ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 736
гр.Хасково,29.09.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в
закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
съдия: Цветомира Димитрова
като разгледа докладваното от
съдията ч.адм.дело № 863 по описа за 2022г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.
Образувано
е по жалба на С.Т.Х. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.В.Ч., против
Разпореждане № **********-2144-26-56/12.08.2022г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.27, ал.2, т.1 и
т.6 от АПК е оставено без разглеждане заявление с вх.№2113-26-1281/26.07.2022г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се твърди, че разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно. С него се преграждал пътят за защита на
жалбоподателката. Счита се, че при наличие на вече представени в предходен
период документи за осигурителен и
трудов стаж, то същите били относими и към последно подаденото заявление.
Отбелязва се, че възрастта на заявителката била различна към съответния момент
на подаване на заявленията, т.е. към настоящия момент тя вече имала
допълнително навършена възраст, което било основният правнозначим юридически
факт в производството по отпускане на ЛПОСВ. Този факт в случая бил
пренебрегнат от пенсионния орган. По последно подаденото, на 26.07.2022г.,
заявление за отпускане на ЛПОСВ липсвал постановен административен акт по
същество и нямало влязъл в сила акт по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
По
изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменен оспореният акт и
преписката да бъде върната на административния орган с указание за
постановяване на разпореждане по същество за отпускане на ЛПОСВ в срока по
чл.10, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Претендират се
разноски.
Ответникът
- Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, не ангажира
становище по жалбата, по предвидения в чл.198, ал.2 от АПК ред.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 2113-26-771 от
19.05.2021г. на ТП на НОИ жалбоподателката С.Т.Х. поискала отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Към заявлението приложила копия
от: Трудова книжка №23/11.07.1991г.; УП-30 №28/25.01.1983г.; УП-30
№118/11.07.1991г.; УП-30 №91/01.06.1987г. и УП-30 №57/06.03.1985г.
Във
връзка с подаденото заявление и с оглед правилното зачитане на осигурителния
стаж Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Хасково е поискал от отдел
Осигурителен архив при ТП на НОИ – Хасково издаване на образци УП-13, УП-14 и
УП-15 за съответните периоди, описани конкретно в писмо
изх.№5531-26-725/01.06.2021г.
В
отговор на цитираното писмо, от съответните териториални поделения на НОИ са
адресирали до ТП на НОИ – Хасково, отдел „Пенсии“, писма и откази за издаване
на удостоверение, както следва:
Писмо
изх.№1029-06-2212/08.06.2021г., с което се уведомява, че лицето не фигурира във
ведомостите за заплати на ТКЗС с.С. за периода от 15.03.1978г.г. до
30.11.1978г.; Отказ за издаване на удостоверение изх.№5530-28-15/17.06.2021г.,
с който се отказва издаване на удостоверение поради липса на информация за
лицето в Осигурителен архив на НОИ за периода от 01.03.1983г. до 30.12.1983г. и
от 01.03.1984г. до 30.12.1984г., с посочване, че Осигурителен архив на НОИ не
се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на
които да може да се установи осигурителен стаж/доход и категория труд; Отказ за
издаване на удостоверение изх. № 5531-26-725-3 от 05.06.2022г., с който се
отказва издаване на УП -15, за периода м.01.1986г.-до м.12.1988г. поради липса
на информация за лицето в Осигурителен архив на НОИ;Отказ за издаване на
удостоверение изх.№5531-26-725-2/25.06.2021г., с който се отказва издаване на
удостоверение поради липса на информация за лицето в Осигурителен архив на НОИ
за периода от м.02.1982г. до м.05.1982г.; Отказ за издаване на удостоверение
изх.№5531-26-725-3/25.06.2021г., с който се отказва издаване на удостоверение
поради поради липса на информация за лицето в Осигурителен архив на НОИ за
периода от м.01.1986г. до м.12.1988г.; Отказ за издаване на удостоверение
изх.№5531-26-725-4/25.06.2021г., с който се отказва издаване на удостоверение
поради липса на информация за лицето в Осигурителен архив на НОИ за периода от
м.01.1985г. до м.12.1988г.;
На
20.07.2021г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Хасково отново е поискал от
отдел Осигурителен архив при ТП на НОИ – Хасково издаване на образци, УП-13 и
УП-15 за съответните периоди, описани конкретно в писмо
изх.№5531-26-1015/20.07.2021г. Във връзка с това писмо, е издаден 1бр. Отказ –
изх.№5531-26-1015-4/12.08.2021г., поради липса на информация за периода от
м.01.1977г. до м.03.1977г.
Установява
се от данните по пенсионната преписка, че за определени периоди са били
издадени удостоверения УП-13 и УП-14, както и че като част от административната
преписка са приложени и 2
бр.удостоверения за раждане издаден по отношение децата на жалбоподателката .
С
Разпореждане № **********/2140-26-658 от 17.09.2021г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, е било отказано отпускане на
исканата ЛПОСВ, тъй като лицето не е отговаряло на предпоставките по чл.68,
ал.1-3 от КСО.
На
18.10.2021г. С.Т.Х. е подала ново Заявление за отпускане на пенсия и добавка
вх.№2113-26-2018/18.10.2021г., с което отново е заявила отпускане на ЛПОСВ. Към
заявлението приложила копие на част от Трудова книжка №23/11.07.1991г. и
Удостоверение №120/11.07/1991г. от ТКЗС – Пчелари.
С
Разпореждане № **********/2140-26-192 от 17.02.2022г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, отново е било отказано
отпускане на исканата ЛПОСВ, тъй като лицето не е отговаряло на предпоставките
по чл.68, ал.1-3 от КСО. С това разпореждане е било отменено Разпореждане № **********/2140-26-658
от 17.09.2021г. Разпореждането е издадено на основание чл.99, ал.3 и чл.68,
ал.1-3 от КСО.
Разпореждането
е връчено на адресата си с известие за доставяне на 25.02.2022г. и е било
оспорено пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение №1012-26-164-1
от 12.04.2022г. е оставил без разглеждане жалба с вх.№1012-26-164/28.03.2022г.,
поради подаването ѝ извън преклузивния срок за оспорване, като е прекратил
производството.
На
26.07.2022г. С.Т.Х. отново е подала Заявление за отпускане на пенсия и добавка
вх.№2113-26-1281/26.07.2022г., с което отново е заявила отпускане на ЛПОСВ. Към
заявлението приложила копие на част от Трудова книжка №23/11.07.1991г. копия от
удостоверения за раждане.
С обжалваното в настоящото производство
Разпореждане № **********/2144-26-56 от 12.08.2022г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, подаденото от Х. заявление
вх.№2113-26-1281/26.07.2022г. е било оставено без разглеждане на основание
чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК. Посочено е, че представените към заявлението
доказателства били използвани в производството по отпускане на пенсия по
подаденото от Х. заявление №2113-26-2018/18.10.2021г., което приключило с отказ
да се отпусне пенсия на лицето, тъй като не отговаряло на условията по чл.68,
ал.3 от КСО - имала навършена възраст, но нямала действителен осигурителен стаж
в размер на 15г., а имала 14г. 08м. и 12 дни. Изрично е отбелязано, че в
влязлото в сила Разпореждане №**********/2140-26-658 от 17.09.2021г. въпросът
дали заявителят има право на ЛПОСВ, съобразно представените документи за
придобит осигурителен стаж към заявлението от 18.10.2021г., бил решен с
придобил стабилитет административен акт. С последно подаденото заявление нови
удостоверителни документи, касаещи придобития стаж не били представени.
Новонастъпилият факт към дата 26.07.2022г. – увеличена възраст, бил ирелевантен
и не променял предмета на административното производство. Нови доказателства за
изискуемия минимален осигурителен стаж не били налице.
