Решение по адм. дело №1811/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на „Х.“ ЕООД, [ЕИК], срещу Решение № 2153-03-109/ 22.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено разпореждане [номер]-03-103/04.06.2024г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, настъпилата на 20.02.2024г. злополука с Д. З. Т., [ЕГН], на основание чл. 55, ал. 2 от КСО е приета за трудова.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че разпореждане [номер]-03-103 от 04.06.2024г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Варна, с което злополуката е приета за трудова, е постановено в пълно противоречие с фактическите констатации в Протокол № 45 от 16.05.2024г. на ТП на НОИ София-град за резултатите от извършеното разследване на злополуката; сочи, че в Протокол № 45/16.05.2024г. на ТП на НОИ София-град е отразено, че „членовете на комисията са обективно възпрепятствани да установят по безспорен начин твърдението на Д. З. Т. за станала с него злополука на 20.02.2024г. от 20ч. в близост до работното му място след приключване на работното му време за деня“; направен е извод, че длъжностното лице е обвързано с констатациите в протокола от разследването касателно факта дали е настъпила злополуката посочена в декларацията; навежда доводи, че са налице противоречиви данни относно твърденията на Д. Т., че е „вдигнал кръвно и главата му се е замаяла“, като липсват данни пред работодателя лицето да е представило документ удостоверяващ здравословен проблем с високо кръвно налягане или сърдечно-съдово заболяване; оборва данните на Т., че „вървейки по тротоара е стъпил накриво и е паднал“, с твърдения, че не е установена неравност в настилката на тротоара; сочи, че в лист за преглед от 20.02.2024г. липсват данни за каквато и да било констатирана при прегледа травма в глезена на Т., каквато би следвало да е налице при евентуално стъпване „накриво“;навежда доводи, че злополуката е станала на място с интензивен човекопоток, където има движение на работници от персонала и други шофьори на „Х.Д.“, но в случая няма нито един свидетел на падането на Д. Т.;излага, че длъжностното лице при ТП на НОИ Варна не е осигурило възможност на дружеството да изрази становище по „допълнителни“ обяснения от Д. Т. от 03.06.2024г. и от 04.06.2024г. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както ипотвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли оспорения акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В депозирани писмени бележки излага пространни доводи в подкрепа на процесуалната си позиция. Сочи, че от съвкупната преценка на събраните доказателства безспорно се установява, че злополуката има характер на трудова, тъй като са налице задължителните елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на жалбоподателя.

Заинтересованата страна – Д. З. Т., чрез адв. Е. А., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че понятието „обичаен път при отиване или връщане от работа“ се изразява в повтарящи се действия по придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за това. Пояснено е, че тези му характеристики го определят като част от трудовия процес и съответно осигурен социален риск. Сочи, че въведената от законодателя правна фикция за наличието на трудова злополука е възприета, тъй като самото отиване и връщане до работното място съобразно обичайно необходимото време за пътуване и по обичайния маршрут, е действие в причинна връзка – по повод на работата, която е основание за осигуряването за този риск. Направен е извод, че същественото е дали злополуката е станала по време на връщане от работа към мястото за живеене, а точният час е без значение, като е без значение поведението, чувствата и емоционалното състояние на пострадалия, стига умишлено да не е увредил здравето си. Излага съображения, че са налице всички изискуеми предпоставки по чл. 55, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от КСО, с оглед на което злополуката правилно е приета за трудова. Твърди, че времето на настъпване на злополуката съвпада с края на работното време на Т.. Сочи, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Наредбата/ , длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО въз основа на данните в досието за трудовата злополука и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Твърди, че в чл. 13 от Наредбата изрично е посочено, че причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт се установява от органите на медицинската експертиза. Твърди, че спъването и падането не предполагат задължително неравност на пътя, като може да се случи и на напълно гладка повърхност, а липсата на посочена травма на глезена не изключва тази на коляното, която е описана навсякъде в медицинските документи. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на съдебни разноски. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на възнаграждението на жалбоподателя. Подробни доводи излага в представените писмени бележки.

