Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-23
с-в, в открито
съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАЯНА ТОПАЛОВА
при
секретаря Д. И.,
като
разгледа докладваното от съдия Топалова
т.д.
№ 659 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 345, ал.1 , вр. чл.232 от ЗЗД, вр.
чл.637, ал.3, т.2 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“ АД ( правоприемник
на „И А.Б.Л.Б.“ ЕАД ) извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 24.03.2008 г. между „И А.Б.Л.“ ЕАД (
преобразувано чрез отделяне на част от имуществото в новото дружество „И А.Б.Л.Б.‘
ЕАД ), като лизингодател, и ответника, като лизингополучател, е бил сключен
Договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г. с приложими Общи условия. В
изпълнение на договора на 27.03.2008 г. лизингодателят е придобил собствеността
и е предоставил за ползване на ответника урегулиран поземлен имот (дворно
място), находящ се в гр. Варна, ул.‘'Братя Миладинови“ № 22А и ул."Любен
Каравелов“ № 4, и административна сграда, построена в него, срещу доставна цена
на лизинговия актив в размер 3 157 002.40 евро, платима на 180 вноски,
съгласно погасителен план към договора, включващи главница и лихва. Уговорената
възнаградителна лихва е в размер на базовия лихвен процент, който съгласно
чл.2.8 е определен на 1 месечен Euribor,
плюс надбавка 2,25, която лихва подлежи на едномесечна промяна, а към сключване
на договора БЛП е в размер 4.20 %. Съгласно чл.22 от Общите условия всички
такси, комисионни и други разходи, свързани със сключване и изпълнение на
договора, са за сметка на лизингополучателя. Договорът е изменен с Анекс № 1 от
13.06.2008 г. и Анекс № 2 от 27.12.2013 г., който според ищеца не е влязъл в
сила, като е променен срокът на договора, както и борят на вноските на 178,
актуализирана е остатъчната стойност на актива и е приет нов погасителен план. Към
26.05.2017 г. по договора за лизинг е имало падежирали и неплатени от ответника суми в общ размер на 527 536. 45
евро. Тези суми са били посочени в нотариална покана акт № 183, том III, per. №
8042/05.07.2017г. на нотариус per. № 491 на Нотариалната камара, изпратена от „И
А.Б.Л." ЕАД до ответника, и ответникът е бил поканен да ги плати в
7-дневен срок от връчване на поканата. Направено е било изявление, че в случай,
че сумите не бъдат заплатени ,И А.Б.Л." ЕАД ще счита договора за лизинг за
прекратен (развален) от деня, следващ деня, в който изчита 7-дневния срок от
връчването на нотариалната покана, като прекратяването на договора ще има
смисъла, действието и правните последици съгласно чл. 14.2.1, във връзка с чл.
14.1.1 от Общите условия към договора за лизинг.
Нотариалната покана е
била получена от ответника на 21.08.2017 г., в дадения 7 - дневен срок плащане
не е било извършено и считано от 29.08.2017 г. договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г.
е бил развален. Във връзка с прекратяването на договора от „И А.Б.Л.4'
ЕАД е било издадено кредитно известие с № **********/29.08.2017 г. за сума от 1
177.16 евро, представляваща недължима лихва за периода след прекратяване на лизинговия
договор към фактура № **********/28.08.2017 г. и кредитно известие с №
**********/29.08.2017 г. за сума от 481 546. 15 евро към фактура №
**********/28.03.2008г.. издадено на основание чл. 115, ал. 6 от ЗДДС. От
ответника е била платена сума. равна на размера на начисления данък върху
добавената стойност по фактурата от 28.03.2008 г. в начатото на срока на
лизинговия договор.
За сумите по кредитните известия от „И А.Б.Л.4'
ЕАД е било направено изявление за прихващане с нотариална покана от 30.08.2017 г.
акт № 50. том V, per. № 11464/08.09.2017 г. по описа на нотариус В.Д.per. № 491,
връчена на ответника на 27.10.2017 г. и ищецът претендира останалите неплатени
и дължими от ответника суми - 139 506. 57 евро падежирала и неплатена главница
за периода 01.06.2016 г. – 01.09.2017 г. ( съгласно уточнителна молба от
21.11.2018 г. – л.199, том.1 от делото ),
8 425. 96 евро мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 29.08.2017г. до 02.04.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното плащане, и разноски към 11.01.2018 г. в размер 2122.99
лева – данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. – м.08.2017 г. и 1804.55
лева – такса битови отпадъци за същия период и разноски, подробно описани в
уточнителна молба от 21.11.2018 г. Претендират се и разноските по делото.
С решение № 97 от 25.03.2019 г., постановено по т. д. №
354/2018 г. по описа на ОС – Бургас е открито производство по несъстоятелност
на ответника „Е.– България“ ЕАД. В производството по несъстоятелност ищецът е
предявил вземания за главница по договора за лизинг в размер 139 506.57
евро – главница за периода 01.06.2016 г. – 01.09.2017 г.; 8425.96 евро –
мораторна лихва в размер на законната върху главницата за периода 29.08.2017 г.
– 02.04.2008 г.; 13 756.89 евро – законна лихва от датата на исковата
молба – 04.04.2018 г., до 24.03.2019 г. и 11 471,19 евро разноски по
договора. В списъка на приетите вземания са включени посочената главница и
мораторна лихва, както и разноски за данък недвижим имот и ТБО. Срещу всички
приети вземания е подадено възражение от длъжника, по реда на чл.690 ТЗ, и с
определение № 93 от 22.01.2020 г., постановено по т. д. № 354/2018 г. по описа
на ОС – Бургас, възраженията на ответника срещу списъка на приетите вземания на
ищеца са оставени без уважение. Предвид изложеното предмет на настоящото
производство, което продължава по реда на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, са вземания за
главница в размер 139 506. 57 евро за периода 01.06.2016 г. – 01.09.2017 г., 8
425. 96 евро законна мораторна лихва върху главницата за периода от 29.08.2017 г.
до 02.04.2018 г., със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба ( 04.04.2018 г. ) до окончателното плащане, и разноски по договора за лизинг
в размер 2122.99 лева, представляващи данък недвижими имоти за периода
м.07.2017 г. – м.08.2017 г. и 1804.55 лева – такса битови отпадъци за същия
период.
Ответникът не оспорва сключването на договора за лизинг с анексите, придобиването на лизинговия имот от
ищеца и предоставянето му за ползване. Оспорва иска с твърдения, че на
27.04.2017 г. е отправил конкретно предложение с цена за закупуване на
недвижимия имот, предмет на лизинговия договор, а след като предложението не е
било прието, на 07.07.2017 г. е било поискано окончателно и пълно уреждане на
отношенията, при цена. определена по взаимно съгласие между страните, след
което от ищеца е била изпратена нотариалната покана за прекратяване (разваляне)
на договора с едностранно определена сума за плащане от ответника. Твърди, че
това изявление е недействително поради разлика в последиците от прекратяване и
разваляне на договор. Договорът между страните е в сила и от ответника е
предявен иск по чл. 19. ал. 3 от ЗЗД въз основа на договорно регламентирано
такова право (чл. 2.18.1 от договора за лизинг). По исковата молба по чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД е образувано гр.д. № 1979/2017 г. на Окръжен съд - гр. Варна. По
това дело ще бъде установен размерът на главницата, но посоченият в исковата
молба размер от 527 536. 45 евро падежирала и непогасена главница не е коректно
изчислен, което предпоставя и некоректно формиран размер на исковата претенция
на ищеца. Ответникът възразява още, че кредитните известия са били неправомерно
издадени от ищеца. От ответника конкретно и подборно се излага защо това е
така, защо не е възникнало задължение да включи чрез отразяване кредитните
известия в дневника за покупките и справка декларацията за данъчния период
месец септември 2017 г. като възразява за дължимост на сумата по платения ДДС.
Твърди, че е недействително и възражението за прихващане, направено от ищеца.
В допълнителната искова молба ищецът твърди,
че не е приел предложението за закупуване на недвижимия имот, тъй като не е
отговаряло на уговорените между страните условия за закупуване. В тази връзка
твърди, че договорът е за финансов, а не за оперативен лизинг, поради което
лизингодателят придобива собствеността ако изплати изцяло лизинговата цена и
всички останали задължения, както и да изпълни уговорените допълнителни условия
в договора. Оспорва възражението за нищожност на изявлението за разваляне на
договора с твърдения, че не е налице грешка в предмета, страните или в целения
резултат. Оспорва ответникът да е легитимиран да прави такова възражение.
Относно възражението за нищожност поради разлика в правните последици на
развалянето и прекратяването твърди, че доколкото развалянето представлява
прекратяване на договора поради виновно неизпълнение, то едното понятие е
подвид на другото и правните последици са еднакви, а именно прекратяване на
правоотношението занапред. Относно кредитните известия твърди, че ответникът се
позовава на неотносими разпоредби от ЗДДС, тъй като § 29 от ПЗР на ЗДДС не
влияе на приложното поле на чл.115, ал.6 ЗДДС, която урежда задълженията на
доставчика да издаде кредитно известие при прекратяване на договор за лизинг,
независимо дали е с опция за придобиване на актива.
С отговора на допълнителната искова молба
ответникът поддържа доводите и възраженията си, изложени в първоначалния договор.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорен, поради което и съдът
го приема за установен, фактът на сключен между „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД ( с
променено с вписване от 2013 г.
наименование на „И А.Б.Л.“ ЕАД ), Договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г.,
по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие собствеността и да
предостави на лизингополучателя за ползване урегулиран поземлен имот (дворно
място), находящ се в гр. Варна, ул.‘'Братя Миладинови“ № 22А и ул."Любен
Каравелов“ № 4, и административна сграда, построена в него, срещу доставна цена
на лизинговия актив в размер 3 157 002.40 евро, платима на 180 месечни
вноски, съгласно погасителен план към договора, и остатъчна стойност 1 242
б954 евро, платима заедно с последната лизингова вноска, в срока и при
условията, предвидени в погасителния план.
С клаузата на чл.2.7 и чл.2.8 е уговорена
възнаградителна лихва в размер на Базовия лихвен процент, който съгласно чл.2.8
е определен на 1 месечен Euribor плюс надбавка 2,25 %,
която лихва подлежи на едномесечна промяна при актуализиране на БЛП всеки първи
работен ден на месеца, а към сключване на договора БЛП е в размер 4.20 %. С
Анекс № 1 от 13.06.2008 г. е изменен договорът за лизинг, в частта относно броя
на погасителните вноски от 180 на 178, размерът на остатъчната стойност и е
изготвен нов погасителен план.
С Анекс № 2 от 27.12.2013 г., считано от
01.01.2014 г., е променен броят на вноските от 178 на 113 ( чл.2 ) и размерът
на възнаградителната лихва, уговорена като БЛП, заложен на 0.24 % годишно, при
сключване на анекса, и 4,75 % надбавка ( чл.4 ). Уговорено е, че в случай, че
БЛП надмине 1 % надбавката ще бъде намалена със същия размер, с който БЛП е
надвишил 1 %, но не повече от 0.5 % ( чл.5 ). С клаузата на чл.13 е уговорено,
че измененията, направени с чл.2, чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от анекса влизат в
сила след изпълнение на условията по чл.11 от Допълнително споразумение № 2 към
Договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г. сключен между страните. Видно от
представеното допълнително споразумение към Договор за лизинг №
004572-002/25.06.2008 г. в чл.11 от същото лизингополучателят се е задължил да
заплати сумата 500 000 евро, в срок до 31.01.2014 г., сумата 2500 евро,
представляваща такса за преструктуриране на договора и 10 021.20 евро
комисионна за управление. От заключението на допълнителната съдебно –
счетоводна експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание на
15.09.2020 г. ( л.660, том 2 от делото ) се установява, че с платежно нареждане
от 29.04.2014 г. е заплатена сумата 500 000 евро, посочена като условие за
влизане в сила на измененията, направени с Анекс № 2, относно размера на
лихвения процент, броя погасителни вноски и погасителния план, поради което
следва да се приеме, че съдържанието на договора е изменено с посочените
уговорки. Изложеното сочи, че страните са обвързани от договор с
характеристиките на такъв за обратен лизинг, разновидност на финансовия лизинг.
По делото е безспорно, че лизингодателят е
изпълнил задължението си по договора като по силата на договор за покупко –
продажба, сключен на 27.03.2008 г., обективиран в нотариален акт № 196, том 1,
рег. № 2095, дело № 167 от 2008 г. на нотариус Д.Б., е придобил правото на
собственост върху лизинговия недвижим имот и е предоставил ползването му на
ответника.
С решение на едноличния собственик на
капитала от 12.01.2018 г. дружеството „И А.Б.Л.“ ЕАД е преобразувано, чрез
отделяне на част от имуществото, в ново дружество „И А.Б.Л.Б.“ ЕАД. В
приложение № 7 към решението под № 3 е описан недвижимият имот, предмет на
процесния лизнгов договор, а в т.II са описани
вземанията към „Е.- България“ ЕАД, които преминават към новообразуваното
дружество, поради което следва да се приеме, че по силата на настъпилото
правиприемство „И А.Б.Л.Б.“ ЕАД е страна по процесния договор. Като последица
от преобразуване чрез вливане на това дружеството в „Ю.Б.“ АД банката има
качеството универсален правоприемник на дружеството.
Спорен по делото е въпросът относно размера
на дължимата главница за периода 01.06.2016 г. – 01.09.2017 г., както и такси битови
отпадъци и данък недвижими имоти за
м.07.2017 г. – м.08.2017 г. Тук е мястото да се посочи, че възражението на
ответника, относно действието на изявлението за разваляне е ирелеватно относно
този въпрос, тъй като се претендират главници и разноски с падеж преди датата, на която се твърди да е
настъпил занапред ефектът на разваляне на договора, но би имало значение за
основанието на извършеното прихващане, поради което ще бъде обсъдено на
систематичното място.
Относно спорния по делото въпрос за размера
на съдебно предявените вземания от допълнителното заключение на приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в периода 28.03.2008
г. – 01.10.2017 г. от ответника са извършени плащания в размер
4 068 481.91 лв. ( 2 080 181.77 евро ).
За периода 24.03.2008 г. – 31.12.2013 г. с
тези плащания, съгласно счетоводните записвания на ищеца, ответникът е погасил
главница в размер 1 063 878.34 евро и договорна възнаградителна лихва
от 543 368,30 евро като остатъкът от непогасената главница към 31.12.2013
г. е 2 093 124.06 евро.
Съдът, с оглед извода за влизане в сила на
Анекс № 2, кредитира коригирания вариант на допълнителното заключение по задача
7 от основното заключение, при отговора на която е съобразен уговореният в
чл.2.7 от договора лихвен процент ( 1 М Юрибор плюс надбавка 2.25 % ) до
31.12.2013 г. и изменението, направено с Анекс № 2 ( 3 М Юрибор плюс надбавка
4.75 % ) за периода 01.01.2014 г. – 01.09.2017 г. Съобразно това и след
приспадане от реално платената сума еднократните разходи по договора в размер
144 658.64 евро, описани на стр. 5 от допълнителното заключение, с
остатъка биха били погасени възнаградителни лихви с падежи 01.05.2008 г. –
01.11.2014 г. в размер 765 557.99 евро с ДДС и главница за периода
01.05.2008 г. – 01.11.2014 г. в размер 1 169 965,14 евро, а
непогасената главница е в размер 426 407.93 евро с падежи в периода
01.11.2014 г. – 01.09.2017 г.
Съгласно изготвения от вещото лице
погасителен план, таблица 1 към допълнителното заключение, за периода 01.05.2015
г. – 01.06.2016 г., главницата е в размер 141 006.76 евро (
275 785,25 лв. ), а за периода 01.06.2016 г. – 01.09.2017 г. в размер
206 515,59 евро. Възнаградителната лихва, съгласно Таблица 1 ( стр. 4 от
допълнителното заключение ) за периода 01.06.2015 – 31.08.2017 е в размер 190 170.61
евро ( 371 941.38 лв. ).
Издадени са
кредитно известие с № ********** /29.08.2017г. за сума от 1 177.16 евро (
2302.33 лв. ) недължима лихва за периода след прекратяване на лизинговия
договор и кредитно известие с № **********/29.08.2017 г. за сума от 481 546. 15
евро ( 941 822.41 лв. ) или общо за сумата 944 124.74 лв. Сумата
941 822.41 лв., коригиран размер на ДДС, е формирана след намаляване на
данъчната основа поради разваляне на договора занапред, в приложение на чл.115,
ал.3 ЗДДС. Тук е мястото да се посочи, че предвид установеното неизпълнение по
договора за лизинг на задължения, с падежи, настъпили към датата на получаване
на нотариалната покана от 21.08.2017 г, следва да се приеме, че с изтичане на
предоставения 7 дневен срок за изпълнение на 27.08.2017 г., считано от
27.08.2017 г. договорът за лизинг е развален. Възражението на ответника за
недействителност на едностранното волеизявление поради грешка е недопустимо,
тъй като защита на това основание е предоствена единствено на страната, която
твърди да е волеизявила при грешка, а не на трето лице, каквото в случая се
явява ответникът. За пълнота следва да се посочи, че дори и да беше направено
от легитимирана да го релевира страна, при фактите, при които е изведено това
възражение, не покрива нито една хипотеза на чл.28 ЗЗД. Последиците от
изявлението, обективирано в нотариалната покана, се извличат от фактите,
посочени в него и послужили като основание за преустановяване на договорната
връзка, а именно неизпълнение на съществени задължения по договора,
установяване на които факти законът свърва с разваляне на договора с действие
занапред при договори като процесния, като за това е без значение какъв точно
израз страната е използвала, за да изрази волята си за прекратяване на
правоотношението.