Видно
от приложеното известие за доставяне, разпореждането е получено от
жалбоподателката на 29.08.2022г.
Жалбата
на С.Т.Х. срещу Разпореждане № **********/2144-26-56 от 12.08.2022г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково е подадена
до съда чрез административният орган на 01.09.2022г. и е заведена с вх.№1012-26-385
от същата дата.
Оспорването
е процесуално допустимо. Жалбата е
подадена при спазване на преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.197 от АПК, депозирана е от надлежна страна, адресат на разпореждането, за която е
налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за неоснователна.
По своя характер процесното
Разпореждане представлява изричен отказ на административен орган да разгледа по
същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен
акт. Разпореждането е валидно, като обективирано в писмена форма, подписано от
издателя си и постановено от компетентен административен орган. Подаденото
искане е за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а
съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат,
изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Следователно и по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши
проверката за допустимост на административното производство на всички основания
по последно посочената норма и съответно да прекрати административното
производство, ако счете, че е налице някое от тези основания. В случая
разпореждането за оставяне на заявлението на жалбоподателя без разглеждане и
прекратяване на производството е издадено от Ръководителя по "Пенсионно осигуряване"
при ТП на НОИ град Хасково, в пределите
на неговата материална компетентност.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното Разпореждане е законосъобразно, като постановено при правилно
тълкуване и прилагане на закона.
Общите правила за издаване на
индивидуални административни актове се съдържат в Раздел I, Глава пета от АПК. Според чл.24, ал.1 от АПК,
производството по издаване на индивидуален административен акт започва по
инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а
в предвидените в закона случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или
друг държавен орган.
В чл.27, ал.2 от АПК е предвидено
задължението на административния орган да провери предпоставките за
допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или
организации в производството по издаването на индивидуалния административен
акт. В т.1 до т.6 от същата разпоредба са изброени положителните и отрицателни
процесуални предпоставки за разглеждане на искането, респ. за провеждане на
административното производство, като в т.1 е визирано “липса на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни“, а в т.6 „наличие на други
специални изисквания, установени със закон“.
В конкретния случай, с влязлото в сила към 25.03.2022г.
Разпореждане № **********/2140-26-192 от
17.02.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване „ при ТП на НОИ, гр.
Хасково, въпросът дали жалбоподателката има право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст съобразно представените от нея документи за
придобит осигурителен стаж към заявлението й
за отпускане на лична пенсия от
19.05.2021г. и от 18.10.2021г. е
решен с придобил стабилитет административен акт. С последващото
заявление с вх. № 2113-26-1281 от 26.07.2022г. при ТП на НОИ-Хасково, жалбоподателката
отново е поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ, но към това заявление не са
представени никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от
същата осигурителен стаж, а са представени такива, които пенсионният орган е
взел предвид при предишните си произнасяния по подадените от оспорващата
заявления за отпускане на ЛПОСВ, т. е. налице е искане с предмет и страни, по
което вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен
акт. За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата
на нови данни, т. е. на нови писмени доказателства за придобит осигурителен
стаж от страна на жалбоподателката С.Т.Х., тъй като по отношение на наличните
такива, удостоверяващи осигурителния стаж, представени от жалбоподателката с
първото и второто й заявление,
пенсионният орган е направил преценка още при издаването на Разпореждане № **********/2140-26-658 от 17.09.2021г., а впоследствие и на Разпореждане № **********/2140-26-192
от 17.02.2022г. Подаденото ново, трето поред
заявление на 26.07.2022г.без наличието на нови писмени доказателства, т. е. на
документи, установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж
на жалбоподателката, няма как да поднови
производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, тъй като към същото са подадени само трудова книжка и удостоверения за
раждане, които вече са били вземани
предвид от ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково при извършване на
преценка за правото на жалбоподателката да й бъде отпусната ЛПОСВ. Тук е
мястото да се отбележи, че макар в заявлението от 26.07.2022г., оспорващата да
е посочила, че прилага трудова книжка №19/11.07.1991г. издадена от ТКЗС Арда с.
