Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 804/03.12.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1690 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Теленор България" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу Ф.И.А..
Ищецът твърди, че на 06.07.2015 г. между него и ответника бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок от 12 месеца по план Резерв с отстъпка 11.19 с тарифиране на интервали от 60 секунди и стандартен месечен абонамент в размер на 11,19 лв. На 05.10.2015 г. те сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца, а на 05.11.2015 г. - и допълнително споразумение към него за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Интернет 6500 за 2 години", със стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лв. На 05.11.2015 г. страните сключили и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Резерв Стандарт 39.99 с тарифиране на интервали 60 секунди", със стандартен месечен абонамент в размер на 39,99 лв., с 62,51 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. На същата дата - 05.11.2015 г. страните сключили и договор за лизинг, с който мобилният оператор, като лизингодател му предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка TELENOR Smart Plus White c обща лизингова цена от 137,77 лв. чрез 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,99 лв. Поддържа се, ответникът не изпълнявал задълженията си по гореописаните договори, за което ищецът издал следните фактури: 1. № **********/18.02.2017 г. за отчетен период 18.01.2017 - 17.02.2017 г., срок за плащане - 05.03.2017 г., за сумата от 89,32 лв., от която 12,75 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************; 5,99 лв. лизингова вноска в пълен размер за предпочетен номер +************; 16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************; 53,59 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +************; като се претендират 77,19 лв., вследствие на извършено плащане в размер на 12,13 лв., погасяващо част от задължението за абонаментна такса и използвани услуги; 2. № **********/18.03.2017 г. за отчетен период 18.02.2017 - 17.03.2017 г., срок за плащане - 02.04.2017 г., за сумата от 71.92 лв., от която 13,64 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************; 5,99 лв. лизингова вноска в пълен размер за предпочетен номер +************; 17,90 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************; 34,39 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +************; 3. № **********/18.04.2017 г., за отчетен период 18.03.2017 - 17.04.2017 г., срок за плащане - 03.05.2017 г., за сумата от 65,74 лв., от която 12,74 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************; 5,99 лв. лизингова вноска в пълен размер за предпочетен номер +************; 16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************; 30,02 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +************; 4. № **********/18.06.2017 г., за отчетен период 18.05.2017 - 17.06.2017 г., срок за плащане - 03.07.2017 г., за сумата от 408,12 лв., от която 29,95 лв. - сбор от 5 лизингови вноски в пълен размер, начислени накуп поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг за предпочетен номер +************; 378,17 лв. - неустойки за предпочетени номера +************, +************ и +************, като не се претендира начислената неустойка. На 02.04.2019 г. „Теленор България" ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Хасково срещу Ф.И.А. за процесните суми, по което било образувано ч. гр. д. № 776/2019 г. по описа на съда. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаната сума в общ размер на 244,80 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба с вх. рег. № 20914/23.10.2018 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, е заявил, че поддържа
исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в
първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 1872/09.10.2019 г.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено
решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл.
236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива
предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността
му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 776/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 385 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено
на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 535 лв.,
съобразно ангажираните доказателства за извършването им
и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение
на Ф.И.А., ЕГН **********
***, съществуването на вземане на
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, спрямо нея за сума в общ размер от 244,80 лв., представляваща
неизплатени задължения по сключени
между тях договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ от 06.07.2015 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 05.10.2015 г., изм. с допълнително
споразумение от 05.11.2015 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 05.11.2015 г. и договор за лизинг от 05.11.2015 г., за които са издадени следните фактури: 1. № **********/18.02.2017 г. за отчетен период
18.01.2017 - 17.02.2017 г., срок за
плащане - 05.03.2017 г., за сумата от 89,32 лв., от
която 12,75 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
+************; 5,99 лв. лизингова вноска в пълен размер за предпочетен номер +************; 16,99 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер +************; 53,59 лв. абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер +************, от която непогасеният остатък е 41,46 лв.; 2. № **********/18.03.2017 г. за отчетен период
18.02.2017 - 17.03.2017 г., срок за
плащане - 02.04.2017 г., за сумата от 71.92 лв., от
която 13,64 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
+************; 5,99 лв. лизингова вноска в пълен размер за предпочетен номер +************; 17,90 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер +************; 34,39 лв. абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер +************; 3. № **********/18.04.2017 г., за отчетен период 18.03.2017 - 17.04.2017 г., срок за плащане - 03.05.2017 г., за сумата от 65,74 лв., от която 12,74 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************; 5,99 лв.
лизингова вноска в пълен размер за предпочетен номер +************; 16,99 лв. абонаментна
такса за предпочетен номер +************; 30,02 лв. абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер +************; 4. № **********/18.06.2017 г., за отчетен
период 18.05.2017 - 17.06.2017 г., срок за плащане - 03.07.2017 г., за сумата от 408,12 лв., от която се претендират 29,95
лв. - сбор от 5 лизингови вноски в пълен размер, начислени накуп поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора
за лизинг за предпочетен номер +************, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 776/2019 г. по описа на Районен
съд - Хасково – 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ф.И.А., ЕГН **********
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, сумата от 920,00 лв., от която 535,00 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 385,00 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2749/2017 г. по описа на Районен
съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 1452/03.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.