При липса на
друга уговорка коригираната разлика подлежи на връщане на лизингодателя след
удържане на дължимото по договора преди развалянето. Така, след приспадане на
задължения за застрахователни премии, ТБО и данък върху недвижимия имот за 2015
г.; 2016 г. и 2017 г.; нотариална такса и такса за управление за 2016 г. и 2017
г. в общ размер 56439.46
лв. ( стр. 4 от основаното заключение ) остава сумата 887 685.28 лв. След
приспадане на възнаградителните лихви в размер 371 941.38 лв. за периода 01.06.2015 – 31.08.2017 г. остава сумата 515 743.90
лв. От тази сума, след приспадане на главницата до 01.06.2016 г. в размер
275 785,25 лв. остава сумата 239 958.65
лв. или 122 688.91 евро,
дължима главница за периода 01.06.2016
г. – 01.09.2017 г. Претендираният данък върху недвижимия имот и такса ТБО за юли
и август 2015 г., в общ размер 3927.54 лв., са погасени с прихващане на
коригирания ДДС, установено от основното заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, поради което вземанията за тези суми са погасени към датата на
подаване на исковата молба.
Предвид изложеното дължимата главница за
периода 01.06.2016 г. – 01.09.2017 г. е
в размер 122 688.91 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба. Изчислена с помощта на компютърна програма лихвата за забава
върху посочената главница в евро за периода 29.08.2017 г. – 02.04.2018 г. е в
размер 7580.30 евро.
В хода на процеса от ответника са представени
доказателства за извършени на 19.04.2023 г. и 20.04.2023 г. плащания от трето
за процеса лице, в полза на ищеца на сума в общ размер 450 916,65 лв. за
погасяване на всички поредявени от ищеца в производството по несъстоятелност
вземания, сред които и процесните, включително лихвата за забава към момента на
извършване на плащането.
Ищецът не отрича да е получил сумата, но оспорва
погасителния ефект на плащането с твърдения, че само след установяване на
задълженията с влязъл в сила съдебен акт може да се зачете плащане, а в хода на
процеса само такова извършено от
длъжника.
Както беше посочено по – горе настоящото
производство продължава по реда на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ и има характер на иск
по чл.694 ТЗ, с единствената разлика, че не се преминава от осъдителен към
установителен иск. В производството с посочения предмет се установяват
възникването и съществуването на вземанията на кредитора, включени в списъка на
приетите вземания, които са оспорени. В това производство на общо основание
следва да се вземат предвид всички правопогасяващи факти, настъпили в хода на
процеса.
В настоящото производство се установи, че в
полза на ищеца са възникнали вземания за главница за периода 01.06.2016 г. –
01.09.2017 г. в размер 122 688.91
евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. и лихвата
за забава върху посочената главница в евро за периода 29.08.2017 г. –
02.04.2018 г. в размер 7580.30 евро. Претендираният данък върху
недвижимия имот и такса ТБО за юли и август 2015 г. в общ размер 3927.54 лв. са
погасени с приспадане на коригирания ДДС, поради което вземанията за тези суми
са погасени към датата на подаване на исковата молба.
