РЕШЕНИЕ
Номер………………… Година 2019г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд
Първи състав
На читиринадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Хр. Минев
Секретар: Петя Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Минев
НАХД № 4391 по описа за 2019г.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-011490/31.07.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „Г.7.”
ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от Л. И. С. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00лв, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413
ал.2 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 60, ал.2 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Г.7.” ЕООД, БУЛСТАТ *********, срещу НП № 03-011490/31.07.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „Г.7.”
ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от Л. И. С. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00лв, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413
ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивника оспорва наказателното
постановление, като неоснователно и незаконосъобразно. Твърди, че съществено е
нарушено правото на защита на дружеството доколкото е налице противорачие между
описаното нарушение и дадената правна квалификация на същото. Твърди се че
неправилно е установена фактическата обстановка. Твърди се че неправилно е
определен и размерътна санкцията, а също така се навеждат доводи, че
наказанието следва да се квалифицира
като маловажен случай.
В с.з. въззивника редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна Дирекция инспекция по труда -
Варна - редовно призована, представлява се от ю.к. Н., надлежно упълномощен и
приет от съда. Оспорва жалбата, счита я за неоснователна, моли съдът да потвърди
обжалваното НП.
След преценка на доводите на въззивника и с
оглед събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.07.2019г. служители на ОИТ – Варна извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – снек бар „Арни“ в
гр.Варна, к.к.“Чайка“, спирка „Журналист“, стопанисван от „Г.7.“ ЕООД. В хода
на същата проверка било установено, че дружеството, в качеството си на работодател е допуснало на 09.07.2019г.,
включвателя на вентилационната система, който е монтиран на стената в
кухненското помещение да се експлоатира с отстранен предпазен капак и бутони за
включване и изключване, с което са създадени предпоставки за поражения от
електрически ток при допир до откритите тоководещи части и риск за живота и
здравето на работещите в обекта.
Нарушението било установено, чрез единствено
възможния за това нечин, чрез посещаване на обекта и извършването на оглед на
същия от проверяващите инспектори.
От показанията на св.И. се установява, че по време
на проверката аспирацията на заведението е работела, поради което е съставен
акт за спиране на съоръжението до отстраняване на нарушението и обезопасяване
на съоръжението. На проверката е
присъствал управителя на дружеството.
За констатираното нарушение е съставен АУАН №
03-011490/22.07.2019г., в който нарушението е квалифицирано по чл.197, от
Наредба №7/23.09.1999г. за МИЗБУТ, вр. чл.275 ал.1 от КТ. Акта е надлежно
връчен на управителя на дружеството и по него не е направено възражение.
Административния орган е възприел изцяло
фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението описана в АУАН.
АНО е ангажирал отговорността на дружеството като работодател, като правилно е
приложил разпоредбата на чл.416 ал.5вр. чл.413 ал.2 от КТ.
При определяне размера на санкцията АНО не е изложил
каквито и да било мотиви, поради каква причина е наложил санкция именно в
атакувания размер, но съдът намира, че правилно е определен размера на
санкцията и същата е съобразена със степента на обществена опасност на
нарушението и факта, че за работещите в обекта е създадена реална опасност от
поражение от токов удар.
Съдът като взе предвид, че в хода на проверката са
установени общо девет на брой различни нарушения на КТ, описани в съставения
Протокол за извършена проверка и са дадени предписания за отстраняването им,
намира, че правилно АНО е преценил, че в случая не следва да се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение свързано с
безопасността на работниците. Предвид вида на нарушението, същото не може да се
квалифицира като маловажен случай. Същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения.
Съдът намира, че направените в жалбата на въззивника
възражения са неоснователни. С възраженията си въззивника се опитва да избегне
административно наказателната отговорност, която безспорно следва да понесе за
допуснатото от него нарушение. Съдът споделя становището на АНО, относно
липсата на основания за приложението разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретния
случай не само не се отличава с липсата на обществена опасност, но дори
напротив – обществената опасност на деянието е значителна и то най - вече
предвид отношението, което има работодателя към извършване на обезопасяването
на обекта и реалната възможност да пострада човек от токов удар. Съдът не
споделя възражението, че процесната вентилационна система се пуска и спира
единствено и само от управителя на дружеството. Доказателства в тази насока не
са представени, но дори и да има такива, това по никакъв начин не означава че
друго лице работещо в кухнята не може да се допре случайно до откритите
тоководещи проводници.
Съдът не споделя и становището, че е дадена
неправилна правна квалификация на нарушнието. Според съдът, правилно е
квалифицирано словесно описаното нарушение.
Съдът не споделя и разбирането, че неточно е описано
нарушението, доколкото и в АУАН и в НП ясно е отразено, кой, къде, кога, какво
нарушение е допуснал.
Предвид изложеното и съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: