Решение по дело №42/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 149
Дата: 24 юни 2021 г.
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20214001000042
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000042 по описа за 2021 година
С Решение № 416/10.08.2020 год. по т. д. № 197/2018 год. Великотърновският
окръжен съд приел за установено по реда на чл. 422 от ГПК спрямо „Еколес-2005“
ЕООД – гр. Стражица, че дължи на „Юробанк България“ АД – гр. София сумата
17 783.19 лв. главница по погасителен план към Договор за кредит от 23.04.2007 год.,
5 623.25 лв., от които солидарно с Г. Ц. Ц. от гр. Стражица за периода 21.07.2016 год.
до 08.05.2018 год., а в рамките на този период солидарно дължимата сума от 5 623.25
лв. е дължима за времето от 08.11.2017 год. до 08.05.2018 год., сумата 5 000 лв.
мораторна лихва върху главницата за времето от 21.08.2016 год. до 08.05.2018 год., от
които 1 944.34 лв. отнасящи се за времето от 08.11.2017 год. до 08.05.2018 год.,
солидарно дължими с Г. Ц. Ц., законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата,
считано от 09.05.2018 год. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79 ал. 1 във вр. с
чл. 432 и чл. 430 от ТЗ.
Със същото решение отхвърлил като неоснователен иска за главница срещу
„Еколес-2005“ ЕООД за разликата от признатата сума от 17 783.19 лв. до пълния
претендиран размер от 20 000 лв.
Отхвърлил исковете на „Юробанк България“ АД против Г. Ц. Ц. за разликата от
признатите 5 623.25 лв. главница по Договор за кредит от 23.04.2007 год. и 1 944.34 лв.
мораторна лихва върху главницата до пълния претендиран размер съответно от 20 000
1
лв. и 5 000 лв., като неоснователни в тази част и спрямо този ответник.
Отхвърлил като неоснователен иска на „Юробанк България“ АД против
„Еколес-2005“ ЕООД и Г. Ц. Ц. са сумата 72 лв. заплатена на съдебния изпълнител
такса за връчване на три изявления за преобразуване на кредита.
Осъдил „Еколес-2005“ ЕООД да заплати на „Юробанк България“ АД сумата
1 702.31 лв. разноски за заповедното и за исковото производство.
Осъдил Г. Ц. Ц. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 851.15 лв.
разноски за заповедното и за исковото производство
Осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на „Еколес-2005“ ЕООД сумата
106.10 лв. разноски по делото, а на Г. Ц. Ц. – сумата 903.88 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба против решението в частта, с която исковете са отхвърлени –
срещу „Еколес-2005“ ЕООД за разликата над 17 783.19 лв. до 20 000 лв. главница и
срещу Г. Ц. Ц. за разликата над 5 623.25 лв. до 20 000 лв. главница и за разликата над
1 944.34 лв. до 5 000 лв. мораторна лихва, е подадена от „Юробанк България“ АД чрез
пълномощника адв. Д. Д.. Счита решението в обжалваните части за неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и
необосновано. Моли съда да го отмени в тези части и да уважи претенциите на ищеца.
В противоречие с материалния закон и необоснован е изводът на съда, че изявленията
на ищеца за предсрочна изискуемост на кредита не са достигнали до ответниците и не
са породили правни последици. Правилото на чл. 235 ал. 3 от ГПК се прилага и в
производството по чл. 422 от ГПК. Законът не ограничава формите, под които правото
да се направи кредита предсрочно изискуем може да бъде упражнено. Дори самият
факт на връчване на препис от исковата молба е от естество да предизвика съответните
правни последици. Позовава се на съдебна практика. Неправилно съдът е отхвърлил
исковете срещу поръчителя за част от сумите – 5 623.25 лв. главница и 1 944.34 лв.
мораторна лихва. Съдът не е отчел характера на задълженията по договора за кредит и
целите на поръчителството. Задължението по договора за кредит е единно и се
погасява на множество анюитетни вноски съгласно погасителния план. Вземането на
банката е едно и се погасява разсрочено с оглед икономическите цели на договора.
Задълженията по договора за кредит не са периодични и не се погасяват с кратката 3-
годишна давност. Направено е искане за присъждане на разноски.
В писмените си отговори въззиваемите Г. Ц. Ц. и „Еколес-2005“ ЕООД –
ответниците по предявените искове, чрез пълномощника си адв. В. С., заемат
становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са съображения по
всяко от оплакванията в жалбата. В съдебно заседание доводите се поддържат от
2
пълномощника адв. В. С.. Претендират се разноски съгласно представени списъци по
чл. 80 от ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Пред Великотърновски окръжен съд са предявени искове от „Юробанк България“
АД за установяване съществуването на вземанията й към „Еколес-2005“ ЕООД и Г. Ц.
Ц. в размер на 20 000 лв. – част от дължима по Договор за кредит от 23.04.2007 год.
главница в размер на 63 506.46 лв. за периода 21.07.2016 год. – 08.05.2018 год., ведно
със законната лихва върху сумата от 09.05.2018 год. до окончателното изплащане;
сумата 5 000 лв. дължима мораторна лихва – част от дължима за периода 21.08.2016
год. до 08.05.2018 год. мораторна лихва и сумата 72 лв. такси за връчване на покани за
предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед № 1032/09.05.2018 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 866/2018 год. по описа на ГОРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че дружеството е ползвало банков
кредит по договор от 23.04.2007 год. в размер на 100 000 лв. съгласно анекс от
22.04.2009 год. с краен срок за погасяване – 25.04.2021 год. Ответникът Г. Ц. Ц. е
поръчител по договора. Плащането на погасителните вноски по главница е
преустановено на 21.07.2016 год., а на договорните лихви – на 21.08.2016 год. Поради
просрочие на една вноска по главница (21.07.2016 год.) и 18 вноски за лихви за периода
21.08.2016 год. до 21.01.2018 год. банката е отправила изявления за предсрочна
изискуемост на кредита. Просрочените вноски не са издължени, поради което банката
се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответниците.
В писмените си отговори ответниците „Еколес-2005“ ЕООД и Г. Ц. Ц. са
оспорили исковете като недопустими и неоснователни. С определение на ВТОС по в.
ч. гр. д. № 651/2018 год. разпореждането от 09.05.2018 год. по ч. гр. д. № 866/2018 год.
на ГОРС е отменено и искането на банката е отхвърлено, като е обезсилен издадения
изпълнителен лист. С оглед на това, счита исковете за недопустими. Кредитът не е
обявен за предсрочно изискуем, тъй като изявлението на банката не е връчено на
кредитополучателя и поръчителя. Главницата в заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е посочена като глобална сума, а е посочена като задължение за
определен период - 21.07.2016 год.- 08.05.2018 год. Ответникът-поръчител по договора
е направил възражение по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД., като е заявил, че не носи отговорност
за изпълнение на задълженията по договора за кредит за вноските с падеж преди
08.11.2017 год., т. е. в рамките на 6-месечния срок преди подаване на заявлението за
3
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В допълнителната искова молба и в отговорите на допълнителната искова молба
страните са поддържали твърденията и възраженията си.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
С Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №
BL6020/23.04.2007 год. „Българска пощенска банка“ АД (сега „Юробанк България“
АД) е предоставила на „Еколес-2005“ ЕООД, представлявано от Г. Ц. Ц., кредит във
формата на кредитна линия в размер на 50 000 лв. за оборотни нужди с краен срок за
ползване и погасяване – 240 месеца и при годишна лихва в размер на действащия базов
лихвен процент – малки фирми за лева на банката и надбавка 4.5% (10% към датата на
договора). При просрочие на погасителните вноски или при предсрочна изискуемост
на кредита, дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 4).
Кредитът е обезпечен с поръчителство на Г. Ц. Ц. съгласно подписан Договор за
поръчителство от 23.04.2007 год.
С Анекс № 1/07.05.2008 год. към договора размерът на кредитната линия е
увеличен на 100 000 лв., а с Анекс № 2/22.04.2009 год. страните са договорили да бъде
намален размера на кредита до размера на усвоените към датата на подписване на
анекса суми от кредитния лимит, като отпада правото на кредитополучателя да ползва
неусвоените суми от този лимит. Уговорено е, че кредитът ще се погасява на месечни
анюитетни вноски в срок до 25.04.2021 год. съгласно подписан погасителен план.
На 22.04.2009 год. е подписан и Анекс № 2 към договора за поръчителство, с
който поръчителят Г. Ц. Ц. се е задължил като поръчител за сумата 100 000 лв. с краен
срок на погасяване 25.04.2021 год.
Поради просрочие на вноските по кредита „Юробанк България“ АД е изпратила
до кредитополучателя и до поръчителя покани за изпълнение. В тях е посочено, че е
просрочена вноска за главница с падеж 21.07.2016 год. и 18 вноски за лихви за периода
21.08.2016 год. – 21.01.2018 год. Направено е изявление, че считано от 05.02.2017 год.
вземанията по кредита стават предсрочно изискуеми, като е отправена покана за
заплащане на сумата 81 547.15 лв. (63 506.46 лв. главница и 18 040.69 лв. лихви) в
седемдневен срок от получаване на поканата.
Връчването е извършено чрез ЧСИ В. Г. на адреса, посочен от банката в
поканите: гр. Стражица, *******. Адресатите не са открити на адреса и на 07.04.2018
год. е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.
На 08.05.2018 год. банката е подала в Районен съд – Горна Оряховица Заявление
4
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните й книги, по което е образувано ч. гр. д. №866/2018 год. Искането е
уважено и е издадена Заповед № 1032/09.05.2018 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
„Еколес-2005“ ЕООД, Г. Ц. Ц. и С. Т. Ц..а за сумите 20 000 лв. част от дължима
главница в размер на 63 506.46 лв. за периода 21.07.2016 год. – 08.05.2018 год. по
договора за кредит от 23.04.2007 год., по който общото задължение възлиза на
84 813.70 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2018 год. до
окончателното изплащане, сумата 5 000 лв. част от дължими мораторни лихви в размер
на 6 432.34 лв. за периода 22.08.2016 год. - 08.05.2018 год. и сумата 72 лв. такси по
договора за връчване на покани за изпълнение.
Длъжниците са възразили срещу заповедта и кредиторът е предявил иск по чл.
422 от ГПК за съществуване на вземането.
По жалба на Г. Ц. Ц. и С. Т. Ц..а (другият поръчител по кредита)
разпореждането от 09.05.2018 год. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 866/2018 год.
на ГОРС е отменено и искането на банката за незабавно изпълнение срещу Г. Ц. Ц. и С.
Т. Ц..а е отменено (в. ч. гр. д. № 651/2018 год. по описа на ВТОС).
Поръчителят С. Т. Ц..а е починала в хода на исковото производство и с
определение от 11.11.2019 год. то е прекратено по отношение на нея.
От заключението на приетата от първата инстанция съдебно-икономическа
експертиза, извършена от вещото лице А. Зарзаланова, се установява, че задължението
на дружеството-кредитополучател към 05.02.2018 год. (датата на предсрочната
изискуемост) е в общ размер 32 478.17 лв., от които 14 912.59 лв. главница; 14 392.28
лв. възнаградителна лихва и 3 173.30 лв. мораторна лихва; към 09.05.2018 год. (датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) е в общ размер 38 428.17 лв., от които
17 783.19 лв. главница; 14 802.90 лв. възнаградителна лихва и 5 842.08 лв. мораторна
лихва, а задължението за периода 08.11.2017 год. – 08.05.2018 год. е в общ размер
13 040.71 лв., от които 5 623.25 лв. главница; 3 870.29 лв. възнаградителна лихва и
3 547.17 лв. мораторна лихва.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК за съществуване на
вземанията на „Юробанк България“ АД към „Еколес-2005“ ЕООД и Г. Ц. Ц. – като
поръчител, в размер на 20 000 лв. – част от дължима по Договор за кредит продукт
5
„Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL6020/23.04.2007 год. главница в размер на
63 506.46 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 09.05.2018 год. до
окончателното изплащане; 5 000 лв. дължима мораторна лихва – част от дължима за
периода 21.08.2016 год. до 08.05.2018 год. мораторна лихва и сумата 72 лв. такси за
връчване на покани за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед №
1032/09.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 866/2018 год. по описа на ГОРС.
Предмет на обжалване е решението в частта, с която искът срещу „Еколес-2005“
ЕООД е отхвърлен за разликата над 17 783.19 лв. до пълния претендиран размер от
20 000 лв. главница по договора за кредит, ведно със съответната законна лихва; в
частта, с която е отхвърлен искът срещу Г. Ц. Ц. за разликата над 5 623.25 лв. до 20 000
лв. главница, ведно със съответната законна лихва и в частта, с която е отхвърлен иска
срещу Г. Ц. Ц. за разликата над 1 944.34 лв. до 5 000 лв. мораторна лихва.
В останалата част решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
По жалбата срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.
422 от ГПК срещу „Еколес-2005“ ЕООД е отхвърлен за разликата над 17 783.19 лв. до
пълния претендиран размер от 20 000 лв. главница по договора за кредит:
Безспорно е, че въз основа на договора от 23.04.2007 год. между страните са
възникнали облигационни отношения по договор за кредит (чл. 430 и сл. От ТЗ).
Първоначално кредитът е отпуснат в размер на 50 000 лв. под формата на кредитна
линия, впоследствие размерът му е увеличен на 100 000 лв., а с допълнително
споразумение от 22.04.2009 год. е преоформен в кредит с фиксирани по размер и дати
анюитетни погасителни вноски, последната от които е на 25.04.2021 год.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза безспорно се
установява, че първото просрочие на погасителна вноска по главница е на 21.07.2016
год., а на договорна (възнаградителна) лихва – на 21.08.2016 год. След това,
просрочените вноски за лихва в периода 21.08.2016 год. до 21.01.2018 год. са 18 на
брой.
Въззивната инстанция споделя извода, направен от първостепенния съд, че
изявлението за предсрочна изискуемост на кредита, отправено от банката-кредитор до
дружеството-кредитополучател през м. април 2018 год., т. е. преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не е породило целените последици.
Макар обективният факт на просрочието като основание за изискуемост на цялото
вземане да е бил налице, изявлението на кредитора не е било надлежно връчено и не е
достигнало до кредитополучателя. Видно от приложените покани и разписки, същите
6
са връчвани на адрес на кредитополучателя, различен от посочения в договора (гр.
Стражица, *******, вместо гр. Стражица, ********). С оглед на това, връчването на
изявлението по реда на чл. 47 от ГПК е ненадлежно.
Независимо от това, обаче, въззивната инстанция приема, че изискуемостта на
цялото вземане е настъпила в исковото производство по чл. 422 от ГПК с връчването
на преписи от исковата молба и от приложенията към нея, едно от които е изявлението
на кредитора за предсрочна изискуемост на цялото вземане (наименовано „покана за
изпълнение“). Видно от разписките, това е станало на 15.11.2018 год.
За да направи горния извод, въззивният съд съобразява Решение №
60009/02.06.2021 год. на ВКС по т. д. № 2891/2019 год., II т. о., ТК и Решение №
10/25.02.2020 год. на ВКС по т. д. № 16/2019 год., II т. о., ТК, в които касационната
инстанция, в производство по чл. 290 от ГПК, е приела, че „Ако в исковото
производство по реда на чл. 415 ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното
право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на
вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването
на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от
съда на основание чл. 235 ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми“.
Предвид изложеното, цялото вземане на ищцовата банка към ответното
дружество за непогасена главница по договора за кредит в размер на разликата над 17
783.19 лв. (падежиралите вноски) до 63 506.46 лв. е станало изискуемо, включително и
за непадежиралите вноски по главница в размер на 45 723.27 лв. съответно – искът по
чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането за част от главницата в
размер на 20 000 лв. е основателен и доказан.
Следва да се отбележи, че претенцията на ищеца по чл. 422 от ГПК за главница е
частична (20 000 лв.) от цялото вземане за главница в размер на 63 506.46 лв.–
предсрочно изискуемо още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение според твърденията на ищеца. Това е видно от петитума на
исковата молба и от заявлението, както и от самото твърдение на ищеца за предсрочна
изискуемост на цялото вземане за главница. С оглед на това, посоченият в исковата
7
молба период по отношение на главницата – 21.07.2016 год.- 08.05.2018 год., не
означава, че е предявен иск само за падежиралите вноски до датата на подаване на
заявлението, които дори не съответстват по размер на претенцията от 20 000 лв.
(размерът им до 08.05.2018 год. е 17 783.19 лв.).
Като е отхвърлил иска за разликата над 17 783.19 лв. до претендирания размер
от 20 000 лв., възлизаща на 2 216.81 лв. – частично от главница в размер на 63 506.46
лв., първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт – в противоречие с
материалния закон. Решението в тази част следва да бъде отменено и вместо това, на
осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, искът в този размер – за сумата 2 216.81 лв. следва да бъде
уважен. Законната лихва върху разликата обаче се дължи от 15.11.2018 год., когато е
връчено изявлението на банката за предсрочна изискуемост (с исковата молба и
приложенията към нея) до окончателното изплащане.
По жалбата срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.
422 от ГПК за главница срещу Г. Ц. Ц. е отхвърлен за разликата над 5 623.25 лв. до
претендирания размер от 20 000 лв.:
Както е посочено по-горе, въззивният съд приема, че цялото вземане на
кредитора за главница по договора за кредит е станало предсрочно изискуемо, но в
хода на исковото производство - с връчване на преписа от исковата молба и
приложенията към нея. Ответникът Г. Ц. Ц. е поръчител по кредита, поради което,
същият е солидарно отговорен за непогасените суми по кредита заедно с главния
длъжник.
С отговора на исковата молба ответникът-поръчител е направил възражение по
чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, че не носи отговорност за неплатените вноски по главница и лихви
преди 08.11.2017 год., от когато тече 6-месечният срок до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 08.05.2018 год.
Въззивната инстанция намира, че направеното от ответника-поръчител
възражение по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД е основателно само до размер на 12 159.94 лв.,
представляващи падежиралите вноски по главница за периода 21.07.2016 год. до
08.11.2017 год. съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза (л. 4 от
заключението). Срокът по чл. 147 ал. 1 от ГПК тече от съответната дата на падежа на
вноските и в случая, по отношение на тези падежирали вноски 6-месечният срок е
изтекъл, съответно – отговорността на поръчителя за тях не може да бъде ангажирана.
Дължима обаче е сумата 5 623.25 лв., представляваща неплатените падежирали
вноски по главница за периода след 08.11.2017 год. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съгласно заключението
8
на съдебно-икономическата експертиза, по отношение на които вноски срокът по чл.
147 ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл, както е приел и първостепенният съд.
След 15.11.2018 год., когато кредитополучателят е получил изявлението на
банката за предсрочна изискуемост на кредита, цялото вземане за главницата по
кредита е станало изискуемо, включително и за непадежиралите вноски в размер на
45 723.27 лв. За тези вноски, станали предсрочно изискуеми в хода на процеса,
поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник, а за падежиралите вноски до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение той
отговаря само до размер на 5 623.25 лв., или общият размер на задължението за
главница, за което поръчителят отговаря, възлиза на 51 346.52 лв. С оглед на
изложеното, предявеният иск по чл. 422 от ГПК за сумата 20 000 лв. – частично от
63 506.46 лв., се явява основателен и следва да бъде уважен. Обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която искът срещу ответника Г. Ц. Ц. е отхвърлен
за разликата над 5 623.25 лв. до 20 000 лв. и вместо това, същият следва да бъде уважен
за сумата 14 376.75 лв., като законната лихва върху нея се дължи от 15.11.2018 год. по
изложените по-горе съображения.
Или, от общо дължима главница в размер на 63 506.46 лв. поръчителят Г. Ц. Ц.
отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя „Еколес-2005“ ЕООД за
главница по договора за кредит само до размер на 51 346.52 лв., а не отговаря за сумата
12 159.94 лв. на осн. чл. 147 от ЗЗД, като отговорността за частичната претенция от
20 000 лв. е разпределена, както следва: 5 623.25 лв. представляват падежиралите
вноски по главница до датата на заявлението, а 14 376.75 лв. са предсрочно
изискуемите вноски по главница.
По жалбата срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.
422 от ГПК за мораторна лихва срещу Г. Ц. Ц. е отхвърлен за разликата над 1 944.34
лв. до претендирания размер от 5 000 лв. – частично от 6 432.34 лв. лихва за периода
21.08.2016 год. до 08.05.2018 год.:
Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Видно от заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и от
исковата молба по чл. 422 от ГПК, предявеният от ищцовата банка иск е за сумата
5 000 лв., представляваща част от мораторна лихва в размер на 6 432.34 лв., дължима за
периода 21.08.2016 год. до 08.05.2018 год. Като се съобрази така формулирания
петитум, следва да се приеме, че претенцията за мораторна лихва за забава е само за
определен период до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Следователно, направеният по-горе извод за настъпила в хода
на делото предсрочна изискуемост на кредита не касае предявеното по реда на чл. 422
9
от ГПК вземане за обезщетение за забава.
След като съдът приема, че вноските по главница за периода преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (преди 08.05.2018 год.) се дължат,
защото са падежирали, а не защото спрямо тях е настъпила предсрочна изискуемост,
обоснован е изводът на окръжния съд, че обезщетение за забава върху вноските не се
дължи в увеличения размер по чл. 4 от договора, предвиден при предсрочна
изискуемост на кредита. С оглед на това, правилно съдът е приел, че дължимите от
ответника-поръчител мораторни лихви за периода, за който той носи отговорност
08.11.2017 год. – 08.05.2018 год. (заради направеното възражение по чл. 147 ал. 1 от
ЗЗД), възлиза на 1 944.34 лв. съобразно данните в таблицата на вещото лице на стр. 4
от заключението за периода 21.11.2017 год. до 21.04.2018 год. Ето защо, решението в
обжалваната част, с която предявеният срещу ответника-поръчител Г. Ц. Ц. иск по чл.
422 от ГПК за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над 1 944.34 лв. до 5 000 лв. –
частично от 6 432.34 лв. мораторна лихва за периода 21.08.2016 год. до 08.05.2018 год.,
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото решението следва да бъде отменено в частта, с която в
полза на ответното дружество са присъдени разноски в размер на 106.10 лв., а в полза
на ответника – разликата над 160 лв. до 903.88 лв. при отхвърлена част на исковете
3 056 лв. и направени разноски пред първата инстанция в размер на 1 300 лв.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за ДТ в заповедното
производство в размер на 331.87 лв. съобразно уважената част на исковете (2 216.81 лв.
и 14 376.75 лв.) и разноски за исковото производство пред двете инстанции съобразно
същата част спрямо обжалваемия интерес (19 649.22 лв.) в размер на 1 787 лв. (общ
размер на разноските 2 116.13 лв., от които: 1 723.15 лв. пред първата инстанция
съгласно представен списък и 392.98 лв. ДТ по въззивната жалба.
Съобразно отхвърлената част на жалбата (3 056 лв.) в полза на въззиваемия Г. Ц.
Ц. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 187 лв. (общо разноски в размер на 1 200 лв. платено адвокатско
възнаграждение).
Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 416/10.08.2020 год. на Окръжен съд – Велико Търново по
т. д. № 197/2018 год. в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от „Юробанк България“ АД – гр. София против „Еколес-2005“ ЕООД –
10
гр. Стражица иск за главница по Договор за кредит от 23.04.2007 год. за разликата над
17 783.19 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв.; в обжалваната част, с която
е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“ АД против Г. Ц. Ц. иск за главница
по Договор за кредит от 23.04.2007 год. за разликата над 5 623.25 лв. до пълния
претендиран размер от 20 000 лв., както и в частта, с която „Юробанк България“ АД е
осъдена да заплати на „Еколес-2005“ ЕООД сумата 106.10 лв. разноски по делото, а на
Г. Ц. Ц. – разликата над 160 лв. до 903.88 лв. разноски по делото, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Юробанк България“ АД – гр.
София срещу „Еколес-2005“ ЕООД и Г. Ц. Ц. искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, че съществува вземане на „Юробанк България“ АД – гр. София,
ул.“Околовръстен път“ № 260, ЕИК ********* срещу „Еколес-2005“ ЕООД – гр.
Стражица, ул.“Д. Узунов“ № 8-А, ЕИК ********* в размер на разликата над 17 783.19
лв. до 20 000 лв. (сумата 2 216.81 лв.) – частичен иск от 63 506.46 лв. дължима
главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“
№ BL6020/23.04.2007 год., ведно със законната лихва върху тази разлика от 15.11.2018
год. до окончателното изплащане и че съществува вземане на „Юробанк България“ АД
– гр. София, ул.“Околовръстен път“ № 260, ЕИК ********* към Г. Ц. Ц., с ЕГН
*********** – при условията на солидарност с „Еколес-2005“ ЕООД, в размер на
разликата над 5 623.25 лв. до 20 000 лв. (сумата 14 376.75 лв.) – частичен иск от
63 506.46 лв. дължима главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“ № BL6020/23.04.2007 год., ведно със законната лихва
върху тази разлика от 15.11.2018 год. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 1032/09.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 866/2018 год. по описа на ГОРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Еколес-2005“ ЕООД – гр. Стражица , ул.“Д. Узунов“ № 8-А, ЕИК
********* и Г. Ц. Ц., с ЕГН *********** да заплатят на „Юробанк България“ АД – гр.
София, ул.“Околовръстен път“ № 260, ЕИК ********* сумата 331.87 лв. (триста
тридесет и един лева и осемдесет и седем стотинки) разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Еколес-2005“ ЕООД – гр. Стражица, ул.“Д. Узунов“ № 8-А, ЕИК
********* и Г. Ц. Ц., с ЕГН *********** да заплатят на „Юробанк България“ АД – гр.
София, ул.“Околовръстен път“ № 260, ЕИК ********* сумата 1 787 лв. (хиляда
седемстотин осемдесет и седем лева) разноски в исковото производство пред двете
инстанции.
11
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД – гр. София, ул.“Околовръстен път“ № 260,
ЕИК ********* да заплати на Г. Ц. Ц., с ЕГН *********** сумата 187 лв. (сто
осемдесет и седем лева) разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12