Така установените вземания са изцяло погасени
чрез извършеното от третото лице Митко Събев плащания, в полза на ищеца с
платежни нареждания от 19.04.2023 г. и
20.04.2023 г. в общ размер 450 916.65 лв., достатъчни да покрият всички
предявени в производството по несъстоятелност вземания, включително процесните
в установения по – горе размер. С плащането от третото лице на основание чл.73 ЗЗД и дори против волята на кредитора, доколкото не се касае за лична
незаместима престация, е погасено вземането на кредитора и е освободен
длъжникът така, както ако сам беше изпълнил. Предвид изложеното тук е мястото
да се посочи, че възражението на ищеца, че такова плащане във висящ процес може
да има погасителен ефект, само ако е извършено от длъжника, е неоснователно, а
с оглед спецификата на производството би било и недействително на основание
чл.646, ал.1, т.1 ТЗ.
Единствената
последица от това плащане за масата на несъстоятелността и кредиторите е фактът
на встъпване на третото лице в правата на удовлетворения кредитор, в случай, че
е имал интерес да изпълни. Тези факти обаче са ирепевантни за удовлетворяването
на кредитора. Предвид това, без значение за кредиторите на масата на
несъстоятелността е дали ищецът или третото платило лице, което ще го замести,
ще бъде кредитор в производството, поради което и няма каквато и да е пречка в
настоящото производство да бъде зачетен погасителнията ефект на плащането.
Следователно установените
с настоящото решение по основание и размер вземания на ищеца са погасени чрез
плащане в хода на процеса.
Въпросът, относно това дали третото лице,
платило чужд дълг, се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, в
размера и на основанието, установени в настоящото решение ( с оглед действието
на решението по чл.637, ал.4 ТЗ), е извън предмета на делото и следва да бъде
решен в производството по чл.694 ТЗ по предявения от третото лице М.С.иск.
Предвид
изложеното исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Исковете за данък върху
недвижимия имот и такса ТБО за юли и август 2015 г. в общ размер 3927.54 лв. са
погасени към датата на подаване на исковата молба, поради което следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Исковете
за главница за периода 01.06.2016 г. –
01.09.2017 г. в размер 122 688.91 евро, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до плащането на 20.04.2023 г.. и лихвата
за забава върху посочената главница в евро за периода 29.08.2017 г. –
02.04.2018 г. в размер 7580.30 евро следва да се отхвърлят като погасени чрез
плащане, а над тези суми до предявените размери като неоснователни, за нуждите
на силата на пресъдено нещо, с която се ползва единствено диспозитивът на
решението.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на основание чл.78,
ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно рамера на
установените като възникнали по основание и размер вземания, но погасени чрез
плащане в хода на процеса в размер 20 395,93 лв. за държавна такса,
възнаграждения на вещо лице и адвокатски възнаграждения.
Ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски.
При тези мотиви Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** ( правоприемник на „И А.Б.Л.Б.‘ ЕАД, ЕИК *****) срещу „Е.–
България“ ЕАД ( в несъстоятелност ), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** искове с правно основание чл. 345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232 от ЗЗД, вр. чл.637, ал.3, т.2 ТЗ,
за осъждане на ответника за заплати сумата 122 688.91 евро, представляваща
главница по Договор
за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 13.06.2008 г.;
Анекс № 2 от 27.12.2013 г. и Анекс № 3 от 02.02.2015 г. за периода
01.06.2016 г. – 01.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 04.04.2018 г. до плащането на 20.04.2023 г. като погасен
чрез плащане, а искът за сумата над 122 688.91 евро до пълния предявен
размер от 139 506,57 евро, както и исковете за разноски по
договора за лизинг в размер 2122.99 лева – данък недвижими имоти за периода
м.07.2017 г. – м.08.2017 г. и в размер 1804.55 лева – такса битови отпадъци за
същия период като
неоснователни,
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** (
правоприемник на „И
А.Б.Л.Б.‘ ЕАД, ЕИК *****) срещу „Е.– България“ ЕАД ( в несъстоятелност
), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.637, ал.3, т.2 ТЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата 7580.30 евро, представляваща законна лихва
за забава върху посочената главница за периода 29.08.2017 г. – 02.04.2018 г.
като погасен чрез плащане, а за сумата над 7580.30 евро до пълния предявен
размер от 8425. 96 евро като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.– България“ ЕАД ( в
несъстоятелност ),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** ( правоприемник на
„И А.Б.Л.Б.‘ ЕАД, ЕИК *****) на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 20 395,93 лв. – разноски за производството за
държавна такса, възнаграждения на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участие на синдика на „Е.България“ ЕАД ( в
несъстоятелност ) на основание чл.637, ал.2, т.2 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – гр.София в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: