Р Е Ш Е Н И Е №47
гр.Силистра, 23.05.2022 година
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на
прокурор …………..,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №245 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на С.М.С. *** - против Заповед №РД-04-656/09.12.2021г. на кмета
на община гр.Дулово, с която на основание чл.129 ал.2 и чл.150 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ),е одобрено изменение
на подробен устройствен план (ПУП)- план за застрояване и план-схеми на
техническата инфраструктура за урегулиран поземлен имот (УПИ) II-305,в квартал
6А по плана на с.Черник,идентичен с ПИ с идентификатор:81966.500.305 по кадастралната
карта и кадастралния регистър (КККР) на селото, с което е променено конкретното
предназначение на имота от „ниско етажно жилищно застрояване“ в имот „за друг
обществен обект“ и са актуализирани линиите на застрояване, във връзка с новото
предназначение, като съставна част от
Комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ); и
- против
Разрешение за строеж №69/09.12.2021г.,
издадено от главния архитект на община Дулово на възложителя на КПИИ М.Г.Х. за
изграждане на обект „Магазин за промишлени стоки и автомивка на
самообслужване“.
Оспорващият твърди, че не бил уведомен
за разрешаване на изработването на проект за изменение на действащия ПУП,вкл. застроителния план за процедирания имот, считайки, че актът
по чл.135 ал.3 ЗУТ подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В същия било
посочено като основание за издаването му чл.134 ал.1 т.1,във вр. с чл.150 ЗУТ,което сочело на фактическо основание,
свързано с „настъпили съществени промени в обществено-икономическите или
устройствените условия,при които е бил съставен планът“.Сам по себе си
обективният факт,че действащият регулационен план на с.Черник е одобрен със
Заповед №АО-21-213/09.12.1980г. не попълвал автоматично нормативното изискване
от чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ,което говорело на немотивираност на заповедта.С жалбата
е релевирано и твърдение за нарушение на чл. 103а ЗУТ,тъй
като било допуснато изменение в предназначението на вече урегулирана територия,
а също така и в начина и характера на застрояването, което било недопустимо.Поддържат
се и оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила (извън посочените по-горе), изразили се в липса на решение на Общински
експертен съвет по устройство на територията, по аргумент от чл. 128 ал.8 ЗУТ
(предишна ал.7-ДВ,бр.16/21г.).В обсега на поддържаните процесуални нарушения, с
жалбата е релевирано и възражение за липса на мотиви
в процесната заповед,с позоваване на правилото от чл.59 ал.2 т. АПК.На терена
на същото оплакване се поддържа и липса на посочено правно основание за
допуснатото изменение на ПУП,защото визираното такова (в самата заповед) -
чл.150 ал.3 ЗУТ,уреждало едновременното одобряване на частите на КПИИ с
издаването на разрешението за строеж и тяхното съобщаване на заинтересованите
лица, а не материалноправното основание,на което тези
части от КПИИ са допуснати и одобрени, в хипотезата на горната норма.Доминират
оплакванията за материална незаконосъобразност на оспорените устройствени
актове, с позоваване на чл.23, чл.24, чл.26 и сл. от ЗУТ, като се твърди, че
предвидената за построяване сграда в процедирания УПИ II-305,кв. 6А по плана на
с.Черник,била с намалено отстояние от границата на
имота на жалбоподателя (УПИ III-306); същата била разположена от южната му страна
и възпрепятствала достъпа на слънчева светлина,което силно накърнявало правата
му, тъй като ползвал имота си съобразно предназначението-да живее в
него;стопанският характер на сградата - за търговия и автомивка на
самообслужване, по хипотеза бил свързан с достъп на външни лица и наднормено (за
жилищна зона) шумово замърсяване;определената за озеленяване площ от процесния
имот била с предвиждане за изграждане на паркинг за клиентите на магазина,което
нарушавало правото на жалбоподателя на тишина и спокойствие в жилището му, намиращо
се в съседен ПИ. С оглед на всичко гореизложено настоява за отмяна както на заповедта,одобряваща
изменение на ПУП за УПИ II-305,в кв.6А по плана на с.Черник,така и на
Разрешението за строеж на коментираната по-горе сграда - двете представляващи
завършващи части от КПИИ. Претендира съдебни разноски.
Ответниците - Кметът на община
гр.Дулово,чрез упълномощени представители юрисконсулти Й.М.Й. (л.445) и Й. П.Й.
(л. 467), в писмен отговор на жалбата (л.441-л.443) и в съдебно заседание, поддържа
неоснователност на оспорването.Счита,че заповедта за изменение на ПУП-ПЗ е
издадена от компетентен орган,при спазване на материалните и процесуални разпоредби.Съобщена
е по надлежния ред и са спазени останалите процедурни изисквания от ЗУТ и АПК.Твърденията
на жалбоподателя намира за недоказани,а жалбата- базирана на разширително тълкуване на някои норми,което било
погрешно.Безпочвено било и оплакването,че сградата не отговаряла на
изискванията на чл.23; чл.24 и чл.26 ЗУТ, защото било проверимо
и лесно за установяване,след запознаване с инвестиционния проект,дори само с
част „Архитектура“.Настоява жалбата да бъде отхвърлена.
- Главният архитект на община Дулово, участващ
лично в съдебното заседание, поддържа становище за неоснователност на
жалбата.Твърди, че процесният проект бил кристално ясен и очевидно липсвали
намаления от нормативно предвидените отстояния от границите със съседни
имоти,респ. от сгради в тях.Счита че напълно съответно на Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделни видове територии и устройствени зони (Обн.ДВ,бр.3/2004г.,
посл.изм.ДВ,бр.21/13г.), тъй като нейният чл.17, нормирал
какви сгради с нежилищни функции могат да бъдат изграждани в жилищни територии,
е разрешено процесното строителство в сегмента на общественото обслужване.В
конкретния случай, ставало въпрос за автомивка и магазин за промишлени стоки,изрично
допуснати като нежилищни обслужващи обекти в жилищните територии.Трите метра отстояние, съгласно чл.31 ал.1 т.1 и чл.35 ал.2 ЗУТ,респ.чл.79 Наредба №7/03г., от съседните имоти били видими от графичната
част на проекта; от подробния устройствен план и от архитектурния чертеж (чертеж-ситуация).В
ПУП било посочено,че са три метра отстоянията до имота на жалбоподателя, като
мащаба на извадката от устройствения план, винаги
трябвало да отговаря на мащаба,в който е оригиналният план.Затова изменението
се правело на прозрачен носител,като проектантите не мерели с мащабни линии, а просто
нанасяли върху плана.От графичната част на подробния устройствен план ясно се
виждало, че е три метра разстоянието от проектираната нова сграда - част от
КПИИ, към съседните имоти, а по уличната регулация (в случая има широк
тротоар),вече било допустимо застрояване (чл.26 ал.2 ЗУТ).Сградата е
позиционирана съобразно предвижданията на подробния устройствен план,т.е. били спазени
неговите предвиждания,обратно на главното оплакване в жалбата.Разрешението за
строеж било издадено при съобразяване с всички нормативни изисквания. От
приложеното копие на инвестиционния проект се виждало,че височината на сградата
е 4.50 метра; даже не се доближавала до допустимите 10 метра за устройствената зона (ниско жилищно застрояване). Ето защо
настоява жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованите
страни: М.Г.Х. ***,лично в съдебно
заседание, поддържа неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
оспорените актове от Комплексния проект за инвестиционна инициатива. П.К.С. ***,не се представлява в процеса
и не изразява становище по жалбата.
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 и ал.4 ЗУТ и чл.219 ЗУТ,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.Съдът
като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по
делото и становищата на страните,прие за установено: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу индивидуални
административни актове (чл.214 т.1 ЗУТ),представляващи части на комплексен
проект за инвестиционна инициатива, подлежащи едновременно на съдебен контрол, по
аргумент от чл. 150 ал.3 и ал.8 ЗУТ;от лице с установен правен интерес от
оспорването (собственик на съседен имот на ПИ с променено предназначение, съгласно
чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ); в законоустановения срок.Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед № РД-04-656/09.12.2021г. на кмета на община Дулово, с която
е одобрено изменение на подробен устройствен план за УПИ II-305 в кв.6А по
плана на с.Черник,с което изменение е променено конкретното предназначение на
имота от „нискоетажно жилищно застрояване“ в имот „за
друг обществен обект“ и са актуализирани линиите на застрояване, във връзка с
новото предназначение. Изрично въведен предмет на оспорване е и друга съставна
част от КПИИ,а именно:Разрешение за
строеж №69/09.12.2021г.,издадено от главния архитект на община Дулово,с
което е разрешено изграждането на обект „Магазин за промишлени стоки и
автомивка на самообслужване“.
Жалбоподателят е представил Нотариален акт №57, том V,
рег.№3335, д.№730 /2015г. на нотариус К.К. с рег.№351
на НК и район на действие - РС гр.Дулово (л.128-л.129), видно от който е, че
същият е собственик на УПИ III-306, в кв.6А по плана на с.Черник (идентичен с
ПИ:81966.500.776 по КККР)- съседен на процедирания УПИ II-305 (идентичен с
ПИ:819 66.500.305 по КККР) от североизток (л.134). Същият факт се установява и
от приложената извадка от Кадастралния регистър, ред 2 (л.136), което, в хипотезата
на чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ, обосновава правния интерес на жалбоподателя, като
собственик на съседен имот на имота - предмет на плана, чието предназначение е
променено.По силата на горния факт и, съгласно разпоредбите на чл.149 ал.2
т.1-т.4 ЗУТ,не попада в кръга на заинтересуваните лица с право на жалба срещу
релевираното РС №69/09.12.21г. за нов строеж, но доколкото оспорените актове са
постановени в процедура по изработване на КПИИ, по аргумент от чл.150 ал. 3 ЗУТ,всички
те се съобщават по реда на чл.149 ал.1 ЗУТ, на заинтересуваните лица по чл.131 ЗУТ (а не на заинтересуваните лица по чл.149 ал.2 ЗУТ).Същата (процедура),съгласно
чл.150 ал.2 и ал. ЗУТ,съдържа следните самостоятелни съставни части: 1.Проект
за ПУП,вкл. РУП,когато е необходим и 2.Инвестиционен проект,като тези две части
се одобряват едновременно с третия акт - Разрешението за строеж. Всеки от тези
актове има завършен статут на индивидуален административен акт, но по силата на
специалната разпоредба (чл.150 ал.3 ЗУТ) подлежат на обжалване в едно
производство,като срокът за оспорването им е един и същ - от съобщаването на
последния акт (РС).Те се одобряват едновременно, но няма пречка да се обжалва
само един или два от тях, тъй като липсва нормативна забрана за това. В случая
са обжалвани два от обединените по волята на нормотвореца
актове (не е оспорено одобряването на инвестиционния проект),но това означава
несъгласие и с третия,поради тяхната свързаност,а и изричното предписание на
чл.148 ал.4 и ал.8 ЗУТ,че инвестиционните проекти са иманентно присъща част на
разрешението за строеж,въз основа които същото се издава.Последното ангажира
съда да извърши проверка за законосъобразност и на тях,което е наложило
представянето им по делото, независимо от първоначално депозирания Комплексен
доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните
изисквания към строежите, изготвен на основание чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ (л.68-л.89;л.139-л.178),който
не може да замести одобрения проект от компетентния орган по чл.145 ЗУТ,съгласно регламентацията от чл.144 ЗУТ.
От административната преписка се установява, че
производството е започнало по Заявление вх.№П-2768/18.03.2021г. (л.93),
съпътствано от техническо задание за КПИИ, изискващо проектът за изменение на ПУП-ПЗ
да се изготви върху актуална извадка от КККР на с.Черник,ведно със скица с
предложение за изменението на плана (л.96).Изготвено е становище от главния
архитект на община гр.Дулово(л.97) съгласно чл.135 ал.4 ЗУТ, според което
условията на чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ,във връзка с чл.150 и чл.110 ал.1 т.3 ЗУТ, са
изпълнени и може да бъде разрешено изработването на КПИИ с посочени
самостоятелни части,включващи промяна в
конкретното предназначение на имота на заявителя,с цел създаване на устройствена основа за успешното реализиране на
инвестиционното му намерение.Видно от скиците,намиращи се на л.100 и л.102- и
двете издадени на 26.07.2017г.,с вписан собственик Е.Н.А.- наследодател на страните
по Договор за доброволна делба от 07.05.20г. (л.98-л.99), легитимиращ
заинтересованата страна (заявител на КПИИ) М.Г.Х. като собственик на процесния
УПИ II-305 е, че същият е заснет от кадастъра с различна площ от урегулирания такъв с действащия регулационен
план, одобрен със Заповед №АО-21-213/09.12.1980г. и без отразените по последния
сгради.
Със Заповед №РД-04-192/25.03.2021г. (л.46), кметът на
община Дулово е разрешил изработването на КПИИ със следните самостоятелни
части: 1. На основание чл.134 ал.1
т.1, във връзка с чл.150 и чл.110 ал.1 т.3 ЗУТ - проект за изменение на ПУП -
план за застрояване за УПИ II-305, кв.6А в с.Черник, променящ конкретното
предназначение на имота от „нискоетажно жилищно
строителство“ в имот „за друг обществен обект“, с актуализиране на линиите за
застрояване във връзка с новото предназначение. Устройствената
зона е „жилищна територия с преобладаващо застрояване с малка височина“ (Жм); плътност на застрояване - до 60%; интензивност на
застрояване - до 1.2;минимална необходима озеленена площ - 40% и свободно за-строяване,
съгласно изискванията на чл.16-чл.19 и чл.39 от Наредба №7/03г.; 2. Инвестиционен проект за
обект:“Магазин за промишлени стоки и автомивка на самообслужване“.Заповедта е
съобщена на заинтересованите лица по реда на чл.124б ал.2 ЗУТ, съгласно
изричната регламентация от чл.135 ал.7 (Нова-ДВ,бр.1/19г.,доп.ДВ, бр.16/21г.),
видно от обявление на л.90 от делото и Констативен протокол от 09.04. 2021г.
(л.91) за липса на възражения. В този контекст като неоснователно следва да
бъде отклонено възражението на жалбоподателя, че не бил уведомен за разрешаването
на изработване на проект за изменение на действащия ПУП,вкл. застроителния план за процедирания имот, считайки, че актът
по чл.135 ал.3 ЗУТ подлежал на самостоятелен съдебен контрол, независимо от
действащия нов ред за неговото съобщаване от 01.01.2019г.,съгласно
посочената по-горе ал.7 на чл.135 ЗУТ.(Вж.Решение
№5783/19.05.20г.,адм.д.№9731/19г. на ВАС, II отделение).
Изготвен е проект за изменение на подробния
устройствен план - план за застрояване (л.229-л.253), от чиято графична част се
установява, че създадената устройствена основа за
изграждането на магазин и автомивка, е съобразена с минималните нормативни
отстояния от съседните имоти (л.251,л.253); запазен е видът на устройствената зона (Жм) с
височина на сградите до 10 м.; устройствените показатели също са в регистъра на
нормативно предвидените такива за този вид устройствена
зона, видно от чл.19 ал.1 Наредба №7/2003г., а начинът на застрояване е
„свободно“, т.е. без никакво отношение към сградите в съседните имоти.
Изготвен е и инвестиционен проект за изграждане на
магазин за промишлени стоки и автомивка на самообслужване с части: „Архитектура“
(л.183-л.226); „Строителни конструкции“ (л.268-л.305);„В и К“ (л.307-л.331);
„Електро“ (л.332-л.367);„Геодезия“ (л.368-л.377);„Пожарна безопасност“
(л.378-л.393); „Временна организация и безопасност на движението при изпълнение
на сградно водопроводно отклонение“ (л.394-л.399);„Енергийна
ефективност“ (л.400-л.409) и „План за безопасност и здраве“(л.412-л.439).Проектът
е съгласуван с Регионалната инспекция по околната среда и водите гр.Русе
(л.195-л.196), както и с експлоатационните дружества (л.197-л.203). Видно от
Обяснителна записка към Техническия проект на част „Архитектура“ е, че
обслужването на сградата ще се осъществява от второстепенната улица „Бели
брези“, където е предвиден вход за автомобили. Обектът е V (пета) категория
според Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи; площта на ПИ е 1255
кв.м., а застроената и разгърнатата застроена площ е 376 кв.м.; устройствените
показатели за УПИ II-305 са в нормативните граници (вж.л.210),а височината на
конкретно проектираната сграда е в периметъра от 4.5 м. до 5.95 м.,с покривната
конструкция (панел, метална столица и метална ферма - л.219-л.221).
От Обяснителната записка по част „Временна организация
и безопасност на движението“(л.396) се установява,че процедираният
имот се намира на улица „Шести май“ в с.Черник, път II-23 Исперих-Дулово
(второкласен път от републиканската пътна мрежа), при километър 112+473, като парцелът
е в жилищната част на селото, но без постройки в имота.Улицата, в тази ѝ
част, е с ширина на настилката 9 м.; бордюри; зелена площ и тротоари с плочки с
обща ширина по 4.5м. Влизането на автомобилите в имота ще става през
страничната улица „Бели брези“,която е от югозападната част на имота, възможно
най-отдалечена от имота на жалбоподателя.
Изготвеният инвестиционен проект съгласно чл.142 ал.1 ЗУТ е подлежал на одобряване и е основание за издаване на разрешение за строеж,
като всички негови части, според ал.4 на с.чл. се оценяват за съответствието им
с основните изисквания към строежите. В този контекст на нормативните
изисквания (арг. от чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ) е възложено
изготвяне на Комплексен доклад за оценка на съответствието (л. 139-л.160) на „Силкон“ЕООД гр.Силистра, представлявано от управителя инж.Г.К.
и притежаващо Удостоверение №РК-0549/24.11.2020г.,издадено от МРРБ-ДНСК,валидно
до 24.11.2025г.(л.167).Докладът е депозиран пред общинската администрация,ведно
със Заявление вх.№П-11563 (л.67), на 01.12.2021г. за одобряване на комплексния
проект за инвестиционна инициатива. На 09.12.2021г. проектите са одобрени от
органа по чл.145 ал.1 т.1 ЗУТ - главният архитект на община гр.Дулово, видно от
печата на л.183 и на л.64-л.66 от делото. Всички части на инвестиционния проект
за сградата, както и на този за изменение на ПУП-ПЗ,са подпечатани с печата на
община гр.Дулово, съгласно чл.145 ал.3 ЗУТ.
Със Заповед №РД-04-649/01.12.21г. на кмета на община
Дулово е определен състав на Общински експертен съвет по устройство на
територията, като помощен орган (чл.128 ал.8 и ал.9 ЗУТ), както и дневен ред на
заседанието му, насрочено за 07.12.2021г., включващ по т.5 разглеждането на
проекта за изменение на ПУП-ПЗ и схеми на техническата инфраструктура за УПИ
II-305 в квартал 6А по плана на с. Черник, след отстраняване на
забележка,дадена с Протокол №8/14.10.21г. на ОЕСУТ (л.25-л.32).С решение по т.5
от Протокол №10/07.12.21г. на ОЕСУТ гр.Дулово, проектът за изменение на ПУП-ПЗ
е приет и е предложено на кмета на общината на основание чл.129 ал.2 ЗУТ, да
издаде заповед за неговото одобряване (л.20-л.24).
С оспорената в процеса Заповед №РД-04-656/09.12.2021г.
кметът на община гр.Дулово е одобрил проекта за изменение на ПУП-ПЗ за
процесния имот по коментирания по-горе начин, като на същата дата
заинтересованата страна М.Г. Х. е подал
Заявление вх.№П-11956/09.12.21г. за издаване на разрешение за строеж, съгласно
одобрения инвестиционен проект за обект „Магазин за промишлени стоки и
автомивка на самообслужване“ в собствения му имот- предмет на плана,каквото РС
№69/09.12.2021г. главният архитект на община Дулово е издал (л.38).
Заинтересуваните лица по чл.131 ЗУТ са уведомени по реда на чл.149 ал.1 ЗУТ, т.е.
по АПК,съгласно изричното предписание на чл.150 ал.3 ЗУТ (л.36-л.37). Видно от
„известие за доставяне“ на л.36 е, че жалбоподателят е бил уведомен за
одобрените части на КПИИ на 15.12.2021г. и непосредствено след това, на
16.12.21г. е „уведомил“ (л.35) общинската администрация по устройство на територията
във връзка с изменението на ПУП с процесната заповед, че „не съм съгласен“.По повод на последното е получил Писмо
изх.№П-12211/17.12.21г., с подробни указания пред кой орган и в какъв срок може
да обжалва заповедта на кмета.
В изпълнение на регламента от чл.129 ал.5 ЗУТ,
одобреният проект за изменение на ПУП-ПЗ с процесната по делото заповед, ведно
с графичната му част, съдържаща ясно посочване на отстоянията от съседните
имоти,е публикуван на официалната интернет страница на общината и на информационното
табло (л.13-л.17) на 10. 12.2021г. В срока от чл.149 ал.1 АПК, настоящият съд е
сезиран с процесната жалба, като в хода на образуваното производство и в
изпълнение на процесуалните си задължения от чл.171 ал.3 и ал.5 АПК,във връзка
с базовия принцип от чл.9 ал.3 и ал.4 АПК, е давал подробни указания на
жалбоподателя,вкл. е полагал повече от дължимите усилия с издирването му извън
посочения в жалбата адрес (установено е,че живее в гр.Банкя,ул.“*** -с.з.
на 27.04.22г.),както и със служебното определяне на задачи за
съдебно-техническа експертиза (депозит за каквато не е внесъл и съответно СТЕ
по делото няма), тъй като от обсъдените по-горе доказателства не се установяват
твърдените от него пороци на завършващите актове на КПИИ,както основателно възразява
главният архитект на общината (ответник в процеса).
В съдебното заседание на 27.04.2022г. жалбоподателят участва
лично и заявява, че е запознат с проекта и, че отстоянията са по 3 метра,
въпреки което счита, че всичко щяло да му бъде в сянка. В хода по същество поддържа,че
„така чухме“, че „[…] тези компресори ще
работят денонощно на автомивката.[…] Улицата е голяма и оживена, главна улица
е.[…] нали питат комшиите дали са съгласни или не са съгласни.[…] Ето аз
казвам, че не съм съгласен. Желая да се уважи жалбата.“
От коментираните по-горе писмени доказателства се
установява безпротиворечиво,че изменението на ПУП-ПЗ за УПИII-305 в квартал 6А
в с.Черник не засяга регулационните граници на ПИ на оспорващия и не допуска
промяна в предвиденото застрояване по действащия от 1980 година регулационен
план. Същото не е с намалени отстояния от имота на жалбоподателя.Със заповедта
за одобряване на ПУП-ПЗ,се променя само предназначението на УПИ.Като собственик
на съседен на имота - предмет на плана, жалбоподателят не попада в кръга на
лицата от чл.131 ал.2 т.1 ЗУТ, чието съгласие е нормативно условие за
одобряване на ПУП-ПЗ по чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ, какъвто настоящият случай не е. В
същото качество (собственик на съседен имот), съгласието му като
материалноправно условие за разрешаване на строителството, също не е необходимо
в хипотезата на чл.149 ал.2 т.2 във връзка с чл.39 ал.2 ЗУТ,тъй като се касае
за нов строеж, при свободно застрояване в процедирания имот и при спазване на
нормативните отстояния (този факт изрично е признат от жалбоподателя в
съд.заседание на 27.04.2022г.),както и на другите устройствени показатели от
Наредба №7/2003г. В този ракурс разгледан предметът на настоящия спор, налага още
тук да бъдат отклонени като неоснователни оплакванията в жалбата за нарушения
на чл.23 ЗУТ (характерът на застрояване не е променен, същото и след
изменението е ниско, до 10 м.); не са променени и устройствените показатели -
плътност на застрояване, кинт, процент озеленяване, а
и всички те са съответни на нормативно предвидените с чл.19 ал.1 от Наредба
№7/2003г.По изричното признание на оспорващия, а и от обсъдените вече доказателства,вкл.
графичните части на някои от проектите,е очевидно,че са спазени минималните
разстояния на сградите при ниско жилищно застрояване, съгласно чл.31 ал.1 т.1 и
чл.35 ЗУТ.Сочените с жалбата разпоредби на чл.24 и чл.26 ЗУТ са ирелевантни за настоящия спор и не подлежат на обсъждане.
Освен това, не следва да бъде коментирано оплакването в жалбата за нарушение на
чл.103а ЗУТ с допуснатото изменение в предназначението на вече урегулирана
територия, защото правната норма касае процедура по изработване на общ
устройствен план и съгласуване на неговите предвиждания с действащ ПУП,какъвто
настоящият случай не е.В същата степен неотносими към предмета на спора (а и
неверни) са твърденията за липса на Решение на Общински експертен съвет по
устройство на територията, по аргумент от чл.128 ал.8 ЗУТ,тъй като такива са
представени по делото и изрично обсъждани от ответните административни органи.
При горните фактически установявания настоящият състав
намира от правна страна следното: Оспорените устройствени актове са издадени от
компетентни (материално, териториално и по степен) органи, съгласно чл.150 ал.1
и ал.3 ЗУТ,във вр. с чл.129 ал.2 ЗУТ, приложим от
препращането на чл.136 ал.1 ЗУТ,както и от чл.145 ал.1 т.1 и чл.148 ал.2 ЗУТ,
регламентиращи одобряването на проекти за изменение на ПУП в обхват до един
квартал да става със заповед на кмета на съответната община, а разрешенията за
строеж - да се издават от главния архитект на общината. Спазена е нормативно
установената форма и за двата оспорени акта, които са писмени и съдържат
задължителните реквизити от чл.59 ал.2 АПК.Следователно, не се установяват
пороци от вида на нормираните с чл.146 т.1 и т.2 АПК,обратно на оплакванията в
жалбата.
Относно осъществяването на юридическите факти от
посочената като правно основание за издаване на заповедта за изменение на ПУП
разпоредба на чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ (релевантна за изменението на влезлите в сила
общи устройствени планове), настоящият състав намира, че същата е приложима в
настоящия случай от изричното препращане на чл.134 ал.2 ЗУТ. В процесната по
делото, завършваща административната процедура по изменение на ПУП,заповед на
кмета на община гр.Дулово са посочени следните основания-постъпило заявление
относно одобряване на КПИИ за УПИ II-305 в
кв.6А по плана на с.Черник; изработването на проекта е разрешено със Заповед
№РД-04-192/25.03.21г.,с която е одобрено мотивирано искане на заяви-теля,
съгласно писмено становище на главния архитект на общината и на основание
чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ, във връзка с чл.150 и чл.110 ал.1 т.3 ЗУТ, е разрешено
проектиране на изменение на ПУП-ПЗ за същия УПИ.Следователно, налице е
позоваване в оспорения акт на горните подготвителни документи, като изложените
в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, в какъвто смисъл е
Тълкувателно решение №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. В заявлението за
разрешаване изготвянето на КПИИ(л.93) и съпътстващите го техническо задание и
скица-предложение,изрично е посочено „усложняване на проектната
обстановка“,като целта на изработването на проект за изменение на ПУП е
очертаване на линии на застрояване съгласно заявеното инвестиционно намерение
свързано с промяна на предназначението на имота -предмет на плана.Според
становището на гл.архитект са се осъществили
условията от чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ (л.97), а съгласно Обяснителна записка
към проекта за изменение на ПУП за ПИ №81966.500.305 КККР на с.Черник (л.62-л.63),същото
се прави за да се създаде устройствена основа за
изграждане на магазин за промишлени стоки
автомивка,т.е. друг обществен обект, изрично допуснат за жилищни
територии, каквато е процесната по действащия план на селото от 1980г., с чл.17
ал.1 т.2 и ал.2 т.5 от Наредба №7/2003г.
В производството
пред ответните органи е установено, че процедираният
имот е разположен на улица „*“,
представляваща част от републиканската пътна мрежа (път II-23 Исперих-Дулово), което следва да се свърже с признака „съществено
променени обществено-икономически условия“ предвид интензивното движение и
необходимостта от обслужване на преминаващите автомобили, в каквато насока е
заявеното инвестиционно намерение на заинтересованата страна по
делото.Подаденото от него заявление (като собственик), за промяна на
предназначението на процесния имот, който е ъглов - граничещ на северозапад с
ул.“Шест май“ (въпросния път от републиканската пътна мрежа) и на югозапад с
второстепенна улица „Бели брези“,от където да става обслужването на новата
постройка, следва да се приеме като доказателство за наличие на несъмнено
инвестиционно намерение за изграждане на автомивка и магазин за промишлени
стоки. Последното попълва изискването от чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ за изменение на
влезлия в сила устройствен план, предвиждащ остарели устройствени разрешения за
процесния имот - само за ниско жилищно строителство, независимо от променените
икономически условия; мотивираните инвестиционни намерения и потребността от
тяхното реализиране с оглед изграждането на нежилищни обслужващи обекти при
условията от чл.17 Наредба №7/ 2003г. Разпоредбата на чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ,посочена
в Заповед №РД-04-192/25.03. 2021г. на кмета на община Дулово,съдържа в себе си
конкретните фактически обстоятелства-настъпили съществени промени в
обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен
планът,допускащи изменение на влезлия в сила план, който е този, одобрен със
Заповед №АО-21-213/09.12.1980г. Следователно, посоченото нормативно основание
съответства на безспорно настъпилите съществени промени в социалния, икономическия
и устройствения статус на процесната територия.Дори
само изтеклият продължителен период от време от 1980г. до 2021г. (41 години),между
последното предвиждане и настоящото изменение, е основание да се приеме,че е налице
нормативно предвидената промяна в обществено-икономическите условия, при които
планът е бил съставен.Това основание е винаги налице когато предвижданията по
действащия план са остарели и несъответни на обществено-икономическите условия
на развитие на района и конкретната територия (разположена на главна улица,част
от републиканската пътна мрежа, осигуряваща транспортната връзка между
гр.Исперих и гр.Дулово в тесен аспект и тази - от южната част на страната към
северната; към река Дунав и към други транспортни коридори). А щом
предвижданията за конкретния УПИ II-305 в кв.6А,
собственост на заинтересованата страна в процеса, възпрепятстват
инвестиционните му намерения, каквито обстоятелства безспорно са налице по
делото, то следва да се приеме, че основанието от чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ е
осъществено. Оспорената заповед на кмета на община Дулово е мотивирана в
достатъчна степен,с позоваването на документи, представляващи част от
административната преписка,вкл. предходна негова заповед, разрешаваща
изработването на процесния КПИИ,сочещи като фактическо основание за
релевираното изменение на влезлия в сила ПУП за въпросния имот - съществено
променените устройствени условия, както и обществено-икономическите такива, спрямо
предходния план от 1980 година.(Вж. Решение №11969/24.11.21г.,адм.д.№ 7151/21г.;
Решение №2192/11.02.20г.,адм.д.№5790/19г.; Решение №9059/08.07.20г., адм.д.№1906/20г.;
Решение №17067/12.12.19г., адм.д.№681/19г. и мн.други
на Второ отделение на ВАС).
С оглед на гореизложеното настоящият състав приема, че
материалноправните предпоставки на чл.134 ал.1 т.1,
във връзка с чл.134 ал.2 ЗУТ, за изменение на одобрения през 1980г. план за регулация
и застрояване, са изпълнени,което сочи на законосъобразност на оспорените
актове в контекста на действащия ПУП и съответствието с неговите предвиждания
на разрешения строеж.В този ракурс поставен спорът води до извод за
неоснователност и на възражението на жалбоподателя за нарушение на изискванията
за форма на оспорената заповед, преценено в светлината на чл. 59 ал.2 т.4 АПК,защото
неизписаните основания в процесната по делото заповед, се съдържат по начина,
по който са коментирани по-горе, в документи, към които същата препраща и,
съгласно ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, изложените в тях съображения
(мотиви) са такива и за издаването на самата крайна заповед.
За да бъде изчерпен поставеният конфликтен въпрос
следва допълнително да се обсъди и това, че в писмения отговор на жалбата
(л.441-л.443), издателят на оспорената заповед,е изразил становище,в което е
поставил акцент върху довод,че действащият регулационен и застроителен
план на с.Черник е от 1980 година и не се нуждаело от специално мотивиране (42
години по-късно) обстоятелството по чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ- съществено изменение
на обществено-икономическите условия,при които е бил съставен планът,когато процедираният имот е бил предназначен за ниско жилищно
застрояване. Основателно се позовава още и на промяна в устройствените условия,
сочейки влязлата в сила кадастрална карта на селото (Заповед №РД-18-87/26. 11.2015г.
на изп.директор на АГКК), видно от която е (скица на
л.48 и л.134),че имотът е с известно отклонение в площта и без заснети от
кадастъра сгради, каквито е имало, според отразяването в извадката от РП от
1980г. на л.135 от делото.От същата (л.47 и л.135) се установява, че в УПИ II-305 са съществували две сгради („ПЖ“), каквито не са
заснети от кадастъра с кадастралната карта на селото, одобрена през 2015г.,
което допълнително подкрепя извода, че предназначението на конкретния ъглов
имот, разположен между две улици, едната от които - част от републиканската
пътна мрежа, а другата - второстепенна, е остаряло с оглед и на убедително
заявеното инвестиционно намерение на заинтересованата страна в процеса.
Разпоредбата на чл.125 ал.1 ЗУТ
определя изискванията за изработване на проектите за ПУП,включващи актуални
данни от кадастралните карти,в какъвто смисъл е становището на ответния кмет,
че влязлата в сила КК на с.Черник е с влияние върху устройствените условия,при
които е бил съставен действащият план от 1980г. Освен това, твърдяното
противоречие с параметрите на устройствената зона би
било налице, ако същите са завишени, но не и когато са под максимално
допустимите, видно от изричното им посочване в процесната Заповед
№РД-04-656/09.12.21г. (л. 40-л.41) и съпоставката им с параметрите, зададени с
чл.19 ал.1 Наредба №7/2003г. (Вж.Решение №3484/16.03.21г.,адм.д.№13157/20г. на
ВАС, IIО).В обуславящия план (Регулационен план на с.Черник
от 1980г.-л.135) няма данни конкретна територия от процедирания имот да е била
отредена за озеленяване и същата, вместо това, да е предвидена за паркинг, в
какъвто смисъл са неоснователните оплаквания на стр. 5 от жалбата.Разрешението
за строеж е съответно на предвижданията на изменения ПУП както беше обсъдено
по-горе и отговаря на изискванията за строежите по ЗУТ,в подкрепа на който
извод е и приложеният Комплексен доклад за оценка на съответствието на
инвестиционен проект с основните изисквания към строежите (л.68-л.89). Разноски
в процеса са претендирани от жалбоподателя, каквито, с
оглед на изхода му, не следва да бъдат присъждани.
От извършената проверка,съобразно разпоредбата на
чл.168 ал.1 АПК,на всички основания по чл.146 АПК,независимо от оплакванията в
жалбата, се налага извод за съответствие на оспорените актове, представляващи
части от КПИИ, с фактите по делото и закона,поради което същите следва да бъдат
оставени в сила,воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.С. ***.Дулово,
против Заповед №РД-04-656/09.12.2021г.
на кмета на Община гр.Дулово, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план - план за застрояване и
план-схеми на техническата инфраструктура за УПИ II-305,в квартал 6А по плана
на с.Черник,идентичен с ПИ с идентификатор:81966.500.305 по кадастралната карта
и кадастралния регистър на селото,с което е променено конкретното
предназначение на имота от „ниско етажно жилищно застрояване“ в имот „за друг
обществен обект“ и са актуализирани линиите на застрояване, във връзка с новото
предназначение, като съставна част от Комплексен проект за инвестиционна
инициатива; и против Разрешение за строеж
№69/09.12.2021г., издадено от главния архитект на Община Дулово на
възложителя на КПИИ М.Г.Х. за изграждане на обект „Магазин за промишлени стоки
и автомивка на самообслужване“.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: