането по процесната фактура. Сочи такова признание
да се съдържа и в писмо изх. № 17-13-9/31.01.2017г. Оспорва като противен на закона и
извода на първоинстанционния съд, че вземането на ищеца е погасено и при приложение на
дългата петгодишна давност, като излага с писмо изх.н. 17-13-21/26.08.2014г. ответникът
изрично да е приел да заплати дълга си към „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД по сметка на „ПИБ“ АД.
По изложените доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него
постановен друг, с който предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна, „Национална електрическа компания” ЕАД, оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е допустимо и правилно,
предвид постановяването му в съответствие с процесуалния и материалния закон и с оглед
неговата обоснованост. Оспорва като неверни доводите по въззивната жалба на ищеца, че
съдът е излязъл извън твърденията на страните по спора. Излага правилен да е изводът на
първоинстанционния съд, че с оглед на събраните по делото доказателства се установява, че
макар да няма подписан анекс за процесния период страните са продължили да изпълняват
сключения договор за изкупуване на електрическа енергия, като в подкрепа на последното
са събраните по делото фактури, издадени от праводателя на ищеца. Поддържа да е
съответен на закона и формираният от първоинстанционния съд извод, че не е въведена
форма за действителност на процесния договор за изкупуване на енергия от обществения
доставчик, а оплакванията на въззивника, че законът изисква писмена форма оспорва като
неоснователни. Излага да са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд,
че цедентът на ищеца „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД и ответникът „НЕК” ЕАД са обвързани от
2
договор за изкупуване на електрическа енергия в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал.
1, т. 21 ЗЕ въз основа на законово уреден договор и по фиксирана цена, като задължението
на обществения доставчик да изкупува електрическата енергия е такова на повтарящи се
действия, множество дължими престации, обединени от правопораждащия факт – договорът
за изкупуване на енергия, по който падежът на задължението за плащане на цената на ел.
енергията настъпва периодично на междинни и окончателни месечни плащания. По тези
доводи поддържа задълженията му да са такива на периодично изпълнение, по която
причина и да се погасяват с уредената в чл. 116, б. „а” ЗЗД кратка тригодишна давност.
Излага да е съответен на закона, а и на цитираната с обжалваното решение практика на
ВКС, изводът на първоинстанционния съд, че давността не се е прекъсвала от извършените
частични плащания. Оспорва да е признат дълга и с приложеното писмо от 31.01.2017г.,
доколкото с последното е заявено само да е погасено задължението за главница по
процесната фактура. Поддържа вземането да е прехвърлено от цедента „ТЕЦ Бобов дол”
ЕАД на цесионера „ПИБ” АД във вида, в какъвто се е намирало към датата на договора за
цесия, предвид на което и правилно първоинстанционният съд е изследвал характера на
прехвърляното вземане, включително започналата да тече давност. По изложените доводи
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на
разноски по делото – възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Неоснователни са поддържаните в жалбата на ответника доводи за
недопустимост на постановения съдебен акт предвид постановяването му от
съда въз основа на непосочени от страните факти и обстоятелства.
Предвид нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и търсената
съдебна защита се определят от страните по спора.
Със сезиралата съда искова молба ищецът „Първа инвестиционна
банка” АД е очертал спорното право като цедирано му по договор за цесия от
27.06.2014г. вземане на цедента „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД към „Национална
електрическа компания” ЕАД по фактура № 5591/25.06.2014г. в размер на
сумата 185 485,72 лв. При изпълнение на дължимо дадените от
първоинстанционния съд указания по чл. 129, ал. 1 ГПК с молба от
09.08.2019г. ищецът е уточнил, че вземането по горната фактура е за цена за
3
производство на електрическа енергия за разполагаемост на регулирания
пазар.
Именно гореописаната претенция на ищеца, наред с въведените в срок
възражения на ответника, съобразно чл. 6 ГПК очертават предмета на делото
и съдът не е излязъл от същия, като с обжалваното решение се е произнесъл
по сезиралото го искане и постановил допустим съдебен акт.
Решението е правилно, а поддържаните от ищеца оплаквания
неоснователни по следните мотиви:
Предвид гореочертания от ищеца предмет на делото и по първия
релевантен по делото факт за сключен договор за цесия на 27.06.2014г. между
цедента „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД и цесионера „Първа инвестиционна банка” АД
не е налице спор между страните. Договорът е представен по делото и видно
от изразената по договора воля от страните цедентът „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД
прехвърля на цесионера „Първа инвестиционна банка” АД вземанията си
срещу длъжника „Национална електрическа компания” ЕАД по фактура №
5590/25.06.2014г. за сумата 1 967 040 лв. данъчна основа и за 393 408 лв.
ДДС, представляващо вземане за цена за активна електрическа енергия, и
вземане по фактура № 5591/25.06.2014г. за сумата 423 624,16 лв. данъчна
основа и 84 724,83 лв. ДДС за цена за разполагаемост на електрическа
енергия. Не се спори и длъжникът „НЕК” ЕАД да е уведомен за цесията при
условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД на
01.07.2014г.
Като спорни с въззивната жалба на ищеца са въведени правните
въпроси относно последиците на горния договор, включително дали със
сключването му се погасява прехвърленото вземане и се създава ново такова,
намиращо основанието си в договора за цесия.
Предвид нормата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
По тълкуването на последната законова разпоредба е налице константна
4
съдебна практика, включително по решение 40 от 13.05.2010г. по т.д.
566/2009г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, решение № 698/23.10.2008 г. по т.д.
306/08 г. ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 308 от 19.04.2005 г. по гр. д. 580/04 г.
на ВКС, ІІ т.о., съобразно която договорът за цесия се дефинира като такъв,
при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на
активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от
досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов
предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към
момента на сключване на договора и да е прехвърлимо /каквито по принцип
са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и действието на
цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със
сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера
/приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде
кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно
предмета на договора, цесионерът с постигане на съгласието придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно
с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално
определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право.
Настоящият състав на съда изцяло споделя горецитраната съдебна
практика и зачита последицата от сключения договор за цесия, а именно
преминаването на вземането от правната сфера на цедента към цесионера в
състоянието му и с принадлежностите му към датата на сключване на
договора за цесия. Противно поддържаното в жалбата на ищеца договорът за
цесия не е погасителен способ, вкл. не е налице новация на дълга, доколкото
законът не му придава такова значение, а има за последица само смяна на
активната страна по съществуващото към датата на сключване на договора
вземане, по която причина и при дължимата преценка за съществуване на
въведеното от ищеца и оспорено от ответника вземане, съдът следва да
провери основанието, на което прехвърленото с договора за цесия вземане е
възникнало, както и всички относими възражения на длъжника досежно
съществуването му.
Съобразно заявените от ищеца обстоятелства по исковата молба
5
предявеното с исковата молба вземане е такова за цена на електрическа
енергия за разполагаемост, изкупена от ответника „НЕК” ЕАД от
производителя на ел. енергия – цедента „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД.
Последното правоотношение е изрично уредено с императивни в по-
голямата си част норми на ЗЕ при съблюдаване на значимия обществен
интерес по осигуряване на електрическа енергия на крайните потребители.
Съобразно приложимата към процесните отношения редакцията на
закона – чл. 93а, ал. 2 ЗЕ /ДВ бр. 59 от 05.07.2013г./, общественият доставчик
изкупува електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по
чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ, с цел осигуряване електрическа енергия на крайните
снабдители. С цитираната разпоредба на чл. 21 ЗЕ са определени
правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране/преди ДКЕВР/
да определя прогнозна месечна разполагаемост за производство на
електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик
да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа
енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с
крайните снабдители.
Видно от представеното по делото решение № ТЕ -
022 от 29.07.2013г. на ДКЕВР комисията в кръга на
правомощията и по чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ е определила
считано от 01.08.2013г. нетната разполагаемост за
производство на електрическа енергия, включително за
производителя „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД, която
общественият доставчик следва да изкупува по
регулирани цени.
Не е налице спор, а и от събраната по делото като писмено
доказателство лицензия № Л-147-13/17.12.2004г. на „Национална
електрическа компания“ ЕАД се установява последното дружество, ответник
по спора, да е адресат на законовото задължение по чл. 93а, ал. 2 ЗЕ за
изкупуване на електрическа енергия за разполагаемост, определена по реда на
6
чл. 21 ЗЕ с горецитираното решение на ДКЕВР, по регулирани цени,
определени от ДКЕВР с решение № Ц – 25 от 29.07.2013г.
Съобразно цитираната и от жалбоподателя разпоредба на чл. 93а, ал. 1
ЗЕ в редакцията и към м. 06.2014г. общественият доставчик изкупува
електрическа енергия от производители, присъединени към
електропреносната мрежа, по договори за дългосрочно изкупуване на
разполагаемост и електрическа енергия. Аналогична е разпоредбата на чл. 15,
ал. 2, вр. ал. 1 от Правила за търговия с електрическа енергия в сила от
26.07.2013г./отм./, съобразно която договорите за продажба на електрическа
енергия в рамките на разполагаемостта, определена по чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ,
се сключват по регулирани цени между производителите от една страна и
общественият доставчик от друга.
Съобразно въведените от ответника с писмения му отговор доводи
между „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД и „Национална електрическа компания“ ЕАД е
бил сключен договор за продажба на електрическа енергия по чл. 93а ЗЕ на
19.05.2011г., действието на който договор е продължавано с анекси до
30.06.2013г., след което, макар да не е имало подписан анекс, страните са
продължили отношенията си във връзка с определената от ДКЕВР квота за
електрическа енергия за разполагаемост по отношение на „ТЕЦ Бобов дол“
ЕАД, като са следвали договореностите за отчет и заплащане на изкупуваната
енергия по договора от 2011г.
Горните твърдения на ответника се установява от събраните по делото
писмени доказателства.
Видно от представения по делото договор № 11Е – 11006/11г. на
19.05.2011г. на основание чл. 93 ЗЕ и чл. 93аЗЕ между „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД
и „Национална електрическа компания“ ЕАД е сключен договор за продажба
на електрическа енергия, включително за изкупуване на определената с
решение на ДКЕВР квота за електрическа енергия за разполагаемост, като
ответникът е поел задължение да закупува енергията и да я заплаща
съобразно клаузите на договора и решенията на ДКЕВР като обществен
доставчик.
С чл. 19 от договора страните са уговорили производителят да издава
7
данъчни фактури за продаваната електрическа енергия при спазване на
график: – за първо междинно плащане на десето число на текущия месец в
размер на 30% от договореното количество електрическа енергия и съответно
количество разполагаема мощност, - за второ междинно плащане на 26-то
число на текущия месец в размер на 30 % от договореното количество
електрическа енергия и съответното количество разполагаема мощност, и за
трето окончателно плащане до 5-то число на месеца, следващ отчетния
период за реалното количество електрическа енергия за отчетния месец,
изнесена към преносната мрежа, намалено със сумата на регистрираните
графици по двустранни договори и авансово изплатените количества.
Общественият доставчик дължи плащане на сумите по издадените по горния
график фактури от производителя в срок от 10 работни дни от получаване на
фактурите.
Със сключвани от страните четири допълнителни споразумения срокът
на действие на договора е продължаван, включително с последното
споразумение № 4 от 01.02.2013г. е продължен до 30.06.2013г.
Видно от представените по делото справки и фактури за периода м. 01.
– м. 06.2014г. правоотношението между „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД и
„Национална електрическа компания“ ЕАД по изкупуване на електрическа
енергия - активна и за разполагаемост, е продължило и през този период, като
производителят при спазване на установения в договора от 2011г. график е
издавал отчети и фактури за първо междинно плащане на 10 –то число на
месеца, за второ междинно плащане на 26-то число от месеца и за
окончателно плащане на 5-то число на следващия месец за окончателно
плащане за месечния отчетен период.
В приложените към всяка от фактурите справки изрично е записано
справката да е за нареждане за плащане „съгласно договор“.
Страните не спорят фактурите да са приемани и осчетоводени от
ответника.
Идентичен е записът и по справката, съпровождаща процесната фактура
№ 5591/25.06.2014г., а и по самата фактура, а имено, че се издава за второ
междинно плащане за месец юни 2014г. по сключен между страните договор.
8
Противно оплакванията по въззивната жалба на ищеца с
горецитираните разпоредби на чл. 93а ЗЕ и чл. 15 ПТЕЕ в действалата към м.
06.2014г. редакция не се създава писмена форма за действителност, нито за
доказване, на сключен договор за изкупуване на електрическа енергия за
разполагаемост, респективно за постигане на съгласие за продължаване
действието на вече сключен такъв. Дори да се приеме, че такова изискване е
уредено в закона, то съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не
може да се позовава на нищожност на търговска сделка по причина неспазена
форма на последната, ако от поведението и може да се направи извод, че не е
оспорвала действителността на изявленията. В случая от горецитираните
писмени доказателства се установява цедентът „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД да не е
оспорвал действителността на сделката и напротив изпълнявал е договора,
продавал е електрическа енергия и при строго спазване на установения
график е издавал фактури за цената на продадената електрическа енергия за
две междинни и едно окончателно плащане всеки отчетен месец. Предвид
доказаното поведение на страните по сделката по продажба на електрическа
енергия и на основание чл. 293, ал. 3 ТЗ недопустимо се явява възражението
на ищеца по депозираната въззивна жалба за неспазена форма на договора за
покупко-продажба на електрическа енергия между „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД и
„НЕК“ ЕАД. Същата и не кореспондира с искането му да му бъде присъдена
цена за доставената по същия договор електрическа енергия, доколкото по
един нищожен договор цена не би била дължима.
На самостоятелно основание, дори да се приеме, че по делото не са
събрани доказателства за постигнато изрично съгласие между страните за
продължаване действието на договор № 11Е – 11006/11г. на 19.05.2011г. и
през процесния м. 06.2014г., за цена на продадена електрическа енергия за
разполагаемост през който е предявен процесния иск, то на основание чл. 292
ТЗ следва да се приеме, че страните са се намирали в трайни търговски
отношения по смисъла на чл. 292 ТЗ по изкупуване на електричекса енергия,
като част от условията по тези отношения са именно за отчет и плащане на
цена на продаваната енергия по график на две междинни и едно окончателно
плащане, които условия са приети и от двете странни, включително за
доставената енергия след изтичане на срока по договора от 2011г., и страните
са продължили да отчитат купуваната енергия и да изискват плащане на
9
същата по график на две междинни месечни плащания и едно окончателно за
всеки месечен отчетен период, което се потвърждава от издаваните от едната
страна – продавача „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД справки и фактури, и приемането и
осчетоводяването им от другата – ответникът „НЕК” ЕАД.
Не е спорно да е приета и осчетоводена като дължима и процесната
фактура № 5591/25.06.2014г. за м. 06.2014г., като последното се установява и
от събраното по делото заключение по ССчЕ-за.
Ответникът в срока за писмен отговор е противопоставил две
правопогасяващи възражения, а именно вземането да е погасено чрез
плащане, евентуално, че е погасено по причина на изтекъл давностен срок.
Възраженията ще бъдат разгледани от съда в горната им
последователност, макар да са поддържани от ответника в обратен ред,
доколкото може да бъде погасено по давност само едно неудовлетворено
притезание, а извършеното плащане е дължимо дори и да е изпълнено след
изтекъл давностен срок на основание чл. 118 ЗЗД.
По възражението за плащане съдът съобразява събраното по делото
заключение по ССчЕ-за, съобразно което ответникът „Национална
електрическа компания“ ЕАД е извършил плащания по цедираните с
договора за цесия от 27.06.2014г. два броя фактури № 5590/25.06.2014г. и №
5591/25.06.2014г. в размер на сумата общо 2 868 798,99 лв., като плащанията
са осчетоводени за сумата в този размер и при двете дружества. Плащанията
са извършени със забава- след договорения срок от десет работни дни след
издаване на фактура от „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД, като изчисления размер на
обезщетението за забавено изпълнение – законните лихви, съобразно
приложената към заключението справка е в размер общо по двете фактури на
сумата 185 487,67 лв. При отнасяне на извършените плащания първо за
погасяване на натрупалите се към датата на плащането лихви за забава и след
това на дължимите главници, непогасена остава сумата 185 485,72 лв. –
главница по фактура 5591/25.06.2014г. За последната сума е налице и
счетоводно вписване за непогасено вземане в счетоводството на ищеца
„Първа инвестиционна банка“ АД.
Съобразно даденото задължително за съдилищата разрешение по ТР
10
3/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС, когато извършеното плащане не е
достатъчно да погаси изцяло дължимите главница и законната лихва за забава
при неизпълнение на парично задължение, то погасяването настъпва при
условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД, а именно погасяват се първо
лихвите и след това главницата. При зачитане на даденото тълкуване на
нормата на чл. 76 ЗЗД и независимо от разписаното в платежните документи
по извършените от ответника плащания, че с тях се погасяват главниците по
двете цедирани вземания, то правилно цесионерът „Първа инвестиционна
банка“ АД е отнесъл плащанията за погасяване първо на натрупаните лихви
за забавено изпълнение и след това с остатъкът е погасил дължимите по
фактурите главници, или по делото се установява непогасен чрез плащане
размер на дълга на ответника по фактура № 5591/25.06.2014г. в размер на
сумата 185 485,72 лв.
Основателно е второто поддържано от ответника възражение за
погасеност на вземането на ищеца по фактура № 5591/25.06.2014г. по причина
на изтекъл тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съобразно задължителното тълкуване, дадено с ТР 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, с нормата на чл. 111 ЗЗД в отклонение на общата петгодишна
давност е установена по-кратка такава за периодични плащания с цел да бъде
защитен длъжникът относно онези плащания, които са предварително
известни на страните по правоотношението, при които кредиторът и
длъжникът знаят изначално времето на изпълнение. Прието е, че с
настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите
задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на
неизплатени такива, по която причина и за тези вземания е предвиден по-
кратък давностен срок. Счетено е, че характерен признак на тези плащания е
тяхната периодичност, без оглед на това по какъв начин е определено
изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен,
месечен, седмичен или дневен. За периодично е прието това плащане, което
не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или
заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът
трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото
задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се
обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
11
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически
факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно
действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително
определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. В обобщение е прието, че
следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава посочената
съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично
по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Настоящият състав на съда приема вземанията на „ТЕЦ Бобов дол“
ЕАД, цедирани на ищеца, за цена на изкупувана от ответника „НЕК“ ЕАД
електрическа енергия да съдържат изброените признаци на понятието, поради
което същите следва да бъдат дефинирани като периодични плащания по
смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор за покупка на електрическа енергия, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а именно
на две междинни и едно окончателно плащане за всеки отчетен месечен
период, като размерите им са изначално определяеми предвид изкупуването
на енергията по регулирани цени, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер. Последната периодичност на
плащанията, макар и определена като по-сложен състав – десет дни след
издадена фактура за междинно плащане на дати 10-то число и 26-то число на
текущия месец и за окончателно плащане на 5-то число на следващия месец
покрива изискването падежите на периодичните плащания да са
предварително известни на страните, както и с настъпването на всеки нов
падеж и издаването на фактура за следващото междинно и окончателно
плащане на кредитора да се напомня за съществуващите вземания към този
длъжник, предвид на което и по отношение на последните вземания следва да
12
бъде приложен по-краткия давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД от три
години.
Предвид нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Предвид гореустановените
уговорки между страните вземането по процесната фактура №
5591/25.06.2014г. става изискуемо с изтичане на уговорения в полза на
длъжника срок от 10 работни дни от издаване и предаване на фактурата, или
на 10.07.2014г.
Съобразно разпоредбата на чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иска и с
предприемане на действия по принудително изпълнение.
Ищецът се позовава на извършени от ответника действия по признаване
на вземанията по представената по делото кореспонденция и с конклудентни
действия, изразяващи се в извършените плащания по фактурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика, включително по решение 105
от 05.06.2014г. на ВКС по т.д. 1697/2013г., I ТО на ВКС и решение 98 от
26.07.2013г. на ВКС по т.д. 851/2012г., I TO на ВКС, признанието на вземане
по чл. 116, б. „а” ЗЗД е изявление от длъжника за признаване съществуването
на вземането към конкретния момент на изявлението, извършено преди
изтичане на срока на погасителната давност, което е отправено до кредитора
или негов представител. Извършването на счетоводни записвания във
воденото от длъжника счетоводство, няма характеристиките на признание по
чл. 116, б. „а” ЗЗД, защото не е адресирано до кредитора или негов
представител, и не води до прекъсване на давността. Не водят до прекъсване
на давността за непогасената част и извършени частични плащания за
погасяване на дълга от длъжника, в който смисъл е цитираната и от
първоинстанционния съд и постоянна практика на ВКС, доколкото не
съдържа изявление от длъжника, че признава съществуването на
непогасената част от вземането.
По делото са представени три изходящи от длъжника „Национална
електрическа компания“ ЕАД писма до ищеца „Първа инвестиционна банка“
АД.
13
С първото писмо изх.№ 91-110-94/23.07.2014г. длъжникът не прави
изявление за признаване вземането на цесионера „ПИБ“ АД и напротив
заявил е да е налице невъзможност да бъде платено на цесионера.
Признание на вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД се
съдържа в писмо вх. № 45-4850/28.08.2014г., видно от което ответникът
„Национална електрическа компания“ ЕАД уведомява ищеца, че приема да
изплати цедираните му от „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД вземания по сметка на
„ПИБ“ АД.
Не съдържа изявление за признание последното представено по делото
писмо от „Национална електрическа компания“ ЕАД до „Първа
инвестиционна банка“ АД изх.н. 17-13-9/31.01.2017г. като видно от
съдържанието на писмото длъжникът не признава да има непогасено
задължение към кредитора, а напротив заявява да е погасил изцяло дълга си.
В този смисъл и не може на последното му изявление да бъде признато
значението на признание по чл. 116, б. „а“ ЗЗД, което да даде увереност на
кредитора, че вземанията му не се оспорват и по тази причина да доведе до
прекъсване на давността.
От прекъсването на давността започва да тече нова давност съобразно
нормата на чл. 117 ЗЗД, предвид на което и такава нова давност е започнала
да тече от получаването от „ПИБ“ АД на писмо вх. № 45-4850/28.08.2014г. на
последната дата.
Борен от 29.08.2014г. установеният в закона тригодишен давностен
срок изтича на 29.08.2017г., преди депозиране на исковата молба в съда на
26.07.2019г., и възражението на ответника, заявено пред съда при условията
на чл. 120 ЗЗД за погасеност по давност на процесното вземането по фактура
5591/25.06.2014г. е основателно.
По изложените мотиви и предвид съвпадението в изводите на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено като
правилно.
При този изход на спора право на разноски има ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доказва разноски по приложен списък по чл. 80
14
ГПК за представляването му от юрисконсулт, които съдът с оглед предмета
на делото и цената на предявения иск намира, че следва да определи в
претендирания размер от 450 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1133/31.07.2020г. по т.д.
1463/2019г. по описа на СГС, ТО, VI - 4 с-в.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, да
заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 450 лв. – разноски пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15