П., Хасково на практика е представена трудова книжка от същата дата и същия издател, но с №
23 което е видно от описа на приети
документи за пенсия приложено към същото
заявление, подписан и от жалбоподателката и това не е спорен по делото
въпрос.
От това се налага извода,
че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни,
е налице основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е
решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване
от органа, разбира се, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е и
настоящия случай. Разпореждането на Ръководителя по "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ,
гр. Хасково от 17.02.2022г. се ползва със стабилитет, тъй
като с издаването му компетентността на административния орган по конкретния
въпрос е изчерпана и той не може да издаде искания от жалбоподателя нов акт, по
същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че разликата във възрастта й между подаваните заявления, е основание
пенсионният орган да се произнесе по същество по депозираното трето искане за
отпускане на лична пенсия за ОСВ. С Разпорежданията и от 17.09.2021г. и от
17.02.2022г., пенсионният орган е
отказал отпускане на ЛПОСВ не защото жалбоподателката е нямала изискуемите
навършени години, напротив органът изрично е посочил че това изискване е
налице, а защото не са налице доказателства, установяващи изискуемият от КСО
минимален осигурителен стаж за отпускане на пенсия по чл. 68, ал.1 и ал.2,
респ. действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал.3 от КСО. При това положение
подаденото по-късно, трето поред заявление, с оглед изминалия период, не обуславя
задължението за органа да се произнесе по същество на исканата лична пенсия за
ОСВ. В този смисъл и практиката на ВАС по аналогични случаи изразена в Определение № 10607 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10161/2021 г., VI о. Определение № 11064 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. №
5388/2020 г., VI о., №
12852 от 15.12.2021 г. по адм. дело № 9904/2021 г. по описа на ВАС – VI отд
Определение № 996 от 3.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 712/2022 г., VI о.,
Определение № 5132 от 31.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2022 г., VI о. и
др.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че разпореждането по чл. 98 от КСО не се ползва със стабилитет и че същото може да бъде изменено или
отменено при условията и предпоставките на чл. 99 от КСО от органа, който го е издал и че тази норма създава специално
правило, което дерогира общите такива, посочени в АПК, то следва изрично да се
посочи, че в случая се касае за разпореждане, с което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това положение, следва да се
има предвид нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, която изрично регламентира, че влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО, с което е отказано отпускането на пенсия, може да се отмени по
инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че отпускането на
пенсията е неправилно отказано, но не и по заявление на лицето, както е сторено
в настоящия случай. Ясно е, че в тази хипотеза, правото да инициира административното
производство по изменение или отмяна на разпореждането е предоставено
единствено и само на органа. Приемането
на обратното становище според което отмяна, респ. изменение на постановено
разпореждане за отпускане на пенсия, може да бъде инициирано и по инициатива на
лицето би довело до дерогиране освен на посочената законовата разпоредба, но и
на чл. 99, ал.1, т.1 , б.“а“ и б.“б“от КСО предоставяща такава възможност на пенсионера, но само и единствено в случаите когато същият представи нови доказателства за:
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането,
извън случаите по чл. 70, ал. 17 или гражданското си състояние.
Следователно подаденото заявление от жалбоподателката за отпускане
на ЛПОСВ на 26.07.2022г.е недопустимо и компетентният орган Ръководителят по
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Хасково законосъобразно е
отказал да го разгледа по същество и да
се произнесе с ново разпореждане и правилно е прекратил образуваното въз основа
на това заявление административно производство.
От така установеното фактическо и правно положение съдът намира,
че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и е съобразен с целта на закона, поради което същият е
законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изложеното и на основание чл.200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Т.Х. ***,
против Разпореждане № **********/2144-26-56/12.08.2022г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7 -
дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: