Р Е Ш Е Н И Е
№………… 25.04.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав
на ЧЕТВЪРТИ
АПРИЛ две хиляди и осемнадесета
година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
мл. съдия ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор: ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 32 по
описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 297/04.12.2017 г., Районен съд
– гр. Червен бряг по гр. дело № 675/2017 г. по описа на същия съд, е отхвърлил, като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД на Н.Й.Н. с ЕГН **********, адрес ***, против Г.Х.Х.
с ЕГН **********, адрес *** за сумата от
6725,40 лв. /шест хиляди
седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане.
Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК Н.Й.Н. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на Г.Х.Х. с ЕГН **********,
адрес *** сумата от 960 /деветстотин и шестдесет лева/
лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъдил
е на основание чл.78, ал.3 ГПК Н.Й.Н. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати по сметка на РС-Червен бряг държавна такса в размер на
269 лв. / двеста шестдесет и девет /
върху отхвърления иск по чл.45 ЗЗД.
Постъпила е
въззивна жалба от Н.Й.Н. *** против горепосоченото решение, в която се излагат
подробни доводи, на първо място, за нищожност на решението на
първоинстанционния съд, съобразно разпоредбата на чл.297 от ГПК и чл.302 от ГПК. На следващо място се излагат доводи за недопустимост на постановеното
решение, тъй като съдът се е произнесъл по искане, което не е направено с
исковата молба. Въззивникът твърди, че е уточнил исковата си молба пред РС –
Червен бряг, като е посочил, че претендира съдебни разноски по гр. дело №
66/2012 г. по описа на РС – Троян. В тази насока е представил договори за
правна помощ пред съдилищата в гр. Троян и гр. Ловеч, като не претендира
разноски, които са присъдени с влезли в сила решения на РС – Павликени, РС –
Тетевен и РС – Луковит /с подробно посочени номера на съответните дела/. РС –
Червен бряг се е произнесъл по нещо различно от петитума по подадената искова
молба, както и в мотивите на постановеното обжалвано решение са цитирани
несъществуващи документи, според въззивника, което прави решението недопустимо.
На следващо място, се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт. Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение,
с което да отмени обжалвания съдебен акт на РС – Червен бряг като нищожен,
недопустим и неправилен със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия Г.Х.Х. чрез пълномощника му – адв.
Ц.Ц., в който излага доводи, че жалбата е неоснователна, а постановеното
решение от РС – Червен бряг е правилно и законосъобразно. Правилно РС е
съобразил видовете отговорност за вреди и е разграничил договорната отговорност
от деликтната отговорност. Приел е, че е недопустимо да се търсят вреди по
чл.45 от ЗЗД във връзка с направени деловодни разноски – адвокатски хонорари и
транспортни разходи по други производства по граждански и административни дела.
Липсват и представени убедителни доказателства в насока да са причинени
претендираните вреди на ищеца, както и наличие на виновно поведение на
ответника за тяхното причиняване и причинно-следствена връзка между поведението
на ответника и настъпилия вредоносен резултат. Моли, да бъде потвърдено
решението на РС – Червен бряг, като правилно.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба неоснователна.
Решението на РС – гр. Червен
бряг е правилно и законосъобразно.
Пред първоинстанционния съд
е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Н.Й.Н. против Г.Х. *** с цена
на иска 6725,40 лв. В исковата си молба, ищецът е посочил, че е наследник на
общия наследодател Н. Х. Н., на когото са възстановени земеделски земи с
решение на Поземлена комисия – Червен бряг по преписка № 504/1992 г. Заявител
по преписката е Й.Н. Х., като след неговата смърт и без знание на ищеца,
ответникът Г.Х. се е самоназначил за заявител по преписката и е укрил
документация от ищеца за възстановените имоти в землището на гр. Червен бряг,
изпращана от Поземлена комисия – Червен бряг. В качеството си на заявител
ответникът е подписвал документи, свързани с възстановяването на собствеността
върху наследствените земеделски земи, като не е уведомявал за предприетите от
него действия ищеца. През 2008 г. ищецът е установил, че въпреки решението на
Поземлена комисия – Червен бряг за обезщетение с акции, ответникът Г.Х. е
съставил Протокол № 10/24.08.1992 г., по силата на който наследниците на Н. Н.
са обезщетени с компенсаторни бонове. Ответникът се е подписвал и под други
решения във връзка с размера на обезщетението с компенсаторни бонове, като за
всичките си действия не е уведомявал ищеца своевременно, с оглед предприемане
на действия за защита на неговите законни права – възстановяване на
наследствените земеделски земи в реални граници. Ищецът е посочил, че в резултат
на тези действия на ответника след 2008 г. му се е наложило да извършва много
разходи във връзка със заведени административни и граждански дела, подаване на
сигнали до прокуратурата и ползване на адвокатска помощ, за да докаже
незаконосъобразните действия на Г.Х. по отношение на него, неговата сестра – С.С.
и неговата леля – С.И., като наследници на Н. Х. Н.. Поради умишлените
незаконосъобразни действия на ответника, ищецът твърди, че е бил лишен от
възможността да обжалва решенията на Поземлена комисия – Червен бряг, както и
във връзка с водените от него дела се е наложило да наеме адвокат и да
изразходва средства за адвокатски консултации и възнаграждения за процесуално
представителство. За периода 2012-2017 г. ищецът е посочил, че е пътувал до гр.
Плевен, гр. Ловеч, гр. Луковит, гр. Тетевен, гр. Свищов, гр. Павликени и гр.
Велико Търново, като е изразходвал средства за пътуване в размер на 1205,40 лв.
общо. Тези транспортни разходи са за ж.п. пътувания и друг транспорт. Общата
сума, която се претендира без да е разграничена по пера от страна на ищеца с
исковата молба, като обезщетение за причинените му имуществени вреди от
виновното поведение на ответника е в размер на 6725,40 лв.
С допълнителна молба –
становище и във връзка с дадените указания от страна на първоинстанционния съд,
ищецът е уточнил петитума на предявения от него иск, като е посочил, че за него
са настъпили вреди, вследствие на виновното поведение на ответника – съставяне
на антидатирани индивидуални административни актове, подписване на такива
актове на неустановени дати, както и без да е конституиран като заявител, в
резултат на което ищецът е бил принуден да прави разходи за водене на дела и
съставяне на жалби, подаване на молби и сигнали до прокуратурата и различни
институции в България. Уточнил е отново, че претендираните вреди са в размер на
1205,40 лв., представляващи пътни разноски за периода 2012-2017 година, както и
разноски за адвокатски консултации и адвокатско представителство в размер на
5192,00 лв. по гр. дело № 66/2012 г. на РС – Троян, АХ № 10185/2013 г. на
Административен съд – Велико Търново и гр. дело № 1326/2014 г. на РС – Горна
Оряховица.
С исковата си молба и
допълнително подадените становища, ищецът е представил заверени копия от
решения на Поземлена комисия – Червен бряг, решения на РС – Тетевен по гр. дело
№ 312/2013 г., гр. дело № 234/2014 г., гр. дело № 394/2013 г., гр. дело №
255/2013 г., решения на РС – Луковит по адм. дело № 301/2016 г., на РС –
Павликени по гр. дело № 788/2011 г., на Административен съд – Ловеч по адм.
дело № 292/2016 г.
Изискана и приложена по
делото е преписка от ОС „***“ – Червен бряг № 504/1992 г. по подадено заявление
от Й.Н. Х. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н. Х. ***.
Окръжният съд намира, че
правните изводи на РС са законосъобразни, като в случая, се претендира
обезщетение за твърдяни причинени имуществени вреди на ищеца в резултат на
виновно поведение на ответника и които вреди представляват имуществени такива,
а именно извършени разходи от страна на ищеца във връзка с водени граждански и
административни дела пред различни съдилища в страната и изразяващи се в
транспортни разходи и заплащане на адвокатски хонорари за консултации и
процесуално представителство по делата.
Правилно РС – Червен бряг е
приел, че не е налице хипотезата на института на непозволеното увреждане,
съобразно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.
На първо място, не е
доказано наличието на причинени вреди на ищеца в резултат на водените от него
граждански и административни дела, наличие на виновно и противоправно поведение
от страна на ответника за причиняването на тези вреди, както и причинно-следствена
връзка между причинени вреди и виновно поведение от страна на причинителя на
тези вреди.
Видно от представените
заверени копия от съдебни решения от страна на ищеца, всички направени от него
деловодни разноски са присъдени в тежест на противната страна, а по отношение
на направените транспортни разходи от страна на ищеца не са представени никакви
доказателства по делото.
На следващо място, съдът
намира, че съобразно разпоредбата на чл.78 от ГПК заплатените от ищеца такси и
разноски в дадено производство, вкл. и възнаграждение за адвокат, ако е имало
такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът
не е бил страна в тези производства,
поради което и присъждането на направените деловодни разноски по всяко едно
дело, водено от ищеца е възложено в тежест на противната страна, видно и от
диспозитива на представените като писмени доказателства решения.
Въззивната инстанция счита,
че в случая не се касае за претендиране на договорна отговорност, а за деликтна
такава за причинени имуществени по характер вреди на ищеца, като исковата
претенция е недоказана и неоснователна, поради което и постановеното решение от
РС – Червен бряг се явява правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното, съдът
намира, че следва да бъде потвърдено обжалваното решение на РС – Червен бряг,
постановено по гр. дело № 675/2017 г. по описа на същия съд, като валидно,
допустимо и правилно.
При този изход на делото,
въззивникът следва да заплати направените деловодни разноски от въззиваемия Г.Х.Х.
размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272
от ГПК
Решение № 297/04.12.2017 г. на Районен съд – гр. Червен бряг, постановено по
гр.д. № 675/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
Н.Й.Н., ЕГН ********** въззивникът ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни
разноски за настоящата инстанция от въззиваемия Г.Х.Х., ЕГН ********** размер на 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: