№ 2994
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110167369 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л.. Н. АЛ., с която срещу ***
АД е предявен иск с правно основание чл.405 КЗ.
Ищецът твърди, че на 18.01.2021 г. е сключил с ответника договор за
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица № ***/18.01.2021
г. за личния му л.а. „***“ с рег. № *** със срок на действие 18.01.2021 г. - 18.01.2022
г., като автомобилът е застрахован за сумата от 19 000 лв., а уговорената
застрахователна премия от 1 044, 72 лв. е била изцяло изплатена еднократно при
сключване на договора. Твърди, че на 16.06.2021 г. около 22:00 часа е паркирал
автомобила в гр. ***, ж.к. „***“, пред бл. 98. На 17.06.2021 г. около 09:00 часа,
отивайки до автомобила, е установил, че същият е увреден от паднали парчета от
фасадата на блока. На 17.06.2021 г. е уведомил застрахователя, извършен е оглед на
автомобила, съставен е опис-заключение по щета, в който са посочени увредените
детайли: преден десен калник, предна броня, преден капак и десен фар. На 07.10.2021
г. му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 233, 26 лв. Твърди, че
сумата, необходима за ремонт на автомобила е 3 711, 22 лв., от която след приспадане
на изплатеното от застрахователя, е дължим остатъкът от 3 477, 96 лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 20 лв. - частичен иск от
сумата от 3 477, 96 лв. неизплатено застрахователно обезщетение. Претендира законна
лихва от исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***
АД. Оспорва иска по основание и размер. Позовава се на т.10.1 от Общите си условия,
според която не носи отговорност и не обезщетява щети и липсващи части,
констатирани по време на предварителния оглед, и за последиците от тях до
отстраняването или възстановяването им, и на т.28.14.2, според която не дължи
плащане на обезщетение при всяко увреждане, описано и/или заснето при
1
извършването на огледа и заснемането на МПС при сключване на застрахователния
договор или при встъпване в правата по договора на нов собственик. Твърди, че
увреждания по десния фар и предната броня са констатирани при извършения оглед на
автомобила по повод сключване на застрахователния договор на 21.01.2021 г. След
сключване на договора автомобилът не е представян за ново оглед и заснемане по
повод отстраняване на уврежданията на десния фар и предната броня, поради което за
тези детайли не е изплатено обезщетение. Твърди, че увреждания по боята на предния
капак са били налични към датата на сключване на застрахователния договор, поради
което за този детайл се заплаща 50% от застрахователното обезщетение. Счита, че с
изплащане на сумата от 233, 26 лв. е обезщетил ищеца изцяло. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
По реда на чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение на иска до размера на сумата
3 366, 45 лв. – частичен иск от сумата от 3 477, 96 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
За основателността на предявения иск по чл.405 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно
процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на
договора на соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска,
причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди,
действителния размер на вредите.
Безспорно е между страните, че на 18.01.2021 г. помежду им е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица № ***/18.01.2021
г. за л.а. „***“ с рег. № *** със срок на действие 18.01.2021 г. - 18.01.2022 г., като
автомобилът е застрахован за сумата от 19 000 лв., а уговорената застрахователна
премия от 1 044, 72 лв. е била изцяло изплатена еднократно при сключване на
договора.
Видно от представената застрахователна полица, автомобилът е застрахован при
Клауза 1 – „Всички рискове“, която съгласно представените Общ условия включва
ПТП по време на движение по време на движение и/или в паркирано положение /т.1.3/.
Безспорно е между страните, че във връзка с констатирани на 17.06.2021 г.
увреждания по автомобила при ответника е била образувана преписка по щета № 5000-
1301-21-252045.
Видно от опис-заключение по щета № 5000-1301-21-252045 от 17.06.2021 г., в
последния са включени: преден десен калник – за боядисване, предна броня облицовка
– за боядисване, преден капак – ремонт, боядисване, десен фар – подмяна.
Представен е и талон за оглед от 21.01.2021 г., предхождащ датата на огледа,
извършен по щетата, в който са включени: ляв калник, преден капак, челно стъкло,
предна дясна врата, дясно огледало, задна броня, предна броня.
Установи се от заключението на авто-техническата експертиза, изготвено от
вещото лице Й., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че на
16.06.2021 г. около 22:00 часа л.а. „***“ с рег. № *** е бил паркиран пред бл. 98 в ж.к.
„***“, като на 17.06.2021 г. около 09:00 часа е бил намерен с увреждания вследствие
паднали парчета от фасадата на блока. Констатира се, че всички увреждания по
автомобила се намират в причинна връзка с процесното събитие. Стойността,
2
необходима за възстановяване на автомобила, по средни пазарни цени възлиза на
сумата от 3 599, 71 лв., а по цени на алтернативни доставчици – на сумата от 3 099, 98
лв.
Вещото лице е заявило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че при предварителния оглед
на автомобила не се констатират щети на фара на автомобила, в какъвто смисъл се
поддържат доводи от ответника. По отношение на останалите детайли – броня и капак,
са констатирани предходни щети, които обаче са различни от тези, настъпили в
причинна връзка с процесното събитие.
С оглед изложеното, неоснователно е възражението на ответника, че в случая се
претендира обезвреда на щети, които са били налице към момента на извършване на
предварителния оглед на автомобила към датата на сключване на договора за
имуществена застраховка „Каско“.
Предвид изложеното, по делото се установява настъпването на застрахователно
събитие, представляващо покрит риск, в срока на застрахователно покритие на
сключения между страните договор по имуществена застраховка „Каско“, в причинна
връзка с което процесният автомобил е бил увреден.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане – то е съизмеримо със стойностния еквивалент на
действително претърпените вреди, определен към датата на застрахователното
събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е
лимитиран до уговорената застрахователна сума, която не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество – арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг.
от чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е
установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите застрахователно
обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на
предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на
застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови
части и труд, необходими за отстраняване на вредите, настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие, с които именно се намалява имуществото на
застрахованото лице.
С оглед изложеното съдът намира, че действителната стойност на вредите се
съизмерява със стойността, необходима за отстраняването им по средни пазарни цени
и възлиза на сумата от 3 599, 71 лв.
Собственикът на автомобила няма задължение да заменя увредените части с
такива, които не са оригинални за съответния автомобил, поради което съдът намира,
че действителната стойност на вредите се съизмерява със стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, по средни пазарни цени, която е в размер на 3 599, 71
лв.
Безспорно е между страните, че по образувана при ответника щета № 5000-1301-
21-252045 ответникът е заплатил на ищеца на 07.10.2021 г. сумата от 233, 26 лв., с
оглед на което неизплатеният остатък възлиза на сумата от 3 366, 45 лв.
Гореизложеното обуславя извод за основателност на иска в пълния му предявен
3
размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 844, 66 лв. разноски по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, като съобрази вида и
обема на осъществената правна защита, броя на проведените открити съдебни
заседания – едно заседание на 24.03.2022 г. и обстоятелството, че уговореното
адвокатско възнаграждение (560 лв. с ДДС) не надвишава минимално установеното по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с вкл. ДДС (558, 78 лв.) до степен, обуславяща извод за неговата
прекомерност.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** АД, ЕИК ********* да заплати на Л.. Н. АЛ., ЕГН **********, на
основание чл.405 КЗ, сумата от 3 366, 45 лв. – частичен иск от 3 477, 96 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, застрахователна полица № ***/18.01.2021 г., за вреди по л.а. „***“ с
рег. № *** в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 16.06.2021 г. в гр. ***,
ж.к. „***“, пред бл. 98.
ОСЪЖДА *** АД, ЕИК ********* да заплати на Л.. Н. АЛ., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 844, 66 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4