Съдът след като се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно трудов договор № 3414/21.10.2022г. / л.23 от адм. пр./ Д. З. Т. е работил по трудово правоотношение с „Х.“ ЕООД на длъжност „работник, изпълняващ доставки по домовете“, разнос София, считано от 24.10.2022г. На 20.02.2024г. Д. Т. е имал проблем със системата на работа за поръчки, която го е изпращала на „Х.-Б.“ или „Б.“ без да има реални поръчки, при което е разговарял с И. К., но проблема не е бил отстранен. При поредният спор, К. е отстранил Т. за деня, при което той се е отчел и е излязъл през служебният вход/изход от към [улица]. При излизането му от ресторанта към вкъщи – [улица], ет.*, ап.**[жк], Т. е бил ядосан, главата му се е замаяла и е стъпил на криво на тротоара на [улица], в следствие на което е паднал, като си е ударил дясното коляно, опитвайки се да стане от тротоара, изпитвал силна болка в коляното и глезена.

От писмените обяснения на Б. З. Т. / л.11 адм. пр./ се установява, че на 20.02.2024 г. около 20.00 – 20.30ч. отишъл да види брат си /Д. Т./ на работа. Когато пристигнал го видял подпрян на стената на [улица], като му обяснил, че е паднал и кракът му го боли, при което го помолил да отидат до „П.“. Според писмените обяснения / л.12 адм. пр./ на Б. В. Б. – доставчик в осигурителя „Х.“ ЕООД на 20.02.2024г., около 20.00 ч. от колата видял пострадалият да пада на тротоара на [улица], спрял за миг, но като видял, че братът на Д. З. Т. е в кафето продължил. От показанията на М. И. Я. / л.13 адм. пр./ – продавач консултант в кафето срещу „Х. Р.“ на 20.02.2024 г., около 20.00 ч. пушила цигара на тротоара пред магазинчето, където работи и видяла на отсрещния тротоар Д. Т. да пада, след което се изправил и се подпрял на стената.

В. Б. Т. завел брат си до „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, където потърсил медицинска помощ. Видно от Лист за преглед на пациент /л.17 адм. пр./, Т. е постъпил в лечебното заведение на 20.02.2024г. в 21.21ч. и е напуснал 21.41ч. Като основна диагноза е посочено МКБ S836 – изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става. В анамнеза е отразено – стъпил накриво по време на работа, а като обективно състояние – болка и оток на дясно коляно. Назначено е изследване – рентгенография на дясна колянна става РО00158 – САС И ПР. Назначена е терапия – ортеза за 30 дни с мнение за временна нетрудоспособност. На 21.02.2024г. е бил издаден Болничен лист №Е20240774379 за 14 дни в периода от 20.02.2024г. до 04.03.2024г. от д-р Ю. А. АПМП ИП ЕООД с диагноза – изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на колена. Като причина е посочено – изследване поради трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО за неработоспособността. На 06.03.2024г. на Д. Т. от МЦ „Н.И. П.“ ЕООД специализирана ЛКК-СЛКК по ортопедия, Ортопедичен кабинет е бил издаден болничен лист №Е20240863604, с който продължават болничния с 15 дни от 05.03.2024г. до 19.03.2024г. с диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленна става“. Като причина е посочено – изследване поради трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО за неработоспособността. Диагнозата е МКБ S83.6.

В едногодишния срок по чл. 57, ал. 2 от КСО, пострадалият Д. З. Т. подал Декларация с вх. № 9021-03-2/30.03.2024г. /л. 1-3 адм. пр./ и Декларация с вх. №9021-03-2-#2/03.04.2024г. /л.7-9 адм. пр./. за злополуката по повод на травматично увреждане. В изпълнение на правомощието по чл. 7, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и чл. 58, ал. 1 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ-София-град разпоредил извършването на разследване на декларираната злополука със Заповед № 1015-21-138/29.04.2024г.Заключението на комисията за резултатите от извършеното разследване на злополука е обективирано в Протокол № 45/16.05.2024г. /л. 29-33 адм. пр./, като в него са обективирани място и време на злополуката, начин на увреждането и материалният фактор, причинил увреждането и т. н. От членовете на комисията е направен извод, че са обективно възпрепятствани да установят по безспорен начин твърдението на Д. Т. за станала с него злополука на 20.02.2024г. около 20.00 ч. в близост до работното му място след приключване на работното му време за деня по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО.

Въз основа на представените доказателства длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издало разпореждане [номер]-03-103 от 04.06.2024г. /л. 65 адм. пр./, с което претърпяното от Д. З. Т. здравословно увреждане е прието за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО. Прието е, че злополуката е станала по време на придвижване по обичайния път от работното място до основното място на живеене. Излизайки от служебния вход/изход на обекта в който работи и тръгвайки по тротоара, пострадалият стъпва накриво, пада и усеща силна болка в дясното си коляно. Прието е, че вследствие на това Д. Т., получава изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става, вдясно.

Срещу така издаденото разпореждане е постъпила жалба от осигурителя „Х.“ ЕООД.

С Решение № 2153-03-109/22.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ Варна /л. 68-74 адм. пр./ административният орган е приел жалбата срещу разпореждане [номер]-03-103/04.06.2024г. за неоснователна. За да остави жалбата без уважение административният орган изложил следните аргументи: преди злополуката Д. Т. е бил освободен от работа за оставащото време до края на работната му смяна от прекия му ръководител – И. К., след което пострадалият напуснал обекта през служебния вход/изход на „Х. Р.“ откъм [улица]. Тръгвайки по тротоара към основното си място на живеене, стъпил накриво и паднал, вследствие на което получил изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на коленната става, вдясно, довело до временна неработоспособност. Позовавайки се на съдебната практика на Върховния административен съд, според която КСО не дава легална дефиниция на употребения в чл. 55 КСО израз „обичаен път обичаен път при отиване и връщане от работа“, но съдебната практика го е дефинирала, като повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време от или до мястото на уседналост на пострадалото лице. Пояснено е, че обичайният маршрут допуска и съществуването на отклонения с оглед задоволяване на ежедневни житейски нужди с постоянен или временен характер, като например избягване на трафик, заледяване и др. съществените факти, подлежащи на установяване са свързани с целта на придвижването – достигане до основното място на живеене. Предвид изложеното е прието, че злополуката е станала по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене.

Пояснено е, че израза „по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място“ в чл.55, ал.2, т.1 КСО не следва да се тълкува стриктно като злополука станала само и единствено по време на придвижване при връщане от работното място до основното място на живеене. Този извод се налага поради обстоятелството, че маршрутът на работещите се определя не само от целта да се приберат в основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер или да отидат на работа, а междувременно да извършат друга житейска наложителна дейност, която в голяма част от случаите се определя от честа необходимост. Изложено е, че представените писмени доказателства установяват претърпяното от осигуреното лице падане, вследствие на стъпване накриво, по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене, което е причинило внезапно травматично увреждане на здравето и временна неработоспособност. Възражението, че травматичното увреждане би могло да бъде причинено и от други фактори, включително и пострадалото лице умишлено да е увредило здравето си, административният орган е опровергал с факта, че доказателствената тежест за установяване на евентуална друга причина за настъпване на увреждането пада върху страната, която твърди това обстоятелство. Прието е, че липсват доказателства, на посочената дата и час лицето да е претърпяло друга злополука, която би могла да причини същото увреждане или пък умишлено да е увредило здравето си.

Прието е за безспорно, че пострадалият е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, както и че не би могло да се приеме, че Т. е преминал по път, различен от обичайния му. Направен е извод, че са установени всички елементи на фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, поради което внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице, причинило временна неработоспособност и станало по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене, следва да бъде квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато заключение по СМЕ на вещото лице д-р Р. М.. Вещото лице е установило, че при стъпване накриво стъпалото е нестабилно и поради извиване в глезена и стъпалото се получава остра болка в тях, която рефлекторно мобилизира мускулатурата стабилизираща глезена и стъпалото, за да предотврати счупване, ако тази сила не е достатъчна да задържи тялото изправено следва рефлекторно отпускане на мускулатурата и следва падане, при по-малка сила без съществена увреда на глезена и стъпалото, но при падането може да се травмира коляното, т.е. да има отток и болка. Посочено е, че се получава навяхване на стъпалото или глезен и контузия на коляното. Обяснено е, че в конкретния случай падането може да бъде напред, на ляво, или на дясно. За да се получи навяхване на коляното трябва стъпалото да е фиксирано към пода, а силите на усукване да са съсредоточени в колянната става. При стъпване накриво с глезена не може да се получи навяхване на коляното. Вещото лице е посочило, че стъпване накриво е когато стъпалото не се поставя на пода на плантарната повърхност, а на външния или вътрешен ръб. Най-често това става, когато се стъпи на неравна повърхност, но може да се получи и при бързане, залитане, разсейване и др. Доброто физическо състояние обикновено предотвратява падането. Вещото лице е посочило, че не всяко стъпване води до падане, при бързо ходене и бягане почти всяко стъпване накриво води до падане. При бавно ходене тялото може да се задържи в изправено положение с размахване на ръце и бързо преместване на тежестта на другия крак. При това преместване може да се усучи опорния крак в коляното и да се получи навяхване на коляното. Установено е от вещото лице, че няма медицински данни Т. да е боледувал от повишено кръвно налягане. Кръвното налягане не е константа, то може да варира в широки граници през деня.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорване на издадения индивидуален административен акт, чийто адресат се явява и в рамките на законоустановения срок по оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Съдът намира, че процесното Решение № 2153-03-109/22.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ Варна е издадено от компетентен орган. Потвърденото с решението разпореждане също е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, като са спазени административнопроизводствените правила.

Решението на Директора на ТП на НОИ Варна е валидно, обективирано в предвидената в закона писмена форма, съдържа правни и фактически основания за неговото издаване, подписано е от неговия издател. При издаване на решението са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването му, разпоредителната част, както и е указан редът за обжалване. В този смисъл не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави процесното решение незаконосъобразно.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изпълнени са изискванията на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и КСО. За резултатите от разследването е съставен протокол, съобразно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. По делото не е спорно, че към деня на злополуката пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (в т. ч. и трудова злополука), като работещо по трудово правоотношение с осигурителя „Х.“ ЕООД.

Определение на понятието трудова злополука като осигурен социален риск дава разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, съгласно която трудова злополука представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. 3а да бъде приета злополуката за трудова е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки - внезапно увреждане на здравето - внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло, злополуката да е станала с осигурено лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя, неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.

От друга страна съгласно чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Иначе казано, законодателят е приравнил на трудова злополука и уврежданията, станали не при непосредственото изпълнение на работата. Тази правна фикция за наличието на трудова злополука е възприета, тъй като самото отиване и връщане до работното място съобразно обичайно необходимото време за пътуване и по обичайния маршрут, се обхваща от общата формула "увреждане по повод на работата". В тази връзка, за да бъде изпълнен фактическият състав на тази разпоредба е необходимо да е налице внезапно увреждане на здравето, което да е настъпило по време на придвижването на осигуреното лице при отиване до или връщане от работното място, като придвижването трябва да бъде по обичайния път от мястото на живеене до работното място и обратно.

В закона няма изискване злополуката да е станала преди или след работното време и в какъв срок от началото и края му. Времето на настъпване на инцидента, след като са налице предпоставките на чл.55, ал. 2 от КСО, не се явява елемент от фактическия състав на правната норма, определяща дадена злополука като "трудова". Неоснователно е направеното в жалбата възражение, че настъпилото внезапно увреждане на здравето не е настъпило при и по повод извършваната работа, поради което не е налице трудова злополука. В случая, от събраните доказателства по делото се установява наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за квалифициране на процесната злополука като трудова – внезапно увреждане на здравето на осигурено лице, настъпило в резултат на връщане от работното място до основното място на живеене, довело до неблагоприятен резултат - временна неработоспособност. Установено е, че злополуката е настъпила по време на придвижването по обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене на пострадалия. Относно понятието обичаен път при отиване или при връщане от работното място, при липсата на законова дефиниция, се налага тълкуването, кой път обикновено избира лицето за да се придвижи от мястото си на живеене до местоработата и обратно. Тази правна фикция за наличието на трудова злополука е възприета, тъй като самото отиване и връщане до работното място съобразно обичайно необходимото време за пътуване и по обичайния маршрут, е действие в причинна връзка - по повод на работата, която е основание за осигуряването за този риск. В случая нищо не опровергава твърденията на Т., че произшествието е станало при прибирането му от работа, след приключване на работния ден/отпращане вкъщи от Отговорник на смяна/ в 20: 00 часа.

Съдът приема за доказано, че злополуката е настъпила след приключване на работния ден, когато Т. тръгнал от работното си място към основното си място за живеене, по времето и начина описан от него, както и в представената декларация и протокол от извършено разследване за осъществена трудова злополука. Вследствие на стъпване на криво на тротоара – на [улица], до паркинга на служебния вход на „Х.Б.а“, получил травма - изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на колянната става, т. е. внезапно увреждане на здравето. Следва да се отбележи, че злополуката е станала след приключване на работния ден, когато Т. е тръгнал от работното си място към основното си място за живеене – на паркинга на служебния вход на работното място. Видно от График за работа за м.02.2024г. Т. е бил на работа с отметка – 1, което съгласно легенда за приложения график означава, че е бил на смяна от 11.00ч. до 20.00ч. Налице е и втората, посочена по-горе предпоставка – увреждането да е настъпило по време на обичайния път от или до работното място на осигуреното лице. Няма спор, че времето на настъпване на злополуката – 20.00ч. е непосредствено след приключване на работния ден, в случая е бил „отпратен“ от отговорник смяна да се прибира. В случая злополуката е станала точно след приключване на работния ден на Т., още на паркинга на ресторанта от задния вход към [улица]. Изложеното означава, че е налице и втората предпоставка от фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО и процесната злополука правилно е определена от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО като трудова. Тези факти се потвърждават с обясненията/л.12 адм. пр./ на Б. В. Б., който посочва, че на 20.02.2024г. е бил дълга смяна на работа в „Х.Р.“ /което се потвърждава от График за работа за месец 02.2024г. на л. 53-55 адм. пр./ когато около 20.00 ч. е взел поръчката си и е тръгнал с колата. Видял е Д. да пада на тротоара на [улица], като е спрял за миг, но Д. се е изправил, както и че брат му е бил там и св. Б. е продължил с автомобила. Твърденията на жалбоподателя, че Б. не е бил на работа на 20.02.2024г., съответно не е възприел инцидента, се опровергава с представения График за работа за м.02.2024г., в който ясно е посочено, че Б. на 20.02.2024г. е 2 смяна. Според Легенда на „Х.“ ЕООД Будапеща, с цифрата 2 е смяна от 15.00ч. до 23.00ч., което потвърждава факта, че свидетелят е бил до ресторанта в момента на инцидента. Представена е отчетна форма за явяване/неявяване на работа на л. 55-56 от адм. пр., в която няма дни от месеца, а на името на Б. е посочено с буквата „А“, което според легендата означава, че е неплатен отпуск. Първо е налице противоречие между Графика за работа за м.02.2024г. и Отчетна форма за явяване/неявяване на работа. Второ липсват доказателства, че действително Б. не е бил на работа на този ден, с което твърденията на жалбоподателя се опровергават. Обосновано може да се приеме, че Б. по график е следвало да бъде на работа, в последствие е заявил, че ще ползва неплатен отпуск, а по непредвидени обстоятелства, въпреки че в отчетната форма за явяване/неявяване на работа е взел смяната си на 20.02.2024г.

Свидетелката М. И. Я. – продавач-консултант в кафето срещу „Х. Р.“ заявява, че на 20.02.2024г. около 20.00ч. е пушила цигара на тротоара пред магазинчето, където работи. През това време е видяла на отсрещния тротоар Д. да пада, но после се е изправил и се е подпрял на стената. Показанията на М. Я. не са опровергани от жалбоподателя, както и че видно от приложения Правилник за вътрешния трудов ред на „ЕН Д. Ш.“ ЕООД, в дружеството се работи от 07.00ч. до 19.00ч. и от 19.00ч. до 21.00ч., с което се потвърждават показанията й, че е била на смяна на 20.02.2024г. около 20.00ч. С тези показания на свидетелите се потвърждава факта на злополуката, както и мястото и времето, което съвпада с обясненията на И. К. – Организатор „Х. д. и пряк ръководител на Д. Т., според които около 20.00 ч. е освободил Т. от работа за оставащото време до края на работната му смяна. В обясненията К. посочва, че на 21.02.2024г. Д. му е обяснил по телефона, че няма да отиде на работа и ще представи болничен лист. На 22.02.2024г. Т. е изпратил болничен лист, в който е било посочена „трудова злополука“, при което К. се е изненадал, защото не е бил уведомен за настъпила такава. От обясненията на В. Н. Г. се установява, че на 20.02.2024г. около 20.00ч. свидетелят си е говорил лично с Д. на паркинга на „Х. Р.“, при което Г. е получил поръчка и е тръгнал. С обясненията на посочените свидетели се потвърждава факта, че около 20.00ч. Д. е бил на паркинга на „Х. Р.“. А свидетелите М. Я. и В. Б. са преки очевидци как Д. е паднал. Обстоятелството, че Я. и Б. не могат да бъдат призовани за настоящото производство, за да бъдат разпитани и да се установи какво са видели на 20.02.2024г., не опровергава фактическата обстановка. По никакъв начин не са опровергани твърденията на свидетелите и факта на настъпване на трудовата злополука от жалбоподателя.

Твърдението на жалбоподателя, че Д. „не е уведомявал, нито представял на работодателя документ удостоверяващ здравословен проблем индикиращ високо кръвно налягане или световъртеж“, съответно не се е подложил на преглед от специалист е неоснователно. Както сам посочва в обясненията си Т. – бил е ядосан, предвид проблема със системата за поръчки, което може да бъде достатъчно основание да вдигне високо кръвно. Следва да се посочи, че състояние да вдигнеш високо кръвно налягане и да ти се замая главата, не винаги е породено и съпроводено със здравословен проблем, поради което неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че Т. не е представил документ, удостоверяващ здравословен проблем. В потвърждение на тези изводи е заключението на вещото лице по СМЕ, според което кръвното налягане не е константа, то може да варира в широки граници през деня.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че не е установена неравност в настилката, където е паднал Т., поради което е невъзможно да се „стъпи накриво“. Неравност на настилката е само една от предпоставките човек да стъпи накриво. В случая дори и да не е налице неравност на настилката, каквито доказателства липсват, то това може да се дължи на други фактори, разсейване, невнимание, спъване и др., които са ирелевантни за настоящото производство. Вещото лице е установило, че при стъпване накриво стъпалото е нестабилно и поради извиване в глезена и стъпалото се получава остра болка в тях, която рефлекторно мобилизира мускулатурата стабилизираща глезена и стъпалото, за да предотврати счупване, ако тази сила не е достатъчна да задържи тялото изправено следва рефлекторно отпускане на мускулатурата и следва падане, при по-малка сила без съществена увреда на глезена и стъпалото, но при падането може да се травмира коляното, т.е. да има оток и болка. Направен е извод, че се получава навяхване на стъпалото или глезен и контузия на коляното, което заключение съответства на доказателствата по делото и съдът напълно кредитира заключението в тази част.

Доказано е въз основа на представените медицински документи – лист за преглед на пациент от 20.02.2024г. в “УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, Болничен лист №Е20240774379 от 21.02.2024г., Болничен лист №Е20240863604 от 06.03.2024г., настъпилото внезапно увреждане на здравето на Т.. Болничният лист от 21.02.2024г. и от 06.03.2024г. не са обжалвани в предвидените от закона срокове и са влезли в сила, т. е. обстоятелствата, които удостоверяват стават задължителни за всички, като окончателно установени, което им придава обвързваща сила. За пълнота, съдът намира, че няма никакви основания да се отхвърли диагнозата в представените болнични листове. Тя е поставена от компетентно лице – лекар, на база наблюдение на състоянието и оплакванията на пациент, претърпял доказана травма на коляното и не са налице никакви доказателства, които да оборват отразеното в болничните листове. Действително както твърди жалбоподателя в Лист за преглед от 20.02.2024г. липсват данни за травма в глезена на Т., но с това не се опровергава факта за настъпила трудова злополука. Начина на падане, настъпилите травми и болки, са различни за всеки човек, които зависят от много фактори – възраст, физическо телосложение, бързина на реакциите и др, поради което са ирелевантни твърденията в жалбата, че не е налице травма на Т., защото няма обективно отразено увреждане на глезена. Фактът, че във връзка със състоянието на Т. са издадени два болнични листове с посочена диагноза изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на колянната става, без посочване на контузии в глезена, не променя факта, че е установена злополука, довела до увреждане на здравето, станала при прибиране от работа на 20.02.2024г., а има отношение единствено към характера на увреждането, което е получено. Вещото лице е установило, че за да се получи навяхване на коляното трябва стъпалото да е фиксирано към пода, а силите на усукване да са съсредоточени в колянната става, като е направен извод, че при стъпване на криво с глезена не може да се получи навяхване на коляното. Съдът приема, че този извод е правилен, но в случая не може да обори фактическата обстановка по настъпилата злополука с Т.. Обяснението на вещото лице почива на научни логични обяснения, докато Т. е описал по какъв начин е паднал, съответно е настъпила злополуката, но той няма познанията на специалист, за да опише точно кое действие е настъпило първо, поради което съдът кредитира заключението в тази част, съобразно събраните доказателства по делото. Органите на медицинската експертиза, съгласно чл. 13 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), с издаваните от тях болнични установяват причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност, а не провеждат разследване относно злополуката. Реквизитът в бланката на болничен лист "причина за неработоспособността" в случай на злополука не обвързва работодателя, ТП на НОИ или съда. Тя има характера на становище на органи с медицинска компетентност, базирано на собствени констатации и от анамнезата /сведенията на пациента и негови близки / - арг. чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.

Ирелевантни, досежно преценката за наличие на трудова злополука остават въпросите относно здравословното и психоемоционално състояние на пострадалото лице, към момента на инцидента. Този извод се налага, доколкото, дори и да се приеме, че падането е в резултат от негативни емоционални преживявания, то настъпването на злополуката не може да се приеме като умишлено, в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, с оглед липсата на каквито и да е данни пострадалият работник е искал или допускал настъпването на вредоносния резултат. Евентуалното съпричиняване на злополуката, в резултат от небрежно поведение на пострадалия работник, в. т. ч. и спрямо собствените си физическо здраве и емоционално състояние, е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО, и не дисквалифицират злополуката като трудова.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че в Протокол № 45 от 16.05.2024г. липсват констатации, къде точно е отивал Т. при напускането на работното си място, както и кое е било основното му място на живеене. Жалбоподателя не представя доказателства, че Т. е имал маршрут различен от обичайния път при прибиране от работа към дома, поради което възражението е неоснователно. Няма данни Т. да е имал някакво хоби, да е посещавал кръжоци, да посещава болен близък или др. занимания, след работа, поради което твърдението, че не е посочено къде е отивал след работа са неоснователни. Постоянният адрес на Д. Т. дори и да не е посочен в Протокол № 45 от 16.05.2024 ., то е цитиран Трудов договор № 3414/21.10.2022г. между „Х.“ ЕООД и Д. Т., в който ясно е посочен постоянният му адрес.

Твърдението, че длъжностното лице по чл.60, ал. 1 от КСО е нарушило чл. 34, ал. 3 от АПК, защото не е предоставило възможност на страните да изразят становище по събраните доказателства, да направят писмени искания и възражения е правилно. Но, никъде в КСО и Наредба не е предвидена възможност преди да издаде Разпореждане, длъжностното лице да предостави възможност на страните да се запознаят с доказателствата. На следващо място, в производството пред съда, жалбоподателя е имал възможност да изложи своите доводи и да опровергае фактическата обстановка, което той не е сторил, съответно доводите за нарушение на чл.34, ал.3 от АПК са неоснователни. С обяснението от 03.06.2024г. и от 04.06.2024г. Т. посочва, че Отговорник на смяна го е отпратил вкъщи, като посочва адреса, който е идентичен с този по трудовия договор от 21.10.2022г. Не са налице съществени процесуалния нарушения, довели до нарушаване правото на защита интересите на жалбоподателя.

Производството е започнато по реда на чл.3, ал.3 от Наредбата, чрез подадена декларация от Т.. Съгласно чл.9 от Наредбата разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Резултатите от разследването намират своето обективиране в нарочен писмен протокол по образец, съставен по реда на и при условията на чл. 10 от Наредбата. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на протокола за което се е подписал, с което е изпълнено изискването на чл.11 от Наредбата. Следва да се отбележи, че двама от общо четирима членове на комисията са представители на работодателя. Жалбоподателят не е възразил срещу констатациите в протокола, като е взел активно участие в процедурата по разследване на злополуката.

Доказана е функционалната връзка между травматичното увреждане и трудовата злополука, станала по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за отмяна на обжалвания акт. Той е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което следва жалба срещу него да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК жалбоподателят дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ/ ДВ, бр. 53 от 2025г., в сила от 01.10.2025г./. Размерът на възнаграждение, което съдът съобрази с фактическата и правна сложност на делото, с обема на доказателствения материал и участието на представител на ответната страна в производството.

Предвид този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК на заинтересованата страна се дължат разноски в размер на 500лева за заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото искането за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение е направено своевременно и по делото са налице доказателства за сключен между страните договор за правна защита и съдействие и заплатено адвокатско възнаграждение. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д. З. Т. разноски в размер на 500 лева.

Водим от горното, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Х.“ ЕООД, [ЕИК], срещу Решение № 2153-03-109 от 22.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено разпореждане [номер]-03-103/04.06.2024г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, настъпилата на 20.02.2024г. злополука с Д. З. Т. [ЕГН], на основание чл. 55, ал. 2 от КСО е приета за трудова.

ОСЪЖДА „Х.“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Териториално поделение на НОИ Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв./ двеста/.

ОСЪЖДА „Х.“ ЕООД, [ЕИК], представлява, да заплати на Д. З. Т., [ЕГН], сумата от 500лв. /петстотин